Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Мисли и притчи за същността на учителстването


Ани
  • Автор: Беинса Дуно

    <i>Из „Учителите“, Беседа, държана на 7 декември 1914 г.

    Неделни беседи, „Духът и плътта“<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 22.10.2008 г., 19:52 ч.</i>

Откъси от беседата „Учителите“

Но вие не се наричайте учители, защото един е вашият учител – Христос; всинца вие сте братя. (Ев.Матей 23:8)

Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване. Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва. Ще ви приведа за обяснение друг пример. Разправят за един англичанин, ходил на лов в Индия, че когато завивал по една пътека, усетил един силен удар на лявата ръка – удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лявата ръка, за да не стреля с пушката, която била окачена на дясната. Задига го и го отнася в леговището си при своите малки 3–4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: „Ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Кара тигърчетата да се опитват да го давят; те обикалят наоколо му, но ги е страх да се приближат. Ловецът по едно време рекъл да повдигне главата си, да види какво става; но тигрицата пак му натиснала главата и повторила: „Казах ти да кротуваш: уча малките си“. Та както виждате, и тигрицата била учителка. Ловецът се избавил по някакъв начин, но казвал, че най-тежко му било, когато му натискали главата, за да могат да го давят малките. Да събаря всеки може. Учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище, духовно тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се съгради това тяло.

Искаш да бъдеш учител, питам те: Къде си учил, кое училище си свършил? – „Ама аз съм чел Библията, зная Евангелието.“ – Не е достатъчно. – „Ама зная Християнската вяра.“ – Не е достатъчно. – „Ама аз съм от еди-коя си църква.“ – Ти учил ли си на Небето – в онова висше заведение, дето се учат ангелите? Разбираш ли вътрешните закони на природата – как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа към неговия дух? – „Чел съм за тия работи.“ – Какво? – „Душата тук е едно понятие отвлечено, една идея на съчетание.“ – От какво е съчетана? Човешкият ум бил съчетание на способности; ами как се съчетават тия неща? Мисли, че знае нещо. Не е такова съчетание, приятелю. То е действително съчетание, но не на отделни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?“ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка.

Ще ви приведа два примера от гръцката история. Двама художника, скулптори, се състезавали кой разбира по-добре изкуството и се завзели всеки от тях да докаже кой е по-добър скулптор. Единият направил грозд толкова изкусно, толкова приличен на природен, че заблудил птиците и те се спуснали да го кълват. Другият изваял една красива жена и метнал каменния воал толкова изкусно, че като дошъл другият художник, рекъл му: „Вдигни воала, за да видя статуята“. Значи първият художник измамил птиците, а вторият – майстора на птиците. Питам сега и вас: Кого искате да подражавате – птиците или майстора? Аз бих предпочел втория. Искате да обсебите целия свят, но как ще го обсебите без необходимото за това знание? Тези знания трябва да почиват на духовна основа.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×