Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95428

Движение на силите

Розалина

511 прегледа

 

 

Гневът е космическа сила, срещу която човек не може да се бори. Той не се поддава на нашата воля. Обектът на гнева е вън от човека. Следователно човек трябва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни от него. Наистина, докато гледа на нещата широко, човек никога няма да се гневи. Когато знае нещата, той не се гневи, не се и смущава. Запример, дойде някой при вас и ви казва, че апаш влязъл в дома ви. Вие оставате тих и спокоен. – Защо? – Знаете, че къщата ви е празна, апашът няма какво да вземе. Ако пък има нещо за крадене, ще знаете че сте направили някакво опущение, заради което ще понесете последствията си. За да не се гневи, човек трябва да гледа философски на живота. Срещате един ваш приятел, който бърза някъде, но вие го спирате. Той веднага кипва. – Защо се гневи? – Гладен е, отива на фурната да си купи хляб, страхува се, че хлябът ще се свърши. Напразно се гневи. Вие изваждате от торбата си един топъл хляб и му го предлагате. Щом вземе хляба, състоянието му се изменя. Това, което става с приятеля ви, става с всички хора. Всички бързат, час по-скоро да стигнат до фурната, да си купят хляб. Ако се осмелите да спрете някого на пътя му, той непременно ще се разгневи. Обаче дадете ли му топъл, хубав хляб, той го взима, благодари за него и неразположението му изчезва.

За да се справяте с енергиите, които рушат, вие трябва да се ползвате от всичко, което учите. Много неща учи човек на земята, но повечето от тях забравя. В края на краищата той ще остане с малък капитал в себе си, и то с този, който е приложил при самовъзпитанието си. Щом е така, работете съзнателно върху себе си и прилагайте всичко, което сте придобили. В много полета се движи човек, но от тях три са най-важни: физическото, сърдечното и умственото. Каквото придобие и приложи в тия полета, това ще занесе със себе си. Какво се разбира под думата „поле“? Полето е област, в която живеят и работят хиляди същества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, те се намират в известно отношение помежду си. Запример, всички хора, които работят на физическия свят, са свързани помежду си. Също така са свързани и тия, които живеят в сърдечния и в умствения свят. Колкото по-съзнателна е връзката между хората, толкова по-големи придобивки имат. Някой казва, че живее за себе си. Това е неразбиране на живота. Никой не може да живее за себе си. Да живееш за себе си, това значи да живееш в затвор. Да излезеш от себе си и да живееш за другите, това значи свобода. Когато се разочарова от живота, човек иска да се уедини, да остане сам. Много калугери се уединяват, но скоро напущат уединението. – Защо? – Защото разрешават само един въпрос. Ученикът се уединява да учи. Той взима 5–6 книги със себе си и мисли, че е сам. И в този случай не е сам. Чрез книгите той е свързан с умовете на учените. Няма място, дето човек може да бъде сам. Радвайте се, че е така, защото самотията е най-голямото нещастие, в което човек може да изпадне. Докато е свързан с хората по ум, по сърце и по воля, човек никога не може да бъде сам. Колкото и да се уединява, той не може да остане сам.

Съвременните хора се нуждаят от нови възгледи за живота и за природата. Те се радват и страдат, без да знаят защо; забогатяват и осиромашават, без да знаят защо; грешат и правят добрини, без да знаят защо. Някой е сиромах, няма пет пари в джоба си, но мисли за автомобили, за големи къщи, за богати трапези. Този човек не може да се освободи лесно от сиромашията. Друг е въпросът, ако сиромахът мисли за възвишени работи. Ако и богатият иска да прави добрини, за да се спаси, и той е на крив път. Какво ще придобие богатият, ако задоволи желанията на сиромаха, който мечтае за автомобил, за къщи, за ядене и пиене? Вместо да му помогне, той ще опорочи душата му. Богатият трябва да знае как и на кого да прави добро. И сиромахът трябва да знае какво да желае.

Един светия минавал често покрай един беден каменар, който цял ден чукал камъни. Каменарят се отнасял добре със светията. Щом го виждал, ставал на крака и му давал чаша студена вода, да се разхлади. Възхитен от този благочестив каменар, светията често се молел за него, да го освободи Бог от сиромашията. Най-после, молитвата му била приета. Каменарят забогатял и започнал да живее нашироко. Така той загубил своето благочестие, изопачил характера си. Един ден ангелът-ръководител на каменаря срещнал светията и му казал: „Знаеш ли какво направи с каменаря? С желанието си да го освободиш от сиромашията, ти погуби душата му. Сега ще ти дам един урок, да знаеш втори път как да постъпваш“. Той го набил добре и продължил пътя си. След това ангелът поставил забогателия каменар на големи изпитания, за да загуби богатството си. Като осиромашал, каменарят се заел отново със стария си занаят. Като виждал светията да минава по същия път, той му казвал: „Моля ти се, помогни ми по някакъв начин, отново да забогатея“. – „Не се наемам втори път да правя такова добро. Научих вече урока си, не искам да повторя същата грешка.“

Като млади, ползвайте се от този пример, да не правите погрешки като тази на светията. Когато правите добро, бъдете внимателни. Доброто, което правите, трябва да ползва първо душата на човека.

Движение на силите

 



0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×