Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95427

Мекотата е едно от великите качества на душата

Розалина

456 прегледа

МЕКИ И ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА


– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави. В тази мекота нещата гният, но не растат. Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни. Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.
 

Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи. След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.

Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества. Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си. Тази разсеяност влияе върху умствените му способности. Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.

Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си. За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм. Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща. Търбухът подразбира ненаситните човешки желания. Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.

Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.

Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет.

Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
 

Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.

Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите.
Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.

Сега, да се върнем към съществената мисъл. Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него. Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас. Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях. Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?

Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение. Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.

Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира в живота. Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат. Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.

Следователно, искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателните сили в положителни, мислете по 5-10 минути на ден за вашите клетки, за службата, която те извършват. По този начин вие ще разсейвате тъгата си, ще превръщате неблагоприятните условия на живота си в благоприятни.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

19. лекция от Учителя, държана на 6 февруари 1927 г., София

 


 

 



0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×