[Има ли Бог или богове сме ние?]

Бог не те наказва, когато се почувстваш жертва, когато се почувстваш наранена. Хората правят това. Нали казах в един предишен си пост, че ако поискаш може да избереш смъртта, но не го правиш, защото осъзнаваш тежкия грях в самоубийството.

Бог ли ме наказва, че вече втора седмица съм с температура? Не, не ! Не ме е наказал Той.

Може да ти отговорих и малко пристрастно в предишния пост, но ми заприлича на един човек, който непрекъснато се лепи за мен с различни имена в който и форум да пусна мнение. Та сега ще се опитам да не бъда пристрасна в отговора си.

Не съм безгрешна и затова не вземай всички мои думи наготово. Изпитвай си ги както знаеш и аз така правя - както с моите мисли/които идват до мене/, така и с думите които чета. Опитвам се да отсявам истината от лъжата, защото едното те води в правилната и градивна посока, а другото напротив и с времето тази посока и интензивност се засилват. А след мислите следват думите, след тях делата и така, а когато се свързват със сърцето - се материализират в живота ни.

Апостол Павел има една хубава мисъл по този повод, писано е в Библията и там се казваше нещо подобно

"Събаряме крепости и помисли, които се издигат високо против познанието за Бога". И когато съм се молила с тези думи за себе си, резултатът е бил поразяващ и накрая си исках на тяхно място/щото нали нищо не остава празно/ да бъдат поставени Божиите истини.

Относно съденето съм на обратното мнение. Понякога вярата зависи от съдбата на човека.

Но и това, което пише в Библията е обратно на това, което казваш. А за мен Библията си е истина, ако искаш да я разбереш и не я четеш с предразсъдъци. Ако я четеш с предразсъдъци - виждаш тях, отразяват се като огледало.

Пс. 18:24-27 описва подобни състояния

24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му. 25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш. 26 Към чистия, чист се ще явиш. 27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

Относно съда, не ми се коментираше, защото също е една безкрайна тема, но щом трябва.

Евреи 12:6-7 се казва

6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема", 7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото наказва?

1Кор.11

32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света

Твоето мнение е един вид мнението на света, които сега може и да не бъдат съдени, но един ден все ще бъдат.

А своите си Бог ги променя тук и сега. Вярвам, че и с теб е така, но не го осъзнаваш все още или на това, което му казват "наказание" - ти го наричаш с други думи. Но тогава ще се окаже, че говорим едно и също с различни думи.

Ако е така значи казваш, че Бог е направил всичко, за да може човек да го надрастне, победи, а не да остане поробен от нещо си - било то болест, бедност, кражба, лъжа или каквото и да е там. Тоест човек да се превърне в Бог, а не да остане в низините, в блатата и далече от Бог.

Но затова е нужно знание, "поради незнание людите погивали" - ако нямаш знанието какво ще правиш.

Например при мен идват всякакви видове знания и за какво ли не, но за собствения ми живот - не знам изходния път.

Или съм пристрастна и не го разбирам.

Не знам дали точно тази насока си имал в предвид в изказванията си, но думите ти на тези мисли ме навеждат.

Не вярвам изобщо в съда след смъртта. Ти като си умрял, смъртта ти плаща цената на греха/на всички грехове/ или поне това се разбира от Библията. И за какво му е на човек да мисли за след смъртта. Би трябвало да мисли за живота, сега. Изобщо не ме интересува какво ще бъде след смъртта. Интересува ме какво е сега и какво мога да променя сега в живота си, а не след смъртта.

Хората правят това, което Бог е допуснал да правят. Сещам се за цар Давид и един негов слуга, който го хулеше. Той прие хулите като от Господа, защото Господ беше го допуснал.

И аз тъй приемам отношението на хората. Когато те нараняват, значи Господ го е допуснал поради някаква причина.

За мен няма случайности. Нищо не е случайно и затова винаги търся причините, за да мога да променя последствията, но когато не виждам причините, тогава не разбирам Бог и не знам какво да мисля.

Сега да не се ровя за цитати, но беше писано, че когато отношенията с Бог са ти в изправност, Той примирява с тебе и неприятелите ти. И в това вярвам.

От сърце ти пожелавам бързо възстановяване! Божията благодат с тебе! А Божията благодат е Светия Дух.

Исая 11

2 И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;

ПП Защо имам усещането, че знаеш повече отколкото казваш?

И всъщност така си е. Плътта винаги се противи на духа, както и Роденият по плът винаги ще гони родения по Дух, но понякога го забравям.

[Има ли Бог или богове сме ние?]

„Духът на всяко едно същество е несътворен“ означава, че сътворяване на този дух е невъзможно нито за мене, нито за Бог (без значение кой какъв смисъл влага в понятието). Невъзможното си остава невъзможно. Това, което е несътворено, вечно и неизменно (примерно принципите ръководещи Битието), нито аз, нито някой друг може някога да промени.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече?

...

Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа:

1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето.

2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън.

За пръв път чета нещо подобно и на на подобно ниво мнение/нали не е цитат, защото ако е искам да знам от кой/.

Който и да е авторът, мойте почитания. Не се срещат често такива хора. Но имам дарбата по думите да усещам вътрешната духовна същност на човека. Не знам как, но е така.

Благодаря от сърце за споделеното! Може и да не разбирам всичко в пълнота, но вътрешно знам, че е точно така, както си го казал.

Сътворението го свързвам с трите букви майки/Отец, Син и Святи Дух/, аналогично - небе, земя, въздух или дух, бездна, тъмнина - първоначално съществуващи и "да бъде светлина" - от която светлина е сътворено всичко останало примерно.

Но има ли светлина, вече следва двоичността - светлина, тъмнина/ добро и зло.

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Бог не ограничи по никакъв начин човека със заповедите си. Бог просто даде на човека възможността да се ограничи. Бог каза: " Не убивай ", но Той не отне свободата на човека да не убива. Каза: " Не прелюбодействай ", но не отне правото на човека да прави безразборен секс.

Бог на Земята не поиска от човека подчинение. Той просто даде на човека да избере дали да се подчини. Не на Него, а на човешкото в човека.

Ами не е точно така. Защото Божиите заповеди са всъщност действащи непрестанно, подобно на закона за гравитацията. Дали го знаеш или не - той си съществува и действа. Така че искаш или не искаш се подчиняваш. Ако не се подчиниш, следват последствията и те те карат да се подчиниш или да промениш посоката в която вървиш. В този свят не всичко виждаш и не веднага, защото цялото понякога пречи да се види частичното, но по принцип е така.

Сега първо трябва да те питам какво разбираш под думата "човек" - осъзналият се човек или неосъзналият се, който се приравнява с егоистичната природа?

Ето ти пълна свобода. Можеш да правиш всичко. Бог не ти забрани да лъжеш. Той просто ти даде правото да избереш.

Лъжи, убивай, изневерявай, кради. Бъди спокоен, че Бог няма да ти прати инфаркт, няма да ти прати болно дете. Няма да ти прати случайно подлхлъзване по стълбите и нелепа смърт. Бог на Земята не наказва. Той наказва след смъртта. А дотогава всеки е свободен да прави каквото сметне за добре.

Никъде не се казва, че Бог на Земята не наказва. Съдиш повърхностно, за съжаление и се опитваш да изземеш Божиите функции, но си далеч от истината. Когато Бог е показал милост на престъпник, ти не завиждай като дявола и не съди преждевременно и прибързано. Явно си е имало причина.

Така си мислиш ти, че Бог не наказвал на Земята. Ако знаех какво ще преживявам на Земята предварително отпреди десетки години, щях да предпочета смъртта. Теб не те ли наказва на Земята Бог, за нищо?

Да избере как да живее.

И аз си мислех, че избирам как да живея. Ще избираш ако си заобиколен от хора, но ако си в пещера с лъвове - какво ще избираш? Как да живееш или как да оцеляваш? И в един момент се питаш - струва ли си усилията само за едно оцеляване? А вечният живот с какво се отличава от този, че да го пожелая - също се питам?

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Не ставаше въпрос за аргументи.

Просто много е учудва това, че хем не знаеш какво представлява нищото, но правиш изводи за това какво може и какво не може нищото?!

Отговорих ти в друга тема.

И аз стигнах до същият извод - нищо не съществува, но така го наричаме. Не може нещо да се пръкне от нищо, нали така?

[Има ли Бог или богове сме ние?]

„Духът на всяко едно същество е несътворен“ означава, че сътворяване на този дух е невъзможно нито за мене, нито за Бог (без значение кой какъв смисъл влага в понятието). Невъзможното си остава невъзможно. Това, което е несътворено, вечно и неизменно (примерно принципите ръководещи Битието), нито аз, нито някой друг може някога да промени.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече?

Това мнение на Станимир ми припомни някои неща и ще си позволя да споделя с вас, така както Духът ме води.

Знам, че за някои ще са дълбоки води и може да ми опонират, но нищо.

Виждаме, че в основата на разбиранията ни стоят възможностите - Какво Бог може да сътвори и Какво човек може да сътвори?

По това определяме/по принцип/ кой Бог, доколко е Бог, по това което е направено, сътворено.

Затова съвсем уместно и на място тук искам да разгледам Битие 1 и Битие 2, където са описани двете сътворения.

Едното е Сътворението на Бог, а другото на Господ Бог/да кажем, представям си го като Исус - защото на Него му казват още Господ, тоест Личност/.

Някъде бях споделяла за двете сътворения, но сега не ми се рови и не ми се вадят цитати. Ако погледнете Библията или малко сте запознати, ще ме разберете. Ако не - ще цитирам всичко едно по едно, само ми кажете, ако има нужда.

Та в първото сътворение се виждаше, че Водата/бездната също я свързват с вода/ и Духът и Тъмнината съществуват. Те не бяха сътворени.

1 В начало Бог създаде небето и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. 3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

Първо е сътворено небето и земята, второ светлината,

Ден първи - простор, небе

Ден втори - сушата, трева семеносна, плодоносно дърво

Ден трети - светлина на небесния простор, ден и нощ, светилата-двете големи светила/дали небе и земя или не, не знам, и звездите

Ден четвърти - от водата - одушевени влечуги, птици, морски чудовища ...

Ден пети - одушевени животни

26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Забележете тук човека е създаден в ден пети и той човекът е /мъж и жена в едно, по Божият образ/. Което значи в Бог е мъжкото и женското начало едно цяло.

Ден шести - споменава се цялото небесно войнство

Ден седми - почивка

/До тук се говори за сътворението извършено от Бог

Битие 2:4 започва описание на сътворението извършено от Господ Бог

4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. 7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. 8 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки.

В това сътворение, не се сътворява Светлината, а небе и земя. Човекът е сътворен преди трева, да е поникнала на земята. Сътворен е мъжът от пръст се казва и едва след него е сътворена Ева от реброто на Адам/е писано/.

Надявам се и на вас ви правят впечатление тези различия.

Тоест в Битие 2 Господ Бог използва вече съществуващите налични материали при сътворението си. Светлината съществува

А в Бите 1 виждаме, че Бог създава светлината, но Духът и водата са съществуващи.

И мисля че въз основа на тези писания, а и други подобни вече можем да съдим за Бог и Господ Бог.

От това - кой какви материали използва при сътворението и какво сътворява.

Понеже в Битие 1 се споменават Земя и Небе и след това пак, то става ясно, че първите Земя и Небе, не са тези, които познаваме в помента, които виждаме.

Не знам разбира се, какво искам да кажа? Ако не е ясно, можем да спрем засега.

[Има ли Бог или богове сме ние?]

"Смисълът на този свят е свободното творене на хармо­ния, на красота и на любов. Bсичко може творчески да произвежда само себе си, спазвайки Закона".

Благодаря за включването Галио. Много усмивки и за тебе!

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Защото Бог на Земята не дели хората на добри и лоши. За него тук всички сме хора. Ние сме тези, които ще разделим злината от добрината. Толкова е просто.

Слава на Бог за теб. Достигнал си до някои мъдрости, които много вярващи уж се пишат, а не са достигнали до тях.

В Библията се казва, че Бог дава Слънце и дъжд на злите и на добрите. Тоест в Божието Слово, което е Истина, се казва същото което и ти си разбрал/а - че Бог не дели хората.

И точно до същото достигнах и аз - ние сме тези, които ще разделим злината от добрината в този свят. Само че аз го изразявам по друг начин - ние сме тези, които ще възстановят Закона на Равновесието в този свят.

Преди Христос този закон също беше нарушен и Бог изпрати Сина Си, за да бъде този закон възстановен, но Той не търсеше Своето, нито говореше от Себе Си. Един вид не се страхуваше да плати цената, за да бъде възстановен Закона на Равновесието в този свят, нашият.

Злото съществува, защото иначе доброто не би могло да се прояви. Нали именно борбата ни срещу злото ще бъде нашата лична карта след смъртта ни. Човека е свободен да прави злини, но правеното на злини ни показва точно това. Че в човека място за зло няма. Точно така! Злото се наказва от Бог, защото е извън човека. Може човека да стори зло, но това зло идва да ни покаже, че в човека няма място зло. Следоветелно извършилия злодеяние трябва да се накаже. На Земята от нас. А след Земята от Бог.

Учудваш ме с правилните си разбирания, наистина.

Само за първото изречение разбрах друго. Когато злото е проявено, доброто е скрито и обратно, защото те са двете страни на една монета. Когато Христос царува, дявола бяга.

Така е иначе - човека не е нито доброто, нито злото. Злото и доброто човек сам ги допуска в себе си. Дава място или на злото, което води към смъртта или на доброто което води към живота.

Всъщност това е изборът, който човек прави - живот или смърт. Затова във Второзаконие се казваше "Изберете живота". Това е Божията воля, но не всеки избира живота.

А относно наказанието - ние не наказваме човека, а злото което той е допуснал в себе си и ако не може чрез вяра да отдели злото от себе си, то човек умира заедно с него.

То дори и ние да не накажем, Божиите закони си действат, както законите за гравитацията.

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Бог е сътворилия всичкото. Глупости са това, че Бог чертае планове за всяка отделна личност.

Бог не създава богати, не създава бедни, не дава късмет, не дава и здраве, не дава дълголетие, не дава и ранна смърт.

Не събира, не разделя. Не залага в определени личности дарба - артистична, музикална, пророческа... Той просто е сътворил дарбата.

Бог ни е дал свят, в който всеки има пълното право да избере от ограниченото. Той не чертае пътят, по който да минеш. Той просто е създал пътя, по който може да минеш. Той по никакъв начин не взема отношение в живота ни. Той ни е дал просто възможност - да Му вярваме, да Му се молим, да искаме от Него.

Интересен поглед на живота и нещата. Не съм го срещала преди и не знам дали всичко разбирам, но ако трябва Бог ще ми даде разбиране.

От една страна е така - Бог не ни създава бедни или богати/в този относителен свят е много трудно да се формират точни понятия/.

Но от друга страна Бог ни е дал разум, на всеки различно и всеки според дадените му гени прави своя избор.

Например по-разумните правят по-правилни решения да речем/не че няма изключения от правилото/.

Според теб нищо не зависи от предопределението ли? Всичко зависи от свободната човешка воля?

Съгласна съм, че Бог е сътворил дарбата. Моят пастир казваше преди много време, когато ходех на църква, че всъщност дарбата е една и тя е Светия Дух, а всички останали дарби идвали с Него.

И така си е. Когато имаш дарът на Светия Дух, може в теб да се проявят всички дарби и това ще е съвсем странно за един обикновен човек, който преди това не е имал нито мъдрост, нито знание, нито е бил богат, а изведнъж забогатял....

Но от друга страна Петър, когато ходеше по вода дори не беше получил дарът на Светия Дух/получи го на Петдесятница/. Ходеше по вода с вяра и след думите/Словото/ на Христа.

Всъщност това ли имаш в предвид, че когато човек повярва в Бога, то няма значение как се е родил и в какви условия е живял? След това животът му се променя независимо от гените и средата в която се е родил, благодарение на вярата.

И все пак моят пастир казваше, че истината била по средата на две крайни мнения.

Крайностите в случая са да си мислим, че нямаме никаква свободна воля или че няма никакво предопределение.

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Не,не си Бог.И нищо ,което Бог е сътворил,не можеш да сътвориш.

Аз бих искала да ми сътвориш една тревичка или едно цветенце...Ще можеш ли ?! А една мушиччка или една птичка ?!

В Библията пише, че не можем да сътворим дори един косъм било то бял или черен. Някой сътворил ли е?

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Една вметка само. Словото не са буквите, а енергията, смисъла, който е вложен. Словото е вибрация, която идва от интуицията, душата...

Влагам много по-голям смисъл в Словото, а също и в буквите - от тях е сътворено Словото. Словото е Бог се казва в Библията/Йоан 1/. Така че всяка представа е нищожна и всяко обяснение. А буквите според Сефер Иецира си имат числова стойно, ширина и мяра.

Първата буква символизира Бог. Трите основни букви символизират Отец, Син, Дух/небе, земя, въздух и т. н. и т.н./

Словото е също толкова необятна тема, колкото и темата за буквата. Цифрата едно също символириза Единицата, Бог.

Не можеш да събереш в едно изречение всички тези представи, нито да изразиш с думи Божеството.

Ако желаеш пусни друга тема за Словото и буквите/цифрите и там ще се включа, защото тези теми са необятни.

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Ангелите може и да ги смяташ за божества, но май не са точно.

В сравнение с нас, животните, растенията ...

да кажем в сравнение с нас

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Ще го кажа така: Абсолютно всяко нещо, което някой (Бог или не-Бог) е направил, прави или може някога да направи, е и в моите възможности да направя, ако не сега, в бъдеще. Бог ли съм? – Не, аз съм като всички останали. Има ли Бог, принципно различаващ се от всички останали? – Не. Всяко нещо, което човек може да направи, е плод на съответстващи усилия от негова страна за да го постигне. И твърдения, че има Бог, който е абсолютно съвършен, не само като потенциал, но и като реализация на този потенциал, без да е положил никакви усилия за това, за мен са нелепи.

Може и да не мисля точно като тебе, но мненията ти в тази насока са ми интересни.

Преди смятах, че само Бог може да твори. Но и ние хората сме един вид творци/музиканти, певци, художници .../

Разбрах от книгите на Друнвало, че много неща се сътворяват също, а и Саи Баба е пример за сътворение на предмети и там каквото било.

Съгласна съм с това, че Бог се изявява предимно и най-силно чрез човека. И който човек може да изяви в най-голяма пълнота Бог, то неговият Бог се смята за най-голям, нали така?

Съгласна съм, че в проявлението, тоест в Битието има ограничения и може би също и за съвършенството.

Дори съм съгласна да приема Бог като действащ принцип или закон, но не само толкова, защото този принцип и закон имат разум и мъдрост, дух и душа, имат Любовта в себе си.

Непроявеният Бог, откъдето идва всичко проявено е вече Съвършенството и Пълнотата. Там откъдето сме излезли и където ще се върнем. И връщането в Бог, бих го нарекла Божий покой, а излизането в Битието на Сътворението - движение или нещо си такова.

Понеже не мога да ти дам по-точен пример. На мен най-ми допада описанието на Бог в Сефер Иецира като Слово, букви.

Тоест да кажем буквите си съществуват в латентно състояние/като непроявен Бог/ и чрез всички възможни техни комбинации могат да се проявяват в света. Тоест Бог си съществува и в небитието, но се проявява чрез нас и Творенията си в Битието.

От тази гледна точка не разбирам как може ние да сме богове, а Бог да не съществува. Не знам разбираш ли ме?

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Ние сме мини божества. Има и Бог дето е навсякъде и във всичко - безгранична жизнена енергия, разумност. Има и божества, които са по - големи от нас ( ангелите например).

"Аз рекох: богове сте вие."

http://www.sibir.bg/...le&artID=519481

Тук няма спор. Такава е и моята вяра. Вярвам, че и в нас се проявява божественото, доколкото му позволим. Вярвам, че има Бог който е навсякъде, тоест във времето и извън него. Има и божества, да кажем разуми, от които са достигали мъдрости до мен, знание.

Ангелите може и да ги смяташ за божества, но май не са точно. Всъщност този въпрос не ми се иска да го обсъждаме в момента, да не изместим в друга посока. Важно е да знаем, че спасение се проповядва за човеците.

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Да, и аз забелязвам това

И докато за един материалистично настроен човек това някак си ми изглежда по-естествено, то продължавам да се чудя, когато го срещам при хора с духовна нагласа.

На какво се дължи?

Според мен е изкушение някакво, през което сигурно всички минаваме.

Лично за мен много отрезвяващо и смиряващо ми подействаха едни доста неприятни, да не кажа страшни преживявания, при които много ясно ми се показа, чия воля се реализира и колко нищожно дребни и слаби същества сме ние, особено взети поотделно.

Диана, радвам се че засягаш точно въпросите за предопределението и свободната воля, защото в зависимост от вярата в предопределението или свободната воля се определя и всичко останало като мироглед в човека. Както от вярата в задгробен живот или в този живот се определят много неща.

Преди време твърдо защитавах позицията за свободната човешка воля, но с времето все повече се убеждавам, че липсва такава също от житейските примери, от тези в живота ми.

То за това се казва да познаваме Божията воля от опит/от живота го разбирам и от личните опитности, сблъсъци/.

Случвало ми се е да тръгнем с кола, без пари и да ни стоварят посред пътя така да се каже. Добре, че в онзи ден все едно Бог ми е говорил в сърцето да си взема единствените два лева, които тогава имаше в къщи, че да можем да се приберем по-живо, по-здраво. Откъде ще знам, какво ще се случи и изобщо този вариант не беше записан в плана, не се предвиждаше, но се случи и съм безкрайно благодарна, че нещо ме накара да си взема двата лева, които използвахме с детето за билети, за да се приберем в къщи от края на града. Иначе щеше да ни коства поне четири часа пеша, не знам точно, но губо сметнато е така.

Отделно ми се е случвало да нямам пари и да готвя повече, точно когато ни идват гости. Тоест сготвеното се оказва съвсем навреме и намясто и не се изхвърля, нито парите отиват на вятъра. Когато имаш пари не е проблем, но когато нямаш и си броиш стотинките тези мъдрости Божии или знание Божие ми идват като балсам.

А колко пъти Божие знание или мъдрост са ми спестявали кавги и какво ли не. Не мога да споделя всичко, но след тези опитности в живота ми изобщо не се съмнявам в Божията промисъл и предопределение. Дори преди си мислех, че то е само за най-важните неща в живота/в същност това ние не можем да го определим през нашия поглед, кое е важно и кое не/, но не е така - и за най-дребните се оказва, че има промисъл. Защото не се знае това дребното до какви последствия ще доведе в бъдещето.

Та напълно те разбирам, колкото и да не ми се иска да вярвам, че толкова неща са предопределени. Дори понякога се питам дали изобщо нещо зависи от нас. И все пак изживяното променя характерът ни, тоест шлифова диаманта.

[Има ли Бог или богове сме ние?]

Благодаря на всички участници, защото засега само помагате на действието на Духа, не го спирате и смятам, че ще може тази тема да я развием в дълбочината и ширината.

Бог никога не дава нищо случайно/поне за мен/ и винаги го дава на точното време, когато има готови сърца.

Преди няколко години ми се даде да разпечатам някои стихове от Даниил. Позволих си и тук да го цитирам, но виждам много на място, схванах защо. А и защото Учителят си позволява да цитира Библията преди да говори за общите принципи.

Откровение е разпечатана книга, пророчество, нищо че някои и досега се мъчат да я разпечатват. То си е писано, но Даниил не е. И знаете ли там няколко стиха, за да ги разбереш точно и правилно трябва да си запознат с много библейски принципи, истини и пророчества. Та няколко стиха ми говореха колкото една написана книга и сега е така, ако не спрем действието на Духа.

Та в книгата Даниил се говори за последното време в което много светии ще бъдат заблудени от измамни духове, но пише още, че мъдрите ще се спасят.

Каква е разликата между Бог и измамните духове? Няма да го обсъждам тук, но по принцип в Бог е съвършенството и пълнотата, цялото. А на измамните духове все нещо не им достига, липсва съвършенството.

В книгата Даниил е споменато, че в последните време ще се даде разбиране върху нея, ще бъде разпечатана, мъдрите ще я разберат.

Но още в последните времена ще има хора, които ще се подведат по измамни духове.

Всичко това, колкото и банално да ви звучи говори само едно - някои неща са назряли за изпълнение.

Ще се включа допълнително при първа възможност и ще отговоря на всеки поотделно според както имам в сърцето си.

Не мислете, че съм пуснала тази тема да се заяждам или за да търся своето си, ни най-малко. По-добре щеше да е да си рисувам рисунки и да ги продавам, вместо да пиша, но времената го налагат.

Виждам, че и от дарбите които получават, хората се повлияват. Но на който му се е давало Слово на знание и мъдрост, да разбира, да отсява между истината и лъжата, между съвършеното и несъвършеното, ще ме разбере.

А моят пастир всичко си имаше, но нямаше разпознаване на духовете и това му пречеше понякога.

Когато говоря за Слово, думи също искам да спомена, че има слова пречистени седем пъти, като сребро претопено в пещ се казваше.

Такива са думите на Тот. Може някои да са го усетели, някои не. Пророчеството на Даниил се равнява на нещо подобно сред пророците и в Исая има много ценни принципи и пречистени Слова.

Затова искам да гледате безпристрастно, за да стигнем до там, до където Бог иска да стигнем в знание, мъдрост, разсъждения. Дай Боже - за наше благословение. И Бог е в единственото, дано успеем да бъдем единни въпреки различните мнения и достижения в духовната област.

[Има ли Бог или богове сме ние?]

В последно време много често срещам реплики като "Аз съм Бог" и няма други.

Хора достигнали някакви успехи или частичен духовен напредък и то най-вече в този свят/илюзионият/, в отражението - се смятат за богове.

Хора подобно на Саи Баба, които могат да материализират предмети ... се смятат за богове.

И други примери има. Четох и други мнения. Затова реших да пусна тази тема.

За мен човек, който смята себе си за бог и отрича съществуването на Бог е един вид така нареченият Антихрист, а от друга страна бих го нарекла ограничен, защото тази вяра само ограничава. Може и да греша, но на този етап това са разбиранията ми.

Сещам се за библейският пример с Даниил.

Той беше поставен между живота и смъртта в различни изпитания. Всеки, който не можеше да разгадае съня на царя беше обречен на изтребление сред служителите. Царят не помнеше сънят и никой не получи знанието за съня, освен Даниил чрез когото се спасиха хиляди други животи.

Той имаше силата да остане жив в огъня, в който тези, които го палеха изгоряха. Още имаше силата да остане жив затворен с гладни лъвове и не само. Имаше силата да пророкува бъдещето и много други неща, за които хора като Саи Баба и много други самозвани духовници само могат да мечтаят.

Та този Даниил въпреки всичките си дарби и таланти и въпреки всички успехи не се възгордя и за миг не забрави, че съществува Бог на небесата, а днешните духовници смятат че Бог няма, че Бог е единствено това, което се проявява чрез човека/но не и извън него/, че Бог е само някакъв закон или принцип или разни други подобни вери.

Даниил 2:19-23

19 Тогава се откри тайната на Даниила в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори. 20 Даниил рече: Да бъде благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са Негови. 21 Той изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе; Той е, който дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните. 22 Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; И светлината обитава с Него. 23 На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, И Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила Като си ми открил онова, Което попросих от Тебе, Защото си ни открил царската работа.

27 В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози. 28 Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносора онова що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си; 29 Царю, размишленията ти дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което има да стане по-после; и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова що има да стане. 30 Но колкото за мене тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.

Моите разсъждения са въз основа на прочетеното в Даниил. Интересно ми е да чуя вашите мнения и коментари по тези въпроси.

Също ми е интересно как бихте коментирали тези цитати през погледа на Учителя./ако някой се престраши, разбира се/

[Агресията - как да се справяме с нея?]

Твоето :

Има хора, които ще се променят от прошката - на тях ще прощаваме.

Е моето:

Ще прощаваме само след внимателна преценка.

Защото твоето:

Има хора, които няма да се променят от прошката в положителна насока - на тях няма да прощаваме, защото така ще им сторим зло.

Е моето:

Няма да прощаваме, но не защото ще им сторим зло. Не! Простим ли ще им сторим добро.

Няма прераждания, няма карма. Има откъсване от този свят и вечно преминаване в друг.Оставам съпричастен към чуждата болка. Оставам изпълнен с ярост към жестокото в човека.

Съдя, мразя, обичам, съчувствам, за да пиша, но не с ръце, а със сърце - своето досие. След смъртта ми ще се преразглежда, за да ...

Стана ми много интересно. Не бих казала, че тези думи са точно мои. Приеми ги като думи от Петър Дънов към теб.

В много случаи цитирам Библията, но точно тези думи бяха от Учителя/предадени от мойта уста/ и виждам, че по някакъв начин са ти въздействали. Излишно е да коментирам повече, защото Бог си има грижата за теб, както и за мен.

Поздрави!

[Агресията - как да се справяме с нея?]

Имах намерения да споделя някои неща за агресията и мира, но явно няма нужда, поне засега.

Как се справяте с агресията по принцип? Как обръщате агресията в мир? Имали ли сте преживявания на живот и смърт от породена агресия? Или само повърхностни такива?

Имах случай когато една погрешна дума щеше да ми коства живота и тогава просто си изчаках Божият отговор, който и дадох и настъпи мир. Наистина Слава на Бога, защото това не беше моя мъдрост, не беше човешка мъдрост, нито знанието което получих в онзи момент беше човешко.

А скоро един мой близък щяха да го пребият заради една казана дума или по-скоро за малко не го убили.

Та имате ли си представа, опитност изобщо от агресията и от всичко за което говорите?

Обществото ни става все по-агресивно както забелязваме. Хората все по-малко търпят. Знаете ли как да се справяте с агресията в живота?

[Какво ни мотивира да работим?]

Така говорят повечето Българи ,не е ли лицемерно ,ако са прави то същото се отнася и за тези ,които потдържат тази теза .А от работите които съм се занимавал,и с хората които съм работил съм останал с впечатлението ,че над 80% или от 10 човека 8-9 работят здраво .Но както и да е .

Да, срамно е така да се говори. Защото ненужните бройки са съкратени отдавна и един човек изпълнява няколко длъжности обикновено. Има и фирми в които някои работят, а другите са или близки на работодателя с връзки или с някакви други специални отношения и привилегии. Но обикновения работник без гръб - работи за двама и за трима.

А и всеки като му се предлага добре платена работа - работи и гледа да си я запази.

Когато не може да си покрива разходи и не може да се изхранва с определена работа - човек търси друга, оглежда се за друга такава и тогава не може да се очаква повече.

Все пак обикновения работик дава и търпи повече отколкото търпят например в Гърция или други държави.

Така че няма за какво да се обвиняваме според мен. В условията на стрес и недоимък в които е поставен обикновеният човек и е запазил все още човечността си/не се е озверил/ - това трябва да ви говори много.

Иначе е най-лесно да се плюе. Има други черти в характера на българите, които не им помагат много като почитта на глупостта/Бай Ганьовщината/ и наивността, не изпитват нещата, на всичко вярват, но в никакъв случай българинът не е мързелив. Просто когато не виждаш смисъл от това, което правиш - защо да го правиш? Ако виждаш смисъл в работата, ще я работиш. Като не виждаш смисъл в работата, няма да я работиш.

[Какво ни мотивира да работим?]

Никой не работи за слава или за хоби, удоволствие. Всеки работи за пари и това е единствената мотивация, каквото и да си говорим.

Всеки работи за да изхранва семейството си най-малко и да покрива сметките си, ако Бог дава и за повече.

[Агресията - как да се справяме с нея?]

Е нали точно това пиша, че може нещо да е планирано, но то да не се случи така, както е планирано.

П.П. Аха, Бог специално прави план за всеки човек.

Да де, Бог може да греши в планирането. Може и да е възможно

Ами ако не прави план за всеки човек, то сме като животните. Животните имат колективно съзнание, а хората индивидуално. Ако имаме индивидуално съзнание, то дали има да свършим нещо индивидуално и дали би имало нещо, за което индивидуално да сме отговорни? Отговорът е индивидуалното съзнание. Изглежда, че за индивидуалната ни работа и индивидуалната ни отговорност за постъпките ни все пак би могло да има личен план и последствия Иначе, ако нямаме индивидуален план, то за какво ни е индивидуално съзнание?

Оказва се, че само човек новороден има индивидуално съзнание, преди това съзнанието е егоистично/его/

[Агресията - как да се справяме с нея?]

???

За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността?

Продължителността на живота доколкото знам е предварително запланувана. В някои случаи е възможно да бъде планиран дори и начина по който ще се умре. Но който си е правил планове знае колко често нещата не се осъществяват според тях. Висшите планове рано или късно се изпълняват, но това не означава, че преди това те не могат да претърпят множество корекции в детайлите. Човек може да е предвидено да живее 80 години, но да умре на 50 от катастрофа. Все пак човешкото тяло е изключително лесно-наранимо, а и това, че човекът е починал по-рано не влияе особено на еволюционния му път. Просто едно прераждане от многото приключва по-рано.

Сещам се за два библейски примера. Единият беше за цар Езекия/ ако не се лъжа за името/, когато му пророкуват, че поради еди какво си ще умре. Той се моли на Господа и Господ прибавя петнадесет години към живота му.

Тоест за Бог не е проблем да прибави или отнеме години според някои принципи, защото разбираме че пак поради принципи/молитва/ е отменена смъртта за Езекия.

В този пример и нещо друго ми беше направило впечатление, че Бог връща времето назад с петнадесет години за Езекия, но за останалите си продължава всичко, всички събития, те не са върнати назад.

Другият пример за който се сетих е Исус. Животът му е приключил прекалено рано - на тритесет и три, но от друга страна за трите години Той е извършил всичко необходимо в този живот. Не е имало повече нужда да живее Бог в ограничено човешко тяло. Прераждането и смъртта са все още в кръговрата и времето и не извън него.

[Агресията - как да се справяме с нея?]

???

За човека има ли план той да умре или няма план да умре? Има ли Божи план всеки човек да умре или се оставя това на случайността?

Няма случайност.

[Агресията - как да се справяме с нея?]

Защо да не е по мен? Защо си мислиш, че не може да има непредвидени събития? Например да вземем един атентат. Например събарянето на световния търговски център. Нима е разумно да се приеме, че всичките жертви (не ги зная колко са) са загинали по план? Инициаторът извършва замисъла си, но липсва конкретен план кой точно ще умре. За някои може да е изплащане на стара карма, но не за всички. В бъдеще закона за кармата ще компенсира случайните жертви, но по-важното е, че такива може да има. Някой е ядосан за нещо си. Случва се, че аз преминавам покрай него по улицата и той в яростта си ме напада. Карма ли е това, че се случва точно аз да мина покрай него в този момент? Може да е, но може и да не е. Тук не може да изведем никакво правило. Възможността съществува както за едното, така и за другото. Който има способността да вижда в причинния свят ще разбере дали е карма или не. Другите могат само да предполагат.

Предопределението включва всички свободни избори. А те се проявяват като аритметична прогресия, но Бог знае всички възможни избори и резултатът от тях, последствията от тях и както за отделен човек, така и за всички същества.

Знае и до какви пътища ще доведе този избор и до какви следващият.

Затова се казва, че Бог отначалото знае краят.

Как си представяш да съществува свободна човешка воля без да е вписана в предопределението? Невъзможно!

Вземи за пример човек като много клетки/точки/ и като един цялостен организъм.

Всяка клетка или върши това за което е създадена или се изражда и умира. Това е. Може да си представиш и други аналогии. Например тялото Христово ако всички си вършат това за което са създадени - то ще бъде здраво и мощно.

Но ако повечето клетки се израждат - тялото заболява. Би ли допуснал Бог да умре тялото Христово - как мислиш?

И какво зависи от нашата човешка воля? Спомням си и библейският случай с разделянето на езиците.

Каквото и да правиш, не можеш да промениш Божията воля. Знам че мислиш различно и затова ми е интересно да чуя, ако ти се говори, разбира се.

[Агресията - как да се справяме с нея?]

Това писание дойде точно навреме.

Право било на човека да ограби, а не било мое право да го съдя! Май на това любов му се вика, де да знам. Може и да не съм разбрал.

Тук някъде един слънчев подпис си пробива път: " Който щади лошите, вреди на добрите. "

Съскайте, съскайте, съскайте ... Не се безпокойте, че ще погазите Божиите повели. Бог е съпричастност.

Anita03, благодаря за поста!

Всеки ги гази и никой не е съвършен. Защо се притесняваш да изразиш себе си? И мен колко ме хокат и са на противните мнения и въпреки това си казвам моето. Какво от това? Нито ме хранят, нито ме поят - за какво да се притеснявам от хората?

Щом си прецинил, че трябва да съдиш, ще съдиш и никой не оставяй да ти се бърка.

Имаше и една приказка - на човека прощавай, но на дявола не.

Съденето и прошката са си част от Божиите принципи и закони. Има си време и място за всички тях в живота, за да се прилагат.

Има хора, които ще се променят от прошката - на тях ще прощаваме.

Има хора, които няма да се променят от прошката в положителна насока - на тях няма да прощаваме, защото така ще им сторим зло.

Та за всичко си търсим мъдрост и знание. Когато ги има, няма проблем, с Божията помощ ще постъпваме правилно.

ПП Относно примерът - змията по принцип се свързва с дявола, злото. Това че е спряла да тормози хората - все едно егото е спряло да тормози човека.

А че ще съска - то е ясно, докато има кой да се вързва на лъжите, ще лъже.

Просто я разбирам малко по-различно изглежда от вас, тази случка, но както и да е.

Понякога Божият съд или човешки - възвръщат равновесието.

Исус е усмирявал беснуеми без съд, но не всеки го може, освобождавал е хората от игото им и демоните им.

Та змията за мен е образ на тез демони в човека. Те няма да престанат да съществуват, но когато с мъдрост бъдат усмирени - могат само да съскат или да те лъжат/ако не познаваш истината/.