Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов


Книгата предлага богата, едновременно мащабна и проникновена картина на времето, в което се ражда и оформя личността на Петър Дънов. Времето, което търси и създава, предизвиква и следва онези малцина, притежаващи мощта и Призванието да осмислят траекториите му и да ги съберат в ясно очертан път.

На баща си Васил Славов, който ме заведе на Изгрева

......Хаджи Атанас наистина не е кой да е. По това време той владее четири езика като родни. Пари и търговски връзки има колкото всеки друг първенец във Варна. Него го позна­ват всички градски големци - не само българи, гагаузи и гърци, но и арменци и турци. Че той лично помага с ходатайството си и добрите си думи да заеме поста си сегашният кмет на Варна.

Не му трябва много време да разбере каква е интригата; тя е съвсем плитко скроена от някои тукашни гърци, които смя­тат, че българите са безпомощни селяндури. Строяла се според техните сплетни голяма сграда в Хадърча с руско злато, дето такава сграда нямало и по градовете; там щели да се събират български деца от цялата кааза да се учат за врагове на султана. Знаело се, че чорбаджи Атанас е руски човек още отпреди двай­сет години, като по време на Дибичовия поход не се отделял от руската войска и шпионирал за русите.

Хубаво е тук да се разбере, че чорбаджи Атанас е чорбаджия не защото е „народен изедник", както е в много объркани в името на чужди интереси български глави. Чорбаджия - това е турско прозвище, което по-скоро е титла. Чорбаджията не е кмет на селото, няма административна длъжност, но все пак всяко по-голямо и важно селище е трябвало да има чорбаджия. За нуждите на империята (между другото, империя, организирана с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е тряб­вало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратени­ци на султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене. Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия. Оня, дето чорбата му винаги клока на печката.

Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев.

И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски. И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък. И им обяснява, че кой е по-верен поданик на султана, тоя, дето иска да просвети съселя­ните си, за да му служат по-добре ли, или тези, дето искат да водят всички училища и всички църкви на свой език, след като са се били с оръжие срещу султана и сега имат своя държава и искат всички православни да се гърчеят и да ги слушат като че ли са гърци. И на гръцките първенци и владиката говори на гръцки, дето го е учил в прочутото месемврийско гръцко учили­ще, че една нова църква с гръцки свещеник под патриаршията в Цариград усилва патриаршията, която гърците ръководят, за общите православни интереси; и че какво, че до нея ще има една стаичка за бъдещия поп, който и да е той. (Дипломация, братко мой, не ти е това сегашните облещени уличници от парламента ни с дългите думи за късия ум.)

Не спори. Не ругае. Не интригантства. Просто дипломатич­но подсеща за онези аспекти на строежа, които са в интерес на всяка от заинтересуваните групи. И не иска нищо. Не казва, че е прав. Не хленчи, а стои с целия си ръст и просто иска да дойде комисия да види какво е положението и да реши, защото, ако са сбъркали, сбъркали са и ще се подчинят на решението.

Как ще откаже кметът на Варна да му помогне, като е стар приятел на Атанас и му е задължен. И какво ще загуби, като из­прати комисия въз основа на това, което Атанас казва. Нищо.

Отива комисията... Но като казвам „отива комисията", ра­ботата не е много ясна, защото минава цяла година в разправии и ходатайства. За сметка на чорбаджи Атанас. Но както и да е! Отива комисията и оглежда всичко изтънко. Няма никаква вероломна сграда. Няма никакво руско злато, защото селяните строят църква с един - вярно че майстор, но все пак един та­къв майстор, че отсега основите на южната й стена не са баш изправени под конец. Бедна работа. Ниска ще е. Стъпила, както се иска от християнска църква, направо на земята, на пръстта. И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа!

Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на Варненския кмет.

„... Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-ева"(попска къща)."

Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си. Само че както е с повечето събития, свързани с неговата благородна дейност, пък и с Константинова - та по-късно, има пръст и провидението. Чистият случай.

И докато хадърчанци чакат решението на правителството позамразения им строеж, аз ще направя още една крачка ната­тък, за да видим настъпилите събития и променените условия, които тласкат напред българската национална кауза. И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея........

стр.43-45

За автора

Атанас Славов е роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Учи в Американското основно училище в София до закриването му през 1941 г. и завършва английска филология в Софийския университет.

Работи в Народната Библиотека"Св.Св. Кирил и Методий", води курсове по руски и по английски език. През 1965 г. защищава дисертация на тема "Функции на ритъма в художествената стихова реч" в Института за литература при БАН.

Атанас Славов е извънредно продуктивен автор. До напускането на България той е автор на стихове, на фантастика („Факторът Х", „По голямата спирала"), на изкуствоведски изследвания, има книги за Теодосий Търновски, за Патриарх Евтимий и за Григорий Цамблак, пише книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми. Превежда произведения на Чарлз Дикенс, Греъм Грийн, Шон О'Кейси, Уилям Сароян,Колридж и др.

В чужбина работи на свободна практика в радио "Свободна Европа" и БиБи Си - Лондон (1978), в Центъра "Удроу Уилсън" в отдела, изучаващ проблемите на източноевропейските култури (1979), в Държавния департамент във Вашингтон, като инструктор по български език (1980-1983), в Центъра за езиковинаучни изследвания в щата Мериленд (1983) и в радио "Гласът на Америка".

В САЩ Славов сътрудничи на вестниците "Крисчън сайънс монитор","Вашингтон пост" и др. Там започва да пише своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио "Свободна Европа". В САЩ създава издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти.

Носител е на орден "Стара планина". Отличен е с наградата залитература и изкуство "Добри Чинтулов". Почетен гражданин на Сливен.

Освен писател Атанас Славов е преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, дисидент, кулинар, познавач на джаза и чалгата, автор на английско-цигански речник, събирач на песни, случки, думи, рецепти...

Посвещава голяма част от времето си в изучаване на живота и учението на Петър Дънов. В архива му има солидна сбирка от материали върху живота на Учителя. За Петър Дънов той казва:

"Беше неотразим. Светъл, усмихнат, детските ми очи са запечатали ръката му. Като го видиш, все едно пространството се огъваше около него. Страхотно силно присъствие имаше. На мен не ми трябва някой да ми бие камбана и да ми кади пушеци, за да се усмихна на Бога. Вярвам, че Бог седи ей тук и ни се усмихва."

съставил подборката от материали: Донка

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Донка, не може да бъда разочарована от твоите материали, толкова са истински, крепящи духа и вярата ни като българи!

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

×