Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Философско-езотерични основи на Паневритмията


Васил
  • Автор: Константин Златев

    Златев, Константин. Учението на Бялото Братство. Т.2. София, Издателство Бяло Братство, 2005. ISBN 954-744-062-4

    Дата на първоначално въвеждане: 13.03.2006 г., 11:37 ч.

"Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята."

"Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен."

(Учителят П. Дънов)

Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подробно по-нататък в настоящото изложение). Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата. Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност. Тя развива усет за ритъм и музикално чувство.

Учителят П. Дънов работи върху Паневритмията в периода от 1934 до 1942 година. Това означава, че изкристализирането и окончателното оформяне на ритъма, мелодията, движенията и текстовете, както и тяхното прилагане на практика, се оказва продължителен и сложен процес. Паневритмията е предадена от Учителя на ББ у нас като висок идеал на българската душевност. Тя е съзвучна с народните ни песни и хороводните стъпки, със спецификата на българския бит и социална среда. Паневритмията е споена от вътрешна хармония и общи закони, които по-долу ще разгледаме подробно. При изпълнението и се осъществява пълноценен обмен между силите на човека и Живата Разумна Природа.

Отначало Учителят П. Дънов създава упражнения с мелодия, движения и текстове. По-късно разработва "Пентаграма", а впоследствие - и "Слънчеви лъчи". От особена важност за изпълнителите на Паневритмията е да бъдат спазвани автентичните указания на Учителя П. Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията.

Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Паневритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложение и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото.

Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатство от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов. В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната философско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуална редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ век.

а) наименование

Етимологическият анализ на понятието "Паневритмия" води до следните заключения:

Понятието е трисъставно: Пан - ев - ритъм, където отделните съставни части притежават значение, както следва:

1) "Пан" - все, всичко, всеобщ, космически ("пан" в случая означава, че ритъмът и изпълнението на Паневритмията стои в основата на цялата Жива Разумна Природа, на цялото Проявено Битие);

2) "ев" (от лат. "еу" - "eu") - истински, висш ("ев" е това, от което произлиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света);

3) "ритъм" - правилност, периодичност, отмереност при редуването на движенията (ритъмът означава правилност, отмерена периодичност в движенията или във всеки друг външен израз на изобразяваната форма).

Както вече бе изтъкнато по-горе, цялостният "превод" на понятието "Паневритмия" гласи: "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм". Наименованието на Паневритмията, както и съдържанието на отделните компоненти, изграждащи това наименование, ни предоставя достатъчно основания да я характеризираме като Велика Всемирна Хармония на движението. В духа на Словото на Учителя П. Дънов и изхождайки от неговите собствени разсъждения относно същността на Паневритмията, можем да я разглеждаме също така и като хармонично творческо изявление на Божественото Начало във Вселената. В същност целият живот е Паневритмия! И още: тя е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

Върху основата на това хармонично съчетание, и най-вече - върху връзката и взаимообусловеността между идеята и нейното творческо пресъздаване в света на материята, извеждаме още едно определение на Паневритмията - като визуален образ на Словото. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Най-напред човек схваща формата. Тя е във времето и пространството. После схваща движението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържание Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мистерия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на светлината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито движение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов:

- Бог

- Дух

- Любов

- Мисъл

- Светлина

- Енергия

- Материя

Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот.

б) структура

Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм.

Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневритмията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи.

Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене"

(подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертността на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири измерения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние.

Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот.

Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото.

Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мелодична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Българска идилия".

Пентаграмът е последният от трите малки цикъла. Участниците в него са разположени в прави радиални (също с посока към центъра на кръга) редици от по пет двойки. Пентаграмът е символ на Космическия човек и на безкрайността. Той представлява тържествен, приповдигнат финал на възторга, хармонията, движенията, изтъкани от разумност, и възвисяващата музика.

в) принципи

Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми.

Паневритмията има за своя основа:

1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа.

2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност.

3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл.

4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения.

5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.

6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата.

Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени.

А. Херметически (фундаментални) принципи

I. Принцип на ума (разумността)

Формулировката на този принцип е: "Всичко е ум, разум." Божественото у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността. Затова и Учителят П. Дънов въвежда фундаменталното понятие "Живата Разумна Природа", което на практика обхваща всичко съществуващо. От друга страна, цялата Вселена, както и нейните съставни елементи, съществуват в ума на Цялото, което наричаме Бог. За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е. на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24). Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух).

До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума.

II. Принцип на съответствието (аналогията)

Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената.

Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия. Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока към неизвестното.

Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие.

III. Принцип на трептенията (вибрациите)

Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира)." Нищо в Космоса не е в покой. Следователно - движението е абсолютно, покоят е относителен. Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо "се изкачваме" (фигуративно казано) от материалния свят към другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието. Всичко трепти / вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и степени на трептения / вибрации в зависимост от тяхната честота.

Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите. Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на космическата субстанция) звучат или вибрират с различни честоти. Вибрациите по посока от материята към Духа стават все по-интензивни. От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации.

Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле. Оттам музиката слиза на физическото поле, съдържайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на изпълняваните движения. В случая музикалната вибрация е тази, която обуславя тоналността на всяко упражнение в Паневритмията. От своя страна тоналността определя неговата багра или цвят. За погледа на ясновиждащия всяко паневритмично упражнение излъчва различна светлина. Това е причината и за различните тоналности, от които произтичат и съответните цветови съотношения.

ІV. Принцип на полярността (двойнствеността)

Прастарото херметическо познание представя този принцип, както следва: "Всичко в Природата е поляризирано, двойнствено." И действително, полярността или двойнствеността е основен закон на Космоса. Най-простият пример е свързан с наличието на положително (+) и отрицателно (-) - като абстрактни категории, които обаче придобиват съвсем конкретно значение във всеки отделен случай на изследване. Електричеството и магнетизмът, например, биват положителни и отрицателни. Двата велики градивни полюса в Битието - Мъжкият (творчески) и Женският (съхранителен) принцип, са особено ярка илюстрация на разглежданата закономерност. Не на последно място: полюсите на планетата Земя и на всички останали небесни тела, структурата на човешкия организъм, на растенията, на кристалите и т. н. Същността на принципа на полярността е в пряка връзка с първия закон на диалектиката, изведен от Г. В. Ф. Хегел - единство и борба на противоположностите. Природата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на живота в неговата цялост и пълнота.

В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повторяеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят П. Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност.

V. Принцип на ритъма

Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността.

Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа.

VІ. Принцип на причината и последствието.

Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и преди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата.

Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения. Обвързаността между тях - идейна, логическа и духовно-мистична - е именно от причинно-следствен характер. Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа. По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7).

VІІ. Принцип на единството и сродството

Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството бива застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно важен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епохата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само националните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сътрудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето страдание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност.

Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява.

Б. Собствени принципи

"Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията." "В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения." "За проучване на Паневритмията трябват школи, ред лекции, курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучават нейните основни принципи и закони, същевременно да се изучи тя практически. Отварянето на тези курсове в училището и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура."

(Учителят П. Дънов)

І. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения.

Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диафрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят. По този повод Учителят П. Дънов казва: "От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства. Оттам надолу до коленете са физическите енергии. Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно Паневритмията.

В теоретичната система на Учителя П. Дънов се обръща особено внимание на проблема за формите и силите, които действат чрез тях. Цялото това безценно познание е по характера си езотерично. Можем да го сравним със стройно изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото. Точно тази езотерична концепция, залегнала в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява фундаментът за изследването и осветляването на Космическата структура на Паневритмията. А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. ІІ херметически принцип за съответствието/ аналогията). Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие.

Тези движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в пространството, а като духовни проекции - посоки на разгръщане на сили от духовния свят. В тази връзка - като допълнение - нека цитираме Словото на Учителя на ББ у нас: "Височината, това е движение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е едно и също нещо. Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от материалната действителност към нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се променят. Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казаното от Учителя П. Дънов по този въпрос.

ІІ. Геометрични и числови съответствия

"Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, правоъгълници, петоъгълници, допирателни." "Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Математиката е наука за разумните сили, които функционират във времето. Геометрията се занимава с материята, математиката - със силите. Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата."

(Учителят П. Дънов)

Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефиниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура.

Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най-напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество. Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните идеи, въплъщавани някога в света на материята в

конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка.

Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога" (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква тесаракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприемат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнанието на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства. - Как? - Чрез кръста, т. е. чрез страданията." На кръста човешките крайници са приковани. Той означава липса на свобода. Но, от друга страна, бледият светлик на утринното зазоряване вече започва да обгръща хоризонта с нежна светлина. Числото на света с четири измерения е 24=16, а шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно "Изгрява слънцето". И това не е съвпадение.

На последно място, при движението на тесаракта възниква фигура, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (числото тук е 25=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека, който се е освободил от закона на необходимостта. Пентаграмът има свойството да насочва силите на душата в правилната посока. Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван Пентаграмът на символите.

От гледна точка на геометричните линии, които движенията очертават, Учителят П. Дънов ги разделя на четири вида:

1) По права линия движенията са мъжки, електрични,

2) По крива линия движенията са женски, магнетични, топли, меки.

3) По вълнообразна линия движенията са светлинни.

4) Смесени - това са движения, които представляват комбинация от посочените по-горе основни три вида. Те са също светлинни движения.

ІІІ. Астрологически (космически) въздействия и съотношения

Космическите влияния заемат достойно място в системата от фактори, оказващи въздействие при изпълнението на паневритмичните упражнения. Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатство от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия. Отчитането на влиянията от сфери и обекти, външни за планетата Земя, както и връзката им с движенията и формите в танца на Паневритмията, е от принципно значение в изследователския процес, разкриващ дълбините на философско-езотеричното й съдържание. Тук ще приведем един цитат от учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов, където са разкрити някои от общите положения, кореспондиращи по съдържание с разглеждания тук принцип: "Като играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена нагоре, и в задната лява ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята. А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на Слънцето."

Естествено е да концентрираме интереса си върху Слънчевата система. Да започнем с планетата Венера. Ако наблюдаваме движението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пентаграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седмицата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че човекът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии.

А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи и най-тежки планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн. Те се реализират приблизително на всеки 20 години. За период от 60 години двете планети очертават върху небесната сфера равностранен триъгълник. Върховете му разделят окръжността на три дъги от по 120[DEG]. Този ъгъл - 120[DEG] - е, според астрологията, най-хармоничният

аспект на небето. Сатурн и Юпитер символично отговарят на Бащата и Сина. И така, на всеки 20 години старото и новото се срещат, за да се хармонизират и да набележат насоките за бъдещето. Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства, че през третото хилядолетие ще бъде дадена зелена улица на новото в света.

От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очертава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгълник. Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60[DEG]. Ъгълът 60[DEG] в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект.

Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45[DEG]. Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло. Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното познание нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45[DEG] ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена личност, за нейния произход и бъдещото й развитие.

ІV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения

"Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас."

(Учителят П. Дънов)

Кръгът на Паневритмията представлява умален образ на вселената на великия Космически Човек. Тя е обективна реалност, съизмерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц. Движенията на подобна точка са ограничени от аурата на участника в Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стереометрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение."

Аурата на отделната личност - това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална - защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризонтална. При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме вътре в собствената си душа. Там именно паневритмичните движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си.

Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса.

В астрологията изчисленията и творческата преценка на обективните сведения и факти се реализират също въз основа на кръгова диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична форма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и невидимия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси.

V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят.

При изпълнението на паневритмичните упражнения космическите течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел оптималната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии.

В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле.

В Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната ос - т. е. връзката подсъзнание-свръхсъзнание. Партньорите в двойките играят и се движат един зад друг. Чрез изпълняването на Пентаграма участниците влизат в контакт с по-извисени космически области - свързват се с импулсите на Божия Дух, с енергиите на Божествения свят. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: "Когато дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание. Те са извън тях, те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията."

Нека сега разгледаме символиката на кръга, вписан в квадрат и разделен на четири равни сектора (вж. фиг. 1):

<img src="http://www.beinsadouno.com/images/articles/a158_f1.gif" style="float: none; margin: 0 0 0 7px;" />

Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа.

І четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят;

ІІ четвърт - с живота на астралното поле;

ІІІ четвърт - с живота на умственото (менталното) поле;

ІV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле.

Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция.

Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2). Душата постепенно се освобождава от ограниченията на материалната обусловеност. Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото същество. Това - от своя страна - е периодът на еволюция.

<img src="http://www.beinsadouno.com/images/articles/a158_f2.gif" style="float: right; margin: 0 0 0 7px;" />

Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа.

При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме четири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D. Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ неговите духовни тела. Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване. Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорганизирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията."

VІ. Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения

Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му. И все пак си заслужава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат очевидни и без специално тълкувание.

На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете!" Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/ или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават.

Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Словото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно."

г) философско-езотерично съдържание

Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се припокрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално отношение главна тема.

"Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа."

"Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септември. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото."

(Учителят П. Дънов)

Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията. Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество.

Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения.

Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най-фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания.

Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса.

Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света."

Паневритмията е творчески процес на пресътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най-великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета.

Именно Паневритмията като творчески процес свързва неделимо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и материално естество. И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психични. ...Те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психически процеси." Механични движения са тези, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са онези, при които взема участие вътрешният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл. А психични са движенията, свързани с определена мисъл. Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната човешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета.

В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски способности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с нашите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоционален план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията.

И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по-голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот.

Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека.

Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки:

1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност.

2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.

3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро.

От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя!" ) - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина. Движението е всемирен закон, се произнасяме важно и сериозно ние, придавайки нюанс на научност на това твърдение. Да, всичко се движи и подлежи на промяна. Такива са законите на творението, вложени в него от Твореца. Ала когато в тези движения влагаме разумност, тогава получаваме придобивка. И тя може да бъде изразена по следния начин: при изпълнението на паневритмичните упражнения влизаме в активен и взаимно полезен обмен с живите сили на Природата.

Тези живи сили и енергии са поляризирани, както и всички останали обективни реалности в природната среда. Така гласи и третият херметически принцип, залегнал в основите на философско-езотеричното съдържание на Паневритмията - принципът на полярността (двойнствеността, пола). Излъчванията на човешкия организъм не правят изключение от действието на този принцип - те също са поляризирани. В този смисъл дясната страна на човека (десният му крак, дясната ръка и т. н.) е израз на творческите сили в природата, а лявата му страна (левият крак, лявата ръка и т. н.) - съответно на съграждащите сили. Затова при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взима участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на изпълнителя с творческите сили в Космоса, а движението на левите крайници или обръщане наляво - със съграждащите сили. Това е причината Паневритмията винаги да започва с десния крак. Понеже творческите сили влизат в действие първи. Те именно творят, създават онези елементи, върху които впоследствие работят и ги доразвиват съграждащите сили. Когато стъпваме ту с левия, ту с десния крак при будно съзнание и пълна концентрация, се осъществява смяна на теченията, на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течения.

От изложеното дотук имаме основания да изведем още три собствени принципа на Паневритмията:

1. Ритъмът на паневритмичните упражнения сам по себе си - независимо от влиянията на околната среда - оказва обновително въздействие върху човешкия организъм.

Както вече бе изтъквано неколкократно, всичко във Вселената почива върху законите на ритъма (пети херметически принцип). Спазването на тези закони облекчава труда на човека и повишава качеството на постиженията му.

2. Движенията в Паневритмията отговарят на известни космични закони.

Освен чисто механичния си характер движенията на тялото свързват човека с известни природни сили. Ако познаваме законите на Живата Разумна Природа, бихме могли да усвоим тези сили и да ги използваме за конструктивни цели. От друга страна, има движения, които имат значение само за този, които ги изпълнява (движения от частен характер), както и такива, които свързват човека с Всемира, с Цялото (движения с универсален характер). Вторите са израз на космични движения и ритъм. Ако движенията на човека са в хармония с Космоса - с неговото огромно пулсиращо сърце, изпълнителят се свързва със силите на природата и ги приема в себе си. Именно от подобно естество са паневритмичните движения. Те са в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират всичко във Вселената и затова оказват мощно позитивно въздействие върху човека.

Чрез някои паневритмични упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм. Необходимо е периодично да се свързваме със земните и слънчевите енергии. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили. Тогава приемаме положителните, градивните енергии от Земята, а непотребните, дисхармонични енергии предаваме на нея. При изпълняване на паневритмичните движения е нужно да знаем какви енергии излизат от цялата ръка и какви, в частност, от всеки пръст. Това познание е потребно заради отклика, който очакваме да получим от Всемира.

3. Налице е връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея в Паневритмията.

Казано с други думи, Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е музиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност. По своето естество музиката представлява материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията. Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение. В този смисъл е и репликата на Учителя П. Дънов: "Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката душа. Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека. Във всички гимнастически упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди."

От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в себе си. Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял. Тя го свързва със света на Висшата Реалност. Тази музика не е произволна, а съответства строго на движенията и на идеите, вложени в тях. И само при наличието на това съответствие паневритмичните движения придобиват мощно, магическо въздействие, бивайки носители на породилите ги идеи. Нещо повече - движенията се превръщат във въплътена идея!

Ако обърнем внимание върху тоналността, в която звучи всяко паневритмично упражнение, ще достигнем до определени изводи в две направления: според името на тоналността и според нейния вид (мажор или минор). Името й обуславя цвета, в който свети всяко упражнение. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.

При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздействие върху определени сили на човешкото духовно начало. Ето защо Паневритмията е в пряка връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване, - които се извършват при паневритмичните упражнения, при тях трябва да участва пълноценно и активно съзнанието. Това е условието за целесъобразен обмен между човека и околната среда. Понеже характерът на енергиите, които изпраща и приема участникът в паневритмичния танц, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която е завладяла изпълнителя на съответното движение. Тази е причината да нямаме право да отъждествяваме паневритмичните движения с механичното изпълняване на гимнастическите упражнения. За разлика от вторите първите се явяват дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при паневритмичните упражнения трябва да се мисли. Всяко движение тук без мисъл няма смисъл. Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходимост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията.

Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енергия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната. Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност.

Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритмията. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди!

Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност паневритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към извечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов.

Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление!

Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго. Големият цикъл е Цялото, а когато говорим за Цялото, имаме пред вид кръга - символ на Вечността, на вечното, нестихващо Развитие. Изводът е, че Големият цикъл обхваща целия кръг, а трите по-малки цикъла - определени части от него. Оттук произтича и необходимостта да разполагаме упражненията в кръга. Цялото и кръгът са идентични. Цялото не бива да бъде разглеждано като механичен сбор от величини. То е изпълнено с живота на своите съставни части. Кръгът е жив, в неговите сектори пулсират различни сили и енергии. Казано по друг начин: чрез кръга всемирният живот се проявява в многобройните измерения на времето и пространството.

Хоризонталната ос разделя кръга на две половини. Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм.

Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.

Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със старозаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле. Тук действат силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи". И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле. Тук се проявява животът на ученика. В четвъртата четвърт поставяме упражнението "Пентаграм".

Някой би могъл да запита дали това разделение не е твърде условно и самоцелно. Нека цитираме отново Учителя П. Дънов: "Упражненията на Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В старозаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си."

Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по-високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учениците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот.

Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×