Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Човекът - 1


Донка

Небето щом не си намерил тук

И Горе няма да го имаш ти -

Домът на Бога е до моят дом

И от Любов той целият блести.

Емили Дикинсън

Човекът

Опит за синтез според Учението на Учителя Петър Дънов

"И създаде Бог човека по свой образ и подобие"

"Създал го е малко по-долу от ангелите"

Загадката човек е била обект на изследвания от незапомнени времена. Свещените книги повдигат булото над тайната, без да я разкриват напълно.

Настоящият синтез е базиран върху ключовите концепции, дадени в съвременната българска мистична школа на Учителя Петър Дънов.

Човекът, разгледан в неговата най- висша и истинска същност е искрица от Бога,

ЖИВА СВЕТЕЩА ТОЧКА

отделила се от Божествения център с цел да добие познание. Когато си едно с цялото не можеш да го познаеш, да го видиш така, както когато си отделен от него. Точката изглежда нещо толкова дребно. Точката не заема пространство, но тя владее пространството. Можем да размислим над тази аксиома.

Chovekut_1.png

Стремежът към завръщане, пътят към дома носи опитности и познание. Движението от един необхватен по своята дълбочина център към една крайна, ограничена реалност изисква търпение - едно отмерено движение на съзнанието. (Ат) Търпението е основното качество, улесняващо този път. Достигането на крайния предел е свързано неминуемо с отклонение в пътя и непрестанни опити за корекция. Животът в ограничителните условия на плътния свят изисква също постоянна корекция и опит да се поддържа връзка с центъра, което създава качества, определени с думата Разумност. Разумността е придобивката на Живата точка от работата в материалния свят, с която тя се връща към Бога.(Ар) "За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно връщане". А какво носи третото движение навън?

Поезия. Търпеливият и разумен човек е винаги поет.(Атрп)

И така, човекът влиза в материалния свят за да придобие знания и да развие качества и всяко слизане е свързано с реализиране на една негова основна идея.

Всеки проявен на земята човек е една въплътена идея, една материализирана мисъл на Бога, той звучи в един основен тон, специфичен само за него. И човек постига своето щастие тогава, когато намери своята идея и остане верен на нея.

Същинският човек се разглежда като една централна монада, проявяваща се чрез множество по-малки монади, като всяка от тях изявява качествата на по- горестоящите. За да се прояви, централната монада пуска коренчета в материалния свят и на всяко "вкореняване", на всяко низходящо движение, съответства разклонение нагоре. Така е устроено Божественото Дърво на Живота. Тази окултна истина е заложена в почитания от вечни времена символ на дървото. Корените черпят сокове от земята, за да се оформи прекрасната корона в света на духа. От целия земен опит, от всички страдания и радости духът извлича няколко капки безценен еликсир, необходим за неговото развитие.

В астрологичния кръг, бележещ пътя на човека, това е представено от вертикалната ос, съединяваща най-ниската точка на хороскопа - Имум Цели (корените на живота) с Медиум Цели, зенита, "средата на небето". Така е отбелязан прекият път между свръхсъзнанието, божественият Аз на човека и подсъзнанието, обединяващо го с подлежащите природни царства. Всяка идея или висш стремеж, идещи от свръхсъзнанието, за да се реализират, трябва да преминат в областта на подсъзнанито, откъдето черпят силата, необходима за проявлението им впоследствие на хоризонталната плоскост, представяща физическия свят.

За да може да функционира в различните планове, божественият Аз на човека си е създал това, което наричаме тела.

ТЕЛАТА НА ЧОВЕКА

са проекции в различните среди. Многоизмерността на човека е била известна от древността и изразена в концепцията за телата на човека, които според теософските школи са седем.

"Човек има дванадесет тела. Три са основни и девет са преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени" казва Учителят Петър Дънов.

Телата на човека взаимно се проникват и процесите в тях се обуславят взаимно. Истинското тяло на човека е едно. То си създава другите обвивки, за да може да функционира в различните светове. "Обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги." Физическото тяло е ключът за този свят, то прави плътната материя достъпна за нас. Точно физическото тяло обаче, разглеждано от много религиозни хора като низше, е най-пряка проява на духа, то е карта, където прецизно са отбелязани както законите на всемира, така и индивидуалният път на конкретния човек. Всяка извивка, всяка линия описват този път. Увлекателно изкуство и знание е да се чете по тази карта. Между света на духа и материалния човек се намира светът на душата. Душата е медиатор между тези два свята. И така освен плътното физическо тяло, осезаемо в света на петте сетива, човек притежава емоцинално, духовно тяло, което го свързва със света на душата, и ментално, умствено тяло, което го свързва с Божествения свят, света на духа. Енергийното тяло на човека, което в окултната литература се назовава и етерен двойник, заслужава по-специално внимание със своята функция на кръстовище, разпределител на енергиите, връзка между трите основни тела на човека. Така стигаме до принципа на

ТРИЕДИНСТВОТО

Chovekut_2.png

"Три фактора има в Битието - Бог, Природа, Човек. Човекът е дете на Бога u Природата, човекът трябва да опитва Бога и Природата."

На триединното битие съответства триединният човек, състоящ се от Дух, душа и тяло. Извеждайки трите космични принципа - Любов, Мъдрост, Истина, Учителят е илюстрирал проявлението им на трите плана с триъгълниците на съответствията.

Триединството на Битието е отпечатано многократно в човешкото тяло, включително върху най-плътните му структури - скелета. Самият човек може да бъде представен посредством три триъгълника, съответстващи на главата - Божествения свят, гърдите - духовния свят, и коремната кухина - физическият свят. Само най-горният от тях сочи нагоре. Само пътят на мисълта е възходящ. Низходящ е пътят на сърцето, което като съд, напълнен от Божествения извор слиза да раздаде от своята жива вода. Същевременно, прилагайки принципа на Любовта, човек се повдига в своята еволюция. Това привидно противоречие повдига булото над същността на любовта и Жертвата, които носят живот.

Chovekut_3.png

Троичен строеж виждаме навсякъде в устройството на човешкото тяло. Главата има три области: горна - теменна, където се намират висшите мозъчни центрове, лицева част, съдържаща духовните центрове, и тилна област, където са центровете, отговорни за оцеляването във физическия свят.

Ръката и кракът имат три части, разграничени от ставите: горна, съответстваща на физическия свят, средна - на духовния и длан, съответно ходило и длан, съответстващи на Божествения свят. Самото ходило има три части: пета, символизираща животинския свят, средна част - човешкия, и пръсти - съответстващи на ангелските светове. Всеки пръст има три фаланги.

Ухото има три части, по които можем да четем пътя, по който един човек е преминал: горната кривина отбелязва пътя му в Божествения свят, средната част - духовното развитие и висулката - жизнеността му в земния свят.

Всеки би могъл да потърси още примери за триединството, слизайки чак до основната градивна единица на тялото - клетката. Тя също се състои от ядро, цитоплазма и клетъчна стена, свързана с клетъчния скелет.

/ следва/

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×