Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Първи стъпки на ученика – 1


Ани
  • Автор: Боян Боев

    <i>из "Доброто разположение", Лекции по теми из Словото на Учителя

    Резюмета от четири разговора с Учителя;Издателство Бяло Братство,

    София 2002г.,ISBN 954-744-026-8<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 12.06.2008 г., 13:37 ч.</i>

(Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.)

В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив.” Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по-големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност.”

„Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност.”

„Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден. Бог казва: „Да мислите за мене, това е добро зa вас.””

Учителят

Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява? Защото не спазват някои окултни закони. Учителят казва: „Живейте в света, но да не сте от света.” Това значи човек да има любов към всички, да има връзка с хората, да не бяга от света, но да не се влияе от всички стари възгледи. За да няма опасност в това отношение, има едно средство - ученикът да практикува следното правило, дадено от Учителя:

ВСЕКИ ДЕН ДА ПРАКТИКУВА СВЕЩЕНИЯ ЧАС.

Ако ученикът не практикува свещения час, ще стане жертва на света, светът ще го погълне. Много хора в света имат обикновени мисли, много от тия мисли са от низш характер. Трептенията на твоята аура трябва да се усилят, за да се справят с мисъл-формите на света. Чрез твоята вътрешна работа, чрез свещения час трептенията на твоята аура стават така бързи, че мисъл-формите на света не могат да проникнат в нея. Иначе мисъл-формите на света ще влязат в тебе, ще те завладеят и ти ще почнеш неусетно да мислиш само за тях.

Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе.

Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие.

Ученичество без свещен час е невъзможно!

В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията.

Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре.

Много братя и сестри не идват за пръв път в Братството. В миналите прераждания те са били ученици на окултните школи в Египет, Индия, Халдея, Персия, Палестина и пр. За да влезе един човек в Школата, той със своите стремежи трябва да привлече вниманието на Светлите Същества, които ръководят човечеството. И тогава те му идват на помощ.

Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза.” - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата.”

„Докато не простите на ония, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви стихове и формули няма да ви помогнат. Човек, докато не прости на своите врагове, няма да се освободи от тях.”

Учителят

Една от първите стъпки на ученика е прощаването. Някой е обиден. Той трябва да знае, че никой отвън не може да накърни неговото достойнство. Не само да прости на онзи, който го е обидил, но и да му направи една услуга, когато се намери в нужда.

Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си. Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът съзнателно работи върху себе си. Имаше една стара сестра на Изгрева, която се отличаваше със следното: никога не са чули да говори лошо за когото и да е. Тя беше добър пример за всички.

Има закон: Когато говориш лошо за някой човек, не само го смъкваш по-долу, но тия мисли, които изпращаш към него, ще се върнат към тебе и те разрушават. Тук действува и друг един закон: Когато говориш за лошите качества, за слабостите на някой човек, вие двамата се свързвате, между вас се образува един вид мост и неговите слабости преминават в тебе, ти почваш да ги проявяваш.

„Всеки, който иска да върви в Божествения път, първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е смирението.”

Учителят

От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика. Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му. При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успex. Това качество е необходимо за ученика, защото минавa през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове.” Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от по-нататъшни усилия. И тия изпити ще бъдат все по-големи и по-големи.

Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението? За да се постави в положението на възприемчивост към светлината, знанието, които идат от Божествения свят. Защото за онзи, който няма смирение, небето е затворено. Всъщност не че то е затворено, но самият той е затворен за небето и затова е невъзприемчив към това, което иде от небето.

По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика.

„Бъди твърд като земята!

Бъди мек като водата!

Бъди бърз като въздуха!

Бъди лъчезарен като светлината!”

Думите „твърд като земята” значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си. Никакви съблазни и изкушения да не могат да те отклонят от твоите убеждения.

Думите „мек като водата” значат да имаш мекотата на любовта. Всяка груба постъпка на човека сгъстява и втвърдява материята на тялото му и в него не могат да проникват висшите трептения, които идат от Божествения свят.

Думите „бърз като въздуха” значат бърз в служенето на Бога, във вършене делото Божие. Когато ти дойде една Божествена идея да направиш нещо, направи го веднага, пристъпи веднага към работа, без отлагане. Отлагането е спънка за духовния напредък на ученика.

Думите „лъчезарен като светлината” значат да си озарен от лъчите на мъдростта и знанието. „Любов без мъдрост не може”, казва Учителят. Те вървят ръка за ръка. Мъдростта дава разумните методи за приложение на любовта.

Веднъж Учителят в Школата даде следната задача. Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо:

„Не късай най-дебелото въже!

Не късай най-тънкия конец!”

Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно.

Думите „Не късай най-дебелото въже” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с Бога.” Когато човек прекъсне своята любовна връзка с Бога, ще прилича на клонче, откъснато от дървото. Той ще изсъхне без никакво бъдеще.

Думите „Не късай най-тънкия конец” значат: „Никога не прекъсвай своята любовна връзка с всяко същество.” Когато човек има едно отрицателно отношение към едно същество, няма да има пълна връзка с Бога, понеже Бог живее и в това същество.

„Опасността за съвременните ученици седи в това, че каквито правила съм дал, вие не сте ги приложили, даже една десета от тях. Казвате: „Тъй казва Учителят.” Да, никой от вас не е направил най-малкия опит.”

Учителят

Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания. А това, което си опитал, ще върви с тебе в бъдещите прераждания. Ако ония, които влизат в Школата, лесно разбират мистичните работи, това показва, че те носят това знание със себе си от миналите прераждания. Те са били ученици и са опитали това знание и затова сега го разбират. Тук ще дадем няколко примера за такива опити.

Скръбта и радостта идват периодически, по закона на ритъма. В човека има приливи и отливи. Понякога човек не знае причините на неразположението, скръбта си. Той трябва да се справи с нея. Има много начини за това. Ученикът може да направи следния опит, даден от Учителя, за да се справи с нея. Ще вземе бяла книга, ще я сложи на масата и ще начертае бавно сто отвесни линии, но строго успоредни - междините да бъдат около половин сантиметър. Когато той чертае тия линии, в него идва едно добро разположение. Ето защо тия успоредни линии означават хармония. А законът е: Каквото правиш вън, става вътре в тебе. Затова, когато чертаеш тия успоредни линии, възстановява се хармонията вътре в тебе. Някой ще каже: „Как ще си губя времето да чертая тия линии?” А по-хубаво ли е човек да носи в себе си лошото разположение, униние с дни и месеци?

Друг опит е рисуване на плодове - круши, ябълки и пр. Защо това рисуване възстановява доброто разположение? Защото в плодовете са вложени Божествени идеи и ти като ги рисуваш, тия идеи оживяват в тебе и възстановяват хармонията ти.

Трети опит. Иди на планината, седни край един извор и слушай неговата песен. Ти ще научиш нещо от него, ще приемеш нещо и ще си отидеш весел, бодър и с желание да работиш.

Друг опит. Когато си обезсърчен, обезверен, иди на една открита поляна, легни с лице нагоре, към небето, и се потопи в синия цвят на небето. Тогава в тебе ще нахлуе вяра в бъдещето, успокоение, мир. Така ще опиташ психическото действие на синия цвят върху себе си. Защото всеки цвят има особено психическо действие върху човека. Това може да се приложи и във възпитанието. Ако едно дете е апатично, лениво, неподвижно, трябва да е заобиколено с предмети с червен цвят и то ще стане активно и деятелно. Едно дете, което е много буйно, немирно, да се облече със сини дрехи и да е заобиколено с предмети със син цвят и ще стане по-мирно и по-спокойно.

Може да се направи опит за психическото влияние на растенията. Такъв опит е даден от Учителя. Например сутрин, обед и вечер ученикът да употребява само череши и хляб в продължение на една седмица и да види какви идеи и чувства ще има, какво ще бъде разположението на духа му. Същият опит може да се повтори с ябълки, картофи и пр. и ще констатира, че известни растения имат различни психични влияния.

Един друг опит може да се направи. От сутрин до вечep, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите. Този опит може да се нaправи в продължение на десет дни или повече. Тази задача е дадена от Учителя. Целта на този опит е ученикът дa проучи какво действие ще има това върху него. У тия, които са правили този опит, е станало голяма промяна. У тях идва голямо вътрешно просветление, много нови идеи идват в тях. Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят. У него се развива ново отношение към другите - отношение на нежност и любов. От друга страна, става голяма промяна в неговото лице. Чертите на лицето му се префинват, то става по-красиво. Освен това този опит е подготовка към тъй наречената непрестанна молитва. Това правеше Учителят. Той през целия ден, всеки 10-15 минути правеше молитва, незабелязано от другите.

По-горе споменахме само няколко примера. Обаче има още много други закони и методи, дадени от Учителя, които трябва да се опитат от ученика.

Има закон: Всяка дарба, която човек употребява само за себе си, за лични облаги, а не за общо благо, се отнема от него.

Един математик трябва да решава задачи, за да развие своите математически центрове. Гимнастикът, да развие своите мускули, има нужда от всекидневни упражнения. И ученикът трябва да счита противоречията, мъчнотиите, страданията, през които минава, като задачи за разрешаване. Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието. Учителят каза веднъж в разговор: „За някой човек Бог казва: „Сега съм много занят, ще оставя засега този човек, няма да се занимавам с него.” И този човек ще му е широко около врата, не минава през никакви страдания. А когато човек минава през страдания, Бог е най-близо до него и работи върху него.”

Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили.

Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта.

Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания.

По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравяват; ако са били обезсърчени, стават радостни.

Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват.

Учителят препоръчва следното правило за ученика. Това правило представя добър метод за развитието на любовта в него. Когато срещне някого, да се обърне към Бога със следните думи: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Ако ученикът прави това постоянно, ще стане голяма промяна в него. Ще стане промяна и в тия, за които казва тия думи.

Целта на Школата е да се подготвят хора модели, образци на новата раса, която иде на земята. Целта на Школата е да се подготвят група хора, които да бъдат носители на новото, което иде в света. За да се създаде новият човек, новият тип общество на шестата раса, ученикът трябва да живее в атмосфера на взаимна любов. Учителят казва: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват постоянно, отстраняват се от Школата. Но никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, се отписват от Школата, а долу може да продължават да идват.”

„Целият свят е обсаден с милиони войници от невидимия свят. Тия същества са разумни. Те искат да въведат ред и порядък навсякъде. Като казваме, че сме в края на епохата, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала.”

Учителят

Понеже иде духовна вълна, широко поле се отваря за работа. В повестта „Виелица” от руския писател Вересаев има един трогателен разказ за героинята на повестта. Тя чела, че мисионери обръщат китайците към християнството. На това малко 12-годишно момиче станало мъчно, че не взема участие в тая работа и казало: „Аз съм много малка и докато порасна, ако всички китайци се обърнат към християнството, тогава аз какво ще правя?” Тя искала да направи нещо за Бога. Съветвала се с един много уважаван от нея човек, който й казал, че навсякъде в света и във всяко време има голямо поле за работа, за повдигане на човечеството, за идването на новата култура.

Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност. Само че това желание да бъде горещо и да не се прекъсва, да се подхранва всеки ден.

„Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава. Няма да мине много време и този век ще завлече всичко. Всички философски вярвания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил това. Вече е турен планът. Човечеството не може да живее в тия дрипели.”

Учителят

В едни нощви се туря много малко квас. Затова не трябва да се грижим, че са малко учениците в първо време. Важно е да се създаде квасът. Съзнателните ученици стават антени, които привличат вълната на любовта от Божествения свят на земята и оттук тя ще залее целия свят. Затова не трябва да се безпокоим, че хората на новото, че хората, които представят модели на новия човек, в началото са малко. Малкото квас заквасва всичкото тесто.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×