Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Източници на информация за Паневритмията


Ани
  • авторска статия публикувана в сп. "Житно зърно", бр. 23, 2010 г.

(Лекция, изнесена на семинара за преподаватели по Паневритмия в Арбанаси на 30 май 2010 г.)

През последните години сме свидетели на много силно изразено търсене в областта на Паневритмията, което се концентрира повече върху разглеждането на свързаните с нея писмени източници. В тях има някои неголеми по обем, но съществени различия, които пораждат въпроси и противоречия. Това не e лошо, защото когато има известно различие в мненията, хората са по-мотивирани да търсят и се засилват процесите на осъзнаване. От друга страна обаче се създава една по-напрегната атмосфера, която трябва да се трансформира, за да не се превръща разясняването на тези въпроси в трайно напрежение, разделяне и недобри отношения, на което също сме били свидетели в някои случаи.

Темата за източниците на информация за Паневритмията е важна, защото въпросите за разликите между някои от тях не са напълно изяснени и винаги има хора, които живо се интересуват от тoзи въпрос. Макар че разликите в писмените описания не са много, изследователите често прекалено се концентрират върху тях и те са пораснали в тяхното съзнание извънредно много, занимават се с тях години наред и това преекспониране пречи на възприемането същността на Паневритмията. От друга страна, непрекъснато се появяват нови хора, които не са проследявали тази тема, тя е нова за тях и отново я повдигат на дневен ред. Така има опасност да се „зацикли” в непрекъснато занимание с едни и същи въпроси, на някои от които вече са намерени задоволителни отговори.

Какъв според мен е начинът, по който може да се погледне към тези източници правилно и да се разрешат противоречията? Първо, трябва да се излезе от областта на сухите факти за Паневритмията и да се премине към законите и принципите, на които се подчинява тя. Явно не само по отношение на Паневритмията, но и по отношение на всяко познание, са налице факти, които понякога си противоречат. Единият подход в такива случаи е сухото математическо отчитане: тези и тези казали това, онези казали друго, и така според превеса на мненията се взима решение; но след време излизат нови източници, които казват нещо ново или сменят превеса в досегашните ни сметки. По такъв начин този метод се оказва доста несигурен и, макар и да не го пренебрегваме, все пак разумността изисква и този вид боравене с фактите. Друга важна стъпка е да се вникне в метода, чрез който работи с учениците си Учителя Беинса Дуно – авторът на Паневритмията. Той казва (както и добрите педагози), че добрият учител никога не дава на учениците си всичко наготово. Той им дава част от информацията, която като начало е достатъчна за тях и ги оставя да мислят, да търсят сами отговорите. По този начин учениците растат и се развиват. Предоставянето на цялата информация наготово не кара учениците да учат, да се развиват, да мислят, а в най-добрия случай ги кара да учат наизуст и да повтарят като папагали.

Необходимо е също да се излезе от следния шаблон (произлизащ от елементарната формална логика): ако фактите са противоречиви, значи непременно едните са грешни, а другите верни и следователно се налага да отречем едните и да приемем само другите. Може би е най-разумно те да се разбират правилно, да се открият случаите, в които се допълват, да се намери нова гледна точка, която дава задоволително обяснение на всички тях.

Във физическия свят нещата са поляризирани – нещо, което е отразено в символа „Ин и Ян”. Виждаме такава поляризация и в Паневритмията. Например едно описание казва дадено движение с ръцете да се изпълни едновременно с движение на десния крак (за по-кратко казваме само „на десен крак”), друго казва на ляв крак; това може да се отнася само за няколко упражнения, но има такова противоречие. Подходът, при който казваш: „Това е вярното, това е грешното” е формален подход, но при работа с принципите и законите нещата се поглеждат от по-висока гледна точка и тези противоречия се примиряват, което можем да наречем още диалектически подход;. Този поглед дава начин да се разберат по-дълбоко фактите и да се подредят в някаква верига, в която те могат да стоят хармонично и не се конфронтират.

Работата с фактите не бива да се изоставя, а да се постави на разумна основа и след като не дава достатъчно отговори, те да се търсят по-горе, по веригата факти-закони-принципи на Паневритмията.

Относно разумната работа с фактите ще обърна внимание, че е необходимо те да се оценяват и с чисто научен, с критичен (в добрия смисъл на думата) подход: доколко те са истинни, доколко са надеждни, доколко сигурни са източниците, от които идват. Например по отношение на книгите, описващи Паневритмията, важно е: отбелязан ли е авторът на текста или поне да се знае със сигурност кой е той. Също е важно доколко този човек е бил подготвен да свърши тази работа, защото да опишеш движенията на Паневритмията съвсем не е просто. Според мен човек може да си представи в действителност колко е сложно това, само ако се е опитал сам да го направи, като не просто комбинира описания, а състави нов текст, описващ подобни по сложност упражнения, изпълнявани на музика. След това нека да получи оценка от професионалисти и хора, ползващи текста му, и да разбере доколко успешно се е справил. Авторът на доброто описание трябва да има перфектна музикална подготовка, богат професионален опит в описването на физически упражнения, прецизност в описание на детайлите, обширни познания относно вътрешния смисъл и философията на Паневритмията и т.н. Това обикновено не е по силите на един човек и по-успешно би работил за тази цел екип, в който се допълват такива специалисти. Екипът е по-подходящ и защото има повече гледни точки и по-голяма възможност да се избегнат грешки от всякакъв характер, ако работи достатъчно дълго и в разбирателство. Въпреки това винаги остават възможности за технически грешки при съставянето и печата (особено преди 60-70 години), които не зависят от авторите.

Сред важните издания на Паневритмията най-яркият пример за влиянието на недостатъчната подготовка и опит в съвсем точното и недвусмислено описване на физическите движения и в боравенето с музиката, е книгата „Паневритмия” от 1938г. В нея упражненията са описани не по тактове, а с броене, което е много по-неточно. Ако някой вече е научил упражненията на Паневритмията и отвори тази книга, за да си свери нещо по движенията, може и да си свърши работа донякъде. Но ако се опита човек да учи за първи път Паневритмия по описанието в тази книга, ще види, че е невъзможно да го направи успешно. Трябва освен това да е съвсем неопитен в работата с професионалното описание на упражнения, за да не забележи колко много неясноти и неточности има относно амплитудата, формата и дори на места в свързването на движенията. Искам да кажа, че тази книга е важна, защото е първа и единствената издадена преди 1944г. с описание на първия и втория дял на Паневритмията, но има недостатъци, и трябва да й се отдава значимостта, която заслужава.

Също така трябва да се знае дали човекът, описвал упражненията, е имал възможност да познава същността на Паневритмията – т.е. този човек бил ли е в Школата1 по времето на създаването и практикуването на Паневритмията и колко време е бил там.

Всички тези обстоятелства около авторите на описания трябва да се обсъдят и преценят и да се придаде различна степен на надеждност на различните писмени и други източници.

Правилно и цялостно разбиране на Паневритмията в дълбочина е задача за бъдещето. Смятам за погрешно мнението, че сега трябва да си изясним как е най-добре тя да се играе и като че ли край – така ще я играем завинаги. В живота нещата непрекъснато се развиват и всеки процес, който е приключил, е мъртъв процес: това е нещо, което вече не живее, щом не се променя. Също нямам предвид, че трябва „да хванем” Паневритмията и набързо да я доизмислим, нещо ново да направим. От една страна, да си даваме сметка за това, че не знаем кой знае колко за законите на нейното създаване и авторът й явно е имал предвид неизвестни за нас неща, които са необходими, за да я сътвори такава, каквато я познаваме. В такъв случай, некомпетентни промени може да намалят драстично нейното положително въздействие и смисъл. От друга страна, самият автор е казал: „В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, когато се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение”2Следователно според него Паневритмията не е нещо мъртво, което сега трябва да изясним и да сложим в рамки за вечни времена.

Точното познаване на текстовете, описващи Паневритмията е нещо много полезно, но с разбирането, че в тях има понякога грешки или неточности, защото и те са писани от хора, които понякога не са били точни в описанията. Понякога ровенето в текстовете не ни дава задоволителен резултат.

За излизане от това положение е необходимо и придобиване на добродетели. Човек да трябва да има необходимите вътрешни качества, за да разбере правилно нещата. Да има разумност и да е истинолюбив, да има много още добродетели, защото познаването на по-висшите истини не е само интелектуално постижение, а процес на цялостния човек. Всички, посветили се истински на Паневритмията, се стремят към придобиване на добродетели, което е дълъг процес.

Сега ще разгледаме накратко онези от материалните източници на информация за Паневримията, които според мен заслужават сериозно внимание. Това са: издадени и неиздадени книги или частични описания на Паневритмията; стенографирани и публикувани разговори със създателя на Паневритмията за нея; описания на физически, музикални и други упражнения в лекции; филми и снимки с Паневритмия, магнитни и печатни записи на музиката на Паневритмията, спомени на ученици от Школата за Паневритмията по онова време, традицията в изпълнението на Паневритмията и т.н. Ще ги спомена не в реда, в който смятам, че са най-важни, а в хронологичен ред.

Първият архивен текст, свързан с Паневритмията, е от 1933 г. Той не е издаван, и този, който го е писал, не се е подписал, но текстът е съхраняван и намерен в архиви на Братството; написан е със стария правопис и има доказателства, че е автентичен. В началото му пише „Новите гимнастически упражнения” и представлява напечатани на пишеща машина описания на упражненията, каквито са били в началото, както авторът ги е давал да се играят, преди още да са оформени окончателно. Смятам този източник за важен главно поради главни причини. Първо, разсейва известния мит, че Паневритмията е дадена на няколко етапа, но в съвсем завършен вид и нищо не е променяно по нея от нейния създател. Този текст от 1933 г. доказва, че в началото е имало един процес, в който авторът е показал доста упражнения, после ги е оформил, подредил ги е, някои са отпаднали, други са се запазили и не са променяни съществено от него, трети са променени повече и са влезли в Паневритмията. За незапознатите трябва да спомена, че всички движения и цялата музика на Паневритмията, както и няколко от текстовете на песните й, са създадени от Учителя Беинса Дуно.

Втора важна информация, която дава този източник, е по един от спорните въпроси за упражнението „Изгрява Слънцето”: дали в третата му част ръцете се изнасят напред на десен крак или на ляв (обикновено се нарича за по-кратко „отваряне” на десен или ляв крак). Имаше предположение, че описаното в първата издадена книга „Паневритмия” от 1938 г. по този въпрос „отваряне” на десен крак е вярно, а след това изпълнението е било „изопачено”, и „грешно” е стигнало до нас в живо-предаваната традиция в изпълнението и в следващи издания, при които този детайл е с „отваряне” на ляв крак. Когато се появи описанието от 1933 г., то фактически обори това схващане, защото в него ясно и недвусмислено е описан този детайл с „отваряне” ръцете на ляв крак. Т.е. упражнението „Изгрява Слънцето” явно първо е било описано с „отваряне” на ляв крак, после обратното, след това пак с „отваряне” на ляв крак. Можем да предположим, че в началото е дадено по един начин, а после е променено два пъти от автора (което би било твърде странно) или че във второто издание е грешно, както и е възможно представянето на други различни хипотези. Аз обаче сега нямам за цел да ги коментирам.

Текстът от 1933 г. описва само упражнения от първия дял на Паневритмията – 28-те упражнения. За по-кратко при коментара за следващите текстове ще споменавам частите на Паневритмията като: първи (28-те упражнения), втори (”Слънчеви лъчи”) и трети (”Пентаграм”) дял.

Следващият важен писмен източник е книгата „Паневритмия” от 1938 г., която съдържа описание на първи и трети дял. Тази книга е единственото отпечатано по времето на Школата описание на Паневритмията и също е много важна, защото в нея има един великолепен текст, наречен „Принципи на Паневритмията”, написан (но неподписан) от Боян Боев по текстове и вероятно указания на Учителя Беинса Дуно; има публикуван нотния текст на музиката, има описани движенията от Милка Периклиева (също неподписан автор) и всичко това – за първи път. Това е първото пълноценно описание на Паневритмията във вид на книга. То е важно и защото, като всяко начало, е най-трудно. По-нагоре го коментирах относно точността на описанието, което дава на движенията. Предполагам, че е дало тласък на следващите, направили описания, също да пишат.

Следващото описание – книгата „Паневритмия” от 1941 г., съдържа само предговор с идейната част и музиката с песните на Паневритмията. Новото е, че към няколко текста на песни, дадени по-рано от Учителя Беинса Дуно, е добавен поетичният текст на песните и на останалите упражнения, защото вече е създаден от Олга Славчева и пригоден към нотния текст. Тъй като нотният текст и „принципите (наречени вече „основи”) на Паневритмията” се издават за втори път след 1938 г., е било възможно да бъдат направени подобрения (както става с текста „основи на Паневритмията”) или корекции на грешки, забелязани в първото издание.

Когато една подобна книга е била преиздадена от авторите или съставителите й, след като е била ползвана активно и е имало условия да се видят евентуалните й недостатъци, това й дава много по-голяма достоверност, защото са имали възможност да коригират грешките, допуснати в първото издание. А почти неизбежно е да има грешки в такъв сложен материал като книга за Паневритмията, освен ако някой компетентен човек не е работил върху нея десетина години (което не е ставало досега). Почти всички книги за Паневритмията не са преиздавани от авторите им – изключение правят вероятно нотният и идейният текст в Паневритмията от 1941г.

Следващото описание на първия дял от Паневритмията е написано 1945-1950 г. от екип, известен като „четирите сестри” и има два варианта; по-късният е от ок. 1950 г., в който те коригират някои дребни детайли. По време на неговото написване е било невъзможно отпечатването му, поради тоталитарния комунистически режим, затова то е съхранено и издадено за пръв път през 2004 г. в книгата „Паневритмия” на Издателство Бяло Братство. Това е едно от най-добрите описания на първия дял, защото е направено от добре съставен екип специалисти: Мария Тодорова (музикант), Елена Андреева (стенограф), Ярмила Ментцлова (хореограф) и вероятно Катя Грива (музикант и преподавател). В този текст за пръв път се описват упражненията по тактове и като цяло са описани много по-прецизно, отколкото в предходното описание на Паневритмията (от 1938 г.). Книгата е илюстрирана с оригинални снимки на авторите на описанието, които бяха съхранявани дълги години в чужбина и върнати непосредствено преди издаването й през 2004 г. Не твърдя, че това описание е съвършено – не твърдя това за нищо овеществено, но определено заслужава много сериозно внимание, защото е написано от екип професионалисти, почти всички дълги години учили в Школата (последното не се отнася единствено за Ярмила Ментцлова). По споменатите от мен критерии (установен авторски екип професионалисти със значително присъствие в Школата; няма второ издание, но има втора корекция) за придаване на различна степен надеждност на писмените източници, този е с най-висока надеждност от всички.

Описанието на „Слънчеви лъчи” излиза през 1942 г. като самостоятелно издание, съдържащо философска част, описание на движенията и нотен текст. В началото от автора е даден текст за пеене само към музиката на т.нар. „Идилия”. По-късно Весела Несторова написва само поетичния текст към цялата останала музика на дяла „Слънчеви лъчи”. Не е ясен екипът, описал „Слънчеви лъчи”, но изданието трябва да е било одобрено от автора на Паневритмията, за да бъде отпечатано. Книгата е много ценен и единствен източник. В изданието „Паневритмия” от 2004г. в дял „Слънчеви лъчи”, при запазване разпознаваемоста на текста на оригинала, са направени малки, но важни допълнения от съставителите относно изпълнението и са коригирани няколко неясноти. Това е първото подобрено описание на втория дял, макар че то не е направено от същия екип.

Следващата книга „Паневритмия” е на Крум Въжаров и Мария Митовска. По-голямата част от текста е написана от Крум Въжаров, който е бил ученик в Школата дълги години и след 1944 г. продължава да се занимава с Паневритмия. Издадена е през 1993 г., т.е. след кончината на Крум Въжаров. Мария Митовска казва, че текстът на описанието е писан от Крум Въжаров, а тя е съставила само частта с цитати от Учителя Беинса Дуно с указания за походката, плавността на движенията и т.н., което е добра нейна идея и става за първи път до този момент в книга за Паневритмията. Много ценно в тази книга, което е и сериозен принос на Крум Въжаров, е съставеното от него ново, по-добро описание на „Пентаграм”, което е и най-доброто досега на български език. Поради тази причина то е включено в книгата „Паневритмия” от 2004 г. на Издателство Бяло Братство. В описанието на първия дял на Паневритмията има няколко дребни несъответствия, като например, че не може няколко от движенията да се изпълнят въобще така както е написано и други подобни, но те съвсем не омаловажават стойността на тази книга.

Изданията на чужди езици смятам като второстепенни, защото по-често са само превод на някой български текст, но все пак могат да се ползват тези от тях, които са оригинални и авторите отговарят на изискванията за надеждност.

От издадените на чужди езици книги ще се спра само на коментираната често напоследък книга „Паневритмия” на Ярмила Ментцлова, издадена през 1983 г. във Франция на френски език. Ярмила е великолепен професионалист в областта на танца – школувана балерина в световноизвестна танцова школа. Разучавала е Паневритмията в Париж още с Михаил Иванов и неговите първи последователи (както свидетелства писмо на Михаил Иванов до Боян Боев от 1939 г.). Била е твърде закратко в Школата на „Изгрева” и по-късно се установява във Франция, но смятаме, че си струва да се занимаваме с нейния труд поради дарованието и професионализма й в областта на танца. Книгата съдържа чудесно оригинално описание на упражненията от първия дял, нотен текст, философска част и текстове, свързани с движенията и др. Има сведения, че философската част е подготвена от бившия съпруг на Ярмила – Крум Въжаров, който я е посетил в Париж по повод подготовката на книгата. В нотния текст са открити грешки. Все пак книгата е много добра като цяло и ценна особеност е, че Ярмила Ментцлова много прецизно е описала и преходните движения между първите 10 упражнения, което друг до този момент не е правил.

Ярмила е участвала в екипа на „сестрите”, написали през 1945-50 г., описание на първия дял от Паневритмията. Буди известно смущение факта, че в книгата си тя прави няколко промени в сравнение с предходното описание, в което е участвала. По сведения на нейни ученици, които дълги години е обучавала на Паневритмия във Франция и които до последната година от живота й са играли с нея периодично, тя винаги ги е учила на 28-те упражнения по един начин и ги е играела по същия начин, а именно както ги е описала като част от екипа „на четирите сестри”. В края на земния си път в своята самостоятелна книга обаче Ярмила Ментцлова описва няколко упражнения различно, нагаждайки ги към описанието от 1938 г. Интересно е, че никога не е споменала дори на учениците си, че може някои от упражненията да се играят в два варианта . Учениците й, които ние познаваме са семейство Жан-Луи и Арлет Гобо, които продължават и до днес да играят и преподават Паневритмия във Франция и идват в лятната школа на Рила последните няколко години. Учили са Паневритмия преди всичко от Ярмила Ментцлова и имаме основания да смятаме, че начинът им на игра като стил, прецизност и детайли отразява напълно начина на игра на тяхната учителка по Паневритмия.

През 2004 г. след лагера на Рила помолихме семейство Гобо да изиграят 28-те упражнения, за да ги заснемем и документираме с филм това, което са научили от Ярмила Ментцлова. Те се отнасят към Паневритмията с голяма любов и уважение и също с уважение и възхищение към Ярмила, като тяхна учителка. Тогава разбрах за сериозното разминаване в някои от първите 10 упражнения и в 16-то упражнение, между начина, по който ги е учила и играла почти до края на живота си, от една страна, и това, което е публикувано в книгата й – от друга. Имаше предположение, че при подготовката на книгата Ярмила е видяла описанието на движенията от 1938 г. и като не е посмяла да го промени, е съобразила описанието си с него, въпреки собствения си опит и практика. От друга страна виждаме, че упражненията № 6, 7 и 8, които са с 41 такта, и така са публикувани в „Паневритмия” от 1938 г. и в „Паневритмия” от 1941г., в изданието на Ярмила Ментцлова от 1983 г. са съкратени с по един такт.

В тази връзка е важно да се отбележи, че единствените неща, които са преиздавани по време на Школата и чрез това преиздаване са леко коригирани и потвърдени са текстът „Принципи (или основи) на Паневритмията” и нотният текст на музиката. В нотния текст на „Паневритмия” от 1941г. (която е второто издание) не е съкратен такт от упражнение № 6, 7 и 8 и следователно е правилно те да са по 41 такта.

Неколкократно нейните ученици, Жан Луи и Арлет Гобо потвърдиха, че Ярмила Ментцлова винаги и до края на живота си е играла и обучавала на Паневритмия по начина, описан в „Паневритмията на сестрите”. По отношение на несъответствието с написаното от нея в книгата й от 1983 г. приемам хипотезата, че е била повлияна от някого за тези промени.

Смятам, че най-малко приемливо е да се правят промени в музиката на Паневритмията. Първо, защото от това, което знаем за създаването на Паневритмията, музиката е първичният елемент – към нея са създавани и пригаждани движенията на упражненията, а не обратното. Второ, знаем, че създателят й е споменал със сигурност за необходимостта след време да се доразвиват движенията и текста на песните, но никога не е казал това за музиката. И трето, защото смятам, че изключително малко вероятно е при наличието на достатъчно образовани музиканти в Школата, никой да не е забелязал нещо такова като излишен такт в музиката, след като са ползвали нотния текст (и напредналите, и начинаещите) цели десет години – от около 1934-35 г. до 1944 г. Ако създателят на музиката беше направил след 1938 г. промени в нотния текст, те нямаше как да останат неотразени от музикантите, които в такъв случай би трябвало съзнателно да заменят това, което вече са научили, с нещо ново. По-скоро ми се струва вероятно да не са забелязани грешки в описанието на упражненията, които се разминават малко с музиката в книгата „Паневритмия” от 1938 г., защото и по време на Школата и дълги години след нея твърде малко е учено от описания.

Друго описание на първия дял на Паневритмията със снимкови илюстрации, което е непубликувано, но заслужава внимание, е това на Илия Узунов. Той е известен ученик от Школата, един от тези, които редовно са били там, посветил е живота си на тази Школа и е бил много прецизен и ерудиран човек, на когото може да се разчита.

Това са описанията на Паневритмията, известни досега, които е най-важно да се познават и изучават.

Други вторични източници на информация за Паневритмията са архивните филми с нея. Те са малко – познаваме два. Твърди се, че има и други, изгубени при опитите да бъдат съхранени в чужбина.

Има едно изкушение за всеки начинаещ, и за което всеки преподавател трябва да предупреди учениците си: виждайки на този единствен архивен филм как Учителя Беинса Дуно играе моменти от няколко упражнения вътре в кръга на играещите, да не се стараят да го имитират. За играещите Паневритмия нейният автор е авторитет – той е дал Паневритмията и логичният извод е, че той я познава най-добре и трябва да се играе като него. Но все пак той не е искал да бъде имитиран в ежедневното си изпълнение, когато понякога е играел по-различно. Известен е един спомен на Катя Грива, музикант и ученик от Школата, която авторът на Паневритмията е посочил за преподавател. Тя казва, че един ден той я е извикал специално, за да й покаже как трябва да преподава Паневритмията и това, което й е показал, е било много по-красиво, изключително музикално и се различавало от начина на изпълнение, който понякога са виждали да играе той с всички останали в кръга на Паневритмията. В спомените на Елена Андреева също четем, че „Учителя понякога играеше различно Паневритмията”. В стенографирани от Б. Боев и публикувани разговори за Паневритмията, авторът дава ясни указания за правилното изпълнение на упражнението „Аум”, а се вижда, че на филма не го изпълнява с тези детайли. Затова ако някой ден имате ученици по Паневритмия, предупредете ги да не се опитват да го имитират както играе във филма, защото няма да са на прав път.

Другият архивен филм с Паневритмия е с шест двойки, които играят само по права линия и с прекъсване между упражненията. Много красив филм, който също трябва да се гледа и проучи. Не е ясно засега, кога точно е правен и кой е режисьорът, но се вижда, че е на Изгрева.

Има още няколко филма с ученици от Школата1, които са от значение. Един филм с Ернестина Сталева и Виола Бауман, които са били в Школата (Виола Бауман за по-кратко, Ерна – повече) и по-късно живеят и преподават Паневритмия в САЩ през целия си живот.

Следващата група факти са снимките с Паневритмия. Първо – снимки с авторът, който играе Паневритмия, които са ценни, но с гореописаните съображения. И второ – снимки на хора, играещи Паневритмия, които имат различна тежест като информационен източник, в зависимост от участващите.

Следващият факт, носещ информация за Паневритмията, са нотните записи на музиката, както и музика, записана на магнитни носители. Имало е един запис, направен на Рила през 1939 г.; по отношение на темпо и други музикални елементи, на музикантите може би ще им е много интересно да го разглеждат.

Към много важните източници на информация причислявам и живата традиция на Паневритмията, която никога досега в България не е била прекъсвана, и която, когато е предавана от способен учител на способен ученик, е верен показател за много въпроси относно изпълнението на Паневритмията.

Следващото, което съвсем не е на последно място като източник на информация, е публикуваното слово на Учителя Беинса Дуно – имам предвид първо лекциите и беседите – там има обяснения и за много упражнения, принципи и закони, както и разговори с автора, стенографирани от Боян Боев – публикуваните от тях са много важен и незаменим източник. Например в такъв разговор4 пише, че когато играеш „Аум” трябва да се повдигнеш на пръсти и е обяснено защо. А някои се вкопчват в описанието от 1938 г. и не смятат, че трябва да се повдигат на пръсти, защото там не пишело. Авторът винаги може да добави, да каже нещо повече, за да подобри нещата, може да го прави ако иска до последния си ден на Земята.

Работата със словото на Учителя Беинса Дуно е изключително важно при задълбочено изучаване на Паневритмията, не само защото от там можем да намерим неща, свързани с нейния смисъл и детайли, но и защото се дава по-задълбочено и пълноценно разбиране за принципите и законите, на които се основава Паневритмията.

В заключение искам да кажа, че, по мое мнение, авторът на Паневритмията е оставил нарочно тези противоречия във фактите за Паневритмията. Защото той е имал възможност да каже да направят точно описание, да направят филм, да фотографират прецизно Катя Грива и други преподаватели, и всичко да е описано до най-малкия детайл без никакви несъответствия. Обаче тогава изпълнението на Паневритмията щеше да бъде папагалщина, което въобще не е метод на тази Школа. Човек би заприличал на играещ робот – всичко е зададено до последната точка – само изпълняваш, нямаш свободна воля, нямаш право на никакво творчество. Учителя Беинса Дуно е предвидил, оставил е нещата така, наглед недовършени, не е коригирал дори грешките, предполагам нарочно, за да може тези, които изучават Паневритмия, да търсят, да не играят механично, да мислят за всяко движение и идеята му, да се опитват да го усетят и вътрешно, а не само според писменото указание.

Всички важни факти за Паневритмията се допълват един друг и ни дават цялостната картина, затова сериозните изследователи на Паневритмията трябва да познават добре всички. Но те трябва да продължат и по-нататък – да търсят и откриват, да бъдат в хармония с Духа, който твори хармонията в света. И нещо повече – по този начин да подготвят себе си и следващите поколения за онзи момент, в който Паневритмията не само ще се разбира и преоткрива, но ще се развива. Последното ще е възможно само ако има хора, които не се опират само на фактите, за да се крепят на тях като на патерици, но са разбрали законите и принципите на Паневритмията и са работили върху себе си достатъчно, за да станат съработници на Разумното начало. Предполагам, че това ще е по силите на хората след поколения, когато не единично, а в хармонични групи посветените в Паневритмията ще я развиват.

И още един път искам да наблегна, че според мен не само нарочно са оставени тези „грешки” и неясноти в описанията на Паневритмията, но това „нарочно” е гениално и мъдро. Защото именно тези неясноти ни принуждават да се развиваме и да не се опираме вечно на „патерици”, те ни помагат да се научим на много важни неща и ни карат да бъдем добри ученици в училището на Разумната природа и вечнотворящия Дух, откъдето идва Паневритмията.

-----------

1 В случая под „Школата” в цялата лекция имам предвид времето от 1914 г. до 1944 г.

2 Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, т. 2, С., 2000, с. 56.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Тази статия ме впечатли с искренноста на споделения изстрадал опит в разпространението на Паневритмията/ПЕР/.

Възприемам я като близка,защото се стреми да прокара балансиран творчески подход към танца.

Има и някои моменти,които ме спъват да я приема като чисто братска статия.Това са:

1." ...Достоверната информацията идва единствено от Общество Бяло Братство, което е естествен приемник на наследството на Школата "

2."През последните години наблюдаваме една млада жена от София...."

Според мен достоверната информация идва от много висок източник,само Бог е единствения Учител,ние сме негови съработници.Може някой да е много ревностен събирач и издател на информацията върху книжен носител,но това е много важно за този ,който го върши.Защото той мисли,че това може да прави и го прави по най добрия начин.Тези понятия,като ...единствен...естествен приемник....не звучат хармонично.Нека бъдем добри и внимателни един към друг,дане омаловажаваме или надценяваме приноса на нито един от нас,защото така се цепи кръга.

Нефизическия душевен кръг е първичния,мислите се материализират във форми,а пренебрежителното отношение няма образа на кръга.Значи ние не играем правилно ПЕР на чистите мисли още преди да сме подредили телата си около музикантите.Има вече съвременна апаратура,която "вижда" мислите и чувствата ни и те имат форми.Свещенните форми на Живата геометрия,която Учителя преподава в ОКК и МОК, са източника и ключа към разумно възприемане на движенията в танца,според мен.И те,движенията са отражение на нашето възприятие,нашето отношение към околния свят.Но това е магичното на ПЕР,че движенията индуктират прави мисли и чувства от по висшите измерения в нас.

Така че за мен това е един тристранен подход към танца-мисъл,чувство,движение.Те взаимно се допълват и преливат и самокорегират и самоизкривяват и пак се изправят.

В хода размислъл съм си задавал и други тези за братски дискусии,като:

Тази статия ме впечатли с искренноста на споделения изстрадал опит в разпространението на Паневритмията/ПЕР/.

Възприемам я като близка,защото се стреми да прокара балансиран творчески подход към танца.

Има и някои моменти,които ме спъват да я приема като чисто братска статия.Това са:

1." ...Достоверната информацията идва единствено от Общество Бяло Братство, което е естествен приемник на наследството на Школата "

2."През последните години наблюдаваме една млада жена от София...."

Според мен достоверната информация идва от много висок източник,само Бог е единствения Учител,ние сме негови съработници.Може някой да е много ревностен събирач и издател на информацията върху книжен носител,но това е много важно за този ,който го върши.Защото той мисли,че това може да прави и го прави по най добрия начин.Тези понятия,като ...единствен...естествен приемник....не звучат хармонично.Нека бъдем добри и внимателни един към друг,дане омаловажаваме или надценяваме приноса на нито един от нас,защото така се цепи кръга.

Нефизическия душевен кръг е първичния,мислите се материализират във форми,а пренебрежителното отношение няма образа на кръга.Значи ние не играем правилно ПЕР на чистите мисли още преди да сме подредили телата си около музикантите.Има вече съвременна апаратура,която "вижда" мислите и чувствата ни и те имат форми.Свещенните форми на Живата геометрия,която Учителя преподава в ОКК и МОК, са източника и ключа към разумно възприемане на движенията в танца,според мен.И те,движенията са отражение на нашето възприятие,нашето отношение към околния свят.Но това е магичното на ПЕР,че движенията индуктират прави мисли и чувства от по висшите измерения в нас.

Така че за мен това е един тристранен подход към танца-мисъл,чувство,движение.Те взаимно се допълват и преливат и самокорегират и самоизкривяват и пак се изправят.

В хода размислъл съм си задавал и други тези за братски дискусии,като:

1.Колко е минималния брай на играчите,за да има енергийно покритие и плътност на полето?

2.Какво трябва да е разстоянието между кръговете,така че да има вълново синфазно препокритие и усилване?

3.Трябва ли да има препускане в галоп след 28-те упражнения за Слънчеви лъчи.Всеки мисли ,че да е в 12 лъча е много важно.Предвижването между дяловете на ПЕР не е ли част от хармонията?

и т.н..........

Това е полезна статия,дано да се множат.

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

×