Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95429

За този блог

За нещата,които ме вълнуват и искам да споделя

Entries in this blog

 

Преброените косми

Преброените косми( Неделни Беседи, 10.11.1940 10:00 Неделя, София)Беинса Дуно При сегашните условия се намираме в едно тягостно състояние, нищо не е сигурно. Тази сутрин, ако землетресението беше първокласно, всички щяха да бъдат заровени под къщите. То беше с петокласно, шестокласно образование и благодарение на това високо образование се спасихме. Ако беше от първи клас, щяхме да бъдем долу заринати. Представете си на 1000 километра се движи почвата отдолу каква грамадна енергия се развива. Туй лошото време отвън се дължи на енергията, която се освобождава от земните пластове. Електричество има, времето се изменя и тогава става простудяване, ветрове има. Тук на Балканския полуостров всяка година има по 250–260 землетресения. Тук се слягва почвата. Целият Балкански полуостров минава в една фаза на слягване.Хората със своите мисли имат влияние върху природата. Това е един научен факт. Може за в бъдеще да го изучавате. В Европа има някои народи – няма да кажа кои са, – някои народи има, които образуват студеното течение. Когато тяхната мисъл преодолява, в Европа има голям студ. Други няколко народи има, от големите и малките народи, когато тяхната мисъл преодолявя, времето е топло. Някой път дъждовното време е свързано с петната, които се появяват на слънцето. Имаме топли течения. Когато изчезнат тия петна на слънцето, тогава едно електрическо течение се образува. Имаме тогава големи зими, по-голяма суша, безплодие има. Има една статистика, която показва, че когато се появят петната на слънцето, имаме по-голямо плодородие, повече хора се женят, повече деца се раждат. Когато отсъствуват тия петна, по-малко се женят, по не се плодят.Ако в човека не се раждат нови мисли – ние мислим дали трябва да се раждат – трябва да се раждат. Ако в тебе всеки ден не се роди едно дете, една мисъл, ако не се роди едно чувство, какъв човек ще бъдеш? Трябва да се роди нещо. По някой път ние се страхуваме от петната на слънцето. Хората грешат не от сиромашия, но от богатство. Когато хората забогатеят, повече грешат, ядат, пият. Зараждат се болестите. Когато дойде голямата сиромашия, хората стават набожни, молят се. Молят се не от изобилие, но от нямане.Постоянно се молят за дъжд, за хляб, за храна, за жито, за какво ли не се молят. В миналото хората мязат на малки деца, които не разбират своето предназначение. Човек дошъл в света, оставили са го както в яслите оставят децата. Хората на земята са оставяни както в яслите, не знаят баща си, майка си. Всеки човек, който не знае баща си, е роден от някого и е турен в яслите, нито баща си знае, нито майка си знае. Трябва да се минат години, докато намерят баща му и майка му. Ако баща му е оставил нещо, да му го дадат, ако не да носи своята съдба. На всичките хора ние гледаме много естествено. Всеки човек, който не знае баща си и майка си, много му е лоша съдбата. Който знае баща си и майка си, много добре е. Който има братя и сестри, добре е, който няма братя и сестри, много зле му е.Разправяше ми един американец една своя опитност. Поискало му се да иде в Ню Йорк, голям град от 7–8 милиона. Пристига на гарата, всички хора ги посрещат, него никой не го посреща. Той казва по едно време: Няма ли някой християнин, който да ме посрещне. Тогава дошли някои братя християни. Като казал тази дума, отишли християните. Казва: Няма ли братя християни? Казвам: Се човек трябва да има братя, да има съидейници. Животът става тягостен и несносен, когато човек мисли, че никой не се грижи заради него, той мисли, че е сам на земята изоставен. Трябва сам да приготвяш своето бъдеще, да приготвяш своята храна. Пък врагове, хиляди врагове има човек. Какви ли не врагове не нападат човека. Никак не е свободен.Сега Христос иска да предаде един урок. Казва: Не бойте се, ако Господ се интересува да преброи вашите косми, колко повече заради вас ще се погрижи. Нито един косъм няма да падне без неговата воля. Колко има, които биха повярвали в това? Тогава ще кажете: Ами космите, които падат от главата? Те си имат своето предназначение. Понеже не си щедър, затова падат. Като настъпи един човек косъма, ще му тръгнат работите. Затуй вие по някой път вземете някои косми от някои светии или някой добър човек, късметлия си. Може да се вижда малко чудно това. Ако на един първокласен ясновидец се даде само един косъм, той по косъма може да опише целия характер на човека. Баща му, майка му, как са живели, какво му се е случило. Цялата история е написана на този косъм. Този косъм съдържа грамадна енергия.В най-малките частици, в един атом има скрита толкоз енергия, която може да подвижи цялата земя. В такова малко пространство е събрана тази енергия. Ние съвременните хора, които не разбираме смисъла на косъма, казваме: Какво има в един косъм. Не, много важен е един косъм. Когато растат космите, радвай се, когато падат пак се радвай. Когато почерняват радвай се, когато побеляват пак се радвай. Когато става дебел косъмът, радвай се, когато става тънък, пак се радвай. Който разбира, за всичкото трябва да се радва. Когато косъмът става дебел, човек става самостоятелен, предприемчив, на студ може да издържа. Човек с тънки косми, много благоприятни условия изисква. Тънкият косъм става при много благоприятни условия. Ако главите бяха покрити с тънки косми, нямаше да има тази инициатива. Ако космите са много дебели, има друга крайност. Сега аз искам да ви занимавам с онова, което трябва да Ви ползува.Вие седите и мислите, че мисълта ви няма никакво отношение към живата природа. Ако космите ви започнат да растат, значи има кой да се грижи за вас. Ако започнат да падат космите, значи онези, които се грижат, са престанали да се грижат, изсъхване е станало. Ти сам трябва да си поливаш космите. Има много козметически средства, но аз намирам най-хубаво средство, ти да си прекараш ръцете и с любов да си погладиш главата. Ако можеш да го направиш това, космите ще престанат да падат. Трябва да прекарвате ръцете си през косата. Казват: Дотегна ми да си гладя косата. Някои хора често си гладят главата и добре правят. Най-малко три пъти на ден да си погладиш косите, сутрин да си погладиш, на обед преди ядене да си ги погладиш и вечер преди да си легнеш, пак да си погладиш косите.Трябва да става една обмяна вътре в организма на човека. Човек едновременно живее в три свята. Главата е свързана с Божествения свят, със света на чистия разум. Сърцето на човек е свързано с духовния свят, със света на чувствата. Волята на човека и неговата мускулна система е свързана с физическия свят. Следователно, трябва да направите една обмяна. Щом туриш ръцете си на главата, става една обмяна между енергиите на ума ти и енергиите на сърцето ти. Ако тази обмяна не стане, не може да има равновесие в организма. Може да направите някой опит. Някой път ви заболи корем. Турете ръцете си на корема, концентрирайте се, ще се излекувате. Защото през ръцете има две течения. Лявата страна е отрицателна, дясната е положителна. Следователно, като поставите ръцете, протича тази енергия. Същевременно и човешкият мозък е разделен, лявото полушарие е отрицателно, дясното е положително. Лявата страна на сърцето е отрицателна, дясната е положителна. Та става обмяна на енергиите. Сега вас може да ви се вижда сложно. Ако дойде някой човек, който те обича, ако те поглади, той ще остави нещо у тебе. Майката, която често глади главата на детето, то умно става. Ония деца, които майките им не са ги толкоз гладили, не са така умни, тоест на някои не им е дадено материал за ума. Ако някой, който не те обича, прекарва ръката на главата ти, целия ден ще бъдеш неразположен. По някой път нас ни е приятно, когато някой ни поглади по главата. Всеки, който ви обича и ви поглади, вас ви е приятно, придава ви нещо. Той е проводник на онази Божествена енергия, която помага на всяко живо същество. Когато някой човек не ви обича и ви поглади, тогава става обратното. Казвам: В сегашния живот, ако ние не сме свързани с Първичната причина, ние не може да се ползуваме. Ние изучаваме Бога вън от нас. Туй нищо не значи. Ако ти изучаваш музиката без да си пял, има някои, които изучават пианото, те се ще придобият нещо. Най-първо, за да станеш един виртуоз, трябва да свириш на едно пиано, което издава глас. Ти имаш една глава и ако не знаеш как да постъпиш с нея, какъв човек ще станеш? Имаш едно сърце и с него не знаеш как да постъпиш. Имаш едно тяло, пък не знаеш как да постъпваш, тогава в какво седи разумността на човека? Разумният човек знае как да постъпва с ума си. Добрият човек знае как да постъпва със сърцето си. Силният човек знае как да постъпва с тялото си. Цялото тяло е една съвкупност на физическото поле. Чувствата, това са съвкупност на духовния свят. Мисълта, това е съвкупност на Божествения свят. Умът представя физическата страна на Божествения свят. Духовното в нас представя съдържанието на живота, представя физическата страна на духовния свят. Нашата воля, тя е за по-низшите светове. Ние за тях сме идеал. Ние съвременните хора, при по-низшите същества сме като божества. Един човек на земята има дарби на едно Божество и се оплаква от живота, че е нещастен. Имаме едно такова Божество Сатурн, онези, които изучават старата митология, които изучават планетите, знаят, че Сатурн е едно Божество, което е деградирало. Кои са причините, че са го деградирали? Една любовна работа има. Таман се готвил за венчавка за своята годеница, тя пристанала на друг. И оттам насетне той решил да се не жени. Не да се не жени, не искал да се ожени, понеже нямало за кой да се ожени. В света има само един, за когото може да се ожениш. Другите, то са фикция. Някой казва: Аз мога да се оженя, колкото пъти искам. Той не разбира. Той само веднъж може да се ожени. Женитбата, това е сродство на душите. Душите, които са излезли от Бога, са дошли на земята и като се срещат, те се обикват, става обмяна на мислите и на чувствата, на богатствата, които носят. Сдружават се. Две души, така сдружени, те образуват гения. Когато се сгодят, образуват гения. Когато се запознаят, образуват таланта. Когато се отдалечат и само надзъртат, раждат се обикновените хора. Когато две души се видят, раждат се обикновените хора. Когато се запознаят започват да си пишат, раждат се талантите. Когато се сгодят, раждат се гениите. Има още степени. Някои хора се женят, но то е по форма, то е фикция. На земята няма нито един човек, който да е оженен. Женитбата подразбира безсмъртие. Когато две души се оженят, те се сливат, безсмъртни стават, не се изгубват. Цялата вселена се отваря за тях. И когато се оженят, отиват да се разхождат, то е царският воаяж, дават им билет. Ти си безсмъртен със своята възлюбена и ще започнеш да посещаваш вселената. Сега твоята възлюбена умира, изгубваш възлюбената си и мислиш, че си женен. Та казвам: Женитбата е едно високо положение. Да се жениш, значи да станеш безсмъртен. Да се жениш и да умираш, то е друг въпрос. Та казвам: На земята вие изучавате този закон. На земята вие копнеете за някого, когото обичате. Вие копнеете за оня свят, но онзи, когото обичате, искате да го видите. Този, когото обичате, той има роднини. Той има баща, майка, братя. Ти като обичаш някого, на когото Бог е баща, Духът е майка, всички ангели са братя. Ти като влезеш в такъв един свят, ти ще се усещаш не уединен, но всички ще те приемат, добре дошъл ще си. Всичко ще се нареди.Ние чакаме съвременните хора да ни обичат, да се запознаем с тях, без да им дадем. Ще им дадем нещо от себе си. Круши ще им дадем, ябълки, ще хванеш кравата, ще издоиш млякото, масло ще дадеш, кашкавал ще дадеш. Дрехи ще дадеш, шапка ще дадеш. Ще станеш търговец, за да се запознаеш с хората, дрехи ще продаваш. Всеки един от вас е пратен с една специална мисия, да изучава нещо специално. Някои обичат да се гладят, да се мажат. То е специалност. Като иде в оня свят, ще го питат какво е научил. Той ще каже, че е научил да се маже. Някой е пратен специално да учи цигулка. Като иде в оня свят, там ще му дадат хубава цигулка да видят, какво е научил. Някой е пианист тук, там в оня свят ще му дадат едно пиано с 25 хиляди клавиши. Има пианисти като засвирят от невидимия свят, тук хората се бият, има сражение, той като засвири, всички тук ще престават да се бият, не могат да се бият. Сега трябва някой пианист да засвири от невидимия свят и да престане войната. Мисля сега ще се яви един пианист, ще засвири, може тук една–две години да се минат, докато засвири.Аз ви казвам: Радвайте се, че сте на земята. Радвайте се, че участвувате в страданията. Радвайте се, че участвувате в радостите. Радвайте се на всичко. То е една привилегия. Ние страдаме, понеже не разбираме Божиите пътища, законите Му, преднамеренията. Мислим, че само ние сме същества направени, искаме да турим нов ред, влизаме в стълкновение. Мислите ли, че ако мравите дойдат в твоя дом, могат да турят нов ред на нещата? Доста умни са те. Един ден донесли ти ядене в стаята и те по вратата влизат вътре. Правих опити с тях. Взех налях газ, където минаваха, те започнаха да влизат, отдалече да заобикалят. Така ги наблюдавах, изучавах характера им. По тях се ръководех, каква храна има вътре. Когато имаше някои сладки работи, те бързо вървят, спретнато. Като се срещнат, дават си знак. Казват: Как е? Сладко, много сладко. Веднага тръгват бързо.Тепърва ние влизаме в онази интересна страна на живота. Досега за нас животът е бил затворена книга, на която ние сме разглеждали подвързията. Едва сега тази книга хората са започнали да четат външния надпис на книгата. Знаят името на книгата, какво е. Тепърва ще изучавате какво е писано в книгата. Там е дълбокия смисъл, там е богатството на човека да се научи човек и да започне да чете. Казвам: Всички трябва да се учите да четете. Не да се обезсърчите. След като се обезсърчите, намерете някой, който е насърчен. Ако сте тъжни, намерете някой щастлив човек. Ако сте тъжни, отправете ума си към Бога. Той казва така: „Потърсете ме в ден скръбен“, ще ви помогна и ще ме прославите. Щом ти е тъжно на сърцето, имаш недоразумения в себе си, отправи ума си към Господа. Туй недоразумение е приятно. Той само като те погледне, Той ще разбере от какво произтича тази неприятност и ще започне тази неприятност да намалява, тогава ще ти олекне.Ще дойде една специална светлина в ума ти. Работите ще тръгнат. Всякога, когато Бог благославя човека, работите му на физическия свят тръгват. Ти си баща, за пример, боледува другарката ти, боледуват децата ти, слугите ти. Ще се намериш в чудо. Като обърнеш ума си към Господа, Той ще обърне внимание и най-първо жена ти ще оздравее, децата ще оздравеят, слугите ще оздравеят. Всички ще станат радостни и весели. Казвам: Всички трябва да призоваваме Бога с всичкото си сърце, за да се изяват Божествените благословения, на всеки един. Всички хора трябва да участват в Божествените благословения, защото благата са за всички, не само за един. Бог обича всички хора да участвуват в големите блага, които Той е приготвил. Но, за да участвуват, те трябва да се учат. Затова проповядвам: Любовта е единственият път, по който можем да се домогнем до Божиите блага. Единственият път, по който можем да станем културни. Една жена без Любовь красива не може да стане и добра не може да се прояви. И другар не може да има без Любовь. Има ли Любовь, тя ще бъде писано яйце. Няма ли Любовь, тя ще бъде счупено яйце. Мъжът с Любовь ще бъде писано яйце, без Любовь ще бъде счупено яйце. Децата с Любовь ще бъдат писани яйца, без Любовь ще бъдат счупени яйца. Навсякъде същият закон работи.  

Розалина

Розалина

 

Справедливост и милосърдие

17.11.2012 г. - 97. Справедливост, милосърдие (15 юли 1934 г.) Глава 3 от Деянията на апостолите На поляната всички направихме с музика евритмичните упражнения. 42. Утринно Неделно Слово, държано на 15 юли 1934 г., 5 ч.с, София – Изгрев.  

Розалина

Розалина

 

5. Моисей и Христос Беседа от Учителя, държана на 7 ноември, 1926 г. в гр. София.

5. Моисей и Христос Днес прочетох тази интересна неделна беседа,изнесена на 7 ноември 1926 година.Днес също е 7 ноември,но 2012 година.Беседата ме привлече с акценти като: Размишления за науката ,за учените и това ,което правят.Те са Мойсей в света,казано на символичен език.Другият акцент е характеристиката на нас -българите.Винаги,когато срещна в беседа нещо по тоя въпрос,аз си го отбелязвам.А на финала на беседата има пророчество за държавното устройство на съвременна Европа,по специално ЕС,което вече е факт,т.е изпълнено. Беседа от Учителя, държана на 7 ноември, 1926 г. в гр. София.

Розалина

Розалина

 

От: 94. Което става - Утринно Слово, държано на 17 юни 1934 г.

Което става 23 глава от Евангелието на Лука. В начало бе Словото. Изкуство е някой да може да извежда само хубавото от живота! Вижте майстора грънчар какво хубаво гърне прави от калта. Има една странност вътре в живота, в човешкия живот. Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му. Аз говоря за целокупното човечество. И туй противоречие се среща и общо, и частно. Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват как ще се разрешат. В дадения случай Христос във времето, в което живееше като човек, не можеше да разреши един въпрос. Малцина вярваха в това, което Той учеше. И беше поставен на един вътрешен изпит, на едно голямо противоречие, изоставен от хората, изоставен повидимому от Бога. Един велик човек, подложен на една страшна и позорна смърт, която съществуваше в Римската империя тогава – разпъване на кръст. Сега онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби без да обърне внимание на същественото. Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира. Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е останал необяснен. Защо човек е подложен на страдания? Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да го замине. Казва: Отче, ако е възможно тия страдания да ме отминат. И когато се убеди в онзи неизменен факт, в туй, което хората наричат съдба, примирява се с факта и казва: "Да бъде Твоята Воля". Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко, защото въпросът за страданията няма да се разреши днес. Той е въпрос на великото бъдеще, когато нещата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достигнат до онази най-висша степен на развитие. Те ще видят причините за страданията и с радост ще ги приемат. Човек прегреши против законите на райския живот, вследствие на това дойдоха страданията. Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания. Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни. И ние чувстваме още тия последствия. Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува. Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват Великите Учители в света в името на Бога, то е смъртта, греха. Грях и смърт вървят заедно. И при все, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува и всички противоречия, които са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко, с което да послуша земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази земя, не зная дали би могъл да издържи. По някой път питам хората: Ти вярваш ли в църквата? Аз не зная кое е важното – църквата ли е важна, или Бог е важен? Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеще ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор – църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима Любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. "Аз живея в Отца и Отец живее в мене." Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието. Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага. Запример при сегашните условия никой не може да избегне смъртта. Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване, искаш-не искаш, ще напуснеш този свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат, този човек трябва да умре. И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат. Но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време. Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи. А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава да преживее човека. И са Божествени . Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите. Остава някакъв живот в костите. Тогава по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва. А след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш. И само Любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всичките мускули, туй което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите. Тя няма право на тях. И затова се проповядва: "Гледай онова, което ще остане!" Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства. Самият живот е, който изисква дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто. Животът е, който изисква Любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. И онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, защото детство не остава във вас. И някой път като се погледнете в огледалото, виждате че не сте онези малките дечица на 4-5 години с хубавите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце майка му го милвала като едно ангелче, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета. Онова красиво дете, майката като го погледне, казва: Ангелче! А сега вижда, че всичко това се е променило. Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания и най-после набръчква се човешкото лице. Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази. И нито един от вас не може да си даде отчет защо е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека; и пак дойде една светлина, проблесне отвътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е Любовта. Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувства присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха. Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението – да чувстваш Божието присъствие. Във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувстваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да ме изведе, да ме избави от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този на Когото аз вярвам и Комуто аз служа, на Неговите ръце се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа си, Господи. И виждаме, след две хиляди години тази непреодолима вяра и туй, което Христос имаше към Бога донякъде се реализира. За в бъдеще още повече ще се реализира. Същият закон е и за вас. Ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят. На първо място седи Любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда. След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва се приготви, за да се върне при баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук на земята повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години, никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете и след като се върнете какви подаръци ще занесете със себе си? Нали като се връща някой от странство носи подаръци? Сега като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо, подарък от земята. Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете. Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят отдълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат. Когато човек обърне едного към Бога, някоя страдуща душа окаляна и й покаже пътя към Истината, Любовта, към Бога, то е големият подарък, който може да занесе. Като идете, да не идете сами, а да бъдете придружавани с вашите скъпоценни камъни. И ако Христос отиде в небето, Той отиде с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръщат към Неговото учение. То са големите подаръци. Но това съзнание хората още го нямат. Сега хората още живеят със съвсем ограничени понятия за Бога, за бъдещия свят и за отношенията един към друг. Но все пак ние имаме много по-добри условия сега, отколкото когато Христос е бил на земята. И може би след хиляда години, светът ще бъде още по-добър, и след други хиляда години ще бъде още по-добре. Онова, което Бог е определил за човека, то ще бъде! Един ден Царството Божие ще дойде в сърцата на хората. И тогава само ще престанат страданията. Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на живота. (Всички на поляната направихме евритмичните гимнастически упражнения.) 39. Утринно Неделно Слово, държано на 17 юни 1934 г., 5 ч.с., София – Изгрев.

Розалина

Розалина

 

Бог е виделина (Неделни Беседи, 31.01.1943 10:00 Неделя, София) Беинса Дуно

Бог е виделина (Неделни Беседи, 31.01.1943 10:00 Неделя, София) Беинса Дуно Има една космическа социология, в която отношенията на хората са еднакви. В космичната социология и жените, и мъжете са на еднаква степен на развитие. В нея и жената е силна, и мъжът е силен – еднакво са силни. Ако се борят, нито жената може да победи, нито мъжът може да победи. Ако се сравняват по ум, и жената е умна, и мъжът е умен. Ако се сравняват по добродетели, и жената е добродетелна, и мъжът е добродетелен. Между такива двойки може ли да има спор? Те имат широчина, простор. И жената е свободна, и мъжът е свободен. Жената не крои никакъв план, с който да завърти главата на мъжа. И мъжът не носи никакъв план, да завърти с него главата на жената. Там, дето жената завъртва главата на мъжа и дето мъжът завъртва главата на жената, там не може да се говори за космическа социология. Там се говори за обикновената социология на света. В нея хората не са еднакво умни, не са еднакво силни, не са с еднакви разбирания. И после казваме, че Бог създал света така. Не, Бог не е създал света така. Преди години бях във Варна. Там срещнах една ученичка от пети или от шести клас, която не можеше да вземе два тона верни. Майка; и баща; казваха, че така била родена. Аз виждах, че тя не е така родена, защото в рода на майка; имаше доста добри певци. Един ден казах на бащата, че в дъщеря им има музика. – „Никаква музика няма, тя си е родена без музика и така ще си остане.“ Реших да направя опит с нея. Дадох ; няколко урока по музика и след 5–6 месеца тя влезе в хора да пее, донякъде стана добра певица. Та казвам: Във всеки човек има вложени известни дарби и способности, но се изисква малък подтик, да започнат да растат. Те са като семенца. Като стоят в хамбара, нищо няма да излезе от тях, но ако се извадят оттам и им се дават подходящи условия, те ще почнат да се развиват. Казано е в Писанието: „Бог е виделина и никаква тъмнина няма в Него.“ Значи, в Бога няма никакви користолюбиви мисли да използува нещата. В Него всяко нещо е на мястото си. Или, с други думи казано: Всяка мисъл, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествена. Всяко чувство, което има зад себе си едно побуждение на Любовта, е Божествено. И всяка постъпка, която има зад себе си едно побуждение на Любовта, и тя е Божествена. Във всяка такава подбуда е Бог на Любовта. Единственото същество, Което подтиква хората към добро, е Бог. Всеки, който се отказва от закона на доброто, от подбудата на Любовта, той влиза във втория закон, в закона на противоречията и на ограниченията. От този закон се ражда злото. Като влезеш в областта на злото, ти се вече ограничаваш. Там, искашне искаш, трябва да направиш нещо. Там няма избор. Като дойде някой при тебе и ти иска доброволно помощ, не даваш, но ако ти покаже револвер, ще дадеш. Понякога ние ходим в тъмнина и искаме да имаме резултатите на виделината. Това е невъзможно. Така постъпват и са постъпвали някои напреднали същества, които са изменили своите прави възгледи и са повлияли на човешката раса да влезе в кривия път на живота. Казвате: „Тази работа с добро няма да стане.“ Така е, с добро няма да стане, но знаем, че всички работи, които са станали със зло, са много скъпи. Често хората се безпокоят какво ще стане с тях, къде ще отидат, след като умрат. Чудно нещо: като си се раждал, отде дойде? – „Къде отивам?“ – Отиваш там, отдето си дошъл. Отде дойде баща ти? Всеки човек отива там, отдето е дошъл. Има един свят, който е еднакво достъпен и за праведни, и за грешни. Той е свят на приготовление. Като умрат, хората отиват в този свят. Той е Божествен свят. Но онзи свят, за който специално говорим, той е като един университет или като една гимназия. Само подготвените ученици влизат в университета. Обикновените хора не могат да бъдат ученици на този университет. Само като се приготвят, тогава влизат там. Човек се учи вън, в общия живот. В живота всички могат да вземат участие – и сиромах, и богат. Там е друг въпрос. Някои мислят, че животът изключва невежите. Не е така. Невежеството се дължи на известна тъмнина, която присъствува в човешкото сърце. В дадено отношение всеки може да бъде невежа. Сега аз чета Библията, защото е ден, светлина има. Ако е вечер и няма свещ, и аз ще бъда невежа. Трябва да има свещ, да се чете на нея. Като изгуби светтлината на своя мозък, всеки човек не може да чете. Някога вие забравяте нещата, не помните. Защо? – Тъмнина има във вашия мозък. Най-първо всички трябва да се стремите да избягвате тревогите. Защо да не мислите, че Бог е Любов и да не се страхувате? Ако една мома се поддава на един момък и уповава на него, защо и вие да не уповавате на Бога? – „Ама къде ще ме заведе?“ – Не мисли по това. Ще те заведе, дето трябва. Къде те завежда момъкът? В бащиния си дом. Момата като хване момъка, где го завежда? Някой път момата отива в дома на момъка, а някой път момъкът отива в дома на момата. Когато момъкът отива в дома на момата, казваме, че той е приведен зет. Какво е положението на приведения зет? Лошо е положението на приведения зет, защото често му казват: „Ти си дошъл тук по благодат, нищо не си донесъл.“ Той седи на тръне. Като влезе вкъщи, трябва да козирува на всички. Това са специални порядки в живота, не са създадени от Бога, но от хората Ние, съвременните хора, трябва да насърчаваме добрите си подтици и побуждения. Не е достатъчно само да преподаваме. Какво е преподаването? Срещаме двама учители по педагогия. Единият прилага един метод: дебне само ученика, да го хване в престъпление и да го накаже. Другият прилага друг метод. Той не търси само слабостите на ученика, за да го накаже, но търси метод как да изправи неговите слабости. Той вижда, че един ученик се мъчи да отвори една каса и тихо се приближава при него. Потупва го по гърба и му казва: „Не се мъчи. Не виждаш ли, че касата не се отваря? Колко ти трябват?“ Ученикът се обръща и учудено поглежда учителя си. Последният продължава: „Защо се спираш пред тази каса? Не виждаш ли колко е упорита и своенравна? Тя не иска нищо да ти даде. За да вземеш нещо от нея, трябва с чук да я биеш. Когато имаш нужда от нещо, обърни се към мене, аз ще ти дам каквото и колкото ти трябват.“ Първият учител ще го предаде на полицията, да го турят в затвора, че направил престъпление. Днес се прилагат и двата метода, но кой от двата е за предпочитане? Вторият метод е на свободата и на знанието. Но на колко случая от десетте хиляди ще се употреби той, не зная. Що се отнася до първия метод, на дебненето, той навсякъде се употребява. Той се прилага не само в обществения живот, но и в религията. Навсякъде те дебне, питат те: „Ти какъв си, вярваш ли в Христа? Вярваш ли, че Христос е Син Божи? Какво мислиш за Него?“ – Какво ще мисля за Христа? Той е жив, преди 2000 години не зная какво е мислил Той, не съм говорил с Него. Има един стих от Евангелието, който казва: „Никой не познава Отца както Сина и никой не познава Сина както Отца.“ В друг стих е казано: „Никой не може да отиде при Отца, ако Синът не го е приел.“ Бог е виделина, а виделината е нещо разумно. Без Любов няма победа в света. Когато се говори за победа, аз поставям едно ново правило: победа има само в Любовта. Само Любовта побеждава. Само Любовта може да даде победа, но не в този смисъл, какъвто вие разбирате. Побеждавайте злото чрез доброто. Всеки момент имайте влияние върху вашия ум, върху вашето сърце. Да разбирате основните качества на вашата мисъл, да знаете права ли е вашата мисъл в даден случай или не е права. Да разбирате в даден случай право ли е вашето чувство или не е право. И най-после, да знаете права ли е вашата постъпка или не е права. Казвате: „Как ще разберем това?“ Чудна работа! Пчелите разбират 5–6 часа по-рано кога ще се развали времето и се прибират, а вие не знаете кога ще се развали времето. Два часа преди да се развали времето, петелът предсказва това, а човек не знае кога ще се развали времето. Петелът познава времето по-рано и от най-точния барометър, а човек не знае. Казвам: Има неща у нас, в които трябва да се вслушваме. Има нещо дълбоко в човешката душа, което ни нашепва какво трябва да правим. Има неща, които засягат дълбоко човешкия ум, човешкото сърце и произвеждат приятни състояния. Но някой път това чувство произвежда един дисонанс и трябва да се вслушаме в него. Щом в човека се яви този дисонанс, той трябва да бъде внимателен. Та казвам: Когато се говори за Любовта, трябва да се знае, че тя говори именно чрез това вътрешно чувство. Някои наричат това чувство интуиция, други – душа, трети – дух, четвърти – човешки ум, пети – космическо съзнание и т. н. Както и да го наричат, има нещо, което говори на човека. Човек расте именно в Божественото, което му говори. Децата, които се вслушват в Божественото, растат. Старите, които престават да вярват в него, преждевременно остаряват и главата им побелява. Често хората се безпокоят какво ще стане с тях, къде ще отидат, след като умрат. Чудно нещо: като си се раждал, отде дойде? – „Къде отивам?“ – Отиваш там, отдето си дошъл. Отде дойде баща ти? Всеки човек отива там, отдето е дошъл. Има един свят, който е еднакво достъпен и за праведни, и за грешни. Той е свят на приготовление. Като умрат, хората отиват в този свят. Той е Божествен свят. Но онзи свят, за който специално говорим, той е като един университет или като една гимназия. Само подготвените ученици влизат в университета. Обикновените хора не могат да бъдат ученици на този университет. Само като се приготвят, тогава влизат там. Човек се учи вън, в общия живот. В живота всички могат да вземат участие – и сиромах, и богат. Там е друг въпрос. Някои мислят, че животът изключва невежите. Не е така. Невежеството се дължи на известна тъмнина, която присъствува в човешкото сърце. В дадено отношение всеки може да бъде невежа. Сега аз чета Библията, защото е ден, светлина има. Ако е вечер и няма свещ, и аз ще бъда невежа. Трябва да има свещ, да се чете на нея. Като изгуби светтлината на своя мозък, всеки човек не може да чете. Някога вие забравяте нещата, не помните. Защо? – Тъмнина има във вашия мозък. Най-първо всички трябва да се стремите да избягвате тревогите. Защо да не мислите, че Бог е Любов и да не се страхувате? Божественият ред изисква от всички хора да се уважават едни други, да се обичат, да обичат баща си и майка си, братята и сестрите си, ближния си, слугата си, да дават на всеки човек това, което изискват за себе си. Няма по-хубаво нещо в света от това да бъдеш разумен в своята обхода. Както звездите светят на небето, така и хората трябва да бъдат малки свещи. Колкото и да е малко това блещукане, по него хората могат да се ориентират. Някои хора са подобни на Месечината, други на Слънцето. Има едно слънце в човека, има една основна мисъл в човешкия живот, която е подобна на Слънцето. Тя е Божествена мисъл, тя е фар, който ориентира човека. Та казвам: Хората на сегашните времена трябва да престанат да се безпокоят. Дойдат ли безпокойствия, радвайте се, че се безпокоите. Не е въпросът да избягваш безпокойствията, но като се безпокоиш, да се радваш, че се безпокоиш. Като скърбиш, да се радваш, че скърбиш; като гладуваш, да се радваш, че гладуваш. Каквото зло да ти се случи, да изпитваш приятност. В това се заключава добрият живот. Всеки може да влезе в този живот. Нашият век има за цел да оценим противоречията, сиромашията, безправието, които съществуват. Да имаме ясна представа за причините, които са произвели този безпорядък. Като знаем причините, можем да ги изправим. Нека правим добро и следим не какво имат другите да ни дават, но какво ние имаме да даваме. Любовта е закон на даване. Като се научим да даваме, светът ще се оправи. Пътят на Любовта е най-лесният път. И ако ме питате кога ще се оправи светът, казвам: Ако вървите по стария начин, трябват ви още 10 000 години. Ако вървите по новия начин, по пътя на Любовта, трябват ви още 10 години. Питам ви сега: Какво искате – десетте хиляди години или десетте? Ако изберете десетте години, блажени сте. Ако изберете десетте хиляди години, има още много да се учите. Как да се справяме с мъчнотиите? Вие имате билет за трена, трябва да пътувате. Идете на трена, заемете си място и за нищо не мислете. Дали има въглища, кога ще потегли – това не е ваша работа. Сега и вие имате по един билет за живота. Какво ще се безпокоите кога ще тръгне тренът? Вие ще отидете на мястото си и ще чакате. Сега вие се безпокоите дали ще тръгне тренът или няма да тръгне. Това безпокойство е безпредметно. Без тревоги!

Розалина

Розалина

 

За Учението

''Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен. Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните уроци, а в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В Моето учение се прилага закона на разумната свобода. Който дойде нема да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, нема да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им и със съвети, упътвания и рационални средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за Моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против Мене, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето учение изложено в повече от шест печатани тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нема нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общо признат на образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си се дължат очевидно на атавистични причини т. е. ако между множеството мои слушатели има един два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да се явяват при Мене. '' Учителят Петър Дънов

Розалина

Розалина

 

Как може да се обясни, че болестите имат духовни причини?

Източник :Доброто разположение –Боян Боев Лекции по теми из Словото на Учителя.Резюмета от четири разговора с Учителя Изд.ББ София Как може да се обясни, че болестите имат духовни причини? - Такива различаваме два вида: външни - материални и духовни. Зад материалните се крият пак духовни причини и в края на краищата всички болести имат духовни причини. Кои са материалните причини? Те са много ясни. Ако живеем в тъмна, влажна стая, можем да заболеем от ревматизъм или туберкулоза. Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство. Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят. Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу.” Под думата „горе” се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу” - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи. Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта. Например имаш едно любовно разочарование, преживяваш една сърдечна криза. Ако не можеш да се справиш с тези състояния, ще заболееш от гръдна болест или туберкулоза. Ако можеш да трансформираш това състояние в мир, спокойствие, тогава няма да се появи никаква болест. Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства. Разните престъпления разрушават тялото. Човек може да разруши своя мозък, бял дроб, стомах, дори и дарбите си. Човек може да разруши дарбите, които има. Безпокойствието води към болести и между другото - към парализация. Много хора може да са получили тази болест по външни причини, но повечето - от тревоги и страхове. Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб. Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял. Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които аз изпращам, ти знаеш моята мисъл. Това явление се казва телепатия. Болните органи на тялото излъчват дълги вълни със слаба фреквенция, а здравият организъм изпраща по-къси вълни с по-голяма фреквенция. Неговите еманации са по-силни. Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни. Защото ние знаем от физиката, че късите вълни са много по-силни. Те побеждават дългите, лошите - болестите - и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите. Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра.” Когато ти не даваш място на любовта в себе си, ще се яви едно болезнено състояние. Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода. Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта. Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример. Какво нещо е вярата в Бога? - При вярата човек дохожда в едно състояние, при което целият негов организъм става една антена, която е възприемчива за Божествените енергии от цялата природа - от цялата вселена. Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по-близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене?” – „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един.” – „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек?” Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю.” Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Тозичовек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.”

Розалина

Розалина

 

От: Мисъл за деня 15.10 - 21.10.2012 г.

Източник: Мисъл за деня 15.10 - 21.10.2012 г. Разумният домостроител (резюме на беседа ) В природата това всичко е строго определено.Според разбиранията на сегашните хора, богатия минава за умен човек, а сиромахът и умен да е, пак минава за глупав. Не, богатството на човека не определя качеството на неговия ум. Богатството е резултат на човешката деятелност. Умен човек е онзи, който не си създава ненужни страдания. Всеки човек, който си създава ненужни страдания, неговият интелект не е силен. Той има непосредствен интелект. Ето на, вземете жълтата раса, за която преди хиляди години е предсказано, че ще се образува една расова война. Сега те се организират срещу бялата раса, за да добият своята свобода. Също така и европейските народи: англичани, французи, германци, руси, югослави, всички се организират, готвят се за тази война. Онези на изток и те се организират, искат да извоюват своята свобода. Белите виждат, че техните колонии на Изток се заплашват. И едните и другите се страхуват едни от други, не могат да намерят един път, по който да се обединят. Какво коства на европейските народи да се обединят, да дойдат до един ум, в своите интереси? Причината за несъгласието между народите е, че всеки народ иска да заеме първенствующе положение, да бъде пръв между народите на земята, а това не е в реда на нещата. Има един богоизбран народ в света, но този народ не е нито англичаните, нито евреите, нито кой и да е друг. Този народ е цялото човечество като нещо цяло. Този богоизбран народ е съставен от всички същества, от всички хора, които мислят. Защото човек се отличава именно по своята мисъл. По това аз определям човека. И същевременно казвам: Този човек, който изправя своите погрешки, той е човек. Който не изправя погрешките си, той е животно. Както щете мислете, така разбирам аз. Животното се отличава по това, че не може да изправя своите погрешки. Затова и вълкът от хиляди години все вълк ще си остане. Вари го, печи го, все вълк ще си остане. И четири факултета да свърши, той все вълк ще си остане. Същото мога да кажа и за мечката. Вари я, печи я, все мечка ще си остане. И четири факултета да свърши, все мечка ще си остане. И боата, каквото и да ѝ се говори, все боа ще си остане. Животното си е животно. Но онова мислещо същество, което е създадено по образ и подобие Божие, което може да изправи погрешките си и което прогресира, това е човекът. Като работи съзнателно върху себе си, той може да замени едно състояние с друго. Човек може да изправи не само своите погрешки, но и погрешките на другите хора около себе си. И тогава животът на човека ще бъде разбран за самия него и ще придобие друг смисъл. Мнозина са ме запитвали: Защо тия хора около тебе, които постоянно се занимават с Господа, защо са така хилави и слаби, защо и те боледуват, защо и те кашлят, защо и те умират? – Казвам им: Всички тия хора, които са около мене, нито един от тях не е роден по правилата, които аз препоръчвам. Аз определям какви трябва да бъдат качествата на майката и бащата, но от тия хора които са около мене, нито един от тях не е роден от такава майка и от такъв баща. Тогава какъв човек очаквате при такова положение? Или вие ще кажете, че еди-кой си вярва в Христа, че е християнин. Всички вие вярвате в историческия Христос, който е дошел на земята да проповядва на хората, учил ги е, но нито един от вас не е направил един решителен опит – да види в какво седи неговото учение, да го приложи и опита. Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела. Нива от нива се различава. Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина. Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо? – Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява. Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите. Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите. Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл. Казвам: Разумното в нас ни подшепва как трябва да строим своя живот. Един офицер, който взел участие при атаката на Одрин, ми разправяше един случай за това разумното начало в човека. Една вечер си лягам и мисля сутринта да предприема една атака, но нещо сред нощ ме събужда и ми казва: Веднага стани и премести войниците от това място! Послушах този глас. Станах, преместих войниците си и след десет минути турците предприеха нападение на същото това място, дето бяха по-рано войниците. Нападаха безброй снаряди. Ако не бяха се преместили войниците, щяха да отидат. Други двама братя офицери ми разправяха друг един случай. Тия двама офицери били родни братя, но от десет години били скарани за някаква дялба, и не си проговаряли ни дума. По едно време и двамата се намерили при атаката на Одрин. Тогава единият от тях чува един глас: Да станеш още сега и да отидеш да се примириш с брата си, защото ако не се примириш ще заминеш за другия свят. Веднага отивам при брата си и му казвам: Братко, десет години вече сме скарани, не си проговаряме дума. Ето, каквото е останало от баща ми, вземи го! Ако искаш доброволно да ми дадеш нещо, добре, ако ли не, аз съм съгласен на всичко, но само да си живеем по братски. И той се съгласи, помирихме се и така си спасих живота. Ако не бяхме се помирили, щях да си замина за другия свят. Казвам: Във всинца ни има нещо Божествено, разумно, което ни говори. Сега вие очаквате да дойде някой философ със своите трактати да ви доказва, че има Господ някъде отвън, който живее на небето и който е създал световете и слънцето. Но и след като ви държат такива трактати, пак нищо не се доказва. Един знаменит американски проповедник, наречен Муди, чувал да се говори за друг един учен, проповедник, който много добре проповядвал и затова един ден отишел да го чуе. Този проповедник говорел за пророк Йона, как бил глътнат от кита. Но за да докаже това нещо на паството си, този проповедник аргументирал факта цял час, докато най-после вкарал Йона в утробата на кита. Най-после Муди се смее и казва: Бре, този проповедник измъчи Йона цял час, докато го вкара в утробата на кита. Та и вие сега очаквате с един трактат да се реши въпросът, съществува ли Бог или не. Хубави са трактатите, но те са учени работи. Когато хората доказват дали има Бог или няма, те разбират съвсем друго нещо. Сега учените хора изчисляват за колко милиона години слънцето ще има светлина, след което ще престане да свети. Какво ще стане после със земята и те не знаят. Но един учен е изчислил, че след сто милиона години, слънцето ще престане да дава своята енергия. А дали това ще стане след сто милиона години или след хиляда милиона, това и аз не зная. Този учен обосновава своите твърдения, но хората се намират пак в едно противоречие. Казвам: Ние съвременните хора сме строители на своята съдба в света! Истината е онова начало, което дава вечния процес на развитие, което осмисля живота. Целият свят седи в истината, зад истината няма друг никакъв смисъл. Единственото нещо, което осмисля крайния живот на хората, това е истината. И когато ние се радваме и веселим, това е истината у нас, която е причинила тази радост. Когато човек постига нещо в света, той е в света на истината. Всички човешки постижения се дължат на истината. Ако човек обича истината, тя всякога ще му помага. Човек живее и се движи в истината, тя му помага и тя е разумна. Никой не трябва да види образа на истината, но щом тя види най-малкото усилие на човека, тя веднага е готова да му помага. Божественият Дух, който слиза върху тебе, ти не чакай да го видиш онзи импулс, онази мисъл, онова чувство, които влизат в тебе и те карат да работиш, това е Божественото. Колкото слабо, колкото малко да е това малко нещо, обърни му внимание, защото от него ще възприемеш най-голямото благословение, най-голямото благо. И сега тези малките работи трябва да ги аргументират. Ако мине покрай тебе един богат човек и ти даде хиляда лева, а след това мине един мъдрец, и ти даде едно житно зърно, кой от двамата е дал повече? – По човешки ако разсъждавате, онзи, който ти е дал хиляда лева, ти е дал повече. Но ако разсъждавате по Божествено, онзи, който ти е дал житното зърно, ти е дал повече. Ако това зърно го посадиш в земята и го отглеждаш редовно 12 години, в 12 години, то ще даде толкова, че ти ще станеш най-богатия човек в света! Ако това зърно даде средно 60 или сто зърна, следната година ще имате сто по сто зърна и т.н. В продължение на 12 години, ти ще бъдеш най-богатия човек на света. Въз основа на същия закон, ако вие посадите в себе си една красива мисъл, тази мисъл в десет години от горе ще бъде в състояние да създаде от вас един отличен човек. Не само това, но направете един реален опит. Някой от вас, например, не е доволен от своята красота, иска да стане красив. Турете в себе си мисълта да станете красиви. Как ще станете красиви? – Ще ви дам едно правило. Вие никога не можете да станете красиви, докато не обикнете красивите хора! Обикнете един красив човек, но не за да вземете красотата му, но като го видите да ви е приятно, че сте го видели. Постепенно ще придобиете красотата. Искаш да бъдеш добър. – Можеш да бъдеш добър. – Можеш да бъдеш добър. Намери един добър човек и го обикни. Защото доброто в този човек е конкретно. Като вложите доброто на този човек в себе си, и вие постепенно ще станете добри. Доброто е нещо разумно в човека. То не е произволно. То е обосновано на една последователна разумност. И тогава тази разумност, веднага ще измени съотношенията. Ако някой има ръст от 180 сантиметра, а широчина на раменете, едва около 30 сантиметра, този човек непременно ще бъде недоволен. Който иска да бъде даровит човек, раменете му трябва да имат широчина най-малко около 65–70 см. Това развива широчина, волева сила в човека. Тогава дробовете ще приемат повече въздух и този човек ще мисли добре правилно. Ти не може да имаш една светла мисъл при тесни, свити рамене. При тесни рамене, дробовете не функционират добре, кръвта не се пречиства правилно, събира се повече нечиста кръв и в мозъка и по цялото тяло и човек не може да мисли правилно. Такъв човек всякога ще бъде недоволен. Той ще се убеди, че и това което чувствува не е правилно. Питам: Какво ви трябва? – Ако аз съм на ваше място, ето какво бих направил. Щях да събера около 20 деца около себе си и ще взема участие в техния живот. Ще ходя на разходка, ще се уча от тяхната веселост, от техния хумор, от тяхната досетливост и незабелязано ще се подмладя. А тъй ходите сам, замислен, че този не бил като вас, онзи не бил като вас, а вие сте особен. И наистина няма да забележите как един ден ще станете особен човек, ще остареете, очите ви ще изгубят своята веселост, своя ясен поглед. След това ще бъдете недоволни и от себе си. Всички съвременни хора в това отношение са особени. Ето и религиозните хора искат да станат светии. Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи. Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах? Всичко това беше на сън. – Да, на сън си се къпал. Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат. „Разумният домостроител“. Казвам: Кой е този разумният домостроител? – Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите. Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават. А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират. И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях. И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам. Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота. И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст! – Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява. И той мисли, че е стар. Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години? Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот. Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като турците, които казват: Юс-дюс! Когато стане на 50 години вече, човек определя какво ще бъде положението му. Когато станеш на 50 години, ти едва ще се запознаеш с втората си майка. А като станеш на 80 години, ти ще се запознаеш с третата си майка. Значи, човек има три майки с които, ако не се запознае, той не може да бъде умен човек. Следователно, ти трябва да се запознаеш с първата си майка, която те е родила, с втората си майка, която те отглежда и с третата си майка, която те учи. Ти трябва да станеш на 80 години, за да се запознаеш с третата си майка. Като дойдеш при нея, така ще се уплашиш, че ще кажеш: Тази работа няма да я бъде! Та от там насетне, ти можеш да бъдеш човек, да станеш млад момък. За в бъдеще това нещо учените ще го доказват, като поставят човека в магнетичен сън и ще му внушат, че той е млад, едва на 19 години. По този закон, всеки 80 годишен старец може да се подмлади, да се върне да стане 19 годишен момък. Но той трябва да забрави всичко, да не мисли. И като се подмлади няма да остане нито една от тогавашните му бръчки. Това показва, че законът на внушението работи в света! Някой се разболее от някоя болест, но като го поставят в магнетичен сън, той ще заспи и ще се подмлади. Ти трябва да заспиш и мисълта за подмладяване трябва да се втълпи в мисълта ти, в ума ти и да забравиш всичко старо. Някой се оплаква, че го болят зъбите и се бои да не му опадат. – Че го болят зъбите, това показва, че той сам си е внушил това. В природата няма зъбоболие. Зъбоболието е от човешкия свят. Здравите зъби подразбират закона на природата. Нещастието, това е човешкият порядък. Нещастията, страданията в света се позволяват, за да излезем от човешкия порядък и да влезем в Божествения, т. е. в порядъка на природата. Необходим е човешкият порядък на нещата, не може да не се мине през него. Значи, за да влезем в Божествения порядък, първо трябва да минем през човешкия, през преходния свят. Та има една сила, с която трябва да разполагате. Тя е и единична, и колективна. Казвам: Ако всички тия хора в нашето общество разбираха законите, те щяха взаимно да си помагат. Да кажем, че някой брат или сестра се обезсърчава. Защо се е обезсърчил? – Да ви кажа защо се е обезсърчил – Тя е студентка например, и няма средства да довърши образованието си. Вие сте едно общество от десет хиляди души. Ако всеки даде по половин лев месечно, това са пет хиляди лева. А на всеки да се падне по шест лева годишно. Значи, ако всеки даде по шест лева годишно, ще снемете товара от гърба ѝ. Друг случай: Някой брат се обезсърчил, че няма въглища. Вие сте общество от десет хиляди души. Какво ви струва, за да му купите един тон кюмюр? По този начин ще докажете, че се интересувате от този брат. Не е въпросът да му се помогне така, че да го ограничите, но да му докажете, че се интересувате от него. Този брат иска да учи, а трябва да се подкрепи. Знаете ли какво нещо е като влезете в едно общество, да покажат всички, че се интересуват от вас. Не е въпросът да очаквате, но да ви помогна(т). Няма ли да се разрешат лесно тогава всички мъчнотии? Ето на, толкова години вече аз говоря на българите. Ако бях говорил на други народи, досега светии щяха да станат. Те казват, че този човек разсипа нашата вяра. Че каква вяра имате вие? Ако имахте вяра досега от България щеше да стане нещо, но вие нямате вяра. Та и историята показва, че сте хора, които вървят без вяра. Аз искам да туря българите в правия път и затова казвам: Вървете по българския път, който Бог е определил! Не ходете по вашите пътища, защото ще ви пати главата. Разликата между истинския лекар и човешкия седи в следното: Когато истинският лекар ти даде лекарство, същевременно той ще ти покаже пътя как трябва да живееш, а светският лекар, веднага като му платиш, той ще ти помогне може би, но след два три месеца ще ти се яви нова някаква болест. Всички болести, които сега съществуват в света, се дължат на ред условия, които срещаме в света. Може някоя болест да е наследствена, дошла по закона на внушението. Например, ако бащата на някой е обичал да пие, той ще предаде тази слабост и на сина си, по закона на внушението. Ако бащата е обичал да трупа много имане, той ще предаде на някое от децата си това качество и те да събират, да трупат като катеричката. У катеричката чувството на стяженолюбието е силно развито. Като дадете нещо на катеричката да яде, каквото ѝ остане, тя непременно ще го скъта някъде. Ако е останал един орех, тя непременно ще го скъта някъде да ѝ се намира, за утре. Обаче, ако дадете на кокошката цяла крина жито, като се наяде, тя непременно ще влезе в крината и ще разкъшка житото. Тя казва: Пет пари не давам за това жито. Че утре мога да гладувам, нищо не значи. Съдбата ми е такава. Ако и на вас съдбата е такава, кокошка сте. Като се наядете и ви остане нещо, посадете го. В това отношение аз обичам катеричката, която обича да скътва. Казвам: Внимавайте да не изгубите условията на Божественото, което ви е дадено. За това се изисква едно домостроителство. В пътя, който ви е даден трябва да стоите. Сегашните хора в Америка, в Англия и другаде, очакват да дойде бъдещето, така всичко да се преустрои. Но като очакват бъдещето, те изгубват един важен момент – да работят върху себе си. Като станат на 50 години те ще кажат: Младите сега да работят! Не, от 50 години нататък трябва да работим. От 50–120 години, тази работа е най-полезна. Ако човек живее до 120 години, той трябва не само да живее, но да бъде полезен за другите. Такъв човек ще живее изключително за другите. Мнозина казват: Ние вече остаряхме и сега нищо друго не ни очаква, освен смъртта. Не, не сте остарели! На съвременните хора им трябва домостроителство, трябва да учат в училището какво може човек да направи от себе си. Затова мога да ви приведа много примери от живота да видите как хора от най-лошите условия на живота са се подигнали, а други при най-добрите условия на живота са западнали. Такъв пример имаме с един от най-видните проповедници в Америка – Муди. Той бил обущар, но дотегнало му обущарството и започнал да говори. От една църква го изпъдили в друга отивал. Забранявали му да говори, но той продължавал да говори, да проповядва. Казвали, че не бил роден за оратор, но Муди настоявал на своето. Той имал широки рамене и добро благоутробие, бил малко тантурест като българин. Той бил с валчесто лице, с добри очи, доста практичен с хубаво чело. И наистина в последствие той станал един от най-видните говорители. Слушали са го повече от 15–20 хиляди души. Но той издържа докрай. Често се смееше и навеждаше ред примери. Той казваше за себе си: Ако аз имам в себе си малко поне сектантска кръв, бих отворил вените си, за да я извадя. Аз бих желал да имам християнска кръв в себе си, иначе най-малкото сектантска кръв, ако имам ще я извадя навън. Той привежда друг един пример из своите опитности и случаи на евангелският живот. Едно малко 12-годишно момче посещавало оживителните сказки в една евангелистка черква и като се върнало един ден у дома си, запитало баща си: Татко, защо ти не идваш на събранията да видиш как пеят там хората, да видиш как се веселят? – Е, синко, ние сме утвърдени хора, онези там не са утвърдени, нека пеят! Един ден бащата и детето отиват някъде на разходка. Бащата впряга кабриолета си и тръгват. По едно време конят спира и не мърда, не иска да върви. Детето се обръща към баща си с думите: Татко, конят се утвърди, не иска да върви. – Такова утвърдяване не струва! Това, което дава импулс е животът. Не мислете, че всеки човек може да работи при най-щастливите моменти на своя живот. Често най-великите хора са имали най-големи страдания, но те са преодолявали страданието, и при тези условия са работили най-добре. В тях имаше мисълта, че всичко това ще се поправи и се поправи. Ето първите апостоли не бяха ли мъченици? Но тези 12 души обърнаха толкова хора, че днес има даже 500 милиона последователи на Христа! Апостол Павел беше бит пет пъти по 39 тояги и казваше: „Братя, с големи страдания се влиза в Царството Божие“. И най-после той казваше: „Ако има нещо, с което да се похваля, ще се похваля със своите страдания.“ Един евангелистки проповедник като взема този стих от апостол Павел, изправел се един ден на амвона и казал: Братя, ако има някой да се похвали с плътта си, аз най-много ще се похваля. Той бил висок два метра и 20 сантиметра. Не, апостол Павел казва, че с плътта си човек няма какво да се хвали. Ние можем да се похвалим с нашия ум, с нашето сърце. Че това именно са похвалите на човека: Неговото добро сърце и неговия светъл ум. Човек може още да се похвали и със своята душа и със своя дух! „Разумният домостроител“. Сега от всички се изисква да бъдете строители. Колкото и да си мрачен и неразположен, остави своето неразположение настрана и вярвай, че онзи, който ти е предначертал пътя, той е предвидил и за тебе едно място. Остави всички стари философии и ако си верен, ти ще се повдигнеш в света. И да умреш, Той ще те възкреси. Ти може да си една малка буболечица, но Този, Който те е създал, един ден ще те повдигне. Ето и в Писанието е казано, че Бог се обърнал към Якова с думите: „Не бой се Якове, червей!“ Такава трябва да бъде вярата на младите – да не се обезсърчават. При най-малките мъчнотии, вие се обезсърчавате. Не, всички можете да бъдете красиви, но каква трябва да бъде вашата красота? – Красиво трябва да бъде челото ви. Там трябва да бъде написана истината. Красив трябва да бъде носът ви – там трябва да бъде написана интелигентността. Красива трябва да бъде устата ви – там трябва да бъде написана Любовта. Красиви трябва да бъдат ушите ви – там трябва да бъде написана разумността, мъдростта – красиви трябва да бъдат ръцете ви – там трябва да бъде написана справедливостта. Красиви трябва да бъдат нозете ви – там трябва да бъде написана добродетелта, доброто. Това всичко трябва да бъде написано така, че да му намерите службата. Казвате сега: Външните условия! – Външните условия, това са Божествените условия, средата, в която живеят хората. Онези хора, с които сте заобиколени, са поставени нарочно от Бога, за вашето възпитание. Каквито и да са разбиранията ви, това е важно да знаете. Всички вие няма да живеете в една среда. Вие се движите в една крива линия. Защо? – Законът е такъв. Нашата слънчева система, която заема около 20 милиона мили пространство, се движи около друго едно слънце, това слънце пък се движи около друго едно, което заема хиляда милиони години, докато го обиколи. Та след хиляди и милиони години земята и слънцето ще бъдат на съвсем друго място в пространството от това, което заемат днес. Това е една философска система, която само великите хора могат да разберат. Следователно, за вас всеки един човек е един малък свят. И затова всеки човек, с когото дохождате в съприкосновение трябва да знаете, че е необходим за вашето повдигане. Това е ако го разберете, ако не го разберете, той ще стане причина за вашето падане. Помнете това! Всеки човек с когото сте в съприкосновение и го разбирате, вие ще се подигнете; ако не го разбирате, вие сами ще станете причина за вашето падане и ще си повредите. Вярвайте, че във всичко в света, и в доброто, и в злото е Бог! Принципално е така. Ако разбираш Бога, Той се проявява като добро в тебе. Ако не Го разбираш, Той се проявява като зло в тебе. Щом се разкаеш той престава да те мъчи. Щом упорстваш, той те наказва. Защо е така, никой досега не е дал обяснение за това. Но едно трябва да знаете: Всичко е вътре в Бога! Злото е създадено от нас, защото ние искаме да въздействуваме на Господа, да Го накараме да мисли като нас. Не, това е невъзможно. Невъзможно е да накарате Господа (да) мисли като нас. Ако пък изпълним Божествения план, който е турен за нас и за нашето подигане, ние ще станем по-велики хора, отколкото даже предполагаме. И в този, и в бъдещия живот, всякога ще имате добри условия. Но казвам: Не мислете за бъдещето, мислете за днешния ден. Ако пък имате горчиви мисли, горчиви чувства и желания, всичко това изхвърлете навън! Оставете само чистото и започнете една творческа работа върху себе си! Какво са постигнали другите хора, оставете на страна. Какво вие ще постигнете, това е важно за вас. Защото постижението на другите хора е постижение и за нас. Постижението на цялото човечество, един ден ще бъде и постижение и за нас. Каквото музикантите добият, един ден, това ще бъде по наследство и наше. Каквото художниците постигнат, един ден, по наследство то ще бъде наше. Каквото философите постигнат, един ден, то ще бъде наше. Кога? Един ден, за бъдеще. Но сега всички трябва да работим за малката работа, която ни е дадена. Нея да свършим тази работа трябва да свършим, за да имаме Божественото благо от Онзи, който ни казва: „Напред вървете и работете!“ Затова всеки от вас да намери по един малък занаят. Пък направете най-после това, което един турски кадия е направил. Един турски кадия в турско време е било това, го уволнили от работа. Човекът бил кадия, научен бил да заповядва. Какво да прави сега? Мислил дълго време и най-после намислил какво да прави. Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма. Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън. Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази. Така пак могъл да заповядва. И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода? И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията. Сега и на вас казвам: Вземете такива стомни и идете около някоя джамия да заповядате. 17. неделна беседа от Учителя, държана на 3-ти февруари 1935 г. София, Изгрев

Розалина

Розалина

 

3. Дайте ни от вашето масло-3-та Неделна беседа, държана от Учителя на 11 октомври 1931 г., София, Изгрев.

3. Дайте ни от вашето масло 3-та Неделна беседа, държана от Учителя на 11 октомври 1931 г., София, Изгрев. „А безумните рекоха на разумните: „Дайте ни от вашето масло, защото светилниците наши угаснуват.““ 1) (10 ч. 20 м. Приятно, хубаво време. Слънцето топло грее.) „Отче наш" „В начало бе Словото" Ще прочета 25 глава от Евангелието на Матея. „Имаше человек, проводен от Бога"

Розалина

Розалина

 

С какво тяло ? НБ 7.10.1934 г

С какво тяло? НБ 7,10, 1934 г Тялото е резултат на една деятелност, незнайна за човека. С какво тяло ще живее в бъдаще човек? С какво тяло живее човек сега, това знаем, но с какво тяло ще живее в бъдаще, това е един незнаен въпрос. Защото от сегашните теля виждаме какъв е животът, ние виждаме, че телата на сегашните хора не са толкова съвършени, вследствие на което се явяват известни психологически условия, от които хората страдат. Ние критикуваме сегашния свят и намираме, че той не бил тъй добре създаден. Аз пък намирам, че сегашният свят е създаден много добре. Аз съм чел разни научни книги и срещам от някои учени да казват, че окото не било създадено, както трябва, имало някакъв дефект. Че човешкото око има някакъв дефект, това е право, но то се дължи на съвсем други причини. От хиляди години насам окото се е изкривило, вследствие на възпитанието, през което човечеството е минало. Мнозина твърдят, че окото е отскоро създадено. В същност погледът на човека отскоро се е събудил. По-рано погледът на човека е бил вглъбен навътре, той тогава е виждал духовно, вътрешно. Сега може да се зададе въпроса какво нещо е вътрешното виждане? Вътрешното виждане е вглъбнато виждане, предметът всякога се показва по-малък, отколкото е в действителност. Външното виждане е изпъкнало, при което става разсейване на светлината, вследствие на което предметите се показват по-малки, отколкото са в действителност. Следователно, когато казвате, че виждате слънцето, това слънце е микроскопическо. Това слънце, за което науката казва, че е един милион и 500 (хиляди) пъти по-голямо от земята, се вижда като една диня от 5–10 килограма големина. Като го виждате голямо като диня от десет килограма, направете изчисление, да видите, колко пъти е намалено от естествената мярка. Вие се чудите как е възможно толкова голямо слънце да го виждате толкова малко. Това е въпрос за учените хора, а не за простите, но и учените хора, като дойде да си представят каква е тази големина на слънцето един милион и 500 (хиляди) пъти по-голяма от земята, пак нямат ясно понятие за тази мярка. Един богат човек изгубил десет хиляди лева. В това време един религиозен беден човек намира тези пари, прекръства се и казва: Благодаря Ти, Боже, Ти ми отговори на молитвата. След малко го настига този, който изгубил парите си и му казва: Господине, не намерихте ли една кесия със златни пари? Религиозният започва да се колебае и да си мисли какво да отговори: ако му каже, че ги е намерил, трябва да му ги върне, а пък той намира, че това е Божие благословение върху него. Ако пък каже, че не ги е намерил, значи да го излъже. Чуди се какво да прави. Това е един психологически момент, който се случва в живота на човека. Това са ред опити в живота, при които всеки ще се изпита. Такива изпити ще се нанижат един след друг, след което ще дойдат последствията, били те добри или лоши. Ако той задържи парите, в неговите капилярни съдове ще стане такова едно произшествие, което скъпо ще му струва. През целия си живот ще носиш последствията на тази лъжа. Защото няма по-страшна отрова в света от лъжата. Тя е най-страшна отрова, защото най-мъчно се лекува. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Всичките нещастия на хората седят в лъжливите работи. Щом постави човек лъжата в живота си като основа, непременно ще го сполетят всички нещастия. В Америка се държи статистика колко на сто се употребява лъжата в търговията. На сто най-малко 75 процента си служат с лъжата. Навсякъде се прилага лъжата. Взел съм едно шише със зехтин, който минава за най-чист зехтин, но не е такъв. На зехтин мирише, а има такива примеси, които изменят свойствата му. Смесват го навсякъде с разни примеси. Питам: Кое е онова, което поставя човека в положение да си служи с такива средства? Днес хората избират разни нови способи да фалшифицират стоките си. Ако разгледате съвременното човечество от единия до другия край, всички си служат с нечестни средства. Човек не иска да си даде отчет в какво вярва. – Е, да си поживея. Какво ще си поживееш? – Е, да се наям поне. – Какво ще се наядеш? – Разбирам човек да яде, но сладко да яде. Някой яде, а не мисли за яденето. Той днес яде, а мисли за утрешното ядене. Това не е ядене. Утрешният ден не съществува. Цялото съществуване на човека зависи от днешния ден. Бог съществува в света само за един ден. Казвам: Религиозните хора се спират и питат – С какво тяло ще възкръсне човек? С какво тяло? – Тялото е резултат. Тялото точно съответствува на стремежа на човешкия дух, на стремежа на човешкия ум, на стремежа на човешкото сърдце. Тези три положения определят тялото. За да имаме тяло, от което да бъдем доволни, това тяло трябва да бъде толкова пластично, да не се подава на никакви болести. Това тяло не трябва да се подава на никакви изгаряния. То трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. То трябва да бъде напълно господар на положението си. Другояче казано: Човек трябва да има такова тяло, с което никога да не остарява. Сега се заражда другият въпрос: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия на живота човек трябва да остарее. И после отново трябва да се роди. Не е голямо нещастие човек да остарее, но не е и голямо благо човек да се роди. Защото раждането подразбира смъртта, а смъртта подразбира раждане. Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново.“ Следователно, има едно раждане, в което старостта се изключва. Когато човек се роди от Истината, от доброто, той никога вече не умира, никога не остарява. Положението на съвременните хора е много тежко. Какво по-тежко от това, когато чувствувате, че някой ваш брат или сестра не ви обичат? Понякога вие изпитвате такава скръб или такава тъга, че едва издържате. Какво е това състояние, вие сами не го разбирате, но изпитвате една голяма вътрешна тъга, една голяма студенина, която ви измъчва. Как определяте тази студенина, де я виждате? Казвате: Очите на този човек са някак особено студени към мене, особена студенина излъчват. Че де има студени очи? Как се изразява тази студенина? – Лъскави били. – Вярно е това, студените очи са лъскави, но от какво произтича тази лъскавина? Съществуват два рода електричество: едното е отрицателно, низходяще електричество, а другото е положително, възходящо. Когато първият род електричество влезе в човека, то се отразява зле върху нервната система, и той полудява. За да се освободи от това състояние, човек трябва да изхвърли отрицателните мисли от ума си, да не вижда никаква погрешка, нищо лошо в другите. Това отрицателно състояние в човека е непотребен багаж, който той трябва да тури настрана, да се освободи от него и да започне да мисли добре. Не мислете, че злото е господар в света. Вие имате крива представа за злото. Злото съществува като една трета, а доброто като две трети. Да допуснем, че хората на земята са повече лоши. Затова пък в другите слънчеви системи има повече свети, повече добри хора. Следователно, като сравним по количество лошите хора на земята за добрите и светите от другите слънчеви системи, ще излезе, че лошите хора съставят само една трета по процент от всички същества по целия свят. Човешката раса живее в разни степени по развитие в разните планети. Хората не са само на земята. Сега, аз не искам да вярвате в това. То е като едно забавление, като един филм. Аз не ви казвам да вярвате, но, както гледате някой филм, така гледайте и на това. Вие гледате на филма, че някой се изкачва на някаква висока планина и казвате, че човекът се измъчвал. – Никакво измъчване не е това. – Ама някой умирал. – Никакво умиране не е това. Това са само илюзии. За мене важи въпросът дали има някакво отношение между мене и това, което виждам. Казвам: Човешката раса съществува и живее едновременно във всичките планети, според думите на астрономите и астролозите. Някои казват, че Сатурн влияел върху хората на земята. Според мене, хората, които живеят на Сатурн, влияят върху хората на земята. Тъй щото, не е Юпитер, или Марс, или Венера, които влияят върху хората на земята, но хората на Юпитер, на Марс, на Венера и на другите планети оказват влияние върху хората на земята. Хората, които живеят на Юпитер, живеят по юпитеровски; тия, които живеят на Марс, живеят по марсовски; тия, които са на Венера, живеят по венеровски и т. н. Ще кажете, дали всичко това е вярно или не. – Има нещо вярно, но този филм е така скроен, че представя едно добро забавление. Считайте, че това е едно забавление за вас. Ще знаете, че хората, които живеят на Марс, или на Юпитер, или на Венера, или на Сатурн, са другояче устроени, другояче организирани, не са като нас. Най-висшите типове, които сега съществуват, са тия на слънцето, а хората на земята са от низко произхождение, от низките типове в сравнение със слънчевите. – Защо? Хората на земята живеят в много гъста материя. Това, обаче, сега не е важно. Дали има хора и на другите планети, или няма, това е въпрос на бъдащето. Че има там някакви същества, се вижда от това, че хората развиват ред философски въпроси. Никога не могат да се отричат или доказват неща, които не съществуват. Щом съществуват, те непременно ще се или отричат, или твърдят. Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се отричат, нито да се доказват. Следователно, щом нещо се отрича или твърди, то е реалност, само че тази реалност може да е положителна или отрицателна. Сега мнозина питат, дали хората на Юпитер седят по-високо от тия на земята. – Те седят по-високо, защото тия типове имат голямо благородство в характера си. Сега хората на земята ще станат по-благородни, по-справедливи, защото покрай мнозина от тях им оказват влияние. Юпитеровите типове са благородни, справедливи, милосърдни, имат повече бащинско отношение, те не са така дребнави, както хората на земята. Сега астрономите разискват върху въпроса, каква е кожата на хората на една или на друга планета, дали е замръзнала или не. Човек може да живее и върху една нажежена кора от няколко хиляди градуса. Някога той е живял на земята, именно, върху такава нажежена кора. Това нищо не значи. Но при сегашните условия, тъй както сега сме създадени, при тази опитност, която днес имаме, той по никой начин не може да живее на такава температура. Днес човек може да живее най-добре при една температура от 36–37 градуса. Ако температурата мине над 37, дойде до 38–39–40 градуса, човек вече заминава за онзи свят. Дойде ли до 42 градуса, човек вече не може да издържа. Питам: Каква сила е тази да не може човек да издържи една топлина до 42 градуса? Де седи силата на човека? Коя е причината, че той не може да поддържа такава топлина? Питам: Когато туриха в огнената пещ тримата момци, как можаха да издържат тази висока температура без да изгорят? Какво беше тяхното тяло? Онези, които вярват в този библейски случай, какво ще кажат за него? Тук е смисълът на нещата. Това показва, че има едно състояние, при което човек не може да изгори. В това отношение вие можете да правите малки опити. Дръжте съзнанието си концентрирано, да знаете, че сте господари на огъня. Вземете на ръката си един въглен няколко пъти наред и ще видите, че при това положение ще можете да държите въглена в ръцете си без да се изгорите. Ако съзнанието ви не е концентрирано, ще видите, че и пръстите, и ръката ви ще изгорят. Сега законът седи в следното: Вие трябва да съзнавате, че като сте дошли на земята, вие се намирате под опекунството, под ръководството на ваши братя, които са минали вече вашия път, и днес могат да ви ръководят. Тези братя се наричат старите братя на човечеството, които са турили известни предпазливи мерки, с които да го пазят. Сега като говоря по този начин, ще се яви спор и ще кажете: Каква е целта за идването на Христа на земята? Христос е един от най-старите братя на земята, и Той казва: „Преди да беше Аврам, аз бях.“ Значи, Той по старшинство надминава всички преди Него. Щом Христос е бил преди Аврама, в Него е имало голямо знание, Той е разбирал законите и могъл да живее според тях. Понеже имал най-голямото знание, Той се наел да дойде на земята, да въведе нов ред и порядък, заради което бил поставен на големи изпитания, а трябвало даже да бъде и разпнат, за да покаже на хората, че има власт да положи душата си, има власт и да я вземе. Но ето вече две хиляди години от Христа, доказано ли е научно, че Той е възкръснал? Това и до днес още не е научно доказано. За онези, които вярваха, Христос е възкръснал, а за онези, които не вярваха и до днес, още не е възкръснал. В същност, Христос възкръснал ли е, или не е? Това се отнася до онези, които вярват. Това зависи от вярата. Човек не може да знае дали Христос е възкръснал, ако сам той не възкръсне. Когато ти възкръснеш, това ще бъде най-голямото доказателство, че и Христос е възкръснал. Ако ти не възкръснеш, и Христос не е възкръснал. Какво друго доказателство ми е нужно? Най-голямото доказателство седи в това: когато аз възкръсна, и Христос е възкръснал. Сега важният въпрос за вас е: С какво тяло? Казвате: Ама и ние можем да възкръснем. Не отричам това – ще възкръснете. Три неща се изискват при възкресението: една любов, на която връзките никога да не са късани; едно знание, на което връзките никога да не са опетнявани; една истина, която никога да не е отстъпвала от своя път. Този е пътят на възкресението. „С какво тяло?“ Една благородна, възвишена душа трябва да има едно отлично тяло, отлично лице, отлично око, отлична уста, всичко отлично. Тази душа не трябва да знае какво нещо е лакомия, скържавост, лековерие, безверие, съмнение, омраза, злоба, завист и т. н. Всички тия неща тя не трябва да знае. За тях тя трябва да бъде невежа, а да знае само какво? Вие знаете какво трябва да знаете. Казвате: Трябва да се любим. Аз се чудя на думите на хората. Мнозина дохождат около мене, говорят за Любовта, а виждам, че те в себе си нямат никаква Любов. – Ама горяло му сърцето. В това сърце аз не виждам никаква Любов, а само пепел. Един ме пита: Ти обичал ли си? – Кого? – Младите моми. – Аз никога не съм се старал да не ги обичам. Аз съм младият човек, който всякога обича младите хора. Единственият млад, Когото аз познавам, това е Бог. Какво ще ми кажете отгоре на това? Аз не познавам друг по-млад в света от Бога. Аз не познавам друг по-възрастен в света от Бога. Аз не познавам друг по-стар в света от Бога. Всички останали хора са още зелени листа заради мене. Казвате: Де седи нашата сила? Сега вие сте на изпитание, професори има, които се занимават с вас, и сами вие ще видите де е вашата сила. Сега да ви кажа как ще бъдат вашите изпити. Човек, в душата на когото в даден момент работи Любовта, Мъдростта и Истината, той никога не може да си забрави урока. Целта на Бога не е да къса своите деца, нито да ги погребва в земята. Целта на Бога е да ги вижда умни, да учат и да работят. Целта на Бога е да ни освободи от ненужния товар. Вижда, че някой носи на гърба си товар от 120 килограма. Той казва: Снемете този товар от гърба си. И след това ще му даде нова, лекичка дреха. Той казва: Дайте му един от най-лекичките модерни костюми, които тежат по 250 грама. Мнозина се страхуват да не отслабнат. Някой казва: Отслабнал съм осем килограма. Радвайте се и за това. Има една материя, която мирише хубаво. Ако тялото ви мирише добре, вие сте здрави. Ако не мирише добре, гледайте да се очистите. Една от младите сестри казваше какво усещала, че в нея нещо гние. Казвам: Радвай се, че се освобождаваш от нещо. Всяко семе, което се хвърля в нивата, първо гние, а после започва да живее. Това, което гние, се организира. Ако вие сте верни на закона, след гниенето ще се яви животът. Не е опасно човек да гние; не е опасно човек да бъде учен, да бъде богат, да бъде беден, силен. Силата е опасна, когато нямаш Любов в себе си; силата е опасна, когато нямаш знание; силата е опасна, когато нямаш Истината в себе си. Богатството е опасно, когато нямаш Любов, когато нямаш знание, когато нямаш Истината в себе си. Всичко в света е опасно без Божията Любов, Мъдрост, Истина и знание. Тогава, защо ви са такива блага, които един ден ще бъдат опасни за вас? „С какво тяло?“ Сега, като се върнете дома си, ще ви дам един метод за приложение. Макар че вие сте малко мукалити, не сте от щедрите, но ще ви дам нещо, за което, ако не днес, един ден ще трябва да си платите. Един ден все ще взема нещо от вас, не можете да не си платите. Застанете тихо и спокойно в себе си, но преди това определете си едно от двете положения: богат ли си или сиромах; учен ли си или невежа; силен ли си или слаб; добър ли си или лош. Изнесете тези факти в себе си както са, без да се критикувате. Ако си малко дете и нищо не знаеш, това е в реда на нещата. Ако си знаеш, няма защо да се гордееш. Ако си богат и констатираш това положение, застани тихо в себе си и благодари, че имаш това богатство. Ако си крайно беден, благодари на сиромашията с думите: Много ти благодаря, сестра, че си ме посетила. По-хубава сестра от тебе до сега не съм срещал. И богатството е друга хубава сестра. Сиромашията и богатството са две сестри, които много се обичат. Вие имате крива представа за тях. Сиромашията ни най-малко не е сиромахкиня, но богатата сестра е касиерката на сиромахкинята. Богатата сестра е по-младата от двете. Когато сиромашията ви посети, вие трябва да ѝ благодарите. Голяма привилегия е, че ви е посетила. Невежеството пък е един ангел, който иде като невежа при вас, за да не ви уплаши. Той знае много работи. Който знае много неща, той е само като справочна книга. И слабият е един такъв ангел, който ни най-малко не е слаб. Той само се е нагодил, за да не ви плаши. Силният е на разположение на слабия и казва: Можеш да разчиташ на мене. Сиромашията дойде и казва: Невеж човек съм. – Че кого учат: учения или невежия? Онзи, който не знае, не че нищо не знае, но той се представя, че не знае. В дадения случай той няма условия да се прояви. Всеки от вас може да бъде невежа. Един американски проповедник ми разправяше една своя опитност. Един ден си заучавал проповедта наизуст. Отивам на църква, готвя се да изляза на амвона, но виждам, че съм забравил проповедта си, която бях написал. Успокоих се веднага, защото я знаех наизуст и можех и без написаната. Започнах да проповядвам, но в стаята влиза една дама с черни очила. Поглеждам към нея и моментално забравих проповедта си, не знаех вече какво да говоря. Цялата ми проповед изчезна от ума ми. В това време започнах да си мисля какво да кажа и реших да се извиня, че не съм разположен, не мога да говоря. Обаче, в този момент влиза в стаята един господин с весело, засмяно лице. Като погледнах към него, изведнъж мисълта ми се просветли и аз можах да продължа проповедта си. Като свърших проповедта си, отидох към този господин и му казах: Благодаря ви, че ми донесохте проповедта. Ако не бяхте влезли в стаята, нищо не бих могъл да кажа от проповедта си. Следователно, ще влезе някой във вашия живот, който ще ви донесе мрак, но ще влезе после някой във вашия живот, който ще ви донесе светлина. Тези, които носят светлина, това са вашите приятели, това са онези, които ви обичат. Онзи, който носи светлина, той няма да ви насърчава, но като влезе при вас, вие ще се почувствувате свободни в неговото присъствие. С това не искам да ви кажа, че човек трябва да ви говори сладки думи. Оставете сладките думи настрана. Какво аз ви говоря, не разчитайте на моите думи. За вас е важно онова, което приемете от мене, което чувствувате отвътре. Като говоря, друга е целта на моето говорене. Следователно, всеки човек е такъв, не какъвто отвън се проявява. Вътре в човека има един Божествен човек, който не се изменява. Разчитайте на това Божественото, което можете да приемете от него. Има едно състояние, в което човек може да изпадне. Тогава той се дразни, сърди се, но на това състояние не трябва да разчитате. Но има и едно състояние вътре в него, което се дължи на нещо добродетелно в човека и което винаги остава спокойно, не се безпокои, от нищо не се тревожи. Едното същество казва: Не мога повече да търпя, ще се хвърля, ще се убия. Другото казва: Не бързай, не се безпокой, всичко ще се нареди. – Второто е Божественото в човека. Слушайте Божественото в себе си. Всеки има този Божествен глас в себе си. Ако разчитате само на външния живот, той може да ви спъне. Сега аз не ви проповядвам един еднообразен живот, но казвам, че вие трябва да обичате живота с всичките негови разнообразия и еднообразия. Вие трябва да обичате и най-малките треви, и звездите, и небето, и слънцето, и всички живи същества, както и всички хора – били те добри или лоши. На всичко трябва да гледате така, както Бог гледа. Ти няма да си даваш мнението кой какво върши. Ти не си пратен за съдия в света. Кой каквото върши, това е негова работа. Има кой да съди. Ако искаш да съдиш, ти си учен човек, който трябва да каже: Тази работа е така наредена, няма какво да се произнасям аз. Вие искате да знаете какво нещо е злото в света. Не се занимавайте със злото в света. Злото е нещо относително. В Писанието е казано: „За онзи, който люби Бога, злото ще се превърне на добро.“ Ще дойде ден, когато ще дойде Бог да отнеме злото от онзи, който Го люби. Ще кажете: Не трябва ли тогава да помагаме на бедните хора? – На бедните хора трябва да подобрим външните условия. Най-първо мислиш в себе си трябва да подобрим техните условия. Най-първо човек трябва да направи доброто в себе си, да види какви са били подбудителните причини, които го заставят да направи това добро. Първо трябва да желая доброто на другите хора, както го желая и на себе си. Аз трябва да желая благото на другите хора, както го желая за себе си. Аз трябва и на другите хора да желая да имат здраво тяло, както го желая на себе си. Не е въпросът да имат тяло като моето, но да имат здраво тяло, на което да се радват. Казвам: Ще се уедините и в това положение ще влезете във връзка с всички хора на земята, които се подвизават в този път. Ще поддържате тяхното присъствие и ще обикнете своите ближни. Като се свържат хората помежду си, тогава ще могат да помогнат и на ближните си, както и на външния свят. Само здравият човек отвътре може да помага отвън. Ние не се нуждаем толкова от материални блага. Спънката не е толкова в материалните блага, но у нас няма достатъчно разположение да изпълним Волята Божия. От две хиляди години насам във всяко царство се чете: Да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята. Колко християни има днес, които искат да бъде Волята Божия? Ние искаме да бъде Волята Божия, а чакаме другите да я изпълнят. Всеки трябва да бъде проводник на Волята Божия. – Ама аз мога ли да оправя света? – Ти няма какво да оправяш света, ти трябва само да станеш проводник на Волята Божия. Ако станеш проводник, ти ще се подигнеш. Това трябва да стане условие за твоята душа да се подигне. Тя трябва да се подигне на по-високо стъпало и да забогатява и в знание, и в сила, и в добродетели. А това, страданията и изпитанията, които минавате, те са временни. Сега аз искам да насоча вашия ум да имате едно верую. С това верую повече ще ме разберете, затова бъдете верни на вашето верую. Оставете онези неща, които носите по наследство отвън. Вземете тези, които със себе си носите. Рибата, като се роди още, знае как да плава; птицата, като се излюпи, знае как да хвърка; пчелата без да е учила някакъв университет, знае как да се ориентира. Има нещо в човека, на което вие можете да разчитате за всеки даден случай. Но има една опасност. Когато човек попадне в това положение, той започва да мисли, че няма нужда от никого. Това положение, обаче, ражда греха. Грехът е произлязъл от момента, когато човек е съзнал, че няма нужда от другите хора. Богатият казва: Аз не се интересувам от живота на другите хора. Сиромахът пък се интересува от другите и казва: От мене никой не се интересува. Никой не се грижи за мене. Мислите ли, че Бог, Който му е дал тази душа, този ум, това сърце, няма да се грижи за него? Богатият се мисли за осигурен, затова не иска да знае за другите хора. Бог се интересува от всички, но как искате вие Той да се интересува? Трябва да ви направи богати ли? Вие сте в училището тук, дето не можете да бъдете богати. Докато сте на земята, трябва да се опретнете да работите, слуги трябва да станете, а като отидете там, дето се приготвяте, ще ви посрещнат като княжески синове. На земята не можете да носите царски титли и корони. Тук ще бъдете малко скъсани, със закърпени обуща и дрехи. Казвате: Скъсани са обущата ми. – Аз предпочитам да нося скъсани обуща, но сърцето ми да е чисто, отколкото да бъда с лачени обуща, а сърцето ми да е нечисто. Аз предпочитам да имам светъл и просветен ум, отколкото да нося палто кожено със самурена яка и с цилиндър на глава. Аз предпочитам сухия хлебец, отколкото всичкото най-хубаво ядене в света. Чудни са хората, когато не знаят какво да искат! Колко е вкусен сухият, препеченият хляб в гората. Вие яли ли сте такъв хляб в гората? Та целта ми е да се роди у вас едно желание, не да бъдете страхливци, но при всичките положения, в които се намирате, да благодарите на Великото Провидение, което ви е поставило при тези условия. Ако сте дете, няма да бъдете постоянно дете; ако сте възрастен, няма да бъдете постоянно възрастен; ако сте стар, няма да бъдете постоянно стар. Това е положението за вас, които сте слезли на земята. Един ден вие ще давате пари за това нещо, но няма да го имате, няма да се върне вече. Вие имате едно предназначение, което трябва да изпълните. Постъпвате в първо отделение, няма да останете там; ще постъпите във второ отделение, после в трето, в четвърто. След това ще влезете в прогимназията, в първи, във втори, трети клас. Като свършите прогимназията, ще влезете в гимназията, ще свършите всичките осем класа. След това ще влезете в университета, дето ще свършите първи, втори, трети, четвърти курс. И там няма да останете, ще се специализирате. След това ще преминете през другите планети. Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате две милионни години като дете, 25 милионни години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милионни години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад. След това ще обикаляте и другите планети. Сега благодарете се, че сте бедни и малки, защото, ако бяхте богати и големи, нямаше да се съберете в този салон. Окултната наука разправя, че човек някога е бил висок по 35–40 метра, а даже и до сто метра е достигнал; ако вие днес имате тази височина, де ще влезете, в коя стая? Кой би могъл днес да скрои дрехи за толкова висок човек и обуща толкова големи? Благодарете, че имате такова тяло днес, на което да се радвате. Не е в годините и в големината, която имате. Дръжте тялото си в изправност и не се мъчете, не разрушавайте вашата капилярна система: Не атакувайте мозъчната си система, нито вашия мозък. Дръжте мозъка си всякога в изправност. Дръжте в изправност симпатичната си нервна система, която е свързана с чувствата, със сърцето ви. Мозъчната система е свързана с вашите мисли. Следователно, каквито отрицателни мисли да ви дойдат, че това станало, онова станало, кажете си: Всичко е за добро. Случи се нещо в чувствата ви, кажете: Това е за добро. Умрял някой – за добро е. Страдал някой – за добро е. Каквото и да ви се случи, знайте, че то е за добро. Сиромах си станал – освободил си се от едно главоболие. Някой станал богат – Господ да му е на помощ да носи товара си. Сега какво да ви кажа? Аз зная, че вие искате нещо съществено, което би ви задоволило. Засега не мога да ви кажа това същественото, което вие искате, защото не можете да го изпълните. След хиляда години ще можете, но не сега. Кое е същественото? Същественото е, ако сега мога на всички ви да подпиша един чек от десет хиляди английски стерлинги. Тогава всички ще се зарадвате, но аз съжалявам, че не мога да направя това. След хиляда години ще мога да направя това, но сега не мога. А за сега дръжте природата, тя може да направи това. Природата може да ви даде. Пък аз и да искам да ви услужа, сега не мога, ще създам цяла беля. Ако на вас дам по толкова, веднага ще се стекат отвън много хора, и те ще искат. Пък и от странство ще дойдат да искат. Един от индуските Махараджи, от князете, като празнувал златната си сватба, накарал да го претеглят, и колкото килограма тежал, уравновесил със злато. Теглото му било 75 килограма. Той заповядал да раздадат всичкото това злато на окръжаващите. Сега и на вас желая да се претеглите, и колкото тежите, толкова злато да раздадете на другите, за да не очакват на мене. 2. неделна беседа от Учителя, държана на 7 октомври 1934 г. София, Изгрев

Розалина

Розалина

 

Двата порядъка(27 май 1934г)

Двата порядъка(27 май 1934г) Разсъждение върху глава 20 от Евангелие на Лука . Два порядъка проличават от прочетената глава: един временен порядък, който има съвсем други свойства и другият – вечен порядък. Тъй нареченият човешки порядък, даване дан на кесаря, т.е. на властта, е временен порядък и даване дан на Бога – вечен порядък. "Давайте кесаровото на кесаря и Божието – Богу." Сега да се върнем към съществената мисъл за двата порядъка. Запример говори ви се за вяра. Вярата не спада към вечния порядък на нещата. Да вярвате, да любите – това са все временни работи. Трябва да бъдеш добър, трябва да бъдеш умен. Това са все неща към временния порядък, към сегашния живот. Ние говорим за настоящи работи, а разбираме Божествени работи. Бога не си виждал, а вярваш в Него. Ти Христос не си виждал, но историята казва, че той е живял преди 2000 години. Вярваш в думите Му, вярваш, че ще бъдещ спасен. Всички тия неща са хубави, но те спадат към временния порядък. Това е детството на човека. Най-първо ще се стремите във вашето съзнание да се освободите от временните ограничения. За мен например не съставлява проблем да мисля какво нещо е вселената. Вселената може да се проучва и по друг начин. За мен не е нужно да ми аргументира някой, дали има Господ, или не – това е външната страна. Сега трябва да се убедиш, че има Господ и тогава да му се молиш. Питам тогава, задавали ли сте си въпроса какво нещо сте вън от Бога? Трябва ли да ви убеждавам какво представлявате сами по себе си или да ви убеждавам, че има Господ? Аз задавам въпроса: Каква нужда имам аз да ви убеждавам, че има Господ? Противоречието седи в това, че когато трябва да ви убеждавам, за мене седи така въпросът: Щом някой човек иска да го убеждавам, че има Господ, аз зная, че той се намира в един временен порядък. Тук нещата могат да бъдат и могат да не бъдат. А в един Божествен порядък въпросът седи другояче. Там няма нужда да се доказва, там непосредствено тия неща са ясни. Ти щом проектираш ума си, ти ще знаеш цялата история. Цялата истина. И после трябва да различавате по какво се отличава временният порядък от вечния порядък. У човека има три естества, те са свързани в едно. В него има едно животинско естество, което се отличава с това, че то обича само да яде и да пие. То е животното в човека, което гледа от сутрин до вечер откъде може да намери каквото и да е, все да си хапне. Другото естество в човека пък иска радост и избягва скърбите. То е човешкото естество. То търси само радости, а не скърби. И говори само за приятни работи – за облекло, за шапки, за обувки, за ядене, за знания. Това е човекът. И трето едно естество, то е Божественото. В него седи истинският прогрес и развитие на душата. Там няма никакъв страх, нито скърби. Там има блаженство. Щом ти се смущаваш и скърбиш, ти си човек. Щом ти обичаш да ядеш само, ти си животно. А щом живееш и се жертваш, ти си в Божествения ред на нещата. Имаш в себе си Божественото естество. Щом се смущаваш и скърбиш, ти си човек. В Писанието се казва, че Бог носи нашите теготи, че в Него има желание да ни освободи от всичките ни ненужни страдания и мъчнотии. Когато Бог види, че ти страдаш, отчаял си се, в Него има желание да те освободи. Той вижда, че ти си се заблудил в един човешки порядък и казва': Ти няма какво да скърбиш, всичко ще се оправи. Но ти се питаш: Как да не скърбя? Парите ми взеха, здравето ми взеха... Всяко нещо, което може да се вземе, то не е реално, то не е за тебе туй, което са ти взели. Твое е само това, което никой не може да ти го вземе. То е освобождаване от един товар. Но ние казваме: В човешкия ред на нещата, потребен е известен товар. На парахода трябва да има известна тежест, за да пази равновесие в океана. Човек като няма пари, той се обръща с главата надолу. Като има пари, той е изправен, весел, мисли добре. Щом изгуби парите си, той няма никакво достойнство. Тогава ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа, който отишъл в обикновените си дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк и всички, които минавали край него все се обаждали и казвали: Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата? Забогатял си. Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили. И той все изливал кафетата върху кюрка си. Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите си ще дадеш кафето. Това е един временен порядък, в който ние сме потопени и не го съзнаваме, че е заблуждение. И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заблуждаваме. Знаеш нещо, но като се мине една-две години, ти го забравиш. Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с животното, което обича да яде и с човека, който обича да се смущава. И тогава остава идеала за него – Божественото, към което човек трябва да се стреми. Така като поставим въпроса, по някой път аз виждам едно противоречие, което седи в следното. Вие казвате: Толкова години ние се стремим да служим на Бога и досега нищо не сме постигнали. Именно, трябва да се справим с човешкото естество. Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си радостен. Това е Божественото естество. Тъй щото при страданието да имаш една радост и при радостта да имаш още по-голяма радост. Тъй щото едновременно и като страдаш да се радваш, и като си богат да се радваш, и като си сиромах, пак да се радваш. И като знаеш да се радваш, и като не знаеш, пак да се радваш. И като те посрещат добре да се радваш, и като те посрещат зле, пак да се радваш. Че нали виждате, и в природата е същото. И тя не ни посреща еднакво. Да кажем, че аз съм един светия. Излизам навън, но духа вятър, силен вятър, едва се върви. Не ми е приятно, но тъй става. Вятърът казва: Защо си излязъл тук да ме смущаваш когато работя? Аз вървя и съм недоволен. Поне малко да престане, да не духа този вятър! Вятърът ми казва: Аз като престана да духам, ти тогава трябва да излезеш, а не когато духам. Ако на земята хората бяха живели тъй както трябва, в доволство и радост, щяха ли да бъдат по-добри? Ако всички хора бяха богати и имаха в ръцете си сегашния ред и порядък, ако всички имаха необходимото и никой нямаше никаква нужда, знаете ли какво щеше да се получи? Нямаше да има никаква връзка между хората. Единственото, което сближава хората, това са сегашните противоположности. Болният търси здравия, сиромахът търси богатия и богатият търси сиромаха. Понеже богатият не обича да работи, а сиромахът обича да работи, има отношение вече, създава се връзка. Ученият търси един невежа да му предаде своето знание и да направи една обмяна с него. И невежият търси учения. Трябва да се внимава при минаване от Божествена в човешка любов, защото преждевременната любов е най-опасната любов в света и тя е създала най-големите нещастия на човечеството. Сега човешката любов в какво седи? Нали преди да познаваш някого, ти имаш най-доброто мнение за него, а щом го познаеш, веднага идват противоречията. Ти имаш вече права над него – почваш да му диктуваш какво да прави. Като го видиш, веднага ще му намериш някой кусур – че той не е облечен добре, че шапката му не е добра, петно има някакво, връзката не била направена както трябва, после ще му държиш сметка ако е скръбен, ще питаш: Защо си скръбен, защо не си весел? Любовта е път към Бога! И при тази Любов ние постоянно се молим, но нямаме постижения. Знаете ли колко трябва да бъде будно човешкото съзнание? Молиш се, но идват моменти, когато ти можеш да изгубиш равновесието си. Видиш някой човек, веднага го подозреш. Дошъл някой твой приятел в къщи, ти проповядваш за Бога, за Любов, но изчезне някоя книга или някоя скъпоценност, ти веднага казваш: Никой не е влизал тук, само този приятел. Уплашиш се, съмняваш се. Е, къде ти е тогава любовта? В Божествения ред на нещата, като се изгуби нещо, и цялата ти къща да се изгуби, да се не опетни съзнанието ти, като че нищо не се е случило и в нищо да не подозреш приятеля си. Този твой приятел не петни! Няма да се минат 4-5, 10 минути и ти намираш изгубената вещ. И съзнаваш, че не си мислил право. В какво седи престъплението? В неправата мисъл. Някой път съм ви казвал и сега пак ви казвам, че като се намериш в най-трудното положение, да запазиш равновесие, нищо да не смути душата ти. Една от великите работи е това! И Христос като беше на земята опита една от най-големите тягости, от най-големите скърби. Но и Той не можа да изтърпи и един ден каза: "О, роде неверни и извратени, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя?" Но в същия момент помогна на момчето да оздравее, изгони беса от него. (Матея 17:17). Истинският живот на ученика сега е в света на противоречията. Да може всяко едно страдание да го хване, да го превърне в благо, да го превърне в злато! Като хване едно съмнение, да го тури в своята реторта, да го превърне и да изкара нещо от него. Каквото намериш, някаква лоша мисъл, лоша постъпка – хайде в ретортата! Стремете се всички да влезете в Божествения ред на нещата, за да превърнете животинското и човешкото, да ги съедините в едно – в Божественото. Туй значи въздигане. Или с други думи казано, да изпълним Волята Божия с пълно съзнание, с любов, без да се усеща, че сме ограничени. Защото радостта и веселието в света са следствие на онзи Божествен ред и порядък на земята. Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната радост се предава и на нас. Някой път ние скърбим. Защо? Понеже има и други ангели, паднали, които не изпълняват Волята Божия и ние участваме в тяхното падение, затова сме скръбни. Радвам се, когато онези ангели изпълняват Волята Божия! В тяхната любов ние вземаме участие. Но същевременно ние участваме и в състоянията на падналите духове, които не изпълняват Волята Божия. Каквото те правят, и нас засяга. Ние ще бъдем в света на едно противоречие дотогава, докато излезем от този ред и влезем във вечния порядък на нещата. Защо е злото в света? Туй зло е да се научим ние да обичаме Господа. И в противоречието на живота си да Го обичаме! Това е един пробен камък, да го пазим в живота си. Защото без този пробен камък ние не можем да имаме любов към Бога. А и Бог, без туй противоречие в нас, няма да има какво да прощава. Без това противоречие ние не можем да познаем Бога. Бог като ни прощава, Той се изявява. В нас трябва да има желание да не грешим, а в Бога има желание да ни прощава. Бог е всякога готов да ни прощава, а ние трябва да бъдем всякога готови да не грешим. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на живота! (три пъти) 36. Утринно Неделно Слово, държано на 27 май 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев. Двата порядъка(27 май 1934г)

Розалина

Розалина

 

Оздравяха - НБ, държана на 13 януари 1924 г.

Оздравяха -беседа 1.За единството на мисли,чувства и дела.За постигане на баланс между ум,сърце и воля,за да се прояви най-добре превъплътената душа и да установи връзка с Духът. 2.Разбираме или не ,искаме да проумеем или не,но болестите са резултат от нашите духовни състояния.Вчера имах разговор с един мой много близък скептик.С изненада установих,че това,което се казва в тази мисъл и което аз приемам като най-нормалното нещо на света ,трудно достига до моят него.Всеки узрява по свой начин и в различно време. 3.За ново разбиране 4.Доброто 5.Новото учение е за всички 6.Какво трябва на хората 7. 8. 9.За ОББ Източник: 214. Оздравяха - НБ, държана на 13 януари 1924 г.

Розалина

Розалина

 

Разумните сили -28 септевмври

Благодаря Слънчева,че ми посочи тази беседа! Разумните сили Какво представя пентаграмата? – Път към истинския живот. Ти се ожениш. Ако искаш да живееш добре с жена си, трябва да знаеш, какъв път да избереш. Тръгваш по пътя на истината, а жена ти – по пътя на любовта; При това положение, между вас не съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жена ти тръгне по пътя на правдата, а ти – по пътя на истината – ще имате отношение. Жената може да върви по пътя на любовта, а мъжът – по пътя на доброто. Те са дошли до границата на разумния живот... Всеки от вас трябва да си начертае по един пентаграм, да знае по кой път да върви. Ако правиш лоши движения, ще чупиш грънци, ще ги плащаш. Единственият път, по който можеш да вървиш, е правата линия. Можеш да вървиш надясно и наляво, напред и назад, но ще правиш грешки. Прави упражнения, които да те повдигат. При първото упражнение, от шестте дадени, първо слизаш долу, навеждаш се и казваш: Господи, слязох до дъното на кладенеца. Помогни ми да се издигна и изляза на свобода. Ще слизаш и ще се качваш, ще грешиш и ще изправяш грешките си, но никога не се занимавай с чуждите грешки. – Защо? – Защото те се отпечатват върху съзнанието ги. Можеш да фотографираш всичките глупости и престъпления на хората, но трябва ли да се петниш с тях? Човешкият мозък е подобен на фотография, която отпечатва всички образи. Всичко можеш да отпечатваш на тази фотография, но в края на краищата, ще носиш отговорност. Няма нещо, което не е позволено на човека да прави, но гой не може да се освободи от отговорност. Можеш да правиш и добро, и зло, но ще отговаряш. Това е аксиома. Питаш се: Защо ми дойдоха толкова страдания? – Защото си правил зло на хората. -Как ще се освободя от тях? – Като се върнеш назад и изправиш грешките си. Ще изправяш грешките си, без да се занимаваш с чуждите грешки. Те са нечистота, която като разбъркаш, започва да мирише. Тури запушалка на нечистотиите и ги остави далеч от себе си. Като отиваш при Бога, не говори за грешките на хората, но питай Го, какво да правиш за да се освободиш от мъчнотиите и противоречията си... Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, в ада си – от тебе зависи твоето щастие и нещастие. Човек представя пентаграм. Всички искат да имат по един пентаграм. Женен си – мъжът ти е пентаграм, жена ти – също е пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата е истината; от главата към десния крак е правдата; от десния крак към лявата ръка е любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта, и от дясната ръка към левия крак е добродетелта... Като ученици, бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някого. Иди при него да се извиниш. – Не искам. – Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божият закон насила. Казва Христос: Раздай богатството си на сиромасите.” Това не значи, да тръгнеш от един сиромах на друг да раздаваш. Бъди готов в себе си, всеки момент да даваш, че като изпрати Бог някой беден човек при тебе, да си готов да дадеш. Под „сиромах” разбирам добър и разумен човек. Престъпникът не е сиромах. Какво разбрахте от днешната лекция? Ще кажете, че това е ваша работа. – Ако свършите тази ваша работа, както ви казвам, добро ви очаква. Ако свършите работата си, както вие разбирате, не ви очаква добро. С други думи казано: Свършете работата си, както Бог изисква. Казвам: Има един разумен, красив свят. Ако се свържете с него, нова светлина ще блесне във вас. Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но ще се изменим.” - Само пътят на вечната светлина води към истината. - "Разумните сили"

Розалина

Розалина

 

Душата ми е отегчена от живота ми 1. НБ,27.9.1931 Г

Душата ми е отегчена от живота ми 1. неделна беседа, държана от Учителя на 27 септември (Кръстовден) 1931 г., София, Изгрев. Едно от качествата на живота, което се развива на нашата Земя, е животът на противоречията. И всеки странник, който иде в живота, отдето и да е той, все ще се намери в това противоречие. Противоречията съществуват навсякъде. За да може човек да разбира живота, той трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие. За пример хората търсят щастието, без да подозират, че всяко щастие носи след себе си нещастие. Нещастието - това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Има нещо материално в живота. Казват ви, че баща ви е умрял (а той може да не е умрял) и веднага става помрачаване на съзнанието ви и вие започвате да плачете. Както виждате, една дума може да измени цялото ви съзнание. Или могат да ви кажат, че светът ще се свърши. Но светът продължава да съществува. Не се свършва светът. Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти умираш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане. Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома. Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е. И веднага положението се изменя. Сега аз ви говоря за една философия, която е. Всеки ден вие мислите така. И каквото мислите, това става. Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение. Това, което е, не може да бъде това, което не е. Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно. Можем и за еднакви неща да мислим различно. Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става. Каквото мисля, това става. Толкова години вече съм в България, но никой още не е дошъл да се похвали с живота. Кой как дойде, все се оплаква: жена от мъжа си, мъж, от жена си, брат от брата си, сестра от сестра си, приятелка от приятелката си, учител от ученици и обратно. Досега не съм срещал нито един учител да каже: доволен съм от учениците си и от работата си. Значи, има нещо криво в живота. Но не сме само ние виновни. Аз не мога да бъда отговорен за греховете на хората. Аз съм отговорен само за своята мисъл. Всички противоречия в живота ние самите сме ги създали колективно и ни трябва една правилна философия, за да се освободим от тях. Има една Школа за тази цел. Ако се следва тази Школа най-малко 25 години, светът ще се поправи. Има начини, има формули за това и така може да се поправи той, че да имаме един свят на светии. Може да се направи един опит. Двайсет и пет години трябва да пожертвуват съвременните народи, за да имат известни резултати. След 25 години ще се докаже може ли или не може да се оправи светът. Като поддържате, че мисълта е, която създава щастието или нещастието, всеки от вас, ако е внимателен какви мисли влага в съзнанието си, ще може да оправи своя свят. Всяка мисъл, която идва отвън, или която произлиза от човека отвътре, той трябва да бъде внимателен заради нея, да види реална ли е тя, или не е реална. Следователно човек не трябва да приема нищо отвън, което да не е вярно. Също така и нищо не трябва да излиза от него, което да не е вярно. Само така може да се поправи твоят свят и като се поправи той ще се оправи и външният свят. Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това ,което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност? От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона. Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка. „Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама. Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното. Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна! И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра. Блажени онези, които идат с новата любов. Блажени онези, които идат с новата свобода. Блажени онези, които идат с новото знание. Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии. 1. неделна беседа, държана от Учителя на 27 септември (Кръстовден) 1931 г., София, Изгрев.

Розалина

Розалина

×