Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Как да отгледаме здраво дете... въпреки лекарите - увод


Ани

Тази статия е увод към книгата на д-р Робърт Менделсон "Как да отгледаме здраво дете... въпреки лекарите". Текстът е любезно предоставен от издателство ХомеоХелп

Доктор Робърт С. Менделсон (1926-1988) е един от най-великите американски педиатри.

Роден е в Чикаго, щата Илинойс. Завършва медицина в Чикагския университет през 1951.

Известен е със своите радикални възгледи за съвременната медицина. Особено силно критикува педиатричната практика, ваксинациите, акушерството, преобладаването на лекарите-мъже в гинекологията. Обявява се против коронарния байпас, редовните рентгенови прегледи за откриване рака на гърдата, флуорирането на водата.

Дванадесет години преподава в Медицинския факултет на Северо-Западния университет, след това още толкова е професор по педиатрия, обществено здраве и профилактика в университета в Илинойс. В началото на 80-те години е президент на Националната федерация за Здраве. Работи като и национален директор на Службата за медицинска консултация в „Проджект Хед Старт”, но тази длъжност е принуден да напусне след нападките към него заради рязката критика, на която подлага училищното образование. Оглавявал е Медицинския лицензионен комитет в щата Илинойс.

Активно пропагандирайки своите възгледи, той се изказва на конференции и събрания на Националната федерация за Здраве, води новинарски бюлетин и колонката „Народен доктор” в няколко национални вестника, участва е в повече от 500 тоук-шоута в телевизията и радиото.

През 1986 Националната асоциация за здравословна и полезна храна на САЩ го удостоява с Мемориална премия на името на Рейчъл Карсън „За заслуги в областта на защитата на свободата на потребление и здравето на американците”.

Автор е на редица научно-популярни книги, претърпели по няколко издания в САЩ и в други страни.

Увод

Не бих написал тази книга, ако не бях убеден, че в американската педиатрия, както и в останалите области на медицината, нещата не стоят добре. Това въобще не значи, че лекарите по-малко честни или по-малко състрадателни от останалите хора. Просто от самото начало недостатъците са заложени в медицинската философия – в същността на учението, а не в личностите, които се обучават.

Лекарите не са престъпници. Те са жертва на системата, както и техните пациенти. Първи те страдат от увлечението на медицинската школа за интервенция вместо профилактика, за медикаменти и технологии, безсмислени ритуали и егоистично лекарско поведение. Всички тези методи се запечатват в съзнанието на всеки студент, преминал строгата и често пъти безполезна програма за подготовка. След завършване на обучението главите на младите специалисти са натъпкани с регламентирана глупост до такава степен, че не остава никакво място за здравия разум.

Когато критикувам педиатрите, аз не изключвам себе си. Признавам, че когато започнах своята практика, вярвах в по-голямата част от това, на което ме бяха учили и затова моите пациенти си плащаха дълги години. За щастие, може би защото започнах сам да обучавам студенти-медици, се научих да се съмнявам в набитите в главата ми медицински принципи, да подозирам всеки новопоявил се медикамент, хирургическа процедура или медицинско нововъведение. Скоро открих, че тези новости в по-голямата си част не издържат на сериозната научна критика. Учудващо големият процент на „революционни процедури” и „чудодейни средства” изчезваше, след като се изяснеше, че вредата е по-голяма от тяхната полза.

В предишните си книги „Признанията на един лекар-еретик”, „Мъжка медицина или как лекарите осакатяват жените” се постарах да предупредя читателите за опасността от сляпата вяра в западната медицина. Но никога не съм си поставял за цел да ги откажа да се обръщат към необходимата медицинска помощ. Въпреки празнотите в образованието, лекарите спасяват живот и лекуват болни хора. Това се получава най-добре в ситуации, в които не може да се мине без лекарска намеса, а най-лошо – когато ги молят да лекуват хора, които не са болни.

Написах тези книги, за да дам представа за недостатъците на медицинската система и да защитя хората от ненужната и опасна медицинска намеса. Също така осъзнах, че ако пациентите започнат да се съмняват в предписанията на лекарите си, не е изключено някога да започнат да се съмняват и в самите лекари.

Възможно е това да е съвпадение, но се появиха убедителни потвърждения, че това вече се случва. За постигнатия напредък трябва да благодарим и на другите критици от моята и извън моята професия. Много лекари са принудени да се усъмняват в убежденията си под въздействието на средствата за масова информация и на самите пациенти. Това го чувам често от колегите си. Допитванията до лекарите убеждават, че все повече пациенти отказват да приемат мнението им за истина от последна инстанция.

Пациентите вече не се прекланят пред лекарите си, станаха по-малко покорни и отстъпчиви. Лекарят престана да притежава научна непогрешимост. На пациентите все по-често им се налага да търсят убедителни отговори на трудни въпроси за предписваните медикаменти, изследвания и препоръчвани операции. Когато лекарят е принуден постоянно да търси несъществуващи аргументи в свое оправдание, резултатите надминават всички очаквания.

Немалко мои колеги, приветстват тези промени, други се объркват, когато не могат да оправдаят много от медикаментите и процедурите, шаблонно предписвани в миналото. Във всеки случай, широката осведоменост за недостатъците на традиционната медицина води до конструктивни промени. Когато лекарят се съмнява в собствения си начин на действие, той преразглежда обективно много от това, на което са го учили и обръща по-голямо внимание на предотвратяване на заболяването вместо на интервенция. Това се отразява благоприятно върху здравето на пациентите.

През последните няколко години се проведоха много реформи, представляващи закъсняло признание. Признание за това, че страничните действия на някои медикаменти са по-опасни от заболяванията, които трябва да лекуват. Че хирургическата намеса без жизнени показания за нея не винаги е необходима, но винаги е опасна. Че много пъти рискът от рутинните анализи, рентгенови и други изследвания са по-опасни болестите, които би трябвало да открият. Трябва да благодарим на последните няколко години – за това, че пострада репутацията на редица обичани медицински процедури, подложени на критична публична проверка и провалили се на този изпит.

Не може да не ни обнадежди сухият списък на тези промени:

• Американската педиатрична академия препоръча да се прекратят снимките на гръдния кош при хоспитализираното на деца, като по този начин мълчаливо призна потенциалната вреда от кумулативните дози на облъчване.

• Тази академия преразгледа своята позиция по отношение на масовите туберкулинови проби, оставяйки ги само в районите с висока заболеваемост. Надявам се това да бъде да бъде първата крачка към премахването на всички опасни и ненужни масови изследвания и имунизации, които носят повече полза на лекарите, отколкото на пациентите им.

• Американската медицинска асоциация се отказа от препоръката си за ежегодни медицински прегледи на всички здрави деца. Американското общество за борба с рака вече не препоръчва да се правят ежегодни цитонамазки на Папаниколау. Имаше период, когато не препоръчваше и редовните масови мамографски изследвания. По-късно това общество отново промени решението си, без всякаква мотивировка, ако не се смятат за такава жалбите на безработните радиолози. Сега се твърди, че мамографията, извършвана един път за 1-2 години, е безопасна и едва ли не задължителна за жените на възраст от четиридесет до петдесет години, които нямат симптоми.

• Това противоречи на инструкцията на Националния раков институт 1977, в която се налагат ограничения за радиологически изследвания на жените от тази възрастова група, ако в тяхната лична или семейна анамнеза се съобщава за рак на млечната жлеза. Според мен, ежегодните мамографии на жените, които нямат тревожни симптоми, се явяват форма на сбъдваща се диагноза. Ако се правят редовно достатъчно дълго време, те ще доведат именно до рак на млечната жлеза!

• Масовите рентгенографии на гръдния кош, в миналото смятани за толкова необходими, че се създаваха подвижни рентгенови кабинети за осигуряване на повсеместен обхват, са вече в миналото.

• Макар че фармацевтичната индустрия продължава да бълва нови медикаменти, нараства тревогата на пациентите по повод на злоупотребата с тях. Затова такива препарати не се изписват толкова често, както преди. Случаите, в които са се предписвали нови средства през 1980 в сравнение с 1984, са намалели със 100 милиона. Може би точно като следствие от това фармацевтичните компании оказват все по-голям натиск върху Агенцията за контрол на храните и медикаментите, настоявайки за разрешаване на рекламирането на медикаменти не само сред лекарите, но и сред потребителите.

• Намаляха изписваните рецепти за транквиланти – от 104.5 милиона през 1970 на 70.8 милиона през 1981. Използването на валиум – медикамент станал причина за голяма смъртност от предозиране – през 1975 намаля на половина от върховото ниво от 62 милиона рецепти.

• Рецептите за сънотворни средства само през 1980 намаляха от 40 милиона на 21 милиона.

• Съществува статистика, потвърждаваща, че все повече жени се отказват от хормонална и вътрематочна контрацепция, заради реалния риск да си увредят здравето.

• Независимо, че акушерите и педиатрите, както и преди, не поощряват кърменето, жените, които кърмят, стават все повече. Това е за доброто и на майките и на техните деца.

• Акушерските лекарски процедури се подлагат на критика и преоценка и се забелязва правилно движение към естественото и даже домашно раждане.

Тези положителни промени в традиционната медицинска практика показват, че медицината реагира на нарастващата критика. Но в моята специалност – педиатрията – нещата не стоят така. Практически всичко остава неизменно и непоклатимо. Смятам на страниците на тази книга да подложа педиатрията на същия критичен анализ, както в предишните си книги критикувах други области на медицината. Но тъй като педиатрията е моята професия, която съм практикувал и преподавал повече от четвърт век, реших да отида по-далеч от обикновеното изобличаване на недостатъците. Аз давам съвети на родителите как да избегнат риска от ненужните вмешателства и свързаните с това разходи, като в същото време осигуряват необходимото за здравето на децата отглеждане и лечение.

Разполагайки с тази основна информация, всеки един от родителите може да вземе по-активно участие в опазването на здравето на децата си.

Това не значи, че ще им се наложи да изпълняват функциите на лекар, правейки зле това, което лекарят прави добре. Лекарите владеят някои технически похвати, които родителите не трябва да се опитват да вършат сами.

Моята книга ще ви научи какво е необходимо да знаете за повечето детски болести, да разпознавате ситуациите, при които е по-благоразумно да се възползвате от лекарския опит. И ще можете да подготвите детето за дълъг, здрав и щастлив живот!

-------------------------

1 Кумулация - натрупване и сумиране в организма на лекарствени вещества и отрови, водещи понякога до сериозни усложнения

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×