Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    167
  • коментара
    115
  • прегледа
    51709

Разумното начало в света

Sign in to follow this  
Слънчева

795 прегледа

/откъси/

На 27 септември 1937 г. тръгнахме от Изгрева в 5ч. И 17 мин. Бяхме Учителя и шест души. Стигнахме в Чам-кория (Боровец) за по-малко от два часа. След известен престой тръгнахме за Мусала в 9 ч. и половина. Обядвахме при моста, който е на средата на пътя между почивното селище и върха. Там Учителя погледна красивата картина наоколо и каза:

Такава картина кой може да направи? Природата, когато прави своите забавления, прави ги насвет. Най-мъчно е осъзнаването на човека. Трябва да попадне на тясно, за да се осъзнае. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано, като родители, са ги оставили невежи и сега ги учат. В народните училища връзките между учителя и учениците продължават и в следващите прераждания. И колкото повече те напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях.

Нали като четем книгата на един поет, във всеки стих, във всяка дума е самият той? Също така трябва да виждаме и Божието присъствие навсякъде. Да считаме, че в цялата Природа присъства Неговата мисъл. Да, Бог пребъдва в делата си. Всяко Слово, което излиза от устата на Бога, е жив хляб. Ако в изгрева на Слънцето, в разцъфтяването на цветята, в течението на реката, в отношенията между хората виждаме присъствието на Бога, това е правилното виждане. Ние сме в зависимост от една точка, от Разумното начало, от което идват всички блага. И човек трябва да вижда в живите същества проявлението на Бога. Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо. А ако не познаеш Бога в нея, тя може да те нападне.

Веднъж в Пловдив влязох в къщата на един полковник, за да правя своите измервания. Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко. Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога. Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека.

Някои искат да видят Бога. Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба. Ние сме потопени в Бога. Да се радваш на Живота навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш на Бога. Радвай се, че живееш в Него. Във всичко е Бог и ни се изявява. И всичко ще правим за Бога. Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме. Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него. Крушата ти е народила круши. Това е Божията Благост. Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там. Някой няма никакво почитание към вола. Ами че този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. Най-малкото цвете носи частица от Божествения свят. То търпи, радва се на малкото добро. Не изключвайте Бога от света. Той е в състояние да го оправи. Той е навсякъде: между Ангелите, между растенията, между животните и между хората. Достатъчно е да погледнете през очите на Любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде. Като видиш една мушичка, да се зарадваш. Тя е една буква от великата азбука. Без нея ще липсва нещо. Не схващайте света механически. Бог не управлява механически света, защото ако го управляваше механически, ние не бихме могли да мислим. Човек се търкаля като някой камък. Бог мисли постоянно и ти, като се сблъскаш с Него, почваш да мислиш. Сблъскваш се веднъж – заболи те, втори път, трети, додето най-после се научиш да не се сблъскаш с Него.

Проучвайте Бога, който живее в хората, и Бога, който живее във вас. Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и пр. Бог е онова Начало, което осмисля Живота. Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма Радост и Светлина. Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си.

Казват: „Къде е Господ?“ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас.

Какво е Бог? Бог е това, което те прави доволен, радостен, чувстващ пълнота и нямащ нужда от нищо. Дето е Бог, там е силата, там е красивото. За Великото разумно начало ние имаме механически схващания, от които трябва да се освободим. Щом имаш Живот, Бог е в теб. Щом имаш Знание, Бог е в теб. Щом имаш най-малката Свобода, то е вече присъствие на Великото разумно начало. Тези трябва да бъдат мерките за присъствието Му. Бог е Абсолютната разумност, с която винаги трябва да сме в хармония. Под думата Бог разбираме онази Разумност в света, която премахва болести и страдания и ни дава условия да се развиваме. Там, дето има разумност и доброта, там е Бог. Та вярвайте в един Господ, който като Го намерите вътре в себе си, всичко ще ви бъде на място, ще учите на светлина и всичко ще ви бъде приятно.

Кое у Великото разумно начало е най-силно? Това, което Го отличава – милосърдието. При всичката си заетост, дето и да мине, каквото и да работи, види ли, че страдаш дълбоко, Той ще се спре да ти услужи и ще си замине. Бог е внимателен, колкото и малко да е твоето желание, за онова, което е необходимо, Той веднага се досеща и услужва. Това е характерно за Великото разумно начало. Той казва: „Заслужава този малък живот една малка радост.“ Няма друг като Бога. Тази черта само Бог я има. Когато човек е изоставен от всички, последният, който ще се намери до него, е Бог. Той е последното прибежище, последната инстанция, на която се спираме. И веднага настава Мир в теб, идва утеха. Паднеш; Бог ще ти каже: „Бъди спокоен, твоята работа ще се уреди.“ И от последната инстанция насетне всичко ще тръгне напред. Това трябва да бъде като ръководство. Дръжте в ума си това велико качество на Бога и като дойдете до най-голямо отчаяние, кажете: „До дъното съм стигнал, но това дъно е Божественото!“

Божиите пътища са така: една Божия работа, докато е пъпка, не можеш да я знаеш, а като узрее плода, тогава можеш да го опиташ и да видиш какъв е. Ще го ядеш и ще отидеш да работиш. Както този плод се жертва, така и ти ще отидеш да се жертваш за Делото Божие.

Умре ли някой, намират, че Бог е причината. А Бог казва: „Не благоволявам в смъртта на грешника.“ Някой е болен. Кой е причината? Казват: „Бог.“ Че заболяваме, това не е от Бога, но това, че сме здрави, е от Бога. Да, очистете всички отрицателни мисли от идеите за Бога.

Казват, че Бог направил света, и хубаво казват, но разбират, че Го е направил така, както човек прави своята кал; кривото е тук. Или казват, че Бог управлява света и мислят, че го води, както хората се справят, а пък не е така. Трябва да се намери един начин да се предаде това кой е Бог. А Той е Онзи, който може да си спомни за теб, да те извади от затруднение, да ти помогне, Този, който може да те извади от небитието. И Този, който люби в нас, е Великото разумно начало! Този, който носи Знание и Свобода в нас, е Великото разумно начало. Ние само по пътя на Любовта можем да дойдем в съприкосновение с Бога. Като приемеш идеята да бъдеш проявление на Бога, тогава всичко ще бъде възможно, веднага Знание и всичко друго ще дойде и лесно ще се решават въпросите.

Понеже не сме готови, когато Господ минава, Той остава скрит. За Бога имам едно мнение: никога да не се меся в работите Му. Дойде ли дотам, спирам. Божественото, като излезе от теб, прави оборот и пак ще се върне при теб. Щом нещо в мен е Божествено, то е мое, а пък което не е, то не е мое и всеки път могат да ми го вземат. В човешкото няма Свобода, а в Божественото има Свобода и никакво насилие не съществува там. В света Бог воюва и за нашата Свобода. Той е, който постоянно работи в нас, за да ни освободи от робство. Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче. След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо. Не е ли по-хубаво второто? Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме.

Бог е един. Единство трябва да има, всички сме в Него. Той знае цената на всяко нещо. Извън Него нищо не съществува. Той не счита, че един е по-висок, а друг – по-нисък. И лошият, и добрият живеят в Бога, но разбирането им е различно. Един грешник, като отиде при Бога, става праведник.

Една сестра попита: „Нали Бог е навсякъде?“

То зависи от съзнанието. Щом съзнанието ти е пробудено, Бог е по-близо. Щом не е пробудено, Бог е по-далеч.

Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога, трябва да се обясни. Щом се обясни, тогава човек ще разбере и Живота. Основният принцип в една духовна школа е, да има едно разбиране за Бога, което да стане като мярка. Има една истина, в която човек трябва да се убеди. Тя може да се чувства и съзнава, но да не намираш начин да я изкажеш. И чак след като я опиташ реално, след резултата ще можеш да я споделиш. Ние служим на едно Велико разумно начало, в което са включени всички възможности и от което са изключени всички невъзможности. Дълбоките работи могат да се кажат само на родените от Бога.

Бог ни търпи, въпреки че има нещо неприятно в нас. Бог има предвид, че един ден тези негови деца, които така често грешат, ще го разберат, и Той търпи и му е приятно. Той може в един миг да направи да не съгрешават, но иска те по свобода да разберат Доброто. Щом живеем и се движим във Великото разумно начало, защо се безпокоим! Ако имаш неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. И като разбереш своето отношение към Бога, като обикнеш Бога, вътре в този човек е Бог и той ще престани да те мрази. Измениш ли своето състояние, той няма да те мрази. А днес те мрази, понеже нямаш правилни отношения към Бога. Връзката, с която Бог ни привлича, е Любовта. Че защо Христос се спря при слепия? Защото искаше той да прогледне. Не Го намери слепия, а Христос го намери. Когато човек живее добър живот, той се намира на видно място, дето Бог може да го види. Великото разумно начало постоянно работи и ние трябва да се научим да работим като него. И сега трябва да се събудим и да съзнаем, че Бог работи в нас. Целият език е някак материалистичен. Например казват: „Бог да дойде в нас.“ Че Бог е навсякъде, Бог е в нас. Значи мисълта, скрита в тези думи, трябва да е: „Аз да осъзная, че Бог е в нас.“ Има нещо, което прониква през стените на стаята, а има нещо, което не прониква. Първичният Живот прониква навсякъде, а ограниченият – само някъде. Постави си двете ръце горе на главата (обливките, които правим в края на Паневритмията, е пак същото упражнение – пръстите на ръцете са допрени с върховете на пръстите на това място на главата и са перпендикулярни над повърхнината ѝ), тогава помисли за Бога. Бог ще дойде и ще помогне. Господ казва: „Потърси ме в ден скръбен.“

После Учителя мълчаливо разгледа околността и продължи:

Сега на Изгрева се формира една скала. Там има една почва, която вече се повдига и става все по-твърда и по-устойчива. След време тези, които живеят на Изгрева, ще имат голяма промяна – техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Разумното работи в тях. Също така и в Търново, на мястото, където ставаше събора, се формира една скала. В буквален смисъл на думата се формират тези скали, след време те ще бъдат твърди като кремък. И в Русия работи нещо разумно. Така че има разумни места в Природата.

На българите не им трябваше да воюват. Как ще прокопса един народ, който воюва? След една война се изискват най-малко тридесет години, за да се поправят загубите. Същият закон е по отношение на вътрешния живот: ако всеки ден се сърдиш по четири пъти, то е цяла война и после колко време ще употребиш, за да поправиш разрушеното в себе си?

Забележете, че където сме минавали, след нас дойдоха и направиха път. Няма място, през което сме минали, да не са дошли подир нас да направят нещо...

Учителя погледна нагоре към върховете и каза:

България е Обетована земя. Тя има най-добрите плодове. И няма като българските градинари – и в Америка ги познават.

Дето се говори, че на Олимп обитавали боговете, това не е било сегашната планина Олимп, а Рилският масив. Той е бил големият Олимп, който после спаднал. А сегашният Олимп после се е оформил. В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала Земята и ще копират от реалния филм, който се е запазил – Акашавите записи. Съществата са запазили всички тези процеси на миналото във вид на филм. И в бъдеще хората ще ги виждат. Запомнете, има връзка между Хималаите и Рила.

Към 11 ч. пак слязохме при „Окото“, където Учителя каза:

За Любовта вие имате съвсем криво мнение. Любовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива. Ето какво става: ти обикнеш някого и му дадеш 300 000 лева и той си купи автомобил, почне на широко да живее, пие и води развален живот. Теб те повикат и ще ти питат: „Ти ли си, който направи това благодеяние?“ Цялото човечество е отговорно за погрешките, които стават. За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист да плати или да вземе известна печалба. Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна помежду им.

Една сестра попита: Кои са сега тези, които са били ученици на Христа?

И да се знае това, по-добре е да се мълчи. Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят за нашия вътрешен живот, да не ни разбират. Сега Астралният свят е свободен от тъмните сили. И днес става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат, тъмните сили са го откраднали от Светлите същества. Обаче знанието на Светлите същества расте, а знанието на тъмните – не и затова те са ограничени. Нали в Откровението пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея. Змеят символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани в ядрото на Земята и ще бъдат изгонени от физическия свят. Когато жената била изкусена от тъмните сили в Рая, тогава те откраднали от нея Божественото знание, понеже жената е дъщеря на Бога. Но жената спасила това дете, значи става ликвидиране, значи сега връзват тъмните сили.

В това време почна да вали дъжд. Учителя каза:

Вижте как действа Разумното в света. Ако ние бяхме останали и днес горе, щеше да ни вали дъжд. Здравето е във въздуха и хората като не знаят как да дишат, не знаят и как да го възприемат. Знанието е в Светлината. Но като не знаят хората как да възприемат Светлината, не знаят да възприемат и Знанието. Човек, който страда, е на по-високо място. А който се радва е на по-ниско място, в долината. Лошите хора избягват да се качват на високите места. Те все гледат да бъдат долу, защото низшите същества, които са в тях, не могат да издържат горе и ще трябва да ги оставят.

На другия ден, 30 септември, преди обед се върнахме в София.

Разумното начало в света

Sign in to follow this  


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×