dcveta
-
Общо Съдържание
531 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от dcveta
-
-
Ще ти дам пример: беседите на П. Дънов. Това е борба за съзнанието на хората. Беседите са написани с явната цел да окажат въздействие върху съзнанието на слушащите/четящите. Разбира се въздействието в случая не оказва влияние върху свободата на човека, т.е. то е светло, остава човека сам да приеме нещата, доколкото е в състояние. Да вземем един алкохолик. Той постоянно е под нападките на астрални същества (пак хора, обаче извън физическо въплъщение), които го подстрекават да поддържа навика си. Или някой човек реши да изпълни нещо светло – веднага следват опити от тъмните да породят в него съмнение и несигурност, като му изпращат съответните мисли.
Може ли да ми дадеш връзка към тези статии. Искам да прочета повече, заинтригува ме.
Да, винаги има противодействие или поне до определени нива, не знам точно.
-
При всички случаи водят борба за съзнанията на хората.
...
Къде и кога се води тази борба?
В небесни места, от как свят светува до сега и за в бъдеще.
-
Надявам се от това схематично обяснение да разбереш, че в астрала се проявява дори и Атма - най-високото духовно ниво, което казваш, че било едиствено важното.
Можем ли тогава да неглижираме астрала?! Мисля си, че не. Мисля си, че просто можем да се съсредоточим на висшите му нива. Но няма как да минем без него. Без чувствата нищо не бихме могли да сътворим на физическия свят. Ще сме едно безжизнено не-Божие творение.
Ако Бог му отвори сърцето, ще го разбере. И на мен ми се искаше да кажа нещо подобно, но не са ми ясни понятията.
С едно изречение - какво наричате астрал, материята ли?
Всичко е свързано, така е и материалният свят е свързан с духовният. Даже се оказа, че и двата свята били материални.
Единият изграден от видима материя, а другият от невидима. И двата свята са сътворени от Светия Дух и по Негово подобие.
Обикновено материята не би трябвало да воюва против материята, но в случая се получава точно това - видимото воюва срещу невидимото, а невидимото иска да се прояви в света на видимото и се случва единствено чрез човека.
-
Както много изписахме тук, мисля че и Станимир го спомена, процеса на приемане на определени идеи, е бавен и труден. В същото време, хората които емоционално са готови да "поемат" повече (в случая техните ученици) са получавали повече от тези идеи, в една по абстрактна степен.
Единствено Бог променя сърцата, ние само можем да сеем семето на истината, но не знаем коя почва ще се окаже благоприятна за него и порастването на семето е по-скоро Божия грижа. Защото много хора се насилват да втълпяват убежденията си и вярата си на други, но ако Бог не им отвори сърцата, те си остават затворени.
Иначе Бог винаги е готов да дава особено знание, стига да има подходящ съд, отворени сърца.
Едниственото което не спомена е за определението в случая. Има хора, които просто не искат да се приближават при Бог. Те не се чувстват добре в Неговото присъствие и не обичат да слушат истината, тя ги унищожава.
Нещо повече, той твърди че божествата са също така несъвършени както и хората, но в духовен аспект стоят по-високо от тях.
Може би е нормално, защото всичко проявено в света и материята губи от съвършнството си при движения, но явно това е друго съвършенство на несъвършенството.
И все пак ако си живял сто години, можеш да се учиш от тези, които са живели сто и двадесет или двеста години пред теб.
Той вървейки по своя път, е следвал някакви съвети, но от определен момент нататък - той продължава САМ. Защото според будизма, човек постига освобождаването вътре в себе си, и само той може да разбере как да върви по този път, и как да го постигне - КОНКРЕТНО ЗА НЕГО. В това се изразява смисъл на онова "вътрешно познание" То не е нещо различно от другото познание, за да бъде дамгосано с разни определения.
Това не го бях чула, но може би има нещо верно. И все пак е казано "има си време за всичко". Тоест има време когато ще се учиш, има време когато ще вървиш сам. И все пак друго си е, да има от кого да се учиш. Много по-лесно е, да вървиш по утъпкан път.
Относно тайните. Доколкото съм чела, хората преди нас са били доста по-добре запознати с тях. Сегашното доколкото се вижда е само имитация на езотеризъм и няма нищо общо с истинският езотеризъм.
Духовността в момента не се практикува, знанията не се ползват в живота, само се коментират и обсъждат стари знания, само думи./може и да има изключения от правилото, разбира се/.
-
Няма нищо за изумяване, нито става въпрос за нещо недостижимо. Например кандидатстваш за работа. За мястото се борят да кажем десетима. Кандидатствайки, ти си си поставила някаква цел: да те вземат на работа или поне да се представиш добре на интервюто. Ясно е обаче, че не всичко зависи от тебе. Най-малкото сред останалите кандидати може да има по-подходящ за мястото от теб. Не те приемат или ако си си поставила за цел просто да се представиш добре на интервюто: не си успяла. Толкова ли е необичайно и трудно да останеш непривързана към това, което си желала? Просто оставяш случая в миналото и продължаваш напред. Привързаността към целите често ги превръща във фикс-идеи, в мании. Целта служи за да фиксира посока на движение, а не да се превърне в котва за движението ни. Целта може да бъде сменена по всяко време, ако човек има гъвкаво мислене и това е необходимо. Но това няма как да стане, ако човек е привързан и зависим от целите си
Мисля, че разбирам, но оставаш непривързан към работата ако има на какво да разчиташ, например на Бог.
Можеш да останеш непривързан към работата защото си се доверил на Бога и не оставаш без надежда, а вярваш че Бог се грижи за тебе./примерно/
Но ако и вярата в Бога се е изпарила, тогава?
Иначе и Донка има право, защото все пак не може без никакво желание - да следваш целта си.
Например вярващите следват целта си, защото знаят че тази цел не е дошла от егоистичната им природа, а е Божията воля/примерно/. И това им дава стимул и ги задвижва.
-
"За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители – Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност." - Всъщност не е ли очевидно, че и тъмното и светлото идват от Едно място и явно служат на Едни цели.
Нещо като вица за "добрият и лошия полицай" ли?
А Великите Учители на Всемирното братство допущат ли грешки или оставят ли учениците си в грешни разбирания?
ПП Щото и по ученика можем да си направим изводи за учителя, нали така?
-
Светлите осветляват, тъмните затъмняват. Тъмните лъжат, заблуждават, използват човешкото невежество, подсилват страха и егоистичните желания в хората, действат прикрито, с посредници от дистанция и никога не съобщават истинската си цел. Светлите казват винаги истината, доколкото съзнанието позволява, разчитат да стимулират положителните качества в човека, открити са към хората според това, какво хората са в състояние да асимилират, не крият основните си принципи и главните си цели.
Не могат да се дадат точни определения, защото всяко правило си има изключения. Затова всеки от опит, сам познава Божията воля.
Не винаги действат прикрито, понякога си действат много открито.
-
Да се сравняват тъмното със светлото е все едно да сравняваме студеното със топлото. Първото е степен на второто.
Казваха, че доброто и злото са две страни на една и съща монета. Тук на Земята се проявява или едната страна или другата и съответно може да се обръща монетата, но следва да не може едновременно да се проявят и двете страни.
Откъдето следва, че първото не е степен на второто. Там където е светлина, тъмнината липсва и обратно.
-
Донка, отговарям на въпросите ти веднага!
Първо, идеята на темата която пуснах е - защо ученията се разделят на езотерични и неезотерични, и защо някои хора имат пресантиман специално към езотеричните. Каква е причината за тези техни предпочитания? Не знам защо ТОВА НЕ СТАНА ЯСНО ОЩЕ В НАЧАЛОТО, а се почна някакво разтягане на локуми и прочее.
Не бих могла да ти отговоря защо някои хора предпочитат езотеричните учения пред неезотеричните, понеже християните определено се боят от тях - да не съборят вярата им или да не ги вкарат в заблуда.
Иначе и аз като тебе не гледам откъде произхожда дадено учение, а доколко се свързва с истините до които съм достигнала.
По принцип и Христос е постъпвал по същия начин. Пред масите е говорел с притчи, а на учениците се е откривал дълбоките неща, тайните така да се каже.
Но някъде в Библията се казваше, че където има скрито, то и не било осветено/или нещо подобно/. Та от този стих християните си правят изводите, че тайните учения са тъмни учения. Но не може да си правим подобни изводи, които да основаваме само на един стих или на един източник.
Поздрави!
-
И това не означава, че те са светци, нямат недостатъци и прочее, но да далеч пред нас в ПЪТЯ, към себе си. Защото егоизма, според мен лично НЕ Е част от ПЪТЯ.
Поздрави
По-напред в пътя, по-назад ...
Ето пак започваш да разделяш - без егоизъм няма път. Егоизмът си е част от пътя. Уж сте по-напреднали от мен и се опитвате да ме поучавате ...
Нямах представа, че мога да ставам всяка сутрин в подобни часове, но Бог ме научи и на това.
-
Да, безусловната любов изглежда непостижима за човека, но на него му стига да поддържа баланса на любовта в душата си. Така може да обича безусловно.
Тоест за тебе поддържането на баланса е равносилно на безусловна любов? Но баланса се поддържа чрез Вселенски закони, а те са си условия.
-
ПП Това учение е неприложимо на практика. Практически единият трябва само да дава безусловно, а другият само да получава безусловно. И така се нарушават природните закони, законът за Равновесието също.
Губи се взаимността при любовта в този случай, тоест изобщо липсва любовта в този случай...
-
Защо обвързваш Безусловноста с целите, решенията и изборите??? Не виждам адекватна връзка между тези понятия. Например, Аз мога да те обичам безусловно. Т.е. въпреки обстоятелствата, аз ще продължавам да те обичам..
Не, не можеш да ме обичаш безусловно, както и аз не мога, защото сме обусловени още преди да се родим.
Безусловната любов като понятие може да е използвано от някой духовник, но превърнато в учение води само до отрицателни последствия и негативизми.
Бог не го използва като понятие - вие за по-големи от Бог ли се смятате? Това е егоизъм и пристрастия на плътския ум, нищо повече.
Това учение е плод на егоистични и вманиачени, влюбени в себе си умове или точно обратната крайност.
Хора, които са в Истинита не биха могли да споделят подобно учение, защото виждат последствията от него в тези които го следват.
Любовта винаги има две страни. Ти когато си привързан към това учение коя от двете страни подкрепяш - тази която трябва да обича безусловно другия или тази която трябва да е обичана безусловно на другия?
Коя от двете страни визираш, когато приемаш това учение? за да ти кажа какви ще бъдат последствията за тебе, лично.
Ти от коя страна се поставяш - от тази на безусловно даващия/което за човек е невъзможно, защото не можеш да дадеш повече от колкото имаш/ или се поставяш на страната на безусловно получаващия/също не можеш да получиш повече, отколкото можеш/?
-
Толкова ли е необичайно и трудно да останеш непривързана към това, което си желала? Просто оставяш случая в миналото и продължаваш напред. Привързаността към целите често ги превръща във фикс-идеи, в мании. Целта служи за да фиксира посока на движение, а не да се превърне в котва за движението ни. Целта може да бъде сменена по всяко време, ако човек има гъвкаво мислене и това е необходимо. Но това няма как да стане, ако човек е привързан и зависим от целите си
За Авраам - бащата на вярата е било много трудно да остане непривързан в случая с Исак, когато Бог е искал да го пренесе в жертва след като първо го е получил по Божие обещание и след дълго чакане, единственото нещо което нямал на този свят.
Така е и обикновено когато достигнеш една цел, тя вече не е цел и това не значи край на пътя.
Но от друга страна разбирам и Донка и Диана.
Всъщност в мен има един въпрос по повод на целите. Как човек ще постигне целите си, ако в него липсва желанието?
Например как Авраам би устоял сто години в чакане ако в него няма вяра и желание? Не би могъл, разбираш ли?
Тук има някаква много тънка граница.
Докато следваш целите си/особено тези обещани от Бог/ - длъжен си да ги превърнеш в реалност, дори не за себе си, а за Бог, но след това те не трябва да бъдат поставени на първо място преди Бог, понеже е писано, че "всичко е от Него, чрез Него и за Него". Целта се спуска от Него, идва на Земята чрез Него и я получаваме за да се изпълни Божията воля тоест за Него и Негова слава, за да се прослави Творецът, а не творението.
Лично в момента не съм вманиачена в никаква цел, но и това не е похвално. Всичко ми е все едно, няма нещо което да ме грабне и да го следвам, да вървя напред по някакъв път, че да постигна някаква цел.
Ти едва ли не искаш да похвалиш безразличието, но то не е достатъчно за да се превърнат Божиите обещания в реалност.
-
E, хубава работа. Подкарахме го на битовизми. Не че разбирам, но мисля че съжителството между двама души, не може да се дефинира напълно с любов. Не знам, прекалено много фактори са намесени - нагон, секс, битовизми разни, не мисля че това е Любов с главно Л. Мисля че говорим за различни неща, и ти теглиш към някакви твои преживяни неща, или поне такова усещане имам.
Сещаш се за лични преживявания ли? Да, това е целта ми. За каква друга любов ще си говорим ако не между човеци - било то между майка и дете или между съпруг и съпруга, или между брат и сестра.
Божията любов няма нужда от усъвършенствуване, но човешката има. И аз лично не бих посмяла да коментирам Божията любов.
Та вие за някаква "фантастика" ли си говорите тук/да не участвам/ или за да се учим и да може да прилагаме на практика наученото?
Ако ще си фантазирате за някакви измислени светове и т.н. - наистина не ме интересува темата.
Единствено ме интересува знанието дотолкова, доколкото може да ни бъде полезно в практиката и живота/този и бъдещия/.
А иначе, ако говорим за мръсни чорапи. Да, разбира се, едва ли някой би харесал подобно нещо. Но ако се замислиш реално, човек който е над нещата, не би му правило впечатление.
Да, разбира се, на човек много неща могат да не му правят впечатления, но акцентът беше друг.
Един вид този термин "безусловна любов" ви дава някаква сигурност, че отсрещната страна ще ви търпи всички капризи до безкрай ли?
Не мисля, че това изобщо е любов.
Дотолкова, доколкото света е илюзия и нещо мимолетно, той не е интересен за търсещия себе си. Защо, ами защото размишляването "по-принцип" е само загуба на време. Буда казва : когато в тялото на човек се забие стрела, той трябва да се стреми да я извади, а не да размишлява - откъде е дошла, кой я е изстрелял, и с каква цел. (разбирай "стрелата" като метафора на живота).На мен и мимолетното ми е толкова интересно, колкото и вечното, защото всъщност всичко е вечно ако погледнеш с други очи.
В относителен свят с относителни термини - как ще се разберем.
Живота е затова, за да се живее. Не можеш да унищожаваш живота, след като Божията воля е да пази живота/временния/преобразуван вечен/ и вечния/.
По принцип е така, стрелата или трънът в плътта не трябва да се оставя вечно, но в контекста който ти го влагаш, не съм съгласна.
Исус идва и си свършва мисията в този свят, след туй се възнася. Това трябва да е целта на всеки - нито да бърза прекалено, нито да изчаква прекалено дълго/подобно на пътуване/.
Ап. Павел имаше точен цитат.
-
Ами, просто изтъквам разликата в позициите ни (без разбира се да те ангажирам с моята).
Позициите ви могат да се окажат еднакви в последствие.
По принцип тъмнина и светлина, добро и зло са относителни понятия, както и духовете/те се обръщат, страните на монетите/.
Ще се опитам да преразкажа това, което съм разбрала от П. Дънов.
Смисълът беше такъв. Първоначалното изглеждащо добро и привлекателно нещо в последствие се оказва разрушително, руши и обратното. Нещо което в началото може да ни изглежда мъчно и трудно в последствие се оказва градивно.
Един вид не винаги когато избираме лесното и изглеждащото добро в последствие е добро.
Но тук е нужна мъдрост и познаване на Божията воля, за да се вземе правилното решение в определена ситуация.
Но в Библията пише и друго, което е свързано със закона на Равновесието.
Имаше една молитва на Давид, където се казваше "Господи, развесели ме съразмерно с дните които си ме наскърбявал" или нещо подобно.
Не е нужно цял живот човек да се изживява като страдалец или отшелник. А в случая с Исус - да той е бил отхвърлен от човеците и навикнал на печал.
Какво излиза, че Божиите хора предимно идват в този свят, не за да се радват, а за да страдат ли?
Звучи ми странно, но примерът с Исус го потвърждава. Мислех си, че човек преди всичко трябва да се радва в Господа.
-
Защо обвързваш Безусловноста с целите, решенията и изборите??? Не виждам адекватна връзка между тези понятия.
Защото всичко е обвързано, а вие искате да го разделяте.
Например, Аз мога да те обичам безусловно. Т.е. въпреки обстоятелствата, аз ще продължавам да те обичам. Но в същото време, безусловно мога да съм против консумацията на месо (примерно). Тук аз правя своя логичен избор, и взимам решение на базата на този избор, и безусловно го следвам. Е това разбира се е в идеалния случай. Който както уточнихме, може и да е утопия.
Точно това имам в предвид. След като си се родил с обусловености, не може да очакваш да те обичат безусловно, защото и това също е условие!
ПП: Когато някой казва, че вярва в безусловната любов, той всъщност казва, че очаква да го обичат безусловно, но всеки вътре в себе си абсюлютно сигурно знае, че не може да обича безусловно.
Тогава защо се заблуждавате и изисквате от другите, да ви обичат безусловно, нещо които вие самите не може да дадете?
Само и единствено по този начин поставяте неизпълними условия за отсрещната страна!
И на кого е нужно? Единствено на някой, който иска да му търпят всичките капризи и настроения и лудости може би.
Истинската любов няма нужда от липса на условия, напротив тя се проявява точно в условията, милостта и прошката, не в безусловността.
Например ти не обичаш миризмата на мръсни чорапи и любимият ти човек не я допуща, съобразява се с това условие.
А да кажем ти знаеш за алергията на любимият си и точно затова спазваш определени условия, за да не се прояви от любов, а не обратното - да го тъпчиш с храни, които проявяват алергията му, защото вярваш в безусловната любов. Пълни глупости.
Истинската любов е условна. И Бог от самото начало до сега поставя условия на човека. Като започнеш още от Едем и заповедите "да не яде от дървото за познаване на добро и зло" та чак до сега.
И доколкото разбрах от писанието Божията любов поставя условието - Живот от където следват всички останали, които спомагат на живота да продължи съществуванието си или да се преобрази в по-висше съзнание.
-
А не е ли всичко подчинено на закона за причината и следствието, т.е. закона за кармата?!
Станимир, ще трябва лично да говоря, тъй като иначе няма да ме разберат.
Ти разсъждаваш от гледната точка на Човеко-центризма, а аз говорех от гледната точка на Бого-центризма.
Ти казваш "Тъмно средство: напиваш я до неузнаваемост, може да и дадеш и нещо допълнително". Защо да е тъмно?! Свободната воля на този мъж му е дала правото да постъпва по този начин, но не е негово избирането на жената, на която го причинява. Божията воля е избрала жената, на която това се причинява и това е по законите на причината и следствието. А това й е дадено, за да научи уроците, т.е. това е "светло" средство.
...си мисля аз.
Дай цитата и ще те разберат/който се сеща в коя беседа е, нека да го сейфне/. Аз съм го чела и за малко да не те разбера, просто липсва нишката която я имаше в думите на П. Дънов.
Всъщност не е ли човекът, който пише закона на кармата? А кармата била затова, за да се променя.
По-скоро всичко е подчинено на Закона за Равновесието.
-
Лично за мен най-сложен остава въпросът с лъжата. Просто не успявам да открия аналог на лъжата в силите на природата. Всички сме чували за противоречивото понятие „благородна лъжа“, но мисля, че вече е писано във форума по тази тема.
За лъжата скоро при мен дойде едно разбиране. Когато има любов, няма защо човек да лъже. Когато любовта липсва, липсва доверието и лъжата се превръща в необходимост.
-
Както казва Учителя, светлите сили и учители отначало ще дойдат при нас със страдания, а после може да стане добре; но тъмните сили и учители идват първоначално при нас винаги с добро, винаги със светли средства....после идват страданията, които всъщност идват от светлите сили любовно грижовни към нас да се върнем в пътя.
Човечеството избра пътя към любовта през страданията. Това е наш избор. Съзнателен избор в миналото. На всеки от нас.
Абе какво си говорим. Та светлото и тъмното е едно. Всичко е средство.
Какво мислите? Мислите ли? Защо точно сега мислите? Ако не мислите, защо не мислите?
Би ли дал цитата ако се сещаш къде е, защото като да съм го чела, но така както го казваш нещо се губи.
Човека избрал пътя на любовта през страданията - имаш в предвид изборът на Адам, първият човек ли?
А последният Адам?
-
..... малко със закъснение
А според теб, какъв е смисъла на думата - безусловен? Има ли тя място в пътя към Бога, тя ли е пътя, или е просто едно клише?Да не обръща внимание на съпротивите. Независимо от техния характер и проява. Говорим за доверие и отдаване. Безусловността е едновалентна и лишена от алтернативни решения и избори.
На кои съпротиви, тези които идват от Бог ли? За да обръщаш внимание само на едно нещо в описания от тебе пример, се разбира пътя към Бог - то трябва този път да те е обзел изцяло. А може просто да си беззразличен към всичко и да ти е все едно.
Поставяш й ниво на безусловността/в твоя пример от първа валентност/ и после я наричаш безусловност ... що за хрумване? И на всичкото отгоре била лишена от решения, избори и цели?!
Тогава няма как да не обръщаш внимание на съпротивите, щом нямаш цел/решения и избори/.
Много противоречиво ми се вижда туй изказване ... Ще обясниш ли повече за противоречията?
-
Това че сме здраво стъпили на земята, и сме потънали до гуша в тинята на живота, може ни кара да виждаме утопията в това понятие. Но даваш ли си сметка, колко относителен е света в който живеем, и колко мимолетно е всичко около нас. Днес ни има, утре не. На мен поне, тая мисъл ми действа като кофа с ледена вода, от време на време. И си мисля, че въпреки утопията и условността на всичко, си струва да вярвам поне малко, че това понятие не е инертно
Да, давам си сметка и това му е хубавото на света, че не е вечен. Утопията за безусловната любов изобщо не ме привлича, защото не вярвам.
Дори и знанието за какво е нужно? За да си поживее човечеството няколко години повече в мъки?
-
Лошото е, че той (материалния свят) ни увлича все повече и повече да се проявяваме в него. А това става именно като си поставяме цели и ги изпълняваме/постигаме; веднъж направили такъв цикъл - поставяне на цел, работа по нея, реализиране, на повечето от нас това ни харесва - чувстваме се силни, значими, контролиращи нещата; така да се каже, радваме се, гордеем се, чувстваме удовлетворение от успешно постигнатата цел. Това ни увлича да си поставим следващата цел. Като тя дори е по-висока/голяма от предишната. И така светът ни омотава. Много фино, без да е очевидно. Особено хитра е заблудата - ама аз си поставям духовни цели! Няма такива филми. Ние сме тук, в материята и целите са обвързани с плана, на който сме проявени в момента. И колкото повече цели си поставяме, толкова повече затъваме в материалния свят и в неговите илюзии, а точно за това сме също предупредени от преди мнооооого години - да не затъваме в света, да се пазим от илюзиите му.
Диана,
Когато човек само си поставя целите, значи върви без Бог, не търси Божията воля и следва това, което си писала.
Но от друга страна да гледаш все в бъдещето не е решение.
-
Привет summertime,
Верно е, че в много случаи човек може да реагира инстиктивно, но в животните липсват много неща присъщи на човека, независимо от приликите. Разбира се, всяко правило си има изключение И все пак от машина за вода не можеш да си пийнеш кафе.
Относно безусловната любов - за мен тези думи са утопия в условен свят като нашия. Казах го на няколко пъти за който разбира. Може би в някой друг свят, където не се раждаме ограничени в пространство, време и материя - да съществува. Не знам, но в този свят пълен с условности - не би могла да съществува. И затова този термин се използва умишлено от някои личности за манипулация на други личности. Питах от къде е възникнала идеята за тази ТЕОРИЯ, но не ми отговориха, поради пристрастия навярно.
За "Тайните учения"
в Езотерика
Добавено · Редактирано от dcveta
Значи астрала е един вид илюзията, но не само във видимата материя, а и на ниво чувства и мисли.
Напълно съм съгласна, че мислите и чувствата могат да бъдат Божествени, а могат да бъдат и плод на егоистичната ни природа.
Разбирането, което преди време дойде в мен за вечната ни природа и смъртната ни такава напълно обяснява двата вида чувства.
Най-характерното за чувствата на смъртната ни егоистична природа е безпокойството и притеснението, страха от утре, страха от непрестанната промяна, от неизвестното бъдеще, от смъртта.
Най-характерното за чувствата на вечната природа е мирът и знанието, липсата на страх и безпокойство. Там има някаква сигурност/отдавна не съм се докосвала до тази природа в мен, а беше прекрасно/.
Нея по никакъв начин не можеш да я притесниш с егоистичните измислици и смъртните опасности, защото тя си е вечна.
Но смъртната ни природа много лесно се обезпокоява от променливия свят.
Не случайно в Библията се казва
Евреи 5:14
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.