Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95194

Развълнуваното море

Розалина

538 прегледа

Развълнуваното море (резюме)

Наистина, обикновеният човек не може да укротява морето и ветровете, не може да заповядва на бурята, но има неща, достъпни за неговата сила. Ако не можеш да укротиш морето вън от себе си, не можеш ли да спреш своето сърце, т.е. развълнуваното море в себе си? Кажи на своето море да утихне, да се приберат вълните му. Защо си допуснал тези големи вълни да опръскат всичко наоколо? .......

Кога утихва морето? – Когато му се даде нещо. Защо Христовите ученици се уплашиха и събудиха Христа от сън? – Защото нямаха нищо в джобовете си, което да дадат на морето. В това отношение те могат да се уподобят на добре облечени хора, на които джобовете са празни. Много просяци вървят след тях, но нищо не получават. Учениците на Христа трябваше да събудят Учителя си, да даде нещо на просяците вместо тях. Вълните са просяците, които искат нещо. Христос се събуди, каза една дума и с нея укроти вълните. Сила имаше Христос, затова можа да укроти бурята, и морето утихна. И сегашните хора имат сила, но не се решават да я проявят, защото очакват времето, да станат по-умни. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще правите и по-големи чудеса от тези, които аз правя“. Значи вяра е нужна на човека, за да прояви силата и дарбите, които са вложени в него.Вярата определя възможностите на човека.

Съвременните хора имат много знания, но се нуждаят от приложение. Всеки трябва да каже една дума и морето да утихне. Човек трябва да започне от малките неща и постепенно да върви към големите. Нищо не иде изведнъж. Дарбите и способностите, с които разполага, са придобити постепенно.

Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбите си. На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва да развива. Работа се иска от всички. Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите си. Ленивият, обаче, очаква всичко наготово. Също така работа се изисква и в религиозния живот на човека. Мнозина минават за религиозни, но не искат да се упражняват. Като им се говори за молитва, не искат да се молят и се питат какво нещо е молитвата. Като им се говори за четене на Свещените книги, и това не признават.

Трябва ли да търсите Бог само в нужда? Някой се намира в затруднение и се обръща към Бога за помощ. Той обещава, че като разреши мъчнотията си, ще повярва в Бога. Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието си. Друг пък боледува и обещава да направи едно голямо добро, ако Бог му помогне да оздравее. Щом оздравее, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала.

Истинският герой е добър човек, с характер, не изменя своето верую и своите убеждения за Любовта. Който изменя на убеждението си и своето верую, той изисква нещата да стават по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Бог да постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост.

Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни. Първият се опитват по положителен начин, а вторите – по отрицателен. Когато ти се дава добър случай да помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш да проявиш така своята доброта и разумност, че да не измъчваш близките около себе си, ти си добър човек. Измъчваш ли окръжаващите, ти не си добър човек.

Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята.

Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба. Засега на човека е определено да живее 120 години на земята, за да научи изкуството правилно да съблича дрехата, с която е дошъл на земята. Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува. Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката си може да измени състоянието му и да станат приятели. Музикант, който служи на Бога, може с музиката си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ. Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може да си пробие път в живота.

Защо хората не успяват в живота си? – Защото не разчитат на Божественото в себе си, но очакват на другите, те да им помагат. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва в живота. Момъкът се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопран, момъкът – бас. Те трябва да пеят и с песен да разрешават въпросите. Започнат ли един друг да се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот.

Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат.

Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията. Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога.

Който се занимава със своите или с чуждите недъзи, той не може да успява. Ако Бог търпи всички, колко повече хората трябва да бъдат снизходителни към себе си и към ближните си. Ще кажете, че противоречията ви са големи, те ви правят кисели и недоволни.

Противоречията са задачи, които трябва да се решават правилно. Ще се справяте с тях и ще вървите напред. Че вън е бурно, че вятър вее, това да не те смущава. Че си беден, болен, неразположен, и това да не те спъва. Ти трябва да извървиш онзи път, който ти е определен. Ти трябва да изпълниш онзи план, който ти е предначертан. Каквото и да се случи в живота ти, кажи си, че е за добро. Не говори на другите хора какво мислиш; вярвай в себе си, че всичко, което Бог е допуснал да стане, е за добро. Ще кажете, че страданията ви са големи. Без страдания не може. Чрез тях се изпитва силата на човешкия характер.

Следователно, ако си силен, работи с волята; ако си слаб, работи с ума. Как ще се справиш със злото, ако не си разумен? В прочетената глава има неща, които вие знаете, затова не говоря за тях. Обаче има един въпрос, който малко познавате. Това е въпросът за самообладанието. Велико нещо е самообладанието! Това значи да придобиеш голямо богатство. Някой дойде при тебе и ти говори с часове. Ти го слушаш известно време с внимание, докато най-после изгубиш търпение и кипваш. Започваш да го пъдиш, не ти се говори. Защо не приложиш самообладанието и не му кажеш: „Господине, много хубаво говориш, но съм зает, имам работа, не мога да слушам“. Ако си силен, така ще постъпиш; ако си слаб, трябва да предвиждаш отдалеч, да знаеш, че този човек ще те посети, и да вземеш мерки за отдалечаването му. Какво трябва да прави овцата, ако вълкът я дебне? – Да бяга, да се качи на някоя висока, непристъпна канара и оттам да гледа. Ако се чувства силна и може да се бори с вълка, да остане долу.

Пазете се от дяволския кюлаф. Първата задача на човека е да има вяра в това, което Бог е вложил в него. Само така той може да разработи своите дарби. Те представляват Божественото начало в човека. Много методи са дадени за развиване на това начало, но резултатите са слаби. Защо? – Има нещо в човека, което му противодейства. То е причина и за недоразуменията между учените и религиозните хора.

Молитвата е мощна сила. Ето защо, когато се молите, когато размишлявате върху истината, умът и съзнанието ви трябва да бъдат чисти – никаква нечиста мисъл, никакъв страничен образ да не допущате в тях. За да възприемете една мисъл, един образ от висшите светове, съзнанието ви трябва да бъде чисто и гладко, като водата на спокойно планинско езеро. Хората слизат на земята да се учат. Каквито противоречия да имат, не трябва да се спъват. Никой никого не може да спъне. Единственият, който може да спъне човека, това е той сам. Коя е причината, където човек сам се спъва? – Двамата възлюбени, които го привличат: Господ и дяволът. И към единия поглежда, и към другия; колебае се, не знае кого да избере. И двамата искат от него да се определи. Защо не може изведнъж да се определи? – Защото има слабости, които го теглят към дявола. Любовта му го тегли към Бога, слабостите – към дявола. Няма човек в света, който да е лишен от слабости. С много неща хората се справили, но много неща още ги спъват. Има музиканти, които свирят отлично на първите позиции на цигулката. Дойдат ли до високите позиции, не могат да взимат чисти тонове. Там разстоянието между тоновете е малко, и мъчно се взимат. Не е лесно да взимаш чисти, ясни тонове. Всеки тон има определен брой трептения. Не се ли вземе тонът правилно, и броят на трептенията му не са точни. Не е лесно да бъдеш истински музикант. Не е лесно да бъдеш търпелив при всички условия на живота. Какво трябва да прави музикантът, за да свири чисто? Какво трябва да прави нетърпеливият, за да се справя с мъчнотиите си? – Да кажат на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашите бури и ветрове да престанат! Кажете на вашето слънце да изгрее, да изпрати своята топлина и светлина към цветята ви, да цъфнат. Само така ще изправите погрешките си и ще внесете в дома си радост и веселие. Ще кажете, че тази работа е мъчна, не е за вас. „Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте. Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал! Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате да се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете. Ако искате да знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете да работите с Него. Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените. Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може да стъпи. Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска да знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска да знае признават ли Го или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце. – „Какво е Христос?“ – Най-великата проява на Бога. – „Как ще познаем Христа?“ – Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христос е вътрешна, свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. Само Бог може да вложи тази идея в човека. Домогне ли се до нея, човек мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа. Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката? – Каквото е отношението на майката и на бащата към детето. Бог вдъхна живот в човека и той стана жива душа.

С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си.

Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Аз съм готов да купя вашето нещастие и вашите страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарели и не можете да работите. Който е млад, трябва да се радва. Той носи в себе си Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта. Трябва ли да се оплаква и обезсърчава при това положение? Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от любов главата му побеляла и от молитви очите му изтекли. Не говорете за любовта на въздишките. Това не е любов. Не говорете и за молитвите на плача. Това не са молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода.

Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостта, и на старостта. Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви. Радвайте се на Любовта в растенията, в животните и в хората. Тя е една и съща навсякъде.

По форма и по качество Божията Любов е навсякъде еднаква; в нея няма нито промяна, нито измяна. Бог е навсякъде един и същ.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 29 септември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.



0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×