Renita

Здравете отново,г-н Баев! Опитвам това със съзерцаването,с наблюдение на мислите си без да влагам емоция.Е,доста е трудно!Не съм вярвала,че на човек в ума има толкова много мисли.Направо "ще гръмна".Все едно гледам филм на ужасите.Не мога за миг да намеря спокойствие,докато се опитвам да ги наблюдавам.Сякаш знаят,че няма да им се "връзвам" и идват още повече и повече.Кажете ми това нормално ли е?Да продължавам ли така,с очакване,че нещата ще се успокоят? Иначе усещам,че ако наистина се науча да си наблюдавам мислите без емоция,ще ми е по-лесно със страха-той ще бъде мисъл,на която няма да се поддавам. Другото,което открих като своя грешка е,че до сега винаги,когато съм излизала навън,съм мислела варианти за спасение-евентуално ако ме достигне ПА.Т.е. аз съм търсила начин за бягство,а не как да преодолея страха.А то не винаги има такива варианти и съответно страха винаги си остава.Сега ми отворихте очите,че трябва да остана в страха....Не че не съм го чувала и преди,но незнайно защо съм го забравила или така ми е било по изгодно...Точно в такива моменти е ролята на специалиста,защото човек като се самолекува,колкото и неща да знае,в един момент не може да погледне нещата отстрани и да си забележи грешките. Толкова съм Ви благодарна за помоща,която давате на всички нуждаещи се! Желая Ви хубав ден!

Благодаря за бързия отговор! Първото,което искам да ви кажа,за да бъда честна е,че за сега няма да тръгна на психотерапия.Не защото не вярвам,а защото смятам,че с помощ от ваша страна,ще успея и сама.Вярно че до сега сама не съм успяла,но все се лутах между различни методи и незнаех дали са правилни. Това,което ми казвате,наистина съм го чувала и е вярно,че не съм толкова упорита във тренировките си.Все още не е станало част от живота ми и от характера ми.Но съм усетила удоволствието и ползата от медитацията(при мен е релаксация).Незнам защо,но все още го имам като неприятно задължение,въпреки че ми е приятно по време на самите упражнения.Сещам се за медитацията и уединението,когато ми стане страшно напрегнато.Тогава след 10-15 мин. ставам като чисто нова . Не се бях замисляла,че стоенето вкъщи,ми вреди.Аз не работя,но имам прекрасно хоби,което мечтая да ми стане професияАз нямам миг на скука,когато съм вкъщи..Но наистина станах раздразнителна на моменти,дори от нищото.Според вас това ще се оправи,ако започна да си налагам да излизам всеки ден,така ли?Аз излизам,но по задължение,за да свърша неюо и после обратно вкъщи.Другото,което трябва да правя е- упражненията с мислите,които ми казвате. Ще ви моля за съдействие,защото съм се хванала за вас като удавник за сламка. За мен най-големия успех,който имам е,че вярвам,че ще се оправя-просто съм убедена.Вече предусещам вкуса на свободата,все едно ми предстои да проходя за първи път!Толкова е хубаво!И списъкът ми с нещата,които ще направя тогава,става все по-голям...

Здравейте г-н Баев!Обръщам се към Вас,защото очаквам отговор от Вас. Накратко моята история.На 29 год.,семейна с две деца.Имам ПР от 2 год. 1 год. бях на лекарства,като си мислех,че те ще ме оправят.Втората год. започнах терапия-около 3-4 мес.Тя приключи по преценка на специалиста ,че съм добре и от тук нататък мога сама да се справя.Това,което имах да оправям беше страхът от излизане навън.Вече нямам ПА,но вкъщи е единственото сигурно място,което имам.Мисля си да не би вече да не съм с ПР,а агарофобия?!Както и да е.В момента излизам навън единствено и само по задължение.Удоволствие изпитвам само ако съм в гората,късно вечер или на място,където няма много хора.Страховете ми не са свързани,че ще умра,а че ще ми стане толкова зле,че няма да мога да се прибера и ще трябва да си търпя усещанията.Знам че трябва да се слея със страха и съм го правила 2-3 пъти.Тези пъти са завършвали с успех за мен,но не винаги мога да си наложа волята да изтърпя всичко.В повечето пъти страхът ме побеждава-просто тогава не мога да мисля.Отчайва ме мисълта,че примерно на кино съм ходила няколко пъти,но всеки път страхът е както първият път.Специалистът ме съветваше точно това-да правя нещата ,от които се страхувам,докато не стана победител.И аз го вярвам,но до кога?Колко време е нужно и дали това е точната техника. Много неща прочетох във форума и виждам,че повечето истории се препокриват. Всъщност виждам напредък във себе си,но той е толкова малък,че едва долувим. Ще очаквам вашето мнение! п.пЕдинствено не съм се борила със страхът ми от возенето в извънградски автобуси,т.к. само визуализацията на това ме кара да се задушавам!!!