Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Законът на самопожертването


Ани
  • Автор: Беинса Дуно

    <i><a href="http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=3404&Itemid=74"target="_blank" class="art_link"> Статията е публикувана в сп. „Житно зърно” бр.21, 2009 г.</a>,

    <br/>Специални благодарности на екипа на списанието за предоставянето на статията.<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 08.12.2009 г., 10:06 ч.</i>

Обръщение към читателите на сп. Житно зърно, бр.21

Мили приятели,

Живеем във време на преходи, във време, когато променящата се Земя изисква и очаква от човека промяна на съзнанието. Това е и фокусната точка на този брой: духовната ни трансформация, пробуждането на съзнанието ни за други измерения на Реалността, саможертвата, познанието за единството ни с природата.

От началото на 20-ти век Учителя говори за повторното идване на Христос, по-точно за това, че Той никога не е напускал Земята, но ще започне да се проявява по-ярко точно сега в това сложно и напрегнато, гранично време. Полето на Неговото същинско проявление е вътрешният свят на човека неговото съзнание и самосъзнание, неговите чувства и мисли, мотивите му и отношението му към всичко и всички. Когато сме „на границата", всяка стъпка и крачка, всеки жест и ход изискват будност, внимателност и концентрация. И осъзнаване на голямата отговорност. Ако проявяваме обич, състрадание и любов, ако проявяваме мъдрост, милосърдие и жертвoготовност, ние проявяваме живия Христос. Учителя ни насърчава: „Всеки трябва да си каже: Всичко мога да направя заедно с Бога, с ангелите, със светиите и с добрите хора. Каже ли всеки за себе си така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне напред.” Това е ключът - вътрешният избор, вътрешното решение, вътрешната промяна на всеки един. Усилието да я постигнем няма да бъде малко. Ще ни е нужна енергия, чистота, сила, кураж, вяра и упование. Ще ни е нужно да се разбираме, да си прощаваме, да се почитаме и да си помагаме. Ще трябва най-после наистина да осъзнаем и да почувстваме със сърцето си как съдбоносно сме свързани помежду си и с всичко живо на тази планета, и със самата планета. Това ни предстои.

Законът на самопожертването

Учителя

Резюме на съборна беседа, държана от Учителя на 4 август 1921 г., Велико Търново

a412_1.png

Жертва в света може да принесе само любовта. Без любов никаква жертва не е възможна. Жертвата подразбира: най-хубавото у нас, най-възвишеното, най-благородното да го дадем в услуга на Бога, да го пожертваме да работи за Бога.

Трябва да принасяме в жертва на Бога най-чистите си мисли. Защото мисълта е плод; нашите мисли стават храна за съществата в мисловния свят, служат за тяхното растене, както плодовете тук, на Земята, спомагат за нашето растене. Когато един ангел посее една твоя мисъл в своята градина, ти ще станеш гениален. Същият закон е и за чувствата: когато дойдем в техния свят, ще трябва да принесем в жертва най-възвишените, най-благородните от чувствата си - те ще бъдат принос на живия Господ, който ще се изяви по един или друг начин. Ангелите от този свят непременно ще посеят семената на нашите чувства в своите градини и тогава ние ще станем сърцати, богати. Богатството на човека седи в неговото сърце. Тъй е в духовния свят. Най-после слизаме на физическото поле. Когато ни дойде на гости някой наш приятел, какво ще направим? Ще му омесим хляб от най-хубавото пшеничено брашно, ще го приготвим и опечем грижливо и с това ще дадем израз на нашата любов.

И тъй, ние сме длъжни малко да жертваме, но всичко да става от любов. Жертва, в която няма любов, не се приема. Във вашите умове, в умовете на учениците от Бялото Братство трябва да стои мисълта, че законът е неизменяем, и да се знае, че всичко, което вършим, трябва да бъде за Бога. Искам всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие каквото и да е то, било във физическия, в духовния или в мисловния свят, да се извършва, да се прониква навсякъде от любов. Ако всичките ни действия са проникнати от любов, тогава ще се приемат, ще се благословят. И когато понякога не успяваме материално, то е, защото не спазваме този закон. Ако не жертвате материалното от любов какъвто и да сте - търговец, земеделец и пр. - няма да успявате. Но ако за всичко, което вършите, имате в ума и сърцето си мисълта, че го вършите от любов за Господа, ще имате благословение изобщо, ще лягате и ще ставате с радост, ще ядете и пиете с радост и навсякъде ще има веселие. Затуй аз желая всичките ви постъпки да бъдат любовни и ако не сте готови да вършите всичко с любов, въздържайте се, докато дойде любовта. Ако някой иска да ни даде нещо, да ни помогне в каквото и да е отношение, нека направи това от любов, това е за негово благословение. Ако не може да направи това от любов, нека се въздържа.

Нека този закон на самопожертване легне в душите ви. Когато искате да пожертвате нещо, не бързайте - спрете се, попитайте интуицията си, помислете и кажете: „Господи, аз искам да се жертвам заради Тебе от любов.” Ако почувстваш, че Господ ти се поусмихва, пожертвай се, но ако видиш, че лицето Му е сериозно, въздържай се. Подир малко пак се помоли и наблюдавай какъв е изразът Му. Ще бъде като с Каина и Авела, които направиха жертвоприношение Богу; защо на единия се прие жертвата, а на другия не?

Сега в нашия живот ще започнем с това ново учение - учението на любовта. Всичките ни постъпки да бъдат проникнати от любов - всичко, което вършим един към друг. И никой да не е толкова нахален, да каже някому: „Направи това заради мене.” Това го няма в новото учение. Аз предпочитам, готов съм десет пъти да извърша една работа за вас, отколкото да ви накарам да направите нещо за мене.

Ние се самозаблуждаваме. В света има само един Учител - той е Учителя на любовта. Един е той, не мислете, че има много. Един е великият Учител на любовта, а всички други учители са проявления на любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята. Това Същество непрекъснато мисли за другите същества, каква форма да им даде и как да подобри съществуването им. Това е Великият Учител и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. Аз бих желал така да бъдем всички. И тогава всички ще бъдем ученици и всички ще бъдем учители. Кога? Когато Той е в нас. Ученици сме, когато възприемаме, а учители - когато предаваме някоя божествена мисъл, която Той е предал. Когато я предадеш, ти си пак ученик, пак отиваш да възприемаш. Да бъдеш учител значи да изкажеш божествените мисли, божествената Истина и божествената Любов на света. Така мислете, за да не се зароди у вас по отношение на някого мисълта: „Че той ли е учител?” Щом говори у него Любовта, всички ще го слушаме; не говори ли Господ чрез него, няма да му обръщаме внимание. И спрямо себе си така трябва да постъпвате - трябва да знаете кога говори Господ и кога не говори Той. Когато говори Господ, ща кажем: „Свободен съм, имам на разположение всичкото си време, за да направя това, което искаш.” Когато Господ не говори, ще кажем: „Нямам сега свободно време.”

Желая ви всички спънки, които имате помежду си по градовете, да ги изгладите чрез закона на любовта. И да не се отнасяте до мене да ви съдя кой е прав и кой е крив. Да не се лъжем: ние не знаем още дълбоките отношения, които съществуват в живота. Не се лъжете от външните прояви на човека. Някой път човек може да направи някои грешки, но не се самоизмамвайте - вие не знаете защо той прави това. Вие не знаете какво е съзнанието му в даден момент, какви са неговите отношения към Бога - вие това не го знаете. Трябва да се спрем с благоговение, да чакаме, да видим какво Бог работи, и нашето произнасяне за едно или друго трябва да бъде правдиво, с любов; защото в бързината истината не говори.

Сега аз ще моля ръководителите в градовете те да започнат със закона на любовта, те да заемат последните места. Нали Христос каза: „Който иска пръв да бъде, последен трябва да стане.” Силните в любовта да започнат да служат на всички.

„Опитайте ме”, казваше Христос на учениците си. „Да не бъдем като Тома неверни, да не изкушаваме Господа”, казвате вие. Не, понякога трябва да турим пръста си в тялото Му. Аз харесвам Тома. Но не с този физически пръст, а с духовния пръст да опитаме раните на Христа, да влезем във връзка с Него, да преживеем Неговия минал живот. Преди 2000 години Христос пострада и днес казва на страдащите: „Ето, това съм аз, това преживях, сега съм в теб.” Страданията - това е първият стадий на посвещението. Но вие казвате: „Не, искам другояче, искам да видя Неговото възкресение.” Не, най-първо ще опиташ страданията Му, и после, след като ги минеш успешно, ще дойдеш до възкресението - до великата любов. Тогава ще Го познаем, сърцето ни ще се отвори и ще кажем: „Заслужава си човек да живее в божията любов и да служи на Господа.” Докато не се научите да жертвате най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си желания, не може да видите Христа.

Божественото в света е скрито във всички форми, и когато ние изявим нашата любов в мисли, чувства и действия, тогава Той ще ни се изяви - иначе ще бъде за нас като една далечна тайна и ние само ще въздишаме.

И тъй, всичко, каквото мислите, искайте го, да може да го възприемете. Кой каквито желания има, да не се бои да ги приложи в действие. Почувствайте Господа. Всяко хубаво чувство, мисъл, желание, действие - не се колебайте, приложете ги така, както те се зараждат у вас - в сърцето, ума и душата ви, и Господ ще ги благослови.

Тази година ще обръщате внимание не какво мислят другите за вас, а какво мислите вие за другите. И ще почнете с първото, най-важното: да слушате и възприемате всички велики мисли - ще четете хубави книги, ще слушате съветите на вашите приятели - всичко ще употребявате като средство за реализиране на онези велики мисли и желания, които Бог е вложил в душата ви.

И аз бих желал всеки от вас, като дойде догодина, да донесе един хубав плод от своята умствена градина, от своята сърдечна градина, от градината на своята душа, на своята воля. Като донесете по един такъв хубав плод, ние ще ви посрещнем и ще кажем: „Добре дошли, ученици на Любовта!” И тия плодове ще покажат степента на вашето развитие. Тогава ние ще ги изложим и тук, на Земята, и в другия свят, и всеки един от вас ще приеме своята награда. Каква ще бъде тази награда? Наградата ще бъде това, че Истината ще ви озари и освети. И ще ходите в пътя на Истината.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×