Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Паневритмия. Древната космогония в Новото Учение на Учителя Петър Дънов. Част 3


Ани
  • Автор: Даниела Найденова

    <i>Статията е дипломна работа, защитена в ДМА "Проф. Панчо Владигеров" през 1998 година в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, под научното ръководство на проф. Веса Харалампиева. Специални благодарности на авторката за предоставянето на статията. <a href="http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%CD%E0%E9%E4%E5%ED%EE%E2%E0"target="_blank" class="art_link">Може да се изтегли от тук.</a></i>

ІІІ. Въздействие на паневритмичната практика

Свещеният танц на паневритмията възражда или по-скоро “превежда” на съвременен език смисъла и съдържанието на древните мистерии. Днес единственият ограничител за участие или не е проявата на собствената воля и желание за включване към катарзисния танц. Това е една външна изява на известна по-голямата свобода. Но и тук има вътрешни духовни пластове, до които се достига след извървяване на определен път и придобиване на познание. Такова своеобразно посвещение всеки придобива сам, без физически видим учител. Получава се нещо като постепенно отваряне на затворените вътрешни нива на малки части. Огромното времево разстояние е пречка да се направи по-подробно сравнение, затова някои изказани мисли може да не попадат в целта и да не носят нужната научна доказуемост.

Мисленето и съзнанието в древността е коренно различно, вероятно и това налага някои промени в мистериалния катарзис. Например в миналото никому не е било нужно обясняване на ефекта при участие. Днешните условия обаче налагат и изискват доказуемост на дадени твърдения. От това зависи тяхното приемане, прилагане или отхвърляне.

Учителят Петър Дънов подробно обяснява в лекциите си въздействието, което се получава при играта на паневритмия. По-късно неговите ученици допълват чрез собствени изследвания този спектър на влияние, но в повечето случаи се набляга на духовните аспекти. В настоящата глава интересът е съсредоточен в две други страни - изпитвания терапевтичен ефект при участие в изпълнението на танца и възможностите за педагогическо приложение на паневритмичните упражнения.

1. Терапевтичен ефект

Паневритмията е свят, в който навлезе ли, изследователят открива огромни възможности за многостранно тълкуване на явлението. Намираното терапевтично въздействие би представлявало интерес за съвременните методи на музикалната терапия, медитативните и дихателни практики, цветотерапията, както и за новото развитие на психотерапията и биоенерголечението.

Крайният резултат от участието в общото изпълнение на музикално-ритмичните движения, погледнато в такъв план, води до постигане на вътрешно спокойствие, освобождаване от така характерния за съвремието ни стрес, възстановяване на душевното равновесие.

Полученият психобаланс в съзнанието се отразява от своя страна по хоризонтал и вертикал. Високоенергийното въздействие на целия комплекс от средства в паневритмията привежда в синхрон вибрациите, а оттук и жизненото ниво на отделния участник. Вниманието се насочва към всяка част от тялото и неговите органи, към състоянието и нуждите на отделната клетка. Пълен ефект се получава, ако всичко това се осъзнава и осмисля от танцуващия, за което са необходими определено познание и психични способности от негова страна. Колкото по-добро е психосоматичното функциониране, толкова по-добре може да се осъществи и развие вертикално ефектът на паневритмията. Повишават се духовните трептения на единиците и множеството, като това рефлектира върху цялата планета и подобрява общото състояние на космоса. Такава хармония на свой ред прави съответна обратна връзка и влияе с всичките си положителни сили от физическо и духовно естество в световен мащаб. Дълбокото ми убеждение е, че дали ще грее видимото слънце на небосклона или то ще свети в душите и сърцата на земните жители е почти равносилно, защото най-хуманният ефект, заложен в паневритмията е налице. Сливането на вибрациите не може да се осъществи при наличие на болно тяло и психика. Още в древността това се осъзнава чудесно и е повод за създаването на хиляди вярвания и учения. Античното схващане за изграждането на човека-музикос е напълно сходно. Когато тялото и душата станат “музикални”, се придобива идеално здраве. Много играещи паневритмия споделят успехи в това отношение. Някои от здравните проблеми се олекотяват, дори до пълното им изчезване. Психосоматичният контрол се вмества в определените за дадената личност рамки и биоенергийното състояние се повдига. Би било интересно и любопитно да се измерят с научна апаратура енергийните полета (или аурите) на танцуващите преди и след изпълнението на цикъла от упражнения. Тогава ще се видят и документират най-ясно всички евентуални промени по докоснатите проблеми, настъпващи по време на и след изпълнение на паневритмия. Смело мога да констатирам, че системното прилагане на упражненията от музикално-ритмичния комплекс води до положителна промяна и при психично болни лица, разбира се не в тежки форми. Вероятно освобождаването от отрицателни състояния на съзнанието и подсъзнанието, постигано чрез комплексното въздействие на средствата, води до повишаване на нервната сила, а оттук и до по-голяма способност за съзнателен контрол на действие и поведение. Такова влияние се осъществява и без да има явни психични отклонения. Само че в този случай се наблюдават други резултати. Проникването до подсъзнанието помага оттам да се изчистят негативни емоционални и мисловни напластявания и разстройства. Отстраняването на менталните блокировки разтоварва ума от всякакви “излишъци”, като по този начин той става здрав и естествената му спонтанност и творческа съзидателност излизат на преден план. Освободеният ум постепенно възвръща оригиналните си методи на реагиране и действие и все по-съвършено възприема и взаимодейства с околната среда като успешно осъществява творческата си градивност. Може да се каже, че на практика се постигат част от целите на използваните напоследък методи на медитация.

И не на последно място се разкрива нов нюанс от възможните хуманни въздействия на паневритмията - участие в промяна на света към добро, като първо променим нас самите.

Подобен медицинско-магичен подход е известен още от древността и по-конкретно Орфей, а по-късно и Питагор го прилагат широко в практиката си. Питагорейската евритмия търси постигане на хармония между жителите на полиса, т.е. хоризонтален здравословен катарзис и енергийно балансиране. Тогава се разкрива възможност за вертикално издигане, водещо до включване в космическия ритъм. За съжаление липсата на оригинални древни текстове ограничава изследването до позоваване на думи, изречени от Петър Дънов през първата половина на ХХ век :

Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения. При нея целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма болести, няма смущения. Ето защо чрез тези упражнения човек излиза от света на смущенията, разочарованията, недоволството, тревогите и безпокойствата и влиза в един свят на хармония. Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 183/

Ако по-внимателно се надзърне зад тези указания, ще се видят много от основанията за по-гореизложените разсъждения и заключения. Ще по-детайлно обърна внимание на терапевтичното въздействие на отделните средства, включени в паневритмичния комплекс.

На първо място ще посоча музиката не само от професионален интерес, а и като откриване на определено продължаване на Орфеевите традиции. Следните цитати биха заинтригували привържениците на музикалната терапия :

Музиката от най-древни времена се прилага като метод за трансформиране на енергиите и за лечение. Музиката във физическия свят е потребна, за да организира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 165/

Подобни възгледи все още са трудно доказуеми на практика от науката, но могат да служат за отправна точка при опитите и анализите на терапевтите. Защото науката едва сега започва да открива връзката физическо - духовно, а “музиката е границата между физическия и духовния свят” и това помага на човек “чрез нея да трансформира енергиите си.

Освен това силата на музиката е във възможността да “организира тялото, а оттам и мисълта, да организира мисълта, а оттам и всички клетки….За да бъде здрав и нормално развит, човек трябва да придобие вътрешно равновесие между силите на материята, от която е направено тялото му, както между мислите и чувствата си. Музиката е едно от средствата за поддържане на това равновесие. Който знае законите на природната музика, може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм и да подобри състоянието си.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 166/

Много често сред поучителните слова на Учителя могат да се срещнат подобни изречения, изразени като формули и съдържащи скрита истина, чакаща търпеливо своето време за разкритие. Това е и част от педагогическата заслуга на Учителя Петър Дънов - подтикване към разкриване на знанието за природата и нейните закони чрез собствени наблюдения и усвояване на определен житейски опит, което от своя страна събужда творческия откривателски дух. По подобен начин звучат и горните цитирани изводи. Пътят за подробни изследвания е открит.

Както вече стана ясно от първа глава Орфей, Питагор и Петър Дънов използват известни шаманистични способности при подбора на музиката. За изправянето на дадено негативно състояние или за повдигането на положителните качества и добродетелите има съответна мелодия. Така например Дънов препоръчва песента “Ходи, ходи” да се прилага при лечение и профилактика на бъбреци, костна система, уши, косопад; “Милосърдие”-то лекува храносмилателната система, бъбреци, костна система, уши, косопад и т.н. Сърцето става по-меко и умът се преобразява чрез “В началото бе словото” . А ако ти избяга вдъхновението - изпей “Вдъхновение”.

Музиката в паневритмията също е специално подбрана. Тя изобразява и внушава чувства и състояния, описващи противоречивия път на всяка душа от нейното пробуждане през първия ден на пролетта до въздигането и “изгряването” й. Според мен има някакво кодирано послание в самата мелодика. Не можем да предположим каква е била музиката, с която Орфей и Питагор са лекували хората, но за наша радост песните и мелодиите на Дънов са широко достъпни. Вероятно трептенията на тоновете създава определен енергиен потенциал на мелодиите, събуждащ съответни недоразвити и компенсиращ липсващи биоенергии у слушателите. Тук е мястото да се внесе едно уточнение - макар паневритмията да представлява синкретичен комплекс, извадена сама от него музиката също има своето въздействие. Ефектът, разбира се, не е пълен.

Ако се продължат разсъжденията по гореизложеното твърдение, може да се стигне до следният извод: подобно на лечението, упражнявано от някои екстрасенси, така и музиката влияе биоенергетично. Или може още да се допълни, че се спазва хомеопатичният принцип на дадена болест или неразположение да се въздейства с индивидуално подбрано лекарство в различно количество според личните енергийни специфики.

Вторият дял на паневритмията, както и упражнението “Колко сме доволни” от първия, са композирани изцяло върху ритъма на ръченицата. Ето част от основанията на Учителя за това решение: “Много от сегашните лекари, особено на Запад, лекуват болните с музика. Българинът по естество е песимист, затова е създал хороводните песни - да се лекува от песимизма си. Веселата музика действа здравословно. Има тъжни песни, които турят и здравия на легло. Българските хороводни песни са лечебни.” Нещо повече - сред учениците и последователите му се говори, че слънчевите лъчи достигат до Земята, пулсирайки в ритъма на ръченицата. Според физика инж. Тильо Тилев този ритъм е “съизмерим с ритмиката на Слънчевата деятелност и по този начин ние се хармонираме с това Космично тяло.

В съвременната психотерапия напоследък се говори за силата на положителното мислене и неговата градивна функция. След подробен анализ на словесния текст към всички упражнения, откривам, че поезията изцяло е застъпила този метод. Навсякъде думите са с положителен смисъл и подтикват към доброто, любов към всяко живо създание, стремеж към физическо здраве, вътрешен мир и хармония. Отново прозира генералната цел - изграждане на необходимото космическо съзнание, носещо всемирна благодат.

За такъв психотерапевтичен и изцяло здравословен ефект на мисълта Учителят говори в някои от лекциите си. Според него “всяка дума крие в себе си известна сила. Ако концентрирате вниманието си върху дадена дума, вашият мозък ще се свърже със силата, която е вложена в нея, и ще изпитате едно ободряване или отпадналост според характера на думата.” Следователно “мощно нещо е словото. Мощна е и човешката мисъл. Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата й. За това е нужна воля. Чрез мисълта се лекуват хора от неизлечими, страшни болести.” Тук виждам основание да направя паралел с индийската практика на мантруване. Повечето от паневритмичните упражнения повтарят по няколко пъти дадена дума - “Аум” или цял стих - “Квадрат”, “Изгрява слънцето”, ”Мисли” и др. В третия дял “Пентаграм” пет пъти се повтаря цялото упражнение на фона на един и същи текст и еднакъв музикален съпровод. При такова едно положение близостта с многократното повторение на словесни формули - мантри е лесно допустима. Още повече, че следните думи на Учителя сами насочват натам: “Индусите имат известни мантри, формули, с които си служат и които образуват особена група от тонове. Индусът почва да пее и докато пее, може да мине покрай най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се и опитва да му направи нещо. Ако той престане само за миг да произнася тези мантри, животните ще го нападнат. И на дявола ако пеете с нежна музика, нищо няма да ви направи, ще ви слуша.” /Енциклопедичен речник”, книга ІІ, стр.315/

Движението и гимнастическите упражнения са друго основно средство в паневритмичния танц. Едва ли има нужда да се спирам на всеизвестното лечение чрез движение. По-скоро ще приведа някои мисли на Учителя по този въпрос, внасящи нещо ново в това знание. “Всяко движение оставя клишета в невидимия свят. А пак всяко клише е един отпечатък, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб. Чрез движенията си човек регулира енергиите на организма си. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника му. Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатленията си от външния свят.” И по-нататък: “Стремете се към красиви съзнателни пластични движения, за да се свържете разумно с приливите и отливите на космичната енергия, т.е. с изтичащата и вливащата се космична енергия.Излизането и влизането на космична енергия определят здравословното състояние на човека, а също така и неговите мисли и чувства.” /Дънов, Петър-“Книга за здравето”, стр. 182/

Гимнастическите упражнения са нужни, защото балансират различните енергии в тялото. “В половината част на тялото се набира повече негативна енергия, а в другата половина - положителна.” Паневритмичните упражнения залагат на уравновесяване и изчистване на вредни енергийни натрупвания по физическото тяло. Това от своя страна води до психичен баланс. За тази цел има подробни обяснения в съществуващата вече литература на конкретните движения и телесни положения, както и описание на специалното им физическо въздействие. Поради тази причина тук няма да се спирам на този въпрос.

Играенето на открито пространство рано сутрин включва и благотворното влияние на слънчевите лъчи и свежия въздух. Това е отразено и в определени упражнения - “Изгрява слънцето” и “Дишане” Телесните движения символизират въпросните процеси. Намирам за заслужаващ вниманието следният факт: макар и през разстояние, тези упражнения разкриват конкретно вертикално - хоризонтално разгръщане на идеята. От изгряването на вселенското слънце се стига до съответния процес в микровселената на всеки индивид. Чрез концентрирането в собственото дишане, съчетано с разпяване по гама Сол мажор, се отива към по-високо ниво на обобщаване на живота в хармоничния музикален макрокосмос. В този макросвят “енергията на нашия физически, умствен, даже морален живот иде от Слънцето. То носи живот…..и съдържа всички медикаменти в себе си.” “А въздухът е склад на Божествените енергии….носител на Божествените мисли, които първо минават през дихателната система, където се преработват, трансформират се и оттам чрез кръвта отиват в мозъка….Дишането е двоен процес: физиологически и психологически. Крайната цел на дишането и като психически процес е пречистването на мисълта.

През последните години се засилва интересът в научните среди към човешкото биополе. Чрез разработения метод на съветския учен Кирлиан се предостави възможността аурата да се фотографира и наблюдава от всички. Тайната на биоенерголечението постепенно започна да се разбулва. Установи се, че както лечителят може да променя биополето на пациента, така и последният може да упражнява известен контрол над състоянието на фината си обвивка. Намирам, че в паневритмичния свещен танц са предоставени благодатни условия за разгръщане на подобна картина. Настоящата глава досега разгледа проявата на паневритмията като мощен енерголечител. В следващите редове бих искала да акцентирам върху споменатата възможност за самолечение. За целта ще се спра на последното упражнение от първия дял - “Промисъл”.

Това е единственото упражнение, което се изпълнява без музикален съпровод. На фона на трикратното повторение на съответния стих се дава на веки един участник възможност да пренесе жизнени енергии от божествения през духовния до физическия свят. Този акт се осъществява чрез “обливане” с ръце на цялото тяло. Личната воля и участие в процеса на енергобаланс са на преден план.

Подобен индивидуален контакт с животворните енергии се наблюдава във всички упражнения от целия цикъл на паневритмията, но получаването на ефективен резултат се търси чрез комплексното и синхронно влияние на музика, поезия, хореография, физическо движение и участие на мисълта. В “Промисъл” вниманието се насочва към директната връзка между Слънцето и Земята, както и към уравновесяване на енергиите им във всеки участник поотделно.

ХХ век е изпълнен с пъстроцветна мозайка от интересни събития, факти и явления. Често захласнати в някое техническо чудо забравяме за утвърдени древни истини. После, притиснати от житейски трудности, упорито търсим някаква опора и обръщаме поглед назад, за да възкресим с нова сила многовековно знание. Така в края на века мнозина са привлечени от цветотерапията. Учителят също е осветлявал този въпрос пред учениците и слушателите си. Според него “ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Когато сте неразположени, трябва да знаете откъде идва това неразположени, в кой цвят се намирате и с кой можете да си помогнете.” Работата с различните краски е “метод за набавяне на онези енергии, които липсват в организма. Всички хора не се нуждаят от един и същ род енергия, затова и не обичат един и същ цвят.

В паневритмията няма директно въздействие с цветове. Може обаче да се открие интересен ефект на синестезия, а оттук и косвено цветолечение. Отново ще се позова на изследването на физика инж. Тильо Тилев, където в приложената таблица се прави опит за откриване връзката между тон, цвят, физическо активиране на системи и органи и психологическо състояние. Разглеждат се само някои от упражненията. Продължавайки разсъжденията в този дух, достигам до следното заключение: комплексът на паневритмията е изграден от многократно редуване на тоналности, започващи от седемте основни тона. Това създава условие за проява на чисти цветови нюанси - седемте цвята на дъгата. Когато те се обединят, се получава единен светлинен и звуков лъч, чието въздействие е здравословно, интелектуално и морално пречистващо. Може би затова някои от изпълняващите музикално-пластичните движения развиват усещане за определен цвят при прозвучаване на дадена мелодия. “Ла” - индиговият цвят, дава тон за начало и всички заиграват, синхронизирайки се с ла минорното звучене. Конкретно това съчетание на тон и цвят залага развитието на волеви качества, милосърдие и благодарност. Краят на паневритмията се установява в До мажор, носител на червените тонове. Чрез него се осъществява връзка с жизнеността, радостта и любовта.

Ако има енергийна липса, така тя може да се възстанови и дадени болестни състояния да се изличат. Ако човек е здрав, то тогава може да се насочи към усъвършенстване на физика, дух, ум, сърце и воля, танцувайки в кръга на паневритмията, т.е. да изпита нейното

2. Педагогическо въздействие

Паневритмията - това е новото, което трябва да се внесе в днешната култура. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Въвеждането на паневритмията в училището и в обществото ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности…..Един час на ден (в училище, бел.моя ), употребен за Паневритмия ще подготви ново поколение.

Учителят

В тази глава ще направя опит да разгледам какво би могло да бъде влиянието на паневритмията, ако тя се допусне до участие в педагогическия процес. За съжаление не мога да се опра на официални научни разработки и изследвания, макар че от края на 1939 год. е било пуснато в ход въвеждане на паневритмия в българските училища. В продължение на четири години това начинание, разбира се подкрепено от тогавашния кабинет и по-специално от Министерство на просветата, се е развивало малко мудно. За нещастие първите бомбардировки над София слагат край на едно красиво дело, с което България и нейните деца могат само да спечелят. След края на войната нещата постепенно са забравени и придобиват друг обрат. Но никога не е късно засятото семе да изкласи…

Още при разучаването на паневритмията на Изгрева Учителят казва : “За нейното проучване ще трябват школи, ред лекции и курсове. В тези курсове тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучат нейните основни принципи и закони и същевременно да се проучи практически.” Нека направим крачка в тази насока.

Музиката има организиращо значение в целия синкретически комплекс на паневритмията. Освен това тя въздейства като важен възпитателен фактор “първият метод, с който трябва да започне новото възпитание.” Учителят е имал и специално отношение към светското образование; в беседите си много е говорил за едно ново по структура, форма и съдържание възпитание, взимащо положителния опит на миналото и окончателно скъсващо с неуспешно действащите стари модели на мислене и развитие; изнасял е отделни лекции пред учители от цялата страна. Дори може да се проследи как самият той с цялата си дейност е осъществявал на практика взаимодействие между съвременните подходи на образование (движещи се в посоката на даване информация чрез лекция или урок) и опита на древните школи (задаване на въпроси и получаване на отговори; предаване на знание чрез притчи, разкриващи истините в зависимост от собственото ниво на развитие и напредък на ученика). Като доминанта проблясва обаче многократното му подчертаване, че новото в обществото може да дойде единствено по пътя на музиката. Новият човек трябва да постигне състояние, в което музиката да навлезе и заработи в ума и сърцето му. С чисто сърце Учителят Дънов препоръчва по-широко застъпване на музиката в учебните планове, но не само като увеличена бройка часове, а да се осъществи проникване на музиката в целия училищен живот и цялата дейност на ученика, като с това се създаде подходяща музикална атмосфера в цялата образователна система. “Музиката да не е само отделен училищен предмет, а да се прилага обширно във всички предмети, за да може да укрепи здравето, развие ума, чувствата и волята, усили паметта, изгради характера и събуди Божественото у човека - любовта, милосърдието и др.” Защото “някои от висшите чувства на душата могат да се пробудят само чрез музика.

Да, събуждане на непроявената природа и организиране на физическите, умствените, сърдечните и волевите сили по нов начин наистина се постига чрез музиката и нейната магия. Оттук нататък човешката жизнена енергия започва да поддържа или повдига нивото си, взаимодействайки си с енергийния музикален източник - космоса.

Поемайки определени светли и музикални вибрации, поведението на разумните живи същества придобива нови нюанси. Движенията и жестовете на телата стават смислени, ритмични и пластични; емоциите и мислите се уравновесяват; задълбочава се вътрешната вглъбеност и уважението към околните индивиди; оценява се значимостта на природата и вселената и се открива собственото място в нея. Или с други думи: принципите и правилата на паневритмията стават част от човешкото битие.

Защо Учителят Дънов е държал много на паневритмията и горещо се е застъпвал за нейното прилагане в училищата и във висшите институти? Само “ако се въведат тези музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече”? Едва ли това, както и засегнатите досега проблеми и въздействия са решаващите мотиви. По-скоро Учителят ни е оставил добре разорана и засята нива, а ние от своя страна остава да се погрижим и пожънем даровете й, като ги оценим и доразвием подобаващо.

Опит в тази насока представляват следващите редове, където ще обърна внимание на конкретните възможности на паневритмичните упражнения за постигане на възпитателен ефект, което досега не е целенасочено в съществуващата литература. Погледнато метафорично и обобщаващо, бих нарекла паневритмията учител на всички и на всеки. Това ще определи и подхода към изследвания проблем. Паневритмията дава знание, възпитава, образова и обучава всеки, който дори само надникне в нея. В началото са нужни обикновени преподаватели, за да се усвоят някои умения и основни положения. “Аз ви казвам само общите принципи - казва Дънов, във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас.” /Учителят, “Разговорите при седемте рилски езера”, стр 220/

Вселената се проявява и учи децата си. Дадената свобода вероятно е най-ценното и най-отговорното послание. Доверявайки се на този космически учител и неговата мъдрост в музикално-ритмичните движения, се постига дълбока вътрешна връзка, дори по-правилно би било да се каже съкровена интимност. А това е нужно на всеки педагог, който открива и развива индивидуалните качества и таланти на учениците си. Убедена съм, че паневритмията като опитен учител дава всекиму нужното, съкращава криволичещия път на търсещото лутане и подарява житейско време, разкрива един свят на красота и съвършенство, с което пък се доближава до естетическото въздействие.

Развивайки богата душевност и телесна красота и здраве чрез всекидневно изпълнение на упражненията и тяхното символно-семантично претворяване във физическото и духовното битие на човека, се постига цел, подобно на древногръцката “калокагатия”. Открива се и малка прагматична страна - всичките музически изкуства са вложени и синтезирани в един общ цикъл. Музикант, поет, танцьор, мим, учен с познания по астрономия и история, артист, играещ главната роля на сцената на своя живот - това е всеки един, танцуващ паневритмия.

Следва да се обърне внимание на една важна разлика с древността и развитието на педагогията досега: формирането на индивидуалности с колективно съзнание. Този факт е с огромно планетарно значение. Движейки се хармонично в паневритмичния кръг, шлифовайки собствения диамант в душата си, всеки открива някакво особено отношение към останалите и това усещане постепенно започва да се проявява, докато стане постоянно поведение. Осъзнаването на огромната роля на всяка микроскопична частичка за функционирането на целия огромен жив организъм - Вселената, вярвам е първата крачка към трайна промяна в съзнанието на присъстващите в играта, промяна и настройване за нещо по-висше, което е и притежание на всеки от нас. Навлизаме в психоактивиращата функция и сугестивните възможности на паневритмичния комплекс. Съзнанието на танцуващите в кръга двойки осъществява връзка с безкрайността. Забелязвайки и мислейки за милиардите живеещи форми, задълбочавайки се във вечното съзнание, все повече се постига сливане с него и поемане на част от красотата и силата на всяко нещо. Осъществява се и духовен катарзис, съпроводен с енергиен обмен на микро- и макрониво. Силата и трайността на внушението зависи от отделното и общото (на всички включили се към хармониращия се пулсиращ организъм на паневритмията) вибрационно-енергийно и еволюционно състояние.

Как музикалните ритмични упражнения могат да помогнат на педагогиката? На първо място може да се постави изграждането на нравствени и морални ценности. За част от тях се каза вече. Като допълнение към написаното е възможността, давана от паневритмията за изглаждане и хармонизиране на междуличностни отношения и намаляване и уравновесяване на егоистичното поведение у всеки един. Така на практика се увеличава уважението към всяко живо създание, а собственото самоуважение достига нормалните си позиции. Прехвърлянето по закона за аналогия на природните и всемирните принципи към личната “клетъчна република” оцветява в нов нюанс и осмисля по духовен път физическото ни съществуване. Еволюцията следва неизменно своя ход и всяко живо творение преминава от там, спира се и дори понякога пада и страда, ако развитието го налага. Само чрез братска взаимопомощ и саможертва може да се постигне облекчаване на трудностите по пътя на човешката душа и хармоничното издигане до първоизточника й - Космоса или Бога. Опознавайки етапите на развитие на душата и състоянията, през които тя преминава, заложени изцяло в паневритмията, се разбират и обикват другите хора. Стопени са отрицателните качества като гордост, надменност, завист, злоба, корист. Когато вътрешният дискомфорт е ликвидиран и е налице едно хармонично светоусещане, проблемите - било то вътрешни или външни, изчезват и хората стават по-добри и отзивчиви.

Основание да твърдя подобно нещо ми дават наблюденията над постигането на синхронност между физическо и духовно поведение по време на танца, както и след това. Когато участниците се отнесат отговорно към нужната вътрешна духовна работа, резултатите рано или късно се появяват. Чистата мисъл освобождава ума от рационалистичните му окови и го дарява със светлина, топлината на сърцето прогонва отрицателните емоции и открива пътя на всемирната любов. Всички правят заедно уверена крачка по пътека на земната еволюция.

След завръщането си през 1895 година от САЩ, където в продължение на седем години учи медицина, Петър Дънов започва да обикаля градовете и селата из страната, правейки френологични изследвания. Линия, транспортир и таблици са били мерните му инструменти, с които е обяснявал връзката между измерените ъгли и дължини и умствените и духовни качества на човека пред него. Разработва френологична карта с функционалните центрове в човешкия мозък. По-късно вероятно тези изследвания му помагат да подбере правилните движения на тялото, необходими за задвижването и активизирането на определени мозъчни центрове, а оттам и на конкретни психични сили и качества. Събуждането на умствените способности води и до обратна връзка с движенията на тялото. Те се променят към по-голяма пластика, мекота, гъвкавост и се изчистват всякакви паразитни излишни натрупвания. Психичното тяло е овладяно, а то от своя страна контролира физическото и качеството на психомоторната дейност се повишава.

Освен това се засилват и се организират мисловните процеси, паметта се подобрява и прояснява. За съжаление отново се позовавам на собствени наблюдения. Набелязаните проблеми могат да заинтригуват педагози и психолози с пълно основание.

Още самата подредба на упражненията организира паметта към по-голяма гъвкавост. Някои от тях се изпълняват по един и същи начин, но с лек нюанс в движението. Други се играят на една и съща мелодия, но с различни текст и движения. Следователно, за да се запомнят тези условия, е необходимо активизиране на съответните умствени процеси.

Музикално-словесното енергийно внушение събужда мисловни енергии, прочиства паметта и съзнанието от стари “замърсявания” и открива път за нови знания.

Дори само при слушане на музикалния акомпанимент, когато се танцува без да се пее, се засилва развитието на асоциативните способности и символно-образното мислене.

Всеки един от нас се ражда творец и откривател. По пътя на сегашния образователен процес чрез логиката, анализа и синтеза, изцяло застъпени в него, тези способности се задушават у детето до пълното им умиране в някои случаи. Запазването на чистото детско светоусещане и творческото преоткриване на всемира е привилегия на хората от сферата на изкуството. Светът на паневритмията създава подобна съхранителна възможност. Той не повтаря усвоените логика и модели на човешкото жизнено поведение. Изграден е от други по-висши принципи, ръководещи космоса и даващи свобода на съзидателните и творчески сили, а оттам и на подобна нагласа. Само ще загатна за най-малкото, което може да постигне човека, който играе и осъзнава упражненията. Усвоил основните закони на Вселената, той започва да открива нови качества, способности и възможности в самия себе си. Тогава сътворява собствена “симфония на живота”, съобразена с индивидуалните му особености и в хармония със света. Променя се стойката, лицето засиява, движенията се омекотяват, стъпките се премерват според ситуацията, мислите и действията стават по-разумни и смислени, проблемите се преодоляват артистично и гъвкаво. Човекът е намерил своя основен тон, от който е изграден и успешно го използва, а не се движи по установени стандарти и утъпкани пътеки.

Съзнанието обменя разумно сили с живата природа и се отправя към по-висша емоционална сфера, от която мнозина творци черпят вдъхновение. Откриването на ценни бисери в собствената микровселена, продължаването на пътуването из красивите потайности на човешката и всемирна душа, служи като мощен импулс за творчеството във всяка една област на живота и изкуството. Както композиторът обработва “дадената” му музика, така и тук се отключват подобни творчески способности за “преводи”

Паневритмията създава определена интонационна среда, включваща сугестията на музика и слово, физическо движение и жест. Към музикално-словесното акустично внушение се прибавя директното въздействие на словесния текст и извънхудожествения ефект на мястото, определено за паневритмичната игра (сред природата по възможност в планината или в гората). Ако си припомним древната теория за етосното влияние на ладовете, откриваме общи черти. Макар да са написани в съвременна мажоро-минорна система, в общата атмосфера на песните се наблюдават дорийски и фригийски хармонии, а лидийските и йонийските “разхлабващи” съзнанието са избегнати. Стъпката и напевността следват ритъма на словесния текст, жестът изразява дълбоката вътрешна сила. Постига се забележителен ритъм, който както при калокагатията не може да се разруши при никакви обстоятелства. Телесният ритъм се възпитава с гимнастическите упражнения, а ритъмът на душата се изгражда и поддържа с “музика” (триединство на музическите изкуства поезия, танц и музика). Това е античното философско схващане. Евритмията на Питагор научава на верния ритъм в пеене, свирене, танц, реч и жест, мисли и постъпки, живот и смърт. Крайната цел е да се включиш в космичния ритъм и получавайки просветление да разбереш хармонията на “звучащите звездни сфери”. Дънов от своя страна обогатява и доразвива древната космогония. Разликата не е само в представката “пан”. Най-ценното е заложеният демократично действащ възпитателен принцип. Собственото развитие до голяма степен, ако не и изцяло, зависи от свободната воля на човека. Съответно отговорността е по-голяма, но на нея паневритмията учи постепенно и с търпение всеки, който има желание да развива по хармоничен начин еволюционните си процеси и с това да помага на еволюцията на цялата Вселена.

Като поредна отлика мога да посоча възпитателното въздействие на музиката и словото не само върху психиката, но и върху физиката. Спокойният ритъм на началните песни, пресъздаващ пробуждането на природата, настройва и провокира плавни движения на тялото. Неравноделният метрум на ръченицата в “Колко сме доволни” и във втория дял - “Слънчеви лъчи”, импулсират виталност и подобряват соматичното състояние. Думи като “мисли”, “крепи”, “нагоре да полетим”, “бодра гимнастика, раз, два, три\подвижи се и се спри”и други внушават конкретни физически действия.

Паневритмията възпитава и залага в голяма степен на самовъзпитанието и самодисциплината у всеки един участващ, както се споменава по-горе. Учителят казва: “Щастието на човека се крие в ума, в сърцето и във волята му. За да придобият това щастие, всички хора трябва да се научат да мислят, да чувстват и да постъпват правилно. За да дойдат до това положение, те трябва да се самовъзпитават.” /Янкова, А.-“Играем ли правилно паневритмията, дадена от Учителя”,стр. 49/

Играейки всеки ден по едно и също време едни и същи упражнения се създава особен вид трудолюбие. То дава възможност да откриваш и изработваш неподозирани детайли, които се проявяват постепенно и в житейското битие. Самообразованието и самоконтролът разрешават да се навлезе в по-езотерични сфери. Прилагането на това знание и усвоен опит отключват процеси, които позволяват изчистването на собствената карма. Постига се едно по-голямо самовглъбяване и самонаблюдение. Не се подражава на околните, а се играе съсредоточено паневритмията, която е необходима на всеки, за да си помогне на индивидуалните потребности в определен момент. Самият Учител дава указания да не се гледа как играят останалите, а концентрацията да се насочи към собственото изпълнение.

За педагогията превъзпитанието е най-труден процес. Рушенето на старите навици се поддава мъчно, а понякога протича болезнено. Много по-лесно е да се научи нещо ново, отколкото да се изкорени старото. В паневритмичната практика превъзпитанието на старите вредни навици протича леко и без излишно форсиране. Веднъж схванали ритъма на свещения танц, участващите постигат омекотяване във всяко едно положение - движение, жест, реч, мисли, чувства и поведение. Показателна е усмивката при традиционния финален поздрав между участвалите: “Светъл ден!”. Тук се наблюдава и друг възпитателно-хуманен принцип: след като си оправил и хармонизирал собственото си състояние по време на упражненията и си се справил с проблемите, поглеждаш към другите и ги даряваш с красива мисъл и любов.

Развитието на волевите качества също може да се проследи. Без да подценявам необходимото усилие за всекидневното изпълнение, ще се спра по-подробно на друг момент. В някои от упражненията, като “Освобождаване”, “Побеждаване” и в третия дял “Пентаграм”, силно присъствие имат волевите способности. Лесно може да се съди за степента на развитие на волята у всеки един играещ по неговите особености в изпълнението на движенията. Музиката, словото и физическото движение са еднакви за всички, но интерпретирането е строго индивидуално и различно. Постепенно към края на паневритмичния танц е постигнато известно изравняване и уравновесяване - по-резките движения у някои са омекотени, по-тежките и обемни са олекотени и прибрани, по-мудните са активизирани. Знаейки за психосоматичната връзка, лесно се достига до извода за определено възпитание и съответното формиране на индивидуални качества.

Включването към такъв генератор на жизнена енергия като паневритмията изисква организиране и постоянен контрол на вниманието. Не може да се играе в кръга пълноценно, ако не се поддържа определена будност на съзнанието и адекватност на поведението. В това отношение мога да посоча една от все още допусканите слабости от участниците. Като се поддават на увличащите ги емоции, губят връзка с ума и резултатът е разсейване. Това от своя страна крие опасност да се объркат упражненията, които макар да са много лесно изпълними, гледани отстрани, имат своите нюанси, значения и логично редуване. Пропускането на някой елемент води до откъсване от пулсиращото цяло и смущава хармонията и синхрона. За възстановяване на ритъма се изразходва допълнителна енергия, което е лична и всеобща загуба.

Едно особено качество възпитава паневритмията. То е свързано с обясненото по-напред формиране на колективно съзнание у индивида. Танцувайки в огромен кръг и движейки се напред, назад и настрани по него, на места в бързо темпо, се налага да се изгради пространствена ориентация. Тя се отнася и до усещането за партньора до теб и играещите двойки отпред и отзад. Трябва добре да се прецени как собственото поведение и място ще се отрази на ритъма и пулсацията на цялото. Много често това не се прави и се наблюдава натрупване на двойки в една част от кръга, при което други места се оголват или формата на кръга се нарушава (както се вижда от снимката на 19 август 1998 година в приложението). Това, освен че загубва езотеричния смисъл, нарушава естетическия вид и показва колко още има да се учи и усъвършенства човечеството.

Към края бих искала накратко да отбележа и присъствието на естетическата наслада в танца на паневритмията, която има голяма роля в целия цикъл. Истинско удоволствие и удовлетворение настъпва при играта от допира до красотата на изчистените музикални линии на мелодията и ритъма. Силата на изящната поезия събужда приятни емоции. Дори наблюдавайки отстрани пластичния танц, получаваш физическо и духовно пречистване, сливаш се с една космическа естетика.

Като финално обобщение смятам да изложа участието на паневритмията в педагогическия процес. Елементите му - възпитание, образование и обучение се преплитат и взаимопроникват. Организирайки психиката и въздействайки на по-високо емоционално ниво, се осъществява етапа на възпитанието. Той не може да протече без усвояването на личен опит и разумно поведение, т.е. включва се и образованието като изявен момент. Без обучаването в определени сръчности и умения на физическия свят не би могло да се осъществи връзка в духовния и божествения. И ако приемем, че педагогиката е сфера, в която действа някаква принуда, а в изкуството има свобода и красота, можем да заключим, че паневритмичната практика учи на особен вид изкуство.

Паневритмията е мъдър и търпелив учител, източник на знание за законите на живота и космоса. На учениците си тя разкрива една по една тези тайни и им помага да усвоят почерпеният опит, за да може той да придобие стойността на истинско познание. Разполагаме в ръцете си с чудесен дар за бъдещите поколения на България. Нека като финален акорд прозвучат думите на Учителя Петър Дънов към тях :

Аз поздравявам младото поколение.Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях. Аз съм с младото поколение, с момичетата и момчетата, които имат стремеж към вечните ценности в живота, които имат любов. Идете и воювайте с оръжието на любовта! Победата ще бъде ваша. В бъдеще ще дойде едно ново поколение.” /Из Беинсá Дуно, “Педагогически въпроси”/

Вместо заключение

Тази работа има ограничена и конкретна тема и не се разпростира нито в цялостното учение на българския Учител Петър Дънов (Беинсá Дуно), нито се занимава с даването на оценки за мястото и значението на това дело. Смятам, че това е прекалено претенциозна задача за всяко учение от подобен род. Единственото, което предложеното изследване би могло да счита за свое постижение е осветляването на едно явление, събирането и цитирането на свързаните с него мисли.

Бих могло да се счита за принос само изложените хипотези и предположения в главата, посветена на терапевтичния ефект, както и идеите за педагогическата приложимост на паневритмията. Подобно изискване ни отпраща отново към древността - Орфей, Питагор, Платон, където по-широкото разбиране на музиката не като чисто изкуство, а като всеобщ синхрон и хармония е основа на цялата космогния.

Използвана литература

1. “Античная музыкальная эстетика”, сост. В. Шестаков и А. Лосев, М.,1960г.

2. Беинсá Дуно (Петър Дънов), “Закони на доброто”, “Хелиопол”, С.,1998г.

3. Беинсá Дуно, “Окултна школа по изкуство на пеенето”, “Алфиола”, Варна, 1997

4. Беинсá Дуно, “Паневритмия (Висш космически ритъм)”, “Хелиопол”, С.,1996г.

5. Беинсá Дуно, “Паневритмия. Разумна обмяна със силите на живата природа”, “Бяло братство”, С.,1992г.

6. Беинсá Дуно, “Педагогически въпроси”, “Хелиопол”, С.,1998г.

7. Беинсá Дуно, “Положителни и отрицателни сили в природата”, “Хелиопол”, С.,1997г.

8. Богданов, Богдан, “Орфей и древната митология на Балканите”, УИ “Кл. Охридски”, С., 1991г.

9. Боев, Боян, “Учителят за образованието”, “Сила и живот”, Бургас, 1994г.

10. “Братски живот”, периодично издание на общество “Бяло братство”, бр. 2/1998

11. “Български музикални хроники”, “Добрев”, С., бр. 1/1997

12. Дочев, Христо, “Път към съвършенство - въведение в Божественото учение на Учителя Петър Дънов”, “Кралица Маб”, С., 1993г.

13. Дънов, Петър, “Енциклопедичен речник”, “Астрала”, С., 1997г.

14. Дънов, П. “Изворът на доброто - последно слово на Учителя, Мърчаево 1944г.”, изд.”Роял 77”, Варна, 1992

15. Дънов,П., “Книга за здравето”, “Астрала”, С.,1994

16. Дънов,П., “Нова книга за здравето”, “Астрала”, С.,1993

17. “Идеи эстетического воспитание”, “Искусство”, М., 1973

18. Кашъмов, Ал., Панчовски, Ил, “Питагор и питагорейците”, “ЛИК”, С., 1994

19. Константинов, М., Маджаров, Хр., “Новата култура през епохата на Водолея”, изд. ”Алфиола”, Варна, 1991, 1992, 1994

20. Лазарова, Е., “Дънов, музиката, космоса”, сп. “Музика.Вчера.Днес”, бр. 6/1995

21. Лазарова, Е., “Дънов, тоновете, цветовете”, сп. “Музика.Вчера.Днес”, бр. 3/1996

22. сп. “Музика.Вчера.Днес”, бр. 5/1998, стр. 24-26

23. Маджаров, Хр., “Завръщането на богомилите”, изд. ”Алфиола”, Варна, 1997

24. Москов, Р., “Тематичен анализ на музикалната концепция на Платон”, дипломна работа - ДМА

25. Няголов, Светозар, “Светъл лъч към човешките души”, ИК “Виделина”, С., 1998

26. “Паневритмия - музика, идеи, движения от Учителя” - научно - популярен филм, духовно общество “Бяло братство”

27. “В кръга на паневритмията” - научно - популярен филм

28. “Притчи за любовта - Паневритмия”, научно - популярен филм, БНТ`97

29. “Песни от Учителя”, С., 1938 г.

30. “Песни от Учителя”, С., 1944 г., част ІІ

31. Платон - “Държавата”, С.,1981

32. Платон - “Диалози”, С.,1979

33. Приор, Жан, ”Душата на животните”, “Гуторанов и син”,С., 1994-95

34. “Сила и живот”, бр. 2/92 - ст.”Музиката”, изд. “Сила и живот”

35. “Сила и живот”, бр. 1/93 - ст. ”Новото музика”, изд. “Сила и живот”

36. “Сила и живот”, бр. 2/93 - ст.”Паневритмията”, изд. “Сила и живот”

37. “Сила и живот”, бр. 1 - 2/94 - Влад Пашов “Идеи на Бялото братство през вековете”

38. Стойчев, Г., “Паневритмия - мъдрост, философия, откровение”, “Хелиопол”, С., 1997

39. Табакова, Цветана - Лиляна, “Съзвучия от бъдещето”, СД “Алфиола”, Варна, 1992

40. Томалевски, Г.,”Учителят Беинсá Дуно,” СД “Алфиола”, Варна, 1997

41. Учителят, “Паневритмия”, ИК”Всемир”, С., 1996

42. Учителят, ”Разговорите при :7-те рилски езера”, “Кралица Маб”, С.,1993

43. Учителят,”Сила жива. Ново разбиране за музиката”, съст. М. Кралева, изд. “Сила и живот”

44. Фол,Ал.,“Древната култура на Югоизточна Европа” УИ “Кл. Охридски”, С., 1998г.

45. Фол,Ал., “Тракийският орфизъм”, УИ “Кл. Охридски”, С., 1986 г.

46. Харалампиева, Веса, “Лекции по естетика на музикалното изкуство”, Благоевград, 1996

47. Харалампиева, Веса, “Пътят към мистерията”, С, 1994

48. Янкова, Антоанета, “Играем ли правилно паневритмията, дадена от Учителя”, ИК ”Виделина”, С., 1998

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Благодаря! Статията е превъзходна и личи желанието за обективно представяне на Учението и Паневритмията от Б. Дуно!

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

×