Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Любовна медитация


Ради
  • Автор: Радислав Кондаков

Отчаяно беше търсил любовта през целия си живот, но съдбата категорично му бе показала среден пръст. Като бе изучавал образа си в огледалото, както и външния вид на другите мъже, той оставаше с твърдото убеждение, че никак не е грозен. Тази хубава новина беше донякъде помрачена от неприятния извод, който следваше – просто беше смотан.

Любовният поток си прокопа друг път към морето на живота – Валери се обърна страстно към духовното. Някъде сред дългите редици от окултни томове и часове, прекарани медитация, в главата му се роди идеята за безбрачие, целомъдрие и чистота.

„Ето за това не ми е вървяло с гаджетата” – мислеше си той. „Така е трябвало да стане, за да се пробудя за истината.”

Разбира се, някои автори и гурувци застъпваха тезата за сродните души, вечната обич и единство, но тя бе яростно смачкана още в зародиш и захвърлена в най-тъмното кътче на съзнанието му. Не можеше да й позволи да залива със спирт любовната му рана.

Обичаше духовните практики. Когато медитираше, забравяше за гадното си ежедневие и се потапяше в странния свят на цветни кръгове и приятни емоции. Нямаше как, а всъщност и с кого, да ги опише и сподели. Това засилваше усещането за самота и втвърдяваше устните на решимостта му – знаеше, че пътят на избраните е тесен, труден и трънлив.

Както всяка сутрин и тази, точно в пет, той затвори очи, за да полети натам, накъдето го повеждаха крилата на неспокойната му мисъл. Е, ранният час си казваше думата и твърде често Валери се приземяваше в царството на Морфей.

Сънят му го отведе в странен храм, с колони от полускъпоценни камъни, разположен на нереално зелена поляна. Десетки красиви момичета танцуваха, хванати за ръце, а навсякъде се редуваха ярки и нежни цветове. Музиката беше просто убийствена – красива и проникваща, тя звучеше и вън, и вътре в него. Но мелодиите бледнееха пред хубостта на девойките и това бе още по-убийствено за горкия, спящ аскет.

Валери ги зяпаше и искаше да прегърне всичките. Да се влюби тях. Устните му се раздвижиха, за да промълвят непознато име и едно от момичетата се обърна и впери поглед.

В него.

Черните като кафе очи мигновено опърлиха душата му, кестенявите й коси го замилваха нежно, червените й устни обещаваха любов. Незнайно чувство запали пъпа му и завихри кръвта, сърцето полудя.

Девойката се приближи, с усмивка му подаде венец от алени рози.

Чувството от пъпа избухна и Валери умря от щастие.

Събуди се, удавен в пот и възбуда, и след няколко минути осъзна студената истина – не се намираше в никакъв божествен храм, а на проклетото си, разхвърляно легло.

С мъка накара краката си да го довлачат до банята и завъртя крана със синя точка.

Ледената вода го върна в тялото му.

Наля си от чешмата и се върна в спалнята – спешно се нуждаеше от дистанционното на телевизора.

Пръстите му се разхлабиха, а счупеното стъкло направи пода бляскав.

Валери изобщо не обърна внимание на изпуснатата чаша – погледът му бе прикован към свежия венец от кървавочервени рози до леглото.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Браво, бате, гениален си! Това за да го напишеш освен талант се иска и много осмислен преживян опит! Абе, тоя венец от рози той не беше ли го купил от пазара снощи... ;)

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Хех, благодаря :)

Валери на идея си няма откъде се е взел венеца, както ми каза един мой приятел - венецът е подарък от автора към "изтерзания литературен герой" :)

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

Разкош!

Колкото и да стъпваме по земята, нуждаем се от ...

...тази "приказка" - феерия...

...този изпъващ с чистота дъжд...

...това изживяване на любовна красота...

Благодаря!

Сподели този коментар


Линк към коментар
Share on other sites

×