Kala

Благодаря за куражът didi_ts. Знам, че не живея правилно в момента и знам, че промяната рано или късно ще е неизбежна. Децата винаги си остават егоисти.....знам ли...след години ще се обърне може би и ще ми каже: Е...защо си търпяла, защо не си се разделила с него, аз не съм те карала насила.... От другата страна родителите ми, които се опитват да контролират всичко и колкото и да им обяснявам за тях жертвата заради децата и самите деца винаги е била номер 1, и пак не мога да си обясня тяхната логика: хем за децата дават всичко за да са щастливи, а аз като тяхно дете трябва да живея нещастно, заради сега вече собственото си дете......а те двамата толкова се обичат, не помня да са се карали, тоест за каква жертва говорим, не за хляб и олио, а за духовна. Но пак не разбират...предпочитат да съм нещастна, дефакто аз никога не съм показвала чувството на нещастие пред тях и може би това ми решение изведнъж ги е треснало като с мокър парцал...отстрани всичко е много розово.....а в собствената ми къща, в която не ми се прибира е ужас...различни стаи, различни тоалетни, различни хора, различни култури, различно мислене, различна храна, различни интереси и всичко за което се сетя..,едно единствено общо е детето, което и двамата много обичаме.

Предполагам сте прави...... Детето живее с баща си емоционално 30 минути на ден, за толкова го вижда всеки ден - пак не бих могла да кажа дали е достатъчно. Знам само, че тя го обожава, а аз никога не бих я настроила или откъснала от него, дори и при евентуален развод,т.е. - той и тя ще могат да общуват когато поискат, а не когато съдът определи. Изборът ми е тежък, защото освен разводът и разделянето на родителите, за детето ще е още по - труден фактът към коя култура да се обърне, тъй като бащата е чужденец. Тормози ме и това, че непрекъснато ще бъда упреквана от собствените си родители, че съм създала нещастно дете - т.е. дете на разведени родители, децата тък като били жестоки, щяли да му се подиграват... Финансово що годе съм независима...не плащам наеми и живея в собствен апартамент придобит преди брака, заплатата ми на този хал в БГ е доста прилична.... И все пак вече 4 години се лутам м/у тази дилема и няма излизане...честно ви казвам адът е пълен( Знам, че аз трябва да взема решението, знам, че отговорностите ми ще бъдат в пъти повече, но въпреки това не мога да се оттърва от това ужасно чувство на вина...

Попрегледах почти всички мнения.. и пак няма конкретен отговор на въпросът в кои случай е най - добре родителите да се разделят без да нараняват децата си - психически. Моят случей е "липса на любов" - достатъчен довод ли е за развод?? От роднините си чувам следното: Щом няма побои, видни изневери, хазарт, пианство и наркотици - може да се търпи, тя така и така любовта си отива.. Е...аз съм на 27г с едно прексано момиче на 4г., с баща и не спим заедно точно от толкова. Няма секс, дори не спим в едно легло...толкова сме се отдалечили, че дори няма комуникация - ежедневна дори. Е....питам ако остана с този съквартирант, как бих могла да науча детето си на любов, каквое, как се показва и как се изживява? Няма ли да стане темерут, неумеещ да показва и изразява чувствата си? Жертва или правене на жертва заради собствената си жертва?