Дааа, по-добре съм, разговорите с всички вас като че ли ме заредиха така да се каже.
Не вярвам да ме остави момчето ако реши да е с мен - пък и аз колкото и да съм хубава , качих доста килограми последните месеци , и той все още се вижда с мен .. И аз се надявам никога да не изпадам в ситуацията , в която е изпаднала твоята приятелка , и аз също изпитвам угризения за това, че някъде има жена с дете , която разчита на този мъж да е до нея и все пак от нещата , които знам за нея - тя просто е едно момиче, което е загубило връзката (енергийната) с това момче много отдавна, но не е искала да го изгуби, защото той би могъл да и уреди луксозен стандарт до края на живота и и е взела радикалното решение (решение, което изисква 2ма души ) да задържи едно дете - тяхното - без да му казва - това от друга страна ме кара да мисля, че тя не е толкова ... добра. Когато са се разделили - тя е била бременна във втория месец, дори да не е знаела - след това има телефони , видове за комуникация - упреквам я единствено че не е казала на него че е бременна още в началото , а направо когато го е родила . Той казва, че тя сега не иска нищо от него, но най-вероятно разчита той сам , заради детето да се върне при нея , а това живот ли ще е за него - така да е принуден грубо? Пробвали се да живеят заедно - само скандали - това в онзи момент, когато аз нямах връзка с него. Аз съм израснала в спорове на висок тон - не е уютния дом за едно дете - тук искам да отбележа, че родителите ми са прекрасни хора и с тях съм имала изключително наситени с обич моменти и все пак ... връзката с родителите се губи , на фона на напрежението в света около нас, домът ни трябва да е споен. Най-важното е сърцето на човек , защо и той да се погубва в живот с безразличие ?! Както казах, аз искам той и аз поотделно и заедно да сме щастливи. Ако той реши , че може да изгради щастие с нея - съгласна съм, аз със сигурност бих се чувствала щастлива ако сме завинаги заедно. Ако избере мен , защото аз вече съм го избрала. .. И също да кажа, че с такива мисли за живот до смъртта с него не съм го занимавала - той има изключтелно тежка задача сега да решава. Но знам, че знае за силата на чувствата ми, то се усеща ... и се надявам и неговите да надделеят.
Съдби като на твоята приятелка Vicki3 наистина са леко казано - дискомфортни, обременяващи - не бих си представила да съм на нейно място ...