Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    20
  • коментара
    33
  • прегледа
    10671

Кухнята

Sign in to follow this  
Багира

533 прегледа

Кухнята

(втори откъс от "Рила, когато проговори")

Обичах да навестявам кухнята.

Не само защото около казаните е топло и уютно, въпреки пушека, който никога не улучва комина и дълго се върти на едри кълба из кухнята, въпреки големите дъждовни капки, които намират пролуки през плочите на покрива и улучват точно врата на посетителя в самата минута, когато вън дъждът е спрял.

Не само защото тук можеш да намериш най- голямото богатство на планината- едно канче топла вода.

Не.

Който познава живота на тия хора тук и се е вживял в него, лесно разбира притегателната сила на тая опушена каменна сграда.

Последния път, когато ходих в кухнята, валеше дъжд. Въздухът и земята бяха нагизнали от влага. Галошите ми едва задържаха нашествието на водата от всички страни. В самата кухня беше малко кално- трябваше да стъпвам по плочите. Бяха дежурни добрите познати А, Б, В, Г, и Ж, а дядо Благо носеше вода с лодката. Водата беше вече донесена и се грееше в големия казан. Чайниците клокочеха.

Основата на трапезата на тоя ден беше зеле. В единия ъгъл беше стоварена цяла грамада зелки. Трябваше да се очистят горните листа, да се очистят кочаните и да се накълцат.

Готвеше се обяд за триста души здрави хора, на които никога не липсваше апетит.

Всичко в кухнята беше в движение: ножове, ръце и уста.

Отначало, докато се започне работа, се водеха оживени разговори. После нямаше какво да се приказва. Започнаха песните.

Изпяха се един подир друг всичките куплети на първата песен от песнопойката – “Зора се чудна зазорява”, с всичките възможни повторения. После се навлезе в сериозната гама на песента- “Ще се развеселя”, после- “Напред да ходим смело”, после- “На учителя покорен” и така нататък. Не се достигна даже до песента “При извора”, когато всичкото зеле беше вече очистено, нарязано, влязло в казаните и наполовина сварено.

Идваха, разбира се, и братя. Те не вършеха нищо полезно. Само слушаха, пъхнали ръце в джобовете, грееха се на огъня и тук-там поддържаха песента с някоя и друга басова нота.

Минути и часове вървяха, към зелето бяха прибавени и картофи, музикално очистени при помощта на втората част на песнопойката.

Ако бих бил малко повечко вярващ, бих почти повярвал, че това е магията на тихото озарение, любовта и радостта, които се примесват при готвенето и.

Sign in to follow this  


0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
×