Когато изпаднете в мъчнотии и започнете да растете, ще знаете, че Божественото работи вече във вас. Мъчнотиите се дават на човека, за да се види силата му. Иначе, човек не може да се развива. Той познава силата си в мъчнотии и изкушения.

В Господнята молитва е казано: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия". Какво означава този стих? Това значи: да не ни поставя Бог на изпитания, за които още не сме готови. Да турят на гърба на юнака пет-шест килограма тежест, разбирам. Но да турят тази тежест на гърба на малкото дете, това значи, да го поставят на изпитание. Човек трябва да се моли, да не изпада в изпитания, преди да е развил силата си. Щом стане силен, каквито изпитания и да му дойдат, той може да ги преодолее. Христос беше поставен пред няколко изпитания. Последното изпитание беше най-тежко. Сатаната му каза: „Ти си дошъл да реформираш моя свят, но ще ти покажа, как ще го реформираш. Аз ще те закова на кръста, да видиш, какъв е резултатът на твоето учение. И наистина, той закова Христа на кръста. След това хората взеха този кръст и го направиха свещен. Съвременните християни целуват дървения кръст, но не прилагат учението на Христа. Приложение е нужно! Днес всички хора носят кръста, на който Христос е бил разпнат, но приложение на учението Му няма. Всички несгоди, мъчно-тии и страдания, които мъжете, жените, децата, учителите и учениците, господарите и слугите, генералите и войниците носят, не са ли все Христовия кръст? Страшен е кръстът, който сегашните хора носят! Ние искаме да ликвидираме с този кръст. Ние искаме да бъде той разумен, да почне сам да се движи.

Двете царства

Източник: Отче наш