Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    95422

СИЛАТА НА ЧОВЕКА

Розалина

243 прегледа

Любовта не е от човека. Тя е един импулс на Великото, на Бога! Когато някой човек те обича, то е Божественото, което го заставлява. Той ще ти даде писмото и ще си върви. Ти го питаш: „Ти обичаш ли ме?“ Той ще ти каже: „Длъжност имам, плащат ми. Аз нищо не зная за Любовта.“

Та казвам, вярвайте в тази Любов, която излиза от Бога. Вие не можете да вярвате, докато не ви обикнат. И вас не може да ви обичат, ако не обичате. И в Стария завет е казано, и в Новия завет Христос казва: „Както Отец ме е възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Вие не може да обичате, ако Отец не ви е възлюбил. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, по същия начин и аз възлюбих.“ Някой ще дойде и ще ви каже: „Аз ви обичам.“ Защо ме обичате? С коя любов? Вашата любов? Аз съм сит от вашата любов. И ако дойда и аз да ви покажа и моята любов и вие ще бъдете сити. Но ако ви покажа Божията Любов, както Отец ме е възлюбил, тогаз тази Любов има смисъл. Аз ви изказвам Божията Любов. Там е смисълът. „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ И вие идете сега и по същия начин правете! В това е силата на човека! Всички да бъдем изразители на Божията Любов! Както Бог ни е възлюбил и е изразил своята Любов към нас, така да я изразите и вие към другите. Да я предадете на другите по същия начин! Нищо повече! Как? Няма да ви кажа по този или по друг начин. За Любовта няма никакви правила. Тази Любов ще си излезе свободно, тъй, както тя намери за добре. За Любовта няма закон. И никакви правила няма! Тя ще си излезе свободно и никой няма право да се меси в Любовта, която излиза от Бога! Трябва да дадете ход на Божествената Любов. И дотолкоз, доколкото вие дадете ход, в туй седи развитието на вашата душа. И ще ви се оправят работите на земята само тогаз. И ако вие сте загазили, загазили сте, понеже вие проявявате вашата любов. Някой ми казва: „Учителю, много те обичаме.“ И аз страдам от любовта на хората.

Вие сте хубави призми. Погрешката ви е там, че ги държите на сянка. Излезте на слънце и изложете ги на светлината, за да видите нейната красота!

5. Утринно Неделно Слово, държано на 30 октомври 1938 г., 5 ч. с., София, Изгрев.



0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×