helpfil

Първо искам отново да Благодаря за отговорите и съветите. Ако имаш Обсесивно-компулсивното разстройство, означава ли, че си психично болен? Изпитвам наистина голямо чувство за вина пред детето си, че ми се въртят такивя натрапчиви мисли, гузен съм все едно наистина съм желал нещо лошо. Понеже цяло лято съм на морето, предполагам, че плуването би помогнало и изобщо спорта? Ако съм разбрал правилно, това че не им обръщаш внимание е най-доброто средство

Благодаря Ви много за отговора, доста ме успокои и аз мисля, че възможно да е от преумора също защото наистина работя почти денонощно и то доста отговорна работа и постоянно съм под стрес. От както го мисля товя съм говорил с брат си сестра си и дори с приятелката си и тримата ми казаха, че и те са имали такива мисли и просто отшумяват след няколко дни. Четейки тук във форума пише, че не трябва да се борим с тях, а да ги приемем. Това че се опитвам да не мисля за тях борба ли е? Защото ако си кажеш стига глупости и си отклониш вниманието е доста по лесно, отколкото да се опитваш да си обясняваш, че това са някакви си мисли породени от това и онова. При мен по скоро се получава това, че ме е страх да не изпадна в такова разтройство и при удобен момент предполагам на слабост си казвам сега ако взема да си мисля пак глупости примерно за детето ми и започвам да си обяснявам и умувам, че никога и за нищо итн...Това за хлебарката което го казахте е много точно, опитвал съм се умишлено да си мисля нещо лошо за някой познат, но просто тогава не изпадаш в тази паника. На мозъка му е интересно с най-ценните неща. Бихте ли дали някакви препоръки при такава ситуация как да реагираш, защото мислейки си казваш "Абе да не би да съм сбъркан, да не би да искам да направя нещо лошо" въпреки, че щом и на другите им става така значи съм си нормален, какво да направиш и изобщо как да пребориш този проблем. Моля помагайте! Благодаря Ви предварително.

Здравейте, Дали това е Обсесивно-компулсивното разстройство? От време на време примерно през няколко месеца ми минават лоши натрапчиви мисли, примерно представяш ли си да направиш нещо лошо на някой от семейството си. Предполагам, че е повлияно от информацията която ни залива по телевизия и изобщо. Толкова много се ужасявам от тази мисъл, че съм си позволил да си помисля нещо такова и почвам да си обяснявам, че не е възможно, че аз не го искам или за да си докажа че не бих го направил си го представям. Обикновенно ми минава за 2-3 дни, просто мир не ми дава мисълта че мога да си помисля нещо подобно и в стремежа си да си обясня и обясня изпадам в някаква дупка. Имам случаи които ако си помисля нещо подобно просто си казвам знам ти капана и си отклонявам вниманието. Странното, че ми става така само за хората които обичам най-много и просто не мога да си представя да им се случи нещо лошо. Знам че не бих никога наранил някого та камо ли близък, но съм такъв човек, че все си обяснявам и обяснявам и в тея мои обяснения на всичко и анализ и изпадам в дупка. Обикновенно просто спирам да мисля за това на следващия ден и ми става смешно, че изпадам в такива размисли ама ко аз наистина ли го искам щом си помислям нещо такова, макар че не съм сигурен дали си помислям нещо или просто проблемът е, че знам за че това състояние ме тормози и ме е страх да не вляза в такава дупка и си казвам представяш ли си да си помисля нещо лошо за детето си и пак да изпадна в дупка, а аз дори не съм си го и помислил. Забелязал съм, че се случва когато съм изморен или след алкохолна вечер. Дали това е Обсесивно-компулсивното разстройство?