Да приемаме и най-малкото с любов

Покрай Учителя винаги имаше такива, които се отказваха от всички блага и съблазни, от всичко, което светът можеше да им предложи, за да бъдат близо до Учителя, да живеят на Изгрева. Живееха съвсем скромно. Други пък се отказваха и от малкото, което имаха, за да помагат на по-нуждаещите се от тях.

Една сестра искаше да изпълни задачата за правене на най-малкото добро, като си избра една млада сестра без доходи в момента и на нея даваше една определена сума. Среща нарочно сестрата и много деликатно и с обич й предлага 50 лева /тази сума тогава се е равнявала на 10 обяда/. Младата сестра й отговорила със студен тон:

- Но аз нямам нужда от пари. Благодаря, не мога да ги взема. Дай ги на друг, по-нуждаещ се.

- Извинявам се, неправилно съм разбрала - и прибира обратно парите си.

Ето го Учителя пред цветната градина. Веднага около него се обособява една групичка. Възрастната сестра, която преди малко беше предложила пари, младата сестра, аз и някои други. Възрастната сестра живееше самотно и трудно. Наричахме я Мария Захарната, защото живееше до захарната фабрика и винаги у нея ще се намери нещо захарно - я захарче, я бонбонче, за да подаде на Учителя, но най-често му даваше гевречета. Учителя ги приемаше с усмивка. Беше пълничка, мъчно вървеше, но идваше на Изгрева пеша, навлечена с много дрехи, така малко неугледна. И този път извади едно геврече и го подаде на Учителя. При него с празни ръце тя никога не идваше. И преди още да му го подаде, ухилена до уши, той го поема с благодарност, но тя му дава и една петолевка. Учителя приема с благодарност и петолевката и я удостоява с най-хубавия поглед, най-хубавата и най-благата си усмивка и я погледна както само той можеше да гледа. Учителя изцяло е обърнат към Мария, а с гръб - към младата сестра. Тя отива пред Учителя, той си обърне гърба към нея и така стори няколко пъти и младата сестра се стресна, умълча се много, поразмисли защо той така се държи, разбра и после ми каза:

- Аз отказах парите. Казах, че нямам нужда от пари, а всъщност имах нужда от тях.

Учителя нямаше нужда от геврека и парите на Мария, но с любов ги взе.

Ето как гордостта е в състояние да заглуши най-благородния порив на любовта. Ето как гордостта задръства вадите, по които към нас протича влагата на живота.

Учителя с радост прие неугледния и изгорял геврек, прие и петолевката, усмихнат, благ, като ни даде добър урок, че трябва да приемаме и най-малкото, което ни се дава с любов. Разбрах, че смирението ми е чуждо.