Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95876

БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК ((УС)

Sign in to follow this  
Розалина

227 прегледа

БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК

Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: Бих желал да дойда на угощението, но купих нива, няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам. Друг купува пет чифта волове, иска да ги опита и отговаря: Няма да мога да дойда. Имай ме отречен. За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат пет чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива, струва повече. Трети казва: Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята. И така един по един всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява, не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: От първите поканени, нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати. И изпраща слугите си по улицата, да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и прочее, които не са от избраните и тях да поканят.

Могат да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат, заради пет чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата, всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ, когото не виждаме, кани, ние можем да откажем. Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, което хората се поканват да възприемат. Някой казва: Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания. Когато влезе френската мода, мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури! Имат право хората да си носят потури. И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: "Който тръгне подир мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде мой ученик". Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже, да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си – те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.

Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: Това е добро. Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и прочее. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.

Ние не живеем добре. Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия – недъзи, ревност, слабост, болести, произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.

Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: Този имот е мой. Това агне е мое. Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: Това е мое. Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае, как да го изправи. То лесно не се изправя.

Ти се влюбиш в някой човек, то е частна собственост. Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш. Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш. Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: Те са необходимост.

Всички имате една голяма задача – да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е Любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и прочее, но всичко това, без Любовта, няма тази цена. Животът без Любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без Любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност, само когато Любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има Любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не, че Любовта може да се ограничи, но като престане Любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.

Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва.

Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия в живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, докато не дойдеш до положителната страна на Мъдростта.

30. Утринно Неделно Слово, държано на 15 април 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев

Sign in to follow this  


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×