Jump to content
Порталът към съзнателен живот

nadin33

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Здравейте! Оказа се,че имам регистрация от доста време но дори не помня.Понякога търсейки нещо в Гугъл попадам на форума,но за пръв път изпитвам нужда да пиша.И то за толкова много неща,че се притесних да не напиша тема какакофония разбираема само за мен За това избрах да започна именно с търпението. Ако мога да опиша себе си с няколко думи-огън,огън,огън.Още като дете разбрах,че тази моя експанзия и импулсивност дразни хората.Първоначално са привлечени като магнит,но след време това като че ли ги уморява.Смеха ми,радоста ми и енергията ми ги караха да се чувстват зле.И дори и близките ми хора се опитваха да ме наранят неволно за да ме "приземят" По-голямата част от живота си чувствам вина,че съм различна. И така започнах да се уча на търпение.Така добре се обучих,че близо 20 години имах чувството че съм ходещ мъртвец.Раждах деца,имах семейство и всеки един ден имах чувството че живота ми ей сега ще започне.Че почти съм си изпълнила дълга и че идва времето когато мога да правя и да се занимавам с нещо което да ме направи щастлива.Просто трябва да съм търпелива още малко.Разбира се през цялото време знаех,че отдавна не става въпрос за търпение а за примирение.За онзи коловоз който ти дава удобство и сигурност,но и те лишава от правото да бъдеш себе си. До деня в който просто се събудих и промених живота си.От тогава извървях дълъг път,но от много време се усещам че стоя между два свята-този към който са устремени очите и душата ми и този в който са близките ми.Опитах се да им обясня,че любовта им и грижата им са задушаващи и че трябва да ме пуснат.Изпитвам нужда да бъда Феникс,да се разпадна нацяло за да мога да се изправя наново.Не искам да съм търпелива,не искам да съм примирена.Не искам да се усещам повече като ураган в буркан.Искам да съм ураган,но на свобода.Искам да съм вятъра,дъжда,въздуха,реката,морето.... само тогава съм себе си и съм щастлива.Ако съм тотална и отдадена из цяло. Веднъж имах сън.Че един ден се събуждам и съм ослепяла.Но бях щастлива защото знаех,че трябваше да изгубя зрението си за сметка на нещо друго.На нещо важно.И в съня си не се спънах или блъснах никъде.Просто знаех къда да вървя и какво да правя. Но защо в реалността не е толкова лесно да платим цената
×