S.R.M.

Да, прочетох внимателно всичко написано до момента. Няма как да се съглася с някои от вас. И все пак съм благодарен,че изказвате мнение. В момента седя и си давам сметка за няколко неща. Като начало мога да потвърдя тезата си,че с това момиче нямам бъдеще , от където и да го погледна. Да, може би няколко "интересни" седмици и това щеше да бъде всичко. И после нещата щаха да са пак така - аз да съм в това състояние,а тя да си продължи. Както и да е,мисля,че схващате идеята ми. Това което ме притеснява вече не е ,че въпросното момиче не излиза от главата ми. По-важното бе "защо?" и за съжаление когато отговорих на този въпрос,малко се изплаших и отвратих от себе си. Дадох си сметка,че завиждам. Тя продължава с живота си,среща се с нови хора,най-вероятно вече харесва друг. А аз какво правя? Въртя се в кръг,самосъжалявайки се ... Като малко дете - имах играчка,пограх с нея,оставих я и сега когато друг може да я има,аз си я искам обратно. Отвратително е ! И от тук следва ,че имам само една опция и това е да се преборя не с чувствата си ,а с моето АЗ. Поправете ме ако греша,но не е ли точно това причината? Ето пример - тя е на купон,а аз завиждам и ме е яд, защото си представям как е весела,щастлива и с друг. Няма как да не подчертая,че силно се отвращавам от себе си. И мисля,че е крайно време да тегля чертата. Не за друго,а защото това ми поведение няма да додведе до нищо друго освен моето нещастие и падение. По темата за тези "курсове" - нямам идея за какво става дума. Така или иначе съм в чужбина и надали ще се получи нещо. Иначе самата идея ми се вижда доста интересна и промамлива. Отново искам да изкажа благодарност за всички мнения и съвети! Благодаря!

Имах възможност спокойно да прочета написаното до тук и ми се иска да отговоря на някои от мненията. За всичко останало ми трябва малко време да премисля. erendil - Като начало - тя е на същата възраст като мен,19г.В началото не бях съгласен с мнението за значението на думите и жените,но после се позамислих малко. И мога да кажа,че през цялото прекарано време с нея,нещата бяха точно така.Сякаш наистина нямаше значение какво казвам,поне на нея не й правеше впечатление когато казвах нещо сериозно. "Очаквала е да направиш нещо, не и да си обърнеш гръб и да изчезнеш за 3 седмици " - ето тук вече няма да се съглася. Защото ако не друго,то поне знам,че спрямо нея не съм останал "пасивен".Ако е очаквала нещо повече от всичко което направих,извинявам се,но явно ме е сбъркала с някой екшън-герой... Смея да твърдя също,че erendil изобщо не е схванал нещата. Защото не бе тя тази която заяви намеренията и чувствата си,а аз.Аз много добре знаех какво искам и го показах не един път. И да, след заминаването ми я потърсих и то не веднъж. И всичко това за да установя,че нещо не е наред с това момиче. Искам да кажа,няма как да е ,при положение,че в един ден сме на тема "Колко ми липсваш,искам да се видим,значиш много за мен",а буквално 2 дена по-късно преминаваме на "Драматизираш и се вживяваш прекалено много" плюс демонстрация на абсолютно безразличие. smehy - Никога не съм мислил да нараня друго момиче,само защото това нарани мен. Единственото чувство за мъст което се появи бе спрямо нея,но малко след това си дадох сметка,че просто няма смисъл. Нейното страдание... просто няма да ми достави очакваното удоволетворение.Няма да ми върне пропиляното в мисли за нея , време.Ако някога,някой се отнесе с нея така както тя се отнесе с мен, няма да ми стане приятно,нито пък ще я съжаля. През всичките тези години,винаги съм вярвал,че е глупаво да се роменя заради момиче,особено когато съм във фаза от живота си,когато има всичко друго,но не и сигурност. Ако се променя заради тази,какво става когато дойде друга и трябва да се променям отново? И така до кога? Като вид обобщение - за мен не е трудно да си дам сметка за някои неща. Не е проблем да осъзная случилото се. Да,нямах опит,нещо ново се случи,с неприятен край,но все пак... Не ме е страх да призная грешките и недостатъците си,нито да покажа добрите си страни. Поради липса на житейски опит,объркване на чувства или наивност, нещата с това момиче стигнаха до тук. Аз не я обвинявам,че не отвърна,не! Как може да бъде някой,че не те обича? Това което ме отврати е самото отношение. Добре,няма такива чувства! Но някой да си играе на "Обичам те - не те обичам" не го приемам. От това се поражда негативното ми отношение към нея. Когато подходиш към някого деликатно и сериозно е нормално и той да отвърне със същото. И именно за това се обърнах към вас за помощ,защото въпреки цялото това осъзнаване,понякога мисълта за нея ме разяжда. Това не мога да си го обясня и превъзмогна. Дадох си сметка,че тя не е за мен,че не е било "писано", имах време да премисля своите и нейните грешки и си извадих много заключения. И точно когато си мисля,че съм приключил с този проблем, нещо се случва и тя пак се забива със съзнанието ми. Ето това е което ме мъчи... Но като цяло искам да изкажа благодарност за съпричастността и идеите които ми дадохте! Оценявам ги!

Здравейте! Аз съм момче,на 19 години. Много от вас ще окачествят проблема ми като нещо незначително. Но уви,за мен се оказа много по-сложно от колкото някога бих си представил. Преди да навляза в същността,ето малко факти за мен. От както се помня,винаги съм бил „затворен”,не особено контактна личност. Не мога да се определя като грозен или красив – винаги съм вярвал,че това е преценка,която трябва да дойде от хората,не от мен. Та този живот на „единак” който водех,не ми пречеше особено. С това,естествено нямах контакти с много момичета. Никога до сега не съм имал „гадже”,нито съм се влюбвал. Но всичко това се промени преди няколко месеца. А за да разберете проблема ми,ще разкажа всичко,така както се случи. От две години се познавах с едно момиче. Тя е сестра на мой доста добър приятел. Виждахме се в училище и от време на време – общувахме в интернет. Дойде 12-ти клас,матури,кандидатстване и какво ли още не. Лятото мина бързо и неусетно. Вече бях приет да уча в чужбина и в края на месец Септември трябваше да замина. Април месец ме оперираха,лека операция,нищо сериозно. И тогава, започна всичко. С това момиче не сме имали нищо сериозно,просто приятелски чат и приказки. След операцията тя пожела да се видим - така и стана. От този ден,започнахме да излизаме заедно почти всеки ден. Паркове,кафенета,молове – без значение. В началото се срещахме за 1-2 часа. Но после започнахме да прекарваме много време заедно – от 9 сутринта,до 9 вечерта. С нея винаги имахме какво да си кажем,винаги имахме „приказка”. И така един цял месец. Нищо сериозно,нищо което човек може да сбърка като емоция. Но тъй като аз нямам опит във взаимоотношенията с момичета,реших да рискувам и да й кажа колко я харесвам. Нещата се стекоха така,че в крайна сметка и двамата предположихме,че просто бъркаме чувствата „приятел-любов”. И нещата останаха по старо му. Сякаш нищо не се бе случвало. Беше последната ми седмица преди да замина. Отново бяхме заедно. Времето сякаш летеше. Никой от нас не усещаше кога са минали всички тези часове. И ето,че както си седяхме и се шегувахме,тя ме целуна. Първата ми целувка! На 19г,а едва тогава изживях първата си целувка. В този момент бях леко объркан,но и страшно развълнуван. Не мога да кажа,че не съм си мечтал за това. Но когато пожелах да й отвърна, тя просто ми каза „Съжалявам,но не те харесвам толкова”. Тези думи все още звучат в главата ми. Не мога да ви опиша как съм се почувствал. Съвсем нормално,след тези думи, двамата си тръгнахме. Това се случи в Неделя. А в Понеделник,аз вече „не бях сред живите”. Нямах апетит,сън или желание за каквото и да е било. Имаше само една изключително силна болка в гърдите. Потърсих я , с цел да уточним нещата. За мен бе изключително важно. 2 дена съм се борил – не само с болката , но и с нея. В крайна сметка,тя поясни,че няма такива чувства към мен. Нормално,на мен ми стана още по-неприятно. Но поне болката започна да изчезва. И след 3 дена заминах. Заминах,мислейки,че всичко на тази тема е изяснено и приключено. Да,проявих разбиране – тя самата не е знаела какво изпитва. Целунала ме е от любопитство. Успях да преглътна този удар някак. Но ето,че нещата не бяха приключили. 3 седмици след като заминах,тя ме потърси. Изумително – отново, сякаш нищо не бяхме преживяли! Прецених,че е по-разумно да не правя нищо. Можех да бъда просто един приятел от чата. Но след като я поздравих за неин празник,тя започна да ме обсипва с думи,които ме объркаха още повече. „Много те обичам! Изключително си ми скъп! „ и подобни. Как трябваше да възприема тези думи? Това какво значеше? Нима това беше приятелското „обичам те” или имаше съвсем друга идея? Така и не разбрах. Няколко дена по-късно,тя сякаш ме забрави. Нито ред,нито думичка. А когато я потърсих,тя сякаш беше по-студена и от лед. Това ме нарани. Най-лошото е ,че я бях обикнал и го осъзнавах. Бях влюбен. И така, вече 7 седмици съм студент. Минаха 3 месеца от както тя ме целуна и обърка главата ми. От тогава положих неистови усилия да я забравя. Изтрих всички нейни снимки, премахнах я от всички възможни контакти. Опитах се дори да я намразя! Но нищо от това не помогна. Тя е тук, в главата ми и не мога да я премахна. Не мога да уча, да се концентрирам,защото винаги се сещам за нея. А когато си помисля,как е възможно някой друг да я прегръща сега, направо полудявам! Не съм глупав,дадох си сметка що за човек е тя. Осъзнах,че е просто една лигла,която сама не знае какво иска. Колкото и объркана да е в чувствата си,надали е нормално да се подиграва така с мен. Аз се унижавам многократно,преглъщайки гордостта си, извинявайки се за нервното си поведение. А тя какво? Обяснява ми колко се вживявам и драматизирам! И въпреки това, все още не мога да я преживея! Още по-лошо е ,че тази болка в гърдите се върна и буквално ме побърква. Точно когато си мисля,че съм готов,че съм приключил с това,все нещо ще ми напомни за нея и когато това стане,главата ми се превръща в бойно поле на празни мисли... Вярвам,че ще можете да ми дадете съвет и да ми помогнете,защото това не е просто една „авантюра” с лош край. За мен това се оказва пагубно,тъй като губя време и материя в следването си. Какво повече да сторя? Моля, помогнете!!!