Здравей Диана, благодаря много за мнението ти и затова, че ми писа.
Бетаблокера пия отскоро, тъй като направих много силна хипертонична криза след спиране на антидепресантите и наистина за него не се притеснявам толкова защото за тези медикаменти няма наложено толкова мнение, че трябва да се пият за кратко и да се спират, както ривотрила. Него го изписват със зелена рецепта и се знае, че зависимостта към бензодиазепините е равна на хероиновата... Освен това усещам, че дозата, която взимам след известно време спира да действа и се развива толеранс и трябва да се увеличи за да има успокоение...
Познавам 90-годишен мъж, който от 33-годишен пие лекарства за кръвно, а също така познавам и 24-годишен мъж с кръвно 180/100, който няма никакви симптоми и отказва да пие лекарства... Навсякъде по форумите в интернет се коментира ужасната зависимост към ривотрила. Дълги години съм живяла с паническите кризи, без лекарства, но бяха по-леки, а с напредване на възрастта (38 г.) се засилиха и положението стана нетърпимо... Твърдо съм решила да не пия повече антидепресанти, те, както някъде четох наскоро абсолютно не помагат на тревожността и това със серотонина, не е доказано, със същия успех може да се пият плацебо-бонбонки с разликата че страничните ефекти на антидепресантите са също толкова кошмарни, колкото паническите кризи.
Трябва да се приема и обикна, такава каквато съм с всичките си слабости и несъвършенства, неувереност в собствените сили и чувство за малоценност. Желанието ми за контрол над всичко е породено от страха от болестите и смъртта. Повтарям си напоследък молитвата, която е препоръчал психолога Орлин Баев за паническо разстройство и страха от смъртта. Обръщам се към Господ за помощ и се оставям в неговите ръце, "да бъде неговата воля, не моята", приемам страха си и спирам да се боря с него и да го прикривам. Никога не ме е интересувало чуждото мнение или какво ще си помислят за мен, или че ще се изложа някъде. Аз съм обсебена предимно от екзистенциалния страх и от неумението да се радвам на малките неща в живота си. Въпреки, че съсипах брака си и съпругът ми не можа да разбере и понесе моето състояние, аз имам прекрасно дете и тя е радостта в живота ми, но чувствам, че ми липсват сили да й дам нужното внимание, подкрепа, нормални условия за живот, мога да й дам безграничната си любов, но как да й осигуря нормални условия, като силите ми са толкова изчерпани, а детето разчита само на мен... Казват ми "стегни се, заради детето си, то има нужда от теб" - ето това ме разкъсва защото чувствам, липса на сили и енергия...
Това е от мен. Поздрави!