Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    167
  • коментара
    115
  • прегледа
    51678

Разкази

Слънчева

707 прегледа

1. Търсачи на светове

**************

Събуди се изпълнена с Любов, с едно прекрасно, зареждащо и окриляващо чувство, което не беше изпитвала до сега. То и даваше сили, караше я да търси и мисли трескаво. Беше изпълнена с енергия и живееше живота си по нов начин, странен и за нея, но и харесваше. Да обичаш без условности и да раздаваш себе си, да проявяваш най-прекрасните си качества... Това беше вълшебство. Специфична влюбеност. В Живота. Виждаше света по нов, различен начин, по-чист. Откриваше и преоткриваше небето, светлината, вятъра.

Но в същото време, някъде вътре се показа и нещо тъмно, натрупано с години, а може би и с векове, което не беше подозирала, че е там. Преследваше я, провокираше я, караше я да се съмнява в себе си и в любовта, в хората...

Не можеше да позволи на малкото светличко и красиво чувство, наподобяващо пролет да се предаде. И реши, да се вгледа там, навътре, в дълбокото и тъмно място, с цялата си решителност. Намираше стари книги, които и обясняваха защо и от къде е това. Намираше заровени тайни знания за своята същност. Тайни, които я поразяваха. Изплуваха сенки, които искаха да и кажат, че не е нужно да търси светлинка и красота. Но тя устоя. Мразеше, плачеше, търсеше. Изпълнена с гняв, протести и въпроси. Най-накрая утихна. Прие себе си и каза 'да' на всичко, което я преследваше и измъчваше. Но взе решение, най-важното в живота и занапред. Онова мъничко нещо, което беше проблеснало в кратък миг.онова светло чевство, което я окрили и и донесе радост. Реши, че ще живее с него. Ще се старае всеки ден да е по-добър човек от предишния. да анализира, осъзнава и да променя себе си. Защото се чувстваше щастлива. Не и пукаше от намеците, шушуканията и подхвърлянията на околните. Сега беше силна. Беше себе си. Имаше вълшебното зрънце светлина и щеше да го брани, развива и увеличава. Знаеше, по-скоро подразбираше, че то е сила, защото изплаши много от сенките и те се стараеха да го угасят... Но с времето тази светлинка ставаше по-силна и сенките се укротиха. Започнаха да и се подчиняват. Беше разбрала, че малкото, невзрачно, глупаво и грозничко момиче е станало привлекателна, уверена и изпълнена с неподозирани сили жена. Жена-воин! Пазеше мекотата и нежността си, но не прощаваше и не приемаше чуждите манипулации. Борбата беше вътрешна, очистителна. Като буря, вихър... Нищо не криеше от себе си. Ясно и точно знаеше, кога е сгрешила и кога да спре... Игнорираше външните фактори или ги приемаше за условия, указание, че нещо трябва да промени в себе си...

Имаше радост и черпеше заряд от природата. От всяко зрънце, превърнало се в цвете. От синьото на небето и розовите цветове. И сякаш елфи, джуджета и други митични вълшебници я приветстваха...

******

Тя живееше в един свят, създаден от мечтите на много други преди нея. Беше горе, високо, където никой враг не можеше да го достигне. Дишаше спокойно, изпълнена с нова енергия. Изучаваше го, откриваше го, защото го беше търсила с години. От него струеше надежда и светлина... Но само някои хора от земляните я виждаха. Трябваше да се развие ново сетиво-интуиция и да се отвори съзнанието към Космическия разум... Работеше се, бавно и полека...

На Земята слизаха души, които живееха в този свят. Слизаха през т. нар. тунели, като съзнание, светлина, знания... А може би е добре да кажем, че идваха от друга планета. Светла, чиста, с високосъзнателни, интелигентни същества, наподобяващи хората. Там жителите бяха високи, с леки, ефирни тела. Хранеха се рядко, само с растителна храна, която усвояваха напълно. Движенията им бяха като танц. А музиката наоколо изпълваше всичко и даваше жизненост и радост. И бъдещето на земята щеше да е сигурно, без липса на храна и енергия. А така автоматично отпадаше властта, манипулирането, зависимостите... Това със сигурност нямаше да се хареса на всички. Старите порядки и страха от неизвестното бяха плашещи. Тя също беше страдала от това. От очакванията си. Проблемът на много от хората бяха точно очакванията. Болките и грешките и идваха точно от там. От желанието да я харесат.

Сега важно беше да се хареса на себе си, да е чиста пред съвестта си... Правеше нещата по определен начин, по своя си. Не, защото очакваше някой да вдигне добра оценка. Силата и радостта от живота идваха от това, че намира сили и, когато падаше се изправя. Започна да гледа живота в очите и да го приема такъв, какъвто е. Без заблуди от мечти и чужди интерпретации.

***************

Те, идващите от горе бяха направили своя скок отдавна и сега продължаваха пътешествието си. Но пък земляните, които имаха стремежа за ново, чисто начало, изпълнено с Любов се бяха свързали с тях и сега с радост приемаха на малки порцийки информация, за да не стряскат своите, които още не бяха готови. Всичко се променяше.

Трудно беше да се запази тайнството на това, което се случва, защото промяната беше все по-очевидна. Рязката граница между остарелите разбирания и преклонението пред манипулативните религии беше осезателно. Хората се нуждаеха от промяна, но страхът от непознатото си казваше своето. Недостатъчен брой хора са били винаги отворени към новото, различното. Да рискуват и експериментират, да творят... Все по-ясно ставаше на всички, че нещо се случва. Невидимо, тихо вълшебство обхващаше Земята. Но липсата на Любов, на вяра и доверие в Космическият разум, в Природата и Бога спъваше всичко прекрасно... За кратко разбира се. Новото нахлуваше със сила, ярка светлина заливаше всичко наоколо.

Ако всеки само за миг можеше да надникне в този нов, прекрасен свят...

От векове религиите и властта налагаха и манипулираха, както волята, така и мислите на хората. Малко бяха свободните, които смело отхвърляха догми и закони. Търсеха нещо отвъд петте сетива. Водени от мечтата, от Духа и предчувствието, че има нещо повече, нещо различно и то наистина е по-добро, по-чисто... Хармония с природа, външната, но и познаване на собствената ни, човешка природа. Това беше начинът за напредване. Осветяване на всичко от вътре, от дълбочината на душите ни. Това беше Христовата Любов...

Властта и парите доминираха, стараеха се да унищожат, осмеят или омаловажат всичко чисто и красиво, което възникваше между хората. Всички, които бяха в тези кръгове съзнаваха, че в новият свят няма да има място за тях. Не биха се вписали, защото ярката светлина щеше да показва безкомпромисно всички задкулисни, пошли манипулации и заговори, лъжите им. Масата сляпо вярваше и се подчиняваше на страха, а мечтателите, търсачите на нови светове бавничко напредваха. Но техните мечти и съзнания невидимо се обединяваха, защото нищо не може да спре мечтата, приказността, любовта и вярата... Полета на съзнанието, което сътворява... Мъдростта от натрупания опит... И обединението на всички светещи души...

Твореше се Нова Земя, Изгряваше Слънцето на душите и чистите съзнания...

Ил :)



1 Коментар


Recommended Comments

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×