Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    166
  • коментара
    114
  • прегледа
    51487

Рила-опит за разказ

Sign in to follow this  
Слънчева

867 прегледа

Вчера беше неочакван и изпълнен с прекрасни изживявания ден. Тръгнахме спонтанно с приятелка към Рила. Сапарева баня, към Езерата.

Стигнахме до хижа пионерска и до паркинга за лифта. Толкова много хора имаше. А беше едва 9 часът. Моята приятелка остана, имаше си някаква работа. Реших да се кача сама с лифта. След кратко чакане, около 15-20 минути на опашка за билет тръгнах.

Гледката от високо и в движение е невероятна и такава приказна тишина, покой, който проникваше вътре в мен. Слънчевите лъчи вече започваха да парят лекичко, но ветрецът ги неутрализираше. Стигнах бързо до новата хижа. Хората като мравки пъплеха нагоре към езерата. Тръгнах и аз. Покоя на върховете и тишината на планината са нарушени, но хората търсят природата, имат нужда от заряд. И аз уморена от суетата на делника за това тръгнах нагоре.

Вървях сама, слушах бърборенето на групите, но някак в страни. Зарадвах се, че има много млади хора-малки дечица, ученици, студенти.

Наоколо ми имаше прекрасни гледки. Магията на огрените от слънчеви лъчи върхове, които светеха в различни цветове, цветята, мънички и нежни, вдигаха главички и се усмихваха... А небето беше синьо, безкрайно синьо, без облаче. Като се поизкачих малко видях и старата хижа. Около нея вече има палатки на хората от братството, които дават дежурства и се готвят за събора през август.

Вървях, вървях с толкова радост в себе си, една такава безпричинна. Малко преди да стигна полянката за Паневритмия в главата ми зазвуча-"Цялата природа пее, слънце топло вече грей, носи цветя и плодове..."Поспрях край Бъбрека /езерото Махабур/, поседях на камъните, погледах играта на слънчевите лъчи във водата. Но неспирното говорене на екскурзиантите ме извади от унеса. Една група мъже говореха за онези, белите, но някак с уважение, че те на 19 и 20 играят тука около белите камъни, пълно е с народ...

Усмихнах се вътрешно и бавничко тръгнах към Окото. Тесните пътечки нагоре бяха пълни, едвам се вървеше, трябваше да изчаквам някои по-възрастни хора. Все пак всички бяха с приповдигнато настроение и усмихнати. Стигнах до езерото, но се поразочаровах имаше мнооого хора, които обядваха, плажуваха... Окото /наричат го още и Сърцето/, шеста чакра, поглед на света от друг ъгъл...

Поспрях за малко и заслизах към Близнака. Там беше тихо и спокойно, нямаше никой. Докато вървях надолу забелязах как малки потоци вода се вливат в това езеро, като артерии, като венички, които го снабдяват с живителна течност. Прескочих един такъв поток, малко след това шляпнах в леко заблатено, обрасло с трева местенце. Около мен няколко жаби заскачаха и за да не настъпя една добре се окалях. Но и спасих живота. Излетяха няколко птици, бях ги уплашила. Струва ми се, че бяха скални яребици. Кацнаха наблизо и ме наблюдаваха, като видяха, че не ги застрашавам се върнаха в дупчици в скалите. Поседях до Близнака, попях си малко. После тръгнах към старата хижа. Налях си вода от Ръцете които дават и благодарих, на Учителя и на братята и сестрите, които бяха създали вълшебството.

На Рибното езеро нахраних рибките със сандвича, който си бях взела. Лакомийки, за нула време го хапнаха. Вече беше към 15 часа. Моята приятелка беше дошла и тръгнахме към езерото на Съзерцанието. Както всички други и то си има свое, индивидуално вълшебство. Поемах от заряда на това езеро, от тишината и покоя. Постояхме само около час и тръгнахме. На връщане в братския лагер срещнах Светлата и толкова се зарадвах, познат човек. Има вълшебство там, усмивки и заряд. Толкова леко и радостно ми беше и заподскачах надолу. Не исках да си тръгвам, сякаш си бях у дома. Но трябваше. Лицето ми беше зачервяло от слънцето, бях с изкаляни /преди това бели/ панталони, но с толкова радост и тишина вътре в мен.

От лифта надолу започваше цивилизацията, шума, бързането... Беше хубав ден, зареден с магията на Рила. Благодаря, че се случи.

25.07.2010г

Sign in to follow this  


2 Коментара


Recommended Comments

Да обиколиш Близнака и да се спреш на вътрешния...

Да поседнеш на камъните, да послушаш как капките на топящият се сняг падат в езерото

и как ехото повтаря звуците им като малки камбанки...

Да затвориш очи, да усетиш как слънцето топли гърба ти.

Д усетиш хладния ветрец от езерото как погалва лицето ти.

И да потънеш в тишината.

Тя да те обвземе, да те изпълни и цялата смисленост на този свят

да те прегърне...

И Душата ти да се изпълни с чувството за съпричастност и единение.

pic_10003266_0530782.jpg

:3d_046:

Сподели този коментар


Линк към коментар

Слънчева, прекрасно си описала излета си на Рила. Направо ме зарази! :) Така ми се иска да се докосна до това вълшебство - поне за един ден!

:3d_053:

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×