Господин Баев, ще съм много благодарен, ако получа отговор от вас.
Здравей отново. Пише ти Дейвид, ако си спомняш... Беше ми казал, че имам повишена тревожност преди време. Е, сега като че ли нещата се промениха и ти си единствената ми надежда, за да ми кажеш какво ми има, все пак си най - добрият!
Като че ли нещата малко по малко отихнаха, но сега ме тревожат други неща... Аз пък ти бях споделил, че мисля, че имам панческо разстройство, та, както и да е.
От доста време насам имам някакъв страх, понякога знам от какво, понякога не, но в повечето случаи ме е страх да не припадна, просто ей така както си ходя или ей така както съм на гости... Примерно като тръгваме на някъде да вършим работа, някак си през главата ми минават мисли от типа на: "Ами сега, ако докато идем там припадна, какво ще правят с мен, ще се притеснят прекалено много, дали няма да ми стане нещо от припадането, дали ще оцелея, ще им забавя цялата работа с мен, ще се чудят какво да ме правят..." и тем подобни... И действително като тръгне за тази работа само това ми е в акъла, даже сякаш не чувам другият разговор, включвам се бегло, но мисълта ми е само там и най - малкия симптом започва да ме притеснява - примерно стане ми топло или нещо от сорта и почва едно неистово притеснение, което сякаш горе долу се научих да контролирам... И напоследък, в последния един месец имам чувството, че като ходя в топлото, ще ми стане лошо и сякаш ме е страх от слънцето... От самата топлина, притеснявам се, че ще припадна и имам чувството, че започва да ми става лошо, когато съм на жега за не много дълго време - може и от самото притеснение и внушение да е, но нали знаеш как е... На 23 юли жена ми роди секцио, по време на операция не се притеснявах чак толкова много, макар, че ми идваше да припадна, голямо напрежение е, не е истина...
Когато ходиме за един преглед и като се качвах в болницата, минахме през слънцето, а то беше много силно, ама има няма да сме ходили 100-200 метра и влезнахме, тогава чувствах, че ми става лошо, много странно чувство е, трудно се описва, стомаха е постоянно свит, сякаш ми се гади, някакъв дискомфорт в гърдите, устата ми пресъхва, дето се вика за секунди, без бръжденето в ръцете и врата, като че ли и лека замаяност... И имам чувството, че колкото повече хора около мен, толкова по притеснено се чувствам и като че ли се засилва това нещо... Имах чувството, че ще припадна, но както и да е някак си се справих - вода пих, малко по лицето се намокрих и това беше, нищо кой знае колко фрапиращо, но доста гадничко.
Примерно притеснено ми е да се качвам в друга кола, защото имам чувството, че може да ми стане лошо и нали знаеш какво ще си кажат хората, как ще реагират, дали ще се изплашат и тем подобни. Много ме е страх, че ако припадна може да си отида от този свят, като че ли това ми е най притеснителното и постоянно го мисля, не знам какво ми става, честно казано, преди 1-2 години си бях страшно стабилен психически, но сега отдадох изведнъж, не знам от какво е, но чувството е ужасно.
Също се страхувам, че един ден може да полудея, това също го имам като страх, казвам си: Ами, ако изведнъж полудея, какво ще стане?", ами ако отдам още повече психически, дали няма да се побъркам?
Ами, ако припадна един път, няма ли да се повтаря постоянно? Ей такива неща ми минават през главата.
Сигурно ще кажеш, че съм изключително луд, не знам, ти си специалист и ти знаеш най - добре.
Просто се реших да ти пиша пак, така се успокоявам, поне знам какво се случва с мен.. Иначе само един път оттогава съм почувствал изтръпване на ръцете и устата ми беше супер суха, чак трудно преглъщам...
А, сетих се и друго нещо, което ми е много странно. Казвам си някоя СУПЕР ГОЛЯМА ПРОСТОТИЯ и, ако не стане си казвам, че ще ми стане лошо... Ей това вече ще ми е интересно да ми го обясниш и действително ли ще ми стане лошо или просто ще се почувствам супер дискомфортно и ще отмине?
Пример ти давам веднага. Казвам си, че ако жена ми тази вечер не ми каже "приятни сънища", ще ми стане лошо, и като не ми го казва и подтиквам, моля ти се кажи ми го, за да не ми стане лошо и много други такива.
Примерно се забавим в някой магазин или някой се бави и аз го чакам и си казвам, че това от това чакане ще започне да ми става лошо и супер други странни неща. Примерно, ако не извърши човека дадено действие, което иска, си казвам, че ще ми стане лошо (и не само, примерно някой се намира в някакво положение,а мен ме дразни (това рядко де, почти никога, но нали знаеш внушението), абе общо взето всички действия или неща, които могат да се случат в живота или които става, могат да ме накар да си помисля, че ще ми стане лошо, ако станат или, ако не станат..), веднъж дваж ме е изпотявало само, сърцето се е разбуквало, но нищо по сериозно... Притеснява ме ДАЛИ РЕАЛНО МОЖЕ ДА МИ СТАНЕ ЛОШО, АКО СИ ГО КАЗВАМ И ПРИМЕРНО ЧОВЕКА НЕ МИ КАЖЕ ИЛИ ПРАВИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, ИЛИ ПРОСТО ЩЕ МИ СТАНЕ КОФТИ ТАКОВА ЗА МОМЕНТ ДВА И ЩЕ ОТМИНЕ, НЕ ВЯРВАМ ДА МОЖЕ ДА МИ СТАНЕ ЛОШО... ТИ КАКВО МИСЛИШ ПО ВЪПРОСА? МОЖЕ БИ ще почувствам някакъв ДИСКОМФОРТ, ще си помисля, че ще ми стане лошо, но едва ли би ми станало, ти как мислиш?
Оценявам това, което правиш за мен наистина. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО благодарен ще съм ти, ако разгледаш и отговориш на всички мои небивалици, не знам как ще ти се отблагодарявам, приятелю.
Много се извинявам за изгубеното време от мен. Благодаря ти предварително за отговорите и ти желая всичко НААААААААААААААААААЙ - ХУБАВО В ЖИВОТА!
Поздрави, Дейвид.
Като смея да твърдя, че днес се чувствам по - добре и сякаш някои неща започвам да ги преодолявам... Малко по - малко, но все пак има мъничък прогрес.