Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Легенда за две принцеси


Иви
  • сп. “Елексир на Живота”, бр.2 – 2000, стр. 15-21,

    изд: ЕТ “Гама – Галя Колева”

    ISBN: 954-8139-28-6 (кн.2)

    (с допълнения по оригинала)

    Дата на първоначално въвеждане: 03.09.2005 г., 05:09 ч.

В приказките е скрита Истината

Из „Книга на загадките"

В едно приказно царство, безкрайно отдалечено по време и пространство от нас, царувал някога цар Абарам в почести и слава. Добър и справедлив бил царят, но тайна мъка глождела неговото сърце и тъмни облаци забуляли лицето му, когато погледът му се отправял към неговите две дъщери.

Принцеса Мая била надарена с чаровна красота. Времето й минавало в кипрене пред огледалата и в уреждане на блестящи приеми. Навсякъде, където се появявала, разговорите секвали и тя ставала център на внимание. Но това бивало за кратко. Защото принцесата имала фатален недостатък: бъбрела непрекъснато и на висок глас, без да може да спре ни за миг. Тези, които неуспявали навреме да се спасят от нейната компания, получавали тежко главоболие и започвали да говорят сами със себе си.

Другата принцеса — Добра - вярна на името си, била известна с милостивото си сърце и добрите си дела. Навсякъде тя уреждала благотворителни дейности за бедни, болни и нещастни хора. Погълната обаче в разрешаването на чуждите проблеми, тя не обръщала внимание на себе си, на своята външност и изкуството на женския чар й било напълно непознато.

Всичко, което липсвало на едната от принцесите, било чрезмерно развито в другата и те взаимно се допълвали, образувайки завършен образ.

Времето минавало и царят се видял в чудо, търсейки достойни съпрузи за своите странни дъщери. Историите около тях ставали все по-сериозни, а молитвите на благочестивия цар - все по-горещи, докато веднъж (както често става в приказките), на вратата на двореца похлопал възрастен странник. Било краят на зимата, когато вледеняващият студ започвал бавно да омеква.

- Откъде идеш, странниче, и какво ще желаеш? - спрели го при портата.

- Бог ме праща там, където е дошло време да се дамаскина лъжата и където хората са най-близо до Щастието - отговорил човекът с глас, в който се чувствала магическа сила. - Отведете ме при вашия цар!

- ...Мога да се справя с всеки враг и да излезна с чест от всяко положение - привършвал царят своята изповед. Но с проблемите около тези дъщери се чувствам в капан, от който не мога да се измъкна. С какво, божи човече, съм оскърбил Бог, че ме тъй наказа?

- Обичал си две жени едновременно, царю Абарам – отговорил незабавно ясновидецът на последния въпрос. Ти си ценил своята добра и благочестива съпруга, но в същото време сърцето ти е тичало след кръшния стан на една жена без сърце. Ти знаеш, това е било отдавна, през дните на твоята младост. Сега, ти имаш дъщерите на твоите желания и не бива да се оплакваш, че Бог е несправедлив. Защото Всемилостивият ти помага да научиш уроците на твоя живот. Разбра ли сега причината за твоя проблем, за да минем по-нататък?

- Божи човече - рекъл изуменият цар - ти виждаш с такава лекота и в най-скритите ъгълчета на човешкото сърце и то дела, които самият аз съм забравил! Сега усещам моята вина, макар да не разбирам добре Божието наказание и кога ще свърши този урок.

- Дал си живот на твоите желания - повторил мъдрецът на своя символичен език. - Сега ти мислиш, че проблемите ти ще отпаднат, ако задомиш дъщерите си и ги осигуриш далеч от теб. Проблемът се корени в двойствената природа на твоето сърце, а не - вън от теб. Ще помогна да се изпълни желанието ти, за да научиш още един урок В твоя живот. Оттатък морето има приказно царство с двама принца, които ще вземат с радост дъщерите ти за съпруги. Зимата свършва, ледът от пристанището на твоя живот се топи и след седмица може да потеглиш на път.

Зарадвал се старият цар и заповядал да стегнат най-хубавия му кораб, за да потегли със странните си дъщери.

Драмата в приказното царство

Голяма изненада ги очаквала там. Всичко било толкова красиво, колкото може да бъде само в приказките. Редът в градината и двореца се поддържали под ръководството на двамата принца, щастливи със своето изискано възпитание и образование и нещастни със своите недъзи. Защото първият, голям естет, бил глух, а вторият - чувствителен и добър, страдал от слепота. Първият принц изгубил своето спокойствие, когато видял за пръв път Мая, а вторият - когато усетил нежната ръка и грижата на Добра.

- Светът е красота - казал първият принц вдъхновено. - И аз намерих най-красивото цвете на земята!

- Светът е доброта и хармония - казал вторият в унес. Най-после открих тази, която ще ми помага и обича цял живот!

- Намерихме Щастието - обявили те.

Не бива да се чудим на влюбените. И ние не виждаме недостатъците на любимите си. Любовта прави тази магия. Тя затваря очите за грозота и недъзи.

През пролетта били вдигнати едновременно две пищни сватби и клоните с розови цветчета скривали нежността на техните безкрайни ласки. Природата така е повелила: всички сватби да бъдат щастливи през медените месеци.

Но, времето на удоволствията бързо отминава. В екстази и игри неусетно се търколили пролетните месеци.

Лятна буря в райската градина

Дошло лятото. Грейнало силното слънце и извадило всичко наяве: отвън - в Природата и отвътре - от човешката душа. Младоженците отново усетили недъзите си. Към края на лятото в душите им се надигнал бунт.

Тогава вълшебникът отново се появил.

- Каквато е прекрасна Мая, колко ли сладко говори! Ако можех да чуя медения й глас, щастието ми щеше да е пълно - Въздишал първият принц.

- Отвори ушите ми, вълшебнико, да чувам тази музика!

- Колко ли е красива моята добра фея - говорел втория принц. – Ако можех само да я зърна, друго не бих искал от съдбата. Вдигни завесата от моя взор, вълшебнико - молел се той.

- Хората никога не са благодарни на това, което имат - казал си тъжно магът — и се стремят към своето нещастие като наивни пеперуди към гибелен огън.

- Не знаете какво искате! - опитал се да ги спре той.

- Много добре знаем точно какво искаме - прекъснали го те в един глас. И ако ти наистина си от белите вълшебници, които правят само добри чудеса, ще премахнеш нашите недъзи и ще ни направиш истински щастливи. Ако не си - изнасяй се от кралството с твоята съмнителна наука, докато не сме издали друга заповед! Защото за това, което си направил досега, не е необходимо да бъдеш вълшебник. Това може да направи всеки сутеньор...

- Достатъчно! - казал магът и вдигнал ръка. Което човек сам си направи, друг не може. Учете си уроците тогава!

Промяната била мигновена. Реакциите на двамата - също. Песента на птиците, ромонът на фонтаните и жуженето на пчелите огласили безмълвния дотогава свят на първия принц, който моментално хукнал към покоите на своята любима. Поразен от багрите на светлината, вторият принц прикрил очите си с ръка, захвърлил ненужната вече тояжка на слепец и се упътил бързо към своя дворец. Забравили дори да благодарят за чудесното изпълнение на съкровените си желания, двамата бързали към своите нещастия.

- Каква е тази грозотия в двореца и как е влязла тук? - разнесъл се възмутеният глас на прогледналия принц.

Нещастната жена сложила ръце на очите си, избухнала в ридание и хукнала навън. Гледайки изумен след нея, принцът бавно осъзнавал истината, и чувствайки се дълбоко излъган, тръгнал Към градината, размишлявайки как е могло да се случи тъй, че да обърка живота си с такава неестетична връзка.

Не се минало и час и на поляната се показал принца с излекуваните уши. Той стискал главата си с две ръце и все повтарял: „... От де ми дойде туй чудо на главата и как да се отърва от него... "

- Господи, колко сме нещастни! - стенели и двамата.

Хукнали да търсят вълшебника, но той бил изчезнал.

Уроците на Мъдреца

В настъпилия ад двете нещастни сестри напуснали двореца В ридания и тръгнали през гората към морето. В края на една поляна под клоните на голямо дърво седял мъдрецът и ги гледал със състрадание. Първа го забелязала Мая и се втурнала към него:

- Ти не си никакъв бял маг, защото не правиш добри дела, носиш нещастия на хората - затрещяла тя. - Аз ще наредя, ще кажа на татко, аз... - задавила се в гняв.

Не трепнал нито мускул по благото лице на мъдреца, който гледал Добра.

- И ти ли мислиш като сестра си? - попитал кротко той.

- Мисля си с какво разгневих Бог и защо Той е толкова несправедлив към мен. Създал ме е грозна и с недъзи. Дари ме за малко с щастие и бях вече повярвала в Неговата Милост. А сега отново - с тази грозота, без надежда... С какво, мъдрецо, заслужих тази мъка? Винаги съм вършила добри дела и съм видяла резултатите от тях. А вие какво правите? И защо изобщо дойдохте при нас?

- Ходя там, където е дошло време да се демаскира лъжата; там, където е необходимо съвсем малко, за да бъдат хората щастливи. Изпълних желанието на вашите любими. А вашето щастие, деца мои, бе градено върху лъжа. Такова щастие е нетрайно. Защото, на лъжата краката са къси и истината скоро я догонва. Не хвърляй хули срещу Бога, дъще! Той е не само всемилостив, но и всемъдър. И на всекиго възлага по една главна задача в живота, за да преодолее един свой недостатък. Не си права и за себе си! Твоята красота е вътре у теб. Не съм виждал по-добра и по-красива душа от твоята. Ти заслужаваш щастие и то е съвсем наблизо. Затова дойдох при теб - за да ти помогна да изнесеш вътрешната красота навън. Ще се изравнят везните на красотата и добротата. Сега, когато започва първият месец на есента, това е лесно. Ще измиеш всичката насъбрана мътилка и ще облечеш чиста, бяла премяна. Ти ще направиш магията, не аз. Затова слушай внимателно какво трябва да правиш - казал мъдрецът, извадил отнякъде музикален инструмент и запял*:

Сутрин рано стани, умий се облечи.

Бога благодари, книгата отвори,

знай ученик си ти - учи, учи. (2)

А Слънце щом изгрей мрака да разпилей,

дар Божи приеми, в Любов се облечи,

знай слуга Божи си - служи, служи. (2)

Във бурни страшни дни, кога грехът цари и

света злият маг облива с тъмен мрак знай

малка свещ си ти - свети, свети. (2)

- И накрая - довършил вълшебникът - не забравяй: сестра ти ще ти помогне за някои съвсем дребни нещица...

Метаморфозата започнала. Още докато Мъдрецът говорел, надежда изгряла по разплаканото лице на Добра. Притихнала, тя изслушала внимателно магичната песен и поруменяла при последните му думи.

- Аха, значи все пак допряхте до моята помощ - започнала в скоропоговорка Мая, която едвам издържала на толкова дълго мълчание.

- Я престани да хвалиш сестра ми и помисли и за мен какво ми липсва? Сигурно нещо още по-малко? Аз съм си красива и моето щастие е още по-наблизо, нали?

- Твоята работа е по-трудна - казал сериозно Светецът. - Пътят на Щастието минава през Сърцето. Сестра ти има отзивчиво и топло сърце, отворено за Добро, Любов и Щастие. А твоето е твърдо като каменна залостена врата, през която никога нищо добро не е минавало. Затова ще трябва много да размишляваш какво и защо се случи с теб. Трябва да забравиш живота на външния блясък и да потънеш дълбоко в себе си, където под пластовете лед се крие твоето добро сърце. И ако успееш при това да почувстваш болка от обидите, с които нараняваш хората, то е признак, че има шанс да се размрази тази корава буца и доброто да се прояви навън, като при сестра ти. Сега е време за това... Тогава, не забравяй, сестра ти ще ти бъде водач, не аз. Защото Красота без Доброта е безсмислена и студена. Сега слушай, ако можеш. В това е твоя шанс... И той отново засвирил*:

Красотата е що привлича,

но добротата се обича. Цветът

красив пчелите мами, но нектарът

е който храни.

Пр.: Красота без доброта е

градинка без цветя.

Красота без доброта е

картина без душа.

Бъди красив Божествен цвят,

пръскай сладък аромат. Храни с

любов и доброта всяка страдаща

душа.

Сигурно за пръв път в живота си се замислила дълбоко принцеса Мая и за първи път („О, Боже!") усетила болка в сърцето си. Това бил и първият добър признак. Било Първа есен...

Всичко туй се случило някога много отдавна. Далеч от нас е било царството на принцеса Мая с вкоравеното сърце. Но защо ли легендата ни звучи познато? По-лесно ли е за нас да изпълним заръката на добрия вълшебник?

Есенно послание от съзвездие Везни

Мъже, братя, приятели!

Огледайте внимателно панорамата на личния си живот! Знаете ли какво точно не достига, за да бъде живота ви пълноценен и щастието ви - трайно? Защото един ден на вратата на вашия дом ще почука един странник. Ще бъде особен - ще каже, че е дошъл да помага и ще ви попита какво бихте желали за себе си. Готови ли сте за отговор?

А трябва да сте готови. Защото не знаете кога ще дойде старият маг. Сега е моментът. Защото есента създава условия за изравняване на енергиите от вътрешния и външния живот.

Естети, бъдете умни! Интелигенти, бъдете добри!

Жени, сестри, приятелки!

Огледайте, моля ви, личния си живот!

Дали вашето лично щастие не почива на някаква лъжа? Защото е дошло времето, когато старият вълшебник ще почука на вашата врата, ще погледне във вашето сърце и ще демаскира лъжата, ако има такива. Вие не знаете кога ще стане това.

Но то предстои да стане скоро.

Затова, моля ви, извадете бисерите на вашата душа навън и ги окачете на челото си. Нека те да осветяват пътеката на вашия Живот. А Красотата и радостта от външния живот ги внесете вътре. Нека те зарадват и укрилят вашето топло сърце!

Изравнете енергиите на физическия и духовния си живот! Есента дава най-добра възможност за това.

Красавици, бъдете добри! Добринки, бъдете красиви!

Това е Посланието на Есента, идващо от съзвездие Везни.

* Песни от народния певец Марин Камбуров ( 1902 - 1990 г. ) от Прослав

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×