[Бързо духовно израстване?]

Който иска да израства бързо духовно, ще трябва да плаща и цената. Всяко обещание си има условие.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Ех, извърташ се.

Добре, кажи ми само. За един Бог, който е създал естествения порядък в света, възможно ли е за него да не познава този порядък

Всеки вижда и разбира през своята си призма се налага изводът.

А след като Бог е установил естествения порядък, защо да не може да го видоизмени или създаде друг такъв.

Само човеците колко софтуера са измислили и програми, какво остава за Бог. Да не е нещо по-малко от човеците?

Явно ограниченията в нас се изразяват в ограничения към Бог. И този извод се налага.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Ами може и да греша, но от предходното ти мнение останах с впечатлението, че според теб Бог може да измени естествения порядък в света. Или, ако трябва да съм по-точен, останах с впечатлението, че според теб, Бог може да измени един основен принцип и да направи така, че човек да извърши движение, без наличието на достатъчно енергия за това.

Имах в предвид, че в този свят Бог обръща морето в пустиня и в пустинята в море, царе превръща в слуги и слуги в царе. Но това в никакъв случай не значи, че трябва да се нарушават законите за равновесието, напротив.

Отдавна съм разбрала от Библията, че всяко Божие обещание си има и условие, за да бъде изпълнено.

Тоест ние може да се молим много дълго време за нещо си и то да не се сбъдне, понеже не е изпълнено условието.

Може и изобщо да не се молим или само да споменем нещо в молитва и то да се случи поради изпълнението на условието. Условието един вид е част от закона за равновесието.

Порядъкът е самата основа на всичко съществуващо. Нещата са такива, каквито са и никой не може да измени принципите обуславящи вселената. Тук няма нищо относително, а точно обратното.

Порядъка е закон или закони. Имаше СЗ, има и НЗ, има и вечен завет ... Порядъкът е закон! Законът не е Бог и не е вечен. Законът се мени според човека и промяната в човека. Законът е за да служи на човека, а не човека на закона.

Има вечен порядък, има и временен порядък. Затова думите ти звучат много общо и нищо съществено не може да се направи като извод от тях. Затова и предпочитам точните примери, които водят до точни заключения.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Не съм чел всичко до тук. Като имам време може да го сторя, все пак аз съм пуснал темата. Не знам дали го казах вече, но се замислих и ми се струва някак по - нормално човек да наблегне повечко на слабите си места. Това не значи напълно да остави силните - но те нали са силни, даже може и да са много силни, колкото по - силни толкова по - лесно ще се уякчават, с толкова по - малко усилия. Докато работата върху слабите места дори да не я иска човек, животът може да му я налага - на тях трябва повече внимание да се обърне. Пък и ако човек гледа само към силните си места, това може да се превърне в своего рода бягство от работа върху слабите, може да се превърне в едно отлагачество.

Да, така е и в Библията имаше подобен цитат, аналогичен.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Но всъщност само Бог може да знае точно какво си. Например Йов е бил праведник и се е окачествявал като такъв, но за Бог това не е било достатъчно, докато Йов не е видял Господа, за да каже

Йов 42:5

Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда

Това е бил превратния момент в живота на Йов.

Йоан 1:18 Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Въпрос: кой точно Бог е видял Йов, защото явно не е Богът на Исус и Новия Завет?

Какъв е за тебе Богът в Старият Завет и какъв в Новият? По какво се различават? Хайде, обясни ни, че да се разберем.

На този въпрос съм отговаряла хиляди пъти и вече не ми се занимава, честно казано. Всеки знае, че Бог е Един.

Проявлението в плът е различно. В НЗ имаме усъвършенствувана плът. Не че разбирам всичко подробно, но Исус е бил без грях. Казва се, че той е Словото, цялото Слово. Тоест според Кабала - съдържа в себе си всички възможни проявления. За Духа също се споменяват някои неща - има Духа без мяра.

До онзи момент всички са имали Духа с мярка и по времето на Моисей - Бог е взел от Духа, който е бил в Моисей и е дал на останалите, за да не изнемогва Моисей.

Исус говори само Божието Слово и в много случаи цитира Стария Завет, тоест говори Божието Слово.

А ти отричаш писаното в СЗ, както се разбира.

Духа според Кабала също е вид материя от която произлизат всички други материи/видими и невидими/.

Но в този свят родения по плът гони родения по дух, тоест видимата материя се противи на невидимата. Видимата не иска да се проявява невидимото/духовното/, но то е вечното и божествено и няма как да не се прояви.

Просто плътта ограничава духа. И ако забелязваш чрез всяка плът Бог се проявява различно. Тоест Духът в човека се проявява различно. По един начин чрез Моисей, по друг чрез Даниил/напълно се припокрива книгата на Даниил с Откровение от НЗ, та няма как Бог да е бил друг./ Прочети си и Исая и останалите пророци и ще видиш че Духът е един и говорят за едни и същи неща и за едно и също бъдеще и за един и същ Бог.

Бог е бил ограничен чрез първите хора и не е могъл да се прояви в пълнота, но чрез Исус е успял, достигнал е съвършенството на проявлението в плът. Затова се казва, че в Христос е пълнотата и съвършенството.

И не знам Бог да се е проявявал мощно по друг начин освен чрез човеци.

Отделно има и друго, което го разбирам смътно, някъде дълбоко в себе си, но не мога да го обясня - за плътта и духа.

Преди, по времето на СЗ - Земята се е очиствала чрез смъртта на съгрешилите, когато кръв се пролее на Земята.

Но сега няма нужда от повече проливане на кръв, след Христос - Божественото проявление в пълнотата и съвършенството. А кръвта е която свързва плътта с Духа или нещо такова.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Нещата са такива, каквито са. Няма Господ, който да може да измени естествения порядък в света (Дао, Дхарма), а единствено да го познава и да живее в съгласие с него.

Кой ти говори за изменяне на естествен порядък първо? Второ порядъкът е твърде относително понятие в този свят.

Имаше един порядък преди Исус и друг след Него в много аспекти.

Така - да го познава и жиевее в съгласие с него, добре. Но познанието за всеки е различно, нивото на познание за всеки е различно и от там - живота различен.

В крайна сметка от толкова относителен отговор не разбрах какво искаш да кажеш - може би да познаваме Божията воля и да я следваме?

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

в действителност нищо не става против Неговата воля.

Привет Диана! Точно това имах в предвид, че ние си мислим, че мислим ... но нищо не става против Неговата воля, тоест всичко си върви според предопределението. А Бог от началото знаел краят и от краят началото, защото в началото се съдържал краят или краят бил свързан с началото - нещо такова.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Но неспособността да се движиш, липсата на енергия, мотивация не могат да бъдат заместени от нищо.

Способността и неспособността също идват от Господа. А и Той обръща нещата.

Не знам защо в мненията си често забравяте Създателя на всичко съществуващо.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Ами то това е същественото, което априори трябва да направим.

И то е - да опознаем себе си.

Непознавайки себе си, не можем нищо друго да свършим, колкото и да искаме, и да опитваме.

Въпросът е дали сами можем да познаем себе си или това познаване става единствено чрез Бог?

1Кор.11:31

Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени

1Кор.4:3

А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си

Какво значи да познаваш себе си? Не е ли същото - да съдиш себе си, да се окачествяваш като праведник или грешник?

Но всъщност само Бог може да знае точно какво си. Например Йов е бил праведник и се е окачествявал като такъв, но за Бог това не е било достатъчно, докато Йов не е видял Господа, за да каже

Йов 42:5

Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда

Това е бил превратния момент в живота на Йов.

Ето превратния момент в живота на Исая

Исая 6:5

Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между хората с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите

Откъдето следва, че човек истински познава себе си само когато види Господа. Всичко друго, всяко самостоятелно познаване на себето е от себето и е илюзия.

Та какво точно разбираш под "познаване на себе си"? И как си представяш на практика това познаване, с какви методи - медитации или нещо друго имаш в предвид?

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

П.С. Станимир, ти си мислиш, че като е бавен коня, той не е ценен. Ами той може да има друго важни качества Да има широк гръб и спокойна походка и да става да "вози" малки деца Неведоми са пътищата.

Не, не си мисли подобно нещо. Той разсъждава в съвсем друга посока от твоята и в друг аспект и по принцип е прав.

Нещо подобно казва на това, че доброто и злото вървят ръка за ръка, като светлината и тъмнината, две страни са на една монета.

Не можеш да убиеш нещо в себе си, за да върви друго по-добре. Но живота обикновено налага развиването на някои качества и закърняването на други.

Предполагам, че така както се налага от живота, така се налага и в духовно отношение.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Станимир, как избра да се съсредоточиш върху най-слабите си качества?

Станимир обръща вниманието на търпението и има право.

Когато говорим за единиците/само за себе си като цяло/ ще обръщаме внимание на силните си качества, но Станимир разглежда нещата комплексно и затова обръща внимание и на слабите качества.

Не знам как да го формулирам точно с едно изречение, но разбирам за какво става въпрос.

Ще дам един пример/ако правилно съм разбрала думите на Станимир, но точно за него се сетих когато го четях, особено примерът за въжето и слабото място/.

Преди много години един молител ни беше събрал на молитва. Тогава ни научи на нещо много ценно, да се сработваме с точно тези с които не можем, за да стигнем до единство в молитва.

Първо беше нужно да се приеме другата гледна точка не като противоречие, а като допълнение, да се чуе тази друга гледна точка безпристрастно, да се стигне до единство в противоречието, за да може да се молим.

Няма да се простирам повече/не може да се обясни с две думи/, но в цялото е нужно търпение и точно тогава са нужни и тези слаби страни от нашия характер да бъдат възпитани с цел единството. Защото Бог благославя в единството. Там където има разделение, няма благословение.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Затова съм против такова самоцелно развиване на качества. Пък били те и много ценни сами по себе си.

Самоцелното развиване на качества се разбира действие самостоятелно, без Бог, действие на егоистичната човешка природа - от където следва, че от това действие няма да има голяма полза, няма да има добър плод.

От друга страна във всеки е вложено нещо определено, което трябва да развие, за да се съчетае всичко съвършено в цялото. Затова се казва, че на едни е дадено да бъдат пророци, на други апостоли, на трети учители и т.н.

Тези дарби им са дадени от Бог и колкото повече ги практикуват, те толкова повече се развиват. Тоест когато се практикуват не могат да закърнеят, нито да се превърнат в тиня. Само застоялата вода, която не тече се превръща в тиня, тоест няма обмена между Бог и човек, няма приемането от Бог и даването.

Задържането на дърбите ги превръща в тиня, закърняват. Затова се казва да не погубваме или да не заравяме талантите си.

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

Правенето на добро далеч не винаги е свързано с благодарности.

Това всеки го знае. Що, ти само благодарности ли чакаш като правиш добро?

Ако поставях своето благо и своите нужди над тези на болния човек, сигурно доста добре бих си поживяла.

Често когато правиш добро другиму - ти се лишаваш от материални блага, но за сметка на това трупаш блага от по- различен вид.

Не знам защо тук пак се ограничаваш? Никъде не е казано над тези, на болния човек, а е казано само човек/всякакъв и болен и здрав/. Тоест може да бъде болен, може да бъде и здрав.

Но обикновено се забелязва, че хората са по-склонни да помагат по някакъв начин на болни или страдащи, на тези които са по-зле от тях и навярно това е част от законите на определението.

А тези които си мислят, че са с Бог би трябвало по тази логика да помагат на всички които не са, защото са по-слаби от тях.

И още в Библията имаше един цитат, но няма да го цитирам.

[Подреждане на целите и приоритетите (целеполагане и приоритизиране)]

Много въпроси, много нещо. Ще се опитам възможно най-кратко да дам отговор според това до което съм разбрала до момента и така да си изясня за себе си някои неща.

Относно приоритетите-много е хубаво човек да ги знае и поставя на правилните им места, това говори за познаване и разбиране на Вселенските закони, на причините и следствията.

В Библията са изброени някои от тях и ще ги посоча. Не, на първо място не е усъвършенствуването. Първото място е отредено на Бог. Второто място на семейството/съпруга или съпругата/ и след това децата. Много хора бъркат тези приоритети и им разменят местата/включително и аз/ и от тази размяна следват негативни последствия. На вашият език може би значи трупане на лоша карма/не знам/. На трето място е поставена работата като приоритет.

Тоест би следвало да не лишаваме семейството си заради работата, но на практика и тези времена обикновено се получава обратното. Та добре е човек да изучава приоритетите, защото правилното им подреждане подреждали правилно и живота ни.

Относно целите и постепенното постигане на добродетели

Свързвам примерът на Дънов със спорта. Обикновено човек не може всичко да постигне, но когато започне от малко отделено време и постоянство/всеки ден или през ден примерно/ може да постигне много.

Имаше и един друг пример - за капката, която пробивала скалата, бавно - капка по капка, всеки ден, всеки час.

Подобно е навярно и в духовния свят - да бъдем постоянни в молитва например/която напоследък забравям/.

Също се започва от малко - отделяш време пет, десет минути и така докато стигнеш нужното време от един час описано в писанията. По същият начин го разбирам - да отделяш време за всичко, в което искаш да напреднеш и не само да го отделяш, а да бъдеш постоянен.

Повечето хора искат да постигнат много, но като не го постигнат бързо и веднага се отказват. Дори и да имат качества и данни, липсата на постоянството им пречи, тоест липсата на търпение.

Относно целите - в много случаи хората все се оправдават с липсите. Но никой няма да ни държи отговорни за това, което нямаме. Така че е хубаво да правим това, което можем и да започнем от това, което имаме, което ни е дадено.

Интересно - толкова много ли време имаш, че не можеш да избереш няколко цели, които да преследваш?

На мен обикновено времето не ми стига, за да осъществя повече от две или три цели на ден примерно.

[Относно поставянето на цели]

Това са форми, а формите винаги натъжават. Където има поставена цел неминуемо настъпва и разочарование, дори да бъде постигната. Все нещо не е така, все не достига. В диалектичния свят не може да бъде иначе. Една цел за "излизане" от него би била добра, но ще бъде цел, отново. От друга страна - живот, за избутване. Дори ежедневната грижа за човешката ни къщичка става с цел. Интересна и обширна тема...

Може би не бива да се простираме надалече в целите си... и да се радваме на мъничките промени.

Натъжаването и радостта са доста временни и преходни чувства. Да, когато постигнеш една цел се оглеждаш за нова например и не винаги се оказва, че целта е точно това, което си очаквал примерно.

Според мен по скоро трябва да съобразяваме целите си с Божията воля за нас и тогава няма да бъдем разочаровани.

Ще си спестим всички негативи, включително и обсебването от целта.

Идеалният пример за който се сещам от Библията е за Авраам - бащата на вярата.

Той имаше цел - да има син, единственото нещо което нямал. Но тази цел не дойде от него. Тя дойде първо като изговорено Божие Слово/обещание/. Както е казано всичко е от Него за Него и чрез Него.

Тази цел беше невъзможна да се осъществи по човешки, без чудо и без вяра. Затова чрез тази цел Бог водеше Авраам по пътя на усъвършенствуването му във вяра, молитва, познаване на Бог.

И обикновено Бог използва целите, за да ни обучава и да ни усъвършенствува. Нещо както дресьорите на кучетата - обучават кучетата и накрая им дават награда за поощрение. Целта е е един вид награда и поощрението.

Другите цели, които можем да постигнем без вяра и без Бог и без чудо, не са толкова важни. Важни са тези - невъзможните, да бъдат постигнати, защото тогава не вървим сами, а вървим с Бог.

И когато сме чакали, устоявали и накрая получили обещаното Божие слово, тоест Божието изговорено слово се е превърнало вече в плът, изявило се е в света. По този начин Бог се е изявил в нас.

Затова не виждам нищо лошо в целите, но стига да не си ги поставяме и получаваме егоистично без Бог.

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

Възможно ли е тъмни сили да се сбият помежду си и какъв ли би бил мотивът им за това...

Тъмните май са обречени на загуба, абсолютно обречени ? Нещо като боксови круши ?

Да, беше казано, че дом разделен против себе си няма да устои и царство разделено му е близък краят. Егоистичната природа по принцип си е смъртна и обречена тоест. Но за падналите ангелите не съществува първата смърт, само второта доколкото се разбира от писанията. Но и там има граници, които са поставени тоест ... няма нищо вечно, всичко се преобразува.

Няма нищо вечно в смисъл, че и огненото езеро ще е до времето на ново небе и земя примерно.

А иначе всичко е вечно в смисъл, че всичко се преобразува от живот в смърт и обратно и един ден всичко се връща при Бог/събира се в Христос небесното и земното, времето и пространството тосет/, наставало покой и след това ново Битие.

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

Никъде не съм казала, че моята душа е по- ниско от която и да била друга.

Никога не съм се отричала от себе си и от живота.

Ако някой живее в ад, това не съм аз.

Защо си мислиш, че някой живее в ад и че това не си ти?

ПП. Относно душите - въпросите са относителни също. Има души, които ще се спасят в този си живот, има и такива които няма да се спасят/поради нежелание, някои души не понасят Божието присъствие/. От тази гледна точка може и да ги обединяваш, но понякога ще е нужно да ги разделяш и не само от тази.

Понеже обичаш да се вживяваш като учител, а визискванията към тях са твърде високи и аз ще си позволя да говоря по твоя език/начин/, с твоя учителски манталитет, та дано ме разбереш.

Да, ти казваш

Благото на всяка друга душа е по- високо от твоето собствено благо.

Какво значи за тебе - благото на всяка душа е по-високо от твоето собствено благо?

Не е ли същото, все едно да въздигаш нуждите на другата душа над твоите нужди. Така го разбирам.

А за да ги издигаш, значи я считаш за по-горе от твоята душа или трябва да е поставиш над своята душа.

Иначе стана ясно, че ти не считаш своята душа за по-ниско от която и да била друга още в предишното ти мнение. Гледаш отвисоко на останалите, но в този поглед липсва любовта.

Затова точно този стих, който цитираш и онзи който ти споменах от Библията ще ти са много полезни в живота!

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

Благото на всяка друга душа е по- високо от твоето собствено благо.

Без значение каква е тази душа, може и да е на последния просяк.

Князът на този свят, или Сатана, или както си искате го наричайте, не е нищо друго , освен Егоизъм.

Тръгнем ли да поставяме степени на ценност между душите - вече сме в Нелюбовта.

Но едно е да го разбереш с ума си,

друго - със сърцето си,

а трето и четвърто - да го реализираш на практика.

Не знам откъде си го прочела, но не е така! И аз се бях заблудила по думите на апостол Павел, който казва да считаме другите по-горни от себе си. Горе-долу казваш същото.

Иначе е точно така - тръгнем ли да поставяме степени на ценност между душите - вече сме в Нелюбовта

Напълно съм съгласна с това ти заключение, защото е истина!

Но разбираш ли сега как вярваш в две противоречиви неща, колкото и уверено да ги казваш?

Ти сама вярваш и поставяш степени на душите, като разделяш твоята душа в по-нисша степен от степента на другите души.

Правилният и Божият поглед е, че всички сме души - една степен. Не е правилно да поставяш другите над себе си или под себе си! Ние всички сме творения, а Бог е Творец. Това е правилното виждане и мислене, правилното учение!

Когато го реализираш в практиката, ще ме разбереш напълно за какво ти говоря. Защото това грешно учение беше поправено в мен чрез практиката точно или чрез живота - да се изразя по-точно.

Та можеш да продължаваш да ми говориш високомерно и от позицията на знаещ към незнаещ, но все ми е тая.

Хем трябвало да поставяш другата душа на по-високо стъпало, хем ме гледаш/в случая се явявам другата душа/ отвисоко и ми говориш убедително лъжи!

Обикновено не съм толкова подробна, когато не ме поучават незнаейки, но когато се правят на учители - закона за равновесието изисква от мен да обясня подробно всичко, което виждам.

Учителите и тези които искат да поучават обикновено са подложени на показ и всички виждат грешките им. Учениците непрестанно ги критикуват.

Наистина ли искаш още да се вживяваш като учител? Защото ако е така, трябва да си поемеш и последствията от това.

Иначе можем да си говорим като равни и няма да се задълбочавам в подробностите, които виждам.

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

Единствено можеш чрез самите си действия да предизвикаш желаните последствия.

...

Победата се състои в това да се научим да предвиждаме последствията от действията си и да предизвикваме такива последствия, каквито желаем. Кармата идва като санкция или поощрение на волята ни.

Питал ли си се кога можеш да предизвикаш желани последствия от действията си? В повечето случай човек не осъзнава какви последствия предизвиква с действията си. Защо? Защото си няма и представа от законите на карма или от законите на причини и следствия. Откъдето следва, че за да предизвикаш желани последствия ти е нужно знание, знание за законите и как действат и знание за всяко действие, за всяка изговорена дума, за всяка мисъл дори.

И не е достатъчно да знаеш само какво ще предизвикват твоите действия, а трябва да знаеш също какво ще предизвика и действието на близките ти, на хората с които се срещаш, защото техните действия също се отразяват на твоята карма, както и кармата на страната ти например се отразява на теб и т.н.

Та не знам доколко може човек да предизвика желани последствия. Твърде много знания му са нужни, както и знанието за предишните му животи например, което се отразява на сегашната му карма.

Не знам защо отдавате такова голямо значение на човешката воля, след като тя е минимален фактор.

Може ли човек да върви срещу Божията воля? Не познавам такъв! И не само човек, а и духовни същества като ангели и подобни. Всичко, което се случва е допуснато от Бог. И изборът на човешката воля не е кой знае какъв - живот или смърт. Това е. Ако човекът избере живота, казваме че е изпълнил Божията воля, тоест станал е едно с нея.

Ако избере смъртта, казваме че е слушал дявола. Тоест волята може да бъде - смърт или живот, обобщено казано.

Та тази човешка воля просто се губи. Ако си невярващ, обикновено правиш егоистични избори, тоест сатанински или човешки. Ако си вярваш стремиш се да вършиш Божията воля, тоест човешката воля става едно с Божията.

И къде остава тази човешка воля на която се опитвате да давате такова голямо място? Заприличва на илюзия, каквото било времето и целият наш свят, отражение в огледало на Божията воля може би.

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

За себе си мога да кажа, че не съм имала подобен житейски пример. Ако ти си имала, то - сподели. Ако е възможно...

Привет Ани! Споделяла съм с близки хора. Няма полза. Тези които нямат подобен пример не разбират какво им казвам, а тези които имат, нямат нужда да им казвам нищо. Затова ще си спестя споделянето, а явно и на много хора не им е нужно това знание.

[За "Тайните учения"]

независимо ,че в материалния свят ще изглеждаш глупак и неуспешен....

Защо трябва да си неуспешен в материалния свят? Успехите в духовния живот не са ли свързани и с успехи в материалния?/като изключим изключенията от правилото/

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

Любовта не е ли по-мощно средство и за любовта се казва, че покрива много погрешки/тоест променя кармата/?

Любовта е единственото средство, което може да промени кармата. Борбата я трупа.

Да! Любовта е мощна сила за изчистване на кармата, но все пак е необходима и борба. Не външна, а вътрешна. Може да трупа карма наистина, както се трупа мръсотия при един строеж например. Но това не означава, че трябва да се спре строежа? Така поне на мен ми се струва.

Когато у човека започне да се развива духовния живот, въ него се явява една вътрешна борба. Някои казватъ: без борба не може ли? – Не може.

Да го посрешнат

Но в примерът който посочваш и в цитата на Учителя/без да съм отворила връзката, знам на кого принадлежи цитата, откъде ли/ никъде не употребяват думата - постоянно.

Въпросът ми беше възможно ли е постоянно да си в борба? Явно не сте имали подобен житейски пример и затова отговаряте прибързано. Изобщо знаете ли какво значи постоянна борба?

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

Когато душата разбере в сегашното си проявление, че благото на другите е по- високо от собственото благо и го докаже на дело, само тогава страданията се преустановяват и душата става господар на собствената си съдба.

Твърде относително заключение - да разбере душата, че благото на другите е по-високо от собственото благо.

Не винаги е така. И душата не може да разбере нищо без Бог, без Духа. Всичко е от Него чрез Него и за Него.

Тук разбиранията произтичат въз основа за разбиранията на свободната воля и предопределението.

Благото на коя душа е по-високо и на коя по-ниско може да знае само Бог, но не и самата душа отделена от Него.

Гледах по новините как освобождават хиляди затворници за да бъде освободен един. Просто се попитах - защо, душата на този затворник струва ли освобождението на хилядите от противниковия отбор? Навярно си струва, щом се случва.

Затова човек без Бог не може да знае благото на коя душа е по-високо от благото на коя.

Знанието без Бог е нищо и делата без Бог също.

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

Може би на някои кармата им е да бъдат войни или стражи, но не е за всички, както и на Земята не всички са войници.

Преди много години слушах една проповед на Фил Дриско/ако си спомням правилно името/ и този човек каза нещо което ми се запечата. Каза, че чрез хвалението човек се издига както със самолет над всичко земно, материално, плътско.

Имаше и един псалм в Библията. Там се казваше "напред вървяха певците", най-напред.

Войната отдавна е в небесни места/и все още се отразява и в този свят/ . Както е казано ние не воюваме срещу плът и кръв. Воюването срещу плът и кръв е война със сенки. Тях не можеш ги победи, защото са само отражения. Не може да няма други средства, освен борбата. Борбата е съпротива и според мен недостатъчна винаги се оказва. Любовта не е ли по-мощно средство и за любовта се казва, че покрива много погрешки/тоест променя кармата/?

[Какви средства ползват светлите и тъмните сили?]

161. ...

„Всеки човек непрекъсанто води три битки. Той може да си въобразява, че се намира в пълен покой, но всъщност взема участи в три битки едновременно“.

Първата битка е между свободната воля и кармата. Нищо не може да освободи човека от участието в сблъсъците между тези начала.

Втората битка бушува около човека. Тя е между развъплътените същности на доброто и злото, като всяка от тези страни иска да го спечели. Невъзможно е да си представите с каква стръв тъмните се опитват да завладеят човека.

Третата битка шуми в безкрайността на пространството между фините енергии и вълните на хаоса. Човешкото въображение е неспособно да обхване тези битки в Безпределността. Човешкият ум схваща земните стълкновения, но не може, гледайки синьото небе, да си представи, че там бушуват могъщи сили и вихри. Само когато овладее земните чувства, човекът може да помисли за невидимите светове. Трябва да се свиква с такива мисли. Само те ни правят съзнателни участници в сблъсъците на безпределните сили.

...

Агни йога – Надземното

Защо човек непрекъснато да трябва да води битки? Не трябва ли да се радва например или нещо друго, което да замести тези битки. Не можеш непрекъснато да водиш битки, не е възможно. Да живееш в непрекъсната война е изтощително. няма ли друг начин?