Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    20
  • коментара
    33
  • прегледа
    10613

"Мисията на богомилите и Универсалното учение"

Sign in to follow this  
Багира

766 прегледа

Научихме за симпозиума “7-те рилски езера”. Научихме, че тази година е 14- тото му издание. Решихме, че ще участваме в него. Уточнихме темата на лекцията, с която да участваме - "Мисията на богомилите и Универсалното учение". Подготвихме я. Опитахме се да се организираме за отиването до там . Много хора от Школата приеха задачата да участват и да подкрепят участието на Школата, да го направят истинско, гностично събитие. 1 от Русе, 4 отБургас, 3 от Пловдив, повече от 20 д. от София. Така, с безрезервното и ентусиазирано участие на всички, това наистина се осъществи. Може би не беше без значение и датата - 20 август 2010 г. *

Някои бяха отрано сутринта. Играха Паневритмия.

Как може да се разкаже за такъв ден?

Въздухът искри със синевата, която може да се види само след “обръщането” на лятото към своя край. Водите отвсякъде пеят есенната позатихваща, леко уморена, но обещаваща по- късната новост песен. Ласкавата планина не оставя морния пътник да пресъхне от жега и жажда. Ту ще го скрие с високите смърчове, ту ще се усмихне с гигантски, отрупани с оранжеви плодчета калини. Или ще го ободри с някоя и друга шепа оцеляли боровинки. Ще го пресрещне с придремващо есенно поточе, с грижливо, или пък закачливо направена чешмичка. Рила е това, не е някаква безводна пустош. Когато вече можеше да се виждат върховете … просто можехме само да мълчим. В кристалния въздух изпъкваше всяка гънка на планината. Бързият танц на светлината и сенките правеше всеки миг различен. Подухваше ветрец, променлив и лек, колкото да не забравим, че има въздух край нас. Да ни обгърне с ласката си, да ни разтвори в себе си. В оставащите няколко часа до лекцията хората потърсиха свои си пътища към Откровението на Планината. Всеки можеше и имаше нужда да върви към него по свой собствен начин. Някъде там, малко по- нависоко, изтънялата струйка, изтичаща от мраморните ръце, даряващи търпеливо кристалната планинска чистота, ги срещна с глътка утоление, но и с покана-“Хайде вече и ти !”. Завръщаха се, притихнали и сияещи, на малки групички, или дори един по един, а очите им излъчваха обединяващия Безкрай, с който само това вълшебно място може да ни дари. И бяхме още повече заедно, по Онзи изумителен начин.

В третия ден на Симпозиума, лекцията на Лекториум Розикруцианум започна абсолютно навреме, според обявената програма. Организаторите здравата се бяха постарали, имаше всички условия за едно истинско, оставящо дълбока и трайна следа събитие. Залата беше пълна. Хората притихнали вървяха заедно с лекцията към вечното Универсално учение, оживяло в делото на богомилите. Надскочиха границите навремето и пространството. Очите им говореха за онази чудна среща, която всеки може само и единствено вътре в себе си да преживее - срещата с Вечното, което всеки носи от началото на времената. .

Имаше малко и по същество въпроси, имаше и предложения. Един от организаторите дари на желаещите малко свитъче със записаното от Николай Райнов тайно богомилско слово.

Ще тече ли пак там, където е текло преди 10 в. живото Универсално учение? Лекториум Розикруцианум даде своя отговор.

Нека всеки от нас даде своя отговор също!

* 20 август 1953 г. е особена дата в историята на Школата - Универсалното братство приема напълно изградената Лекториум Розикруцианум в своите редици като пълноправен член.

Sign in to follow this  


1 Коментар


Recommended Comments

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×