Aliya
-
Общо Съдържание
164 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Aliya
-
-
... Признание съм получил вече.
И ето тук е последната, но здрава хватка на егото
-
Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог! И то се случва, когато Бог пожелае да Го видиш!
хехе
Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане.
А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите
Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност.
Сигурна ли си че не е лична опитност?
Личната опитност за това е ЛИЧНА, за да бъдеш ти самият сигурен в нея, а не да търсиш одобрението и признанието на другите, за да се убедиш, че е лична.
-
Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог! И то се случва, когато Бог пожелае да Го видиш!
хехе
Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане.
А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите
Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност.
-
"Хуманизиране на наказанията" е екзистенциално противоречие. И в осъждането, и в наказанието, няма нищо хуманно.
-
Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог! И то се случва, когато Бог пожелае да Го видиш!
-
Да, ако разграничаваме съзерцанието на Бог от медитацията. Лично не ги разграничавам.
Но този въпрос е спорен не от вчера, затуй някои просветени намират тези три последни степени в йога (Дхарана, Дхиана и Самадхи) за една.
Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог
-
Има нещо верно. Просветление също му викат.
]Медитацията е отваряне на вратата, водеща към просветлението. Медитацията е да отвориш широко вратата на съществото си и да поканиш Бог да влезе. А дали ще влезе и кога, решава само Той, Всемогъщият!
-
Аз съм срещу наказанието, защото в цялата човешка история наказанието никого не е преобразило, т.е. преродило в ново по-добро и осъзнато човешко същество. Наказанието е варварско. Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот. Ние наричаме неговото дело престъпление, а нашето дело – справедливост. Но за мен и двете дела са едно и също. Разликата е само в това, че той е един нещастен индивид, а ние разполагаме с мощта на обществото, държавата, армията, правителството. Но в края на краищата, ние вършим същото като него. Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост. Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си. Убийството, което е извършил, е в миналото, а освен това известни са случаи на убийци, които след това са ставали светци. Да убием този човек ще означава да го лишим от бъдеще, в което той би могъл да се преобрази в свят човек.
И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва.
Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново.
Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец.
И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат.
Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата.
И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас.
Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него.
Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото.
Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.
-
Инак, според Патанджали, медитацията (Дхяна) е нещо различно от визуализацията и себеубежднението/себеутвръждението. Думата "медитация" е по-близо до думата "съзерцание", или до думата "бдение", което в Дзен го възприемат като "просто седиш" (и не вършиш нищо друго, нито с тялото, нито с ума), сиреч внимателен си, бдиш и умът ти не се отклонява в никаква друга посока.
Медитацията е самоосъзнаване!
-
Чета за различни духовни техники, които са близки де, но има малки различия и се чудя кое да прилагам по - напред.
Да си избера едно и само по него ли да карам. Притеснявам се да не избера по - малко ефективното и по - малко правилното, сякаш искам всичко да направя на веднъж. 
Всички духовни "техники" са всъщност начини да медитираш, да останеш насаме със себе си, да започнеш да се самоосъзнаваш. Избери този вид медитация, която говори на сърцето ти. Прегледай всички видове, които знаеш и тази медитация, която те привлича, опитай я. Направи я поне 21 дена, за да усетиш ефекта от нея.
Древният изток е разработил 112 вида медитации, а съвременния източен мистик Ошо е прибавил към тях още няколко вида, специално разработени за днешния човек, изпълен със стрес и напрежение. Учителят Дънов е създал Паневритмията като медитативна техника / терапия. Прегледай всички техники и тази, която е най-близо да сегашното ти състояние ще те привлича най-силно. Започни с нея.
Най-важното е да си отделиш достатъчно време за среща със себе си всеки ден поне по 1 час.
-
Защото ,какъв е смисълът да осъзнаваме грешките и погрешките си,,а нищо да не правим да ги изправим........
Осъзнаването е магичен феномен, то е качество на божествеността. Самото осъзнаване е абсолютно достатъчно, за да изчезнат всички грешки и погрешки. Не е необходимо да се прави, достатъчно е да се осъзнае. Осъзнаването е като лазерен лъч, който осветява и изрязва болното място, тъмнината в човека. Едно човешко същество, което живее в осъзнаване, няма грешки, не може да прави погрешки, защото кой е този, който ще ги прави? Грешките съществуват само в неосъзнаване, само неосъзнатият човек прави грешки. Самото неосъзнаване е живеене в грях. Докато осъзнаването е да живееш в доброта и святост.
-
За индивидуалността, има ли значение, колко бързо ще го извърви този път посочен от Ники?
В края на крайщата, има ли разлика между това което наричат "Бог" и между нашето истинско "АЗ" ? Чел съм за фините ни обвивки, за божия дух който направлява еволюцията на душата и т.н. Явно във всеки един от нас има нещо, което е напълно еднакво за всички и други неща, които са различни.
Истинското ни аз, истинската ни личност едно и също нещо ли е с това, което наричате "Бог" ? Има ли някакви разлики между отделните истински азове или всички истински азове са абсолютно еднакви празни съдове, в които Бог се изявява :"празен съд, в който Бог е избрал да се излее и изяви."За Пътя не времето е от значение, а ти си от значение. Защото Пътят не е пристигане, а Пътуване, безкраен процес, така, както безкраен и непознаваем е Бог. Пътят има начало и то е когато излезеш извън ограниченията на собствения си ум и престанеш да се идентифицираш с него. Пътят има начало, но Пътят няма край, защото пътуването е към Бог, а той е Необятен. И когато Бог е, няма никакво "Аз", нито истинско, нито неистинско, няма личност, нито характер. Няма №1, нито №2. Само Бог Е, и там където Бог е, няма вече въпроси, защото няма и отговори. И въпросите, и отговорите са изчезнали. Защото Бог е Истина, Любов, Блаженство.
-
Защо някой, който обича знанието и е достигнал (или се стреми към) някакво ниво/развитие в това направление, да го е грижа за другите? Така зададен, този въпрос изглежда грубоват - инстинктивно, а и някак по принцип, повечето от нас би трябвало да могат да си отговорят на него и да го отхвърлят като неестествен. Но как би могъл да се обясни интелектуално? Известно е, че в това направление егоизмът е присъщ на Черната ложа, докато алтруизмът - на Бялото братство; разбирам и това, че всички сме свързани и по някакъв странен начин сме едно цяло, разбирам и желанието да помогнеш и да направиш добро на другите, да можеш да се поставиш на тяхно място. Разбирам и, че ако искаш да се развиваш във възходяща посока, Божественият закон е такъв, че не може да трупаш само в себе си, а трябва да раздаваш на околните, но някак нещата ми убягват и в момента не мога да си отговоря задоволително на този въпрос. Някакви идеи?
Ако някой е достигнал до Върховната истина, то той/тя е разбрал/а, че други няма, че всичко е Едно, Не-две /Адвайта/. Такова просветлено същество е разбрало, че нито "ти" съществуваш, нито "аз", нито "другите", а само Бог, Царството Божие.
-
Като се освободим, ще съществуваме ли като индивидуалности, както досега ?
Духовното освобождение не е освобождение от индивидуалността, а нейното разцъфтяване в автентична и неповторима същност. Това, от което един просветлен човек се освобождава, са тежките окови на егото. Егото не е индивидуалност и индивидуалността не е его.
Индивидуалността е създадена от Бога и тя е твоята най- вътрешна същност, тя е твоята природа. Индивидуалността е израз на Съществото ти и е като празен бамбуков ствол, през който преминава свободно, неограничаван от никакво его вятърът на Вечността; празен съд, в който Бог е избрал да се излее и изяви.
Индивидуалността е това, което Си, а егото е това, което си научен от ума да мислиш, че си!!!
-
Дорбе, благодаря, че си поговорихме.
И аз ти благодаря, Канел.
-
Павел, в 7 глава Послание към Римляном, дълго стоя митар, за да стане християнин.
Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането.
Гордостта е признак на фарисея. С духовната гордост не се става християнин.
Признакът на митаря според мен не е това, че той работи с материалното, а че той изобщо е в състояние:
1. да живее и работи в материалния вят, да познава и прилага неговите закони
но и много важно!
2. Да е в състояние да осъзнае своето място и роля във вселената, да види този свят и себе си в него от по-високо.
Ако само се отрече от материалния свят, презре го, той не се издига, а се откъсва от Божиите творения и потъва в света на своите идеи, ценности, правила, догми. Те не са божествените, те са именно човешките. Следователно ако човек отхвърли материалния свят, той точно тогава охвърля Бога и го замества със себе си.
Да мине през стадия на митаря - това означава да се учи от Бога - да живее и работи в материалния свят, защото това е неговия учебник, но идеите му в краен резултат да са Божествени.
Лично разбиране
В този цитат Учителят говори за гордостта като качество и на фарисея, и на митаря. Всеки, който смята, че е натрупал притежания в материалния свят /в случая с митаря - вещи, пари/ и в "Духовния" свят /в случая с фарисея - вярвания, духовно превъзходство над другите/, всеки един, който ламти да притежава, независимо дали в този, материалния/ или онзи /духовния/ свят, е горделив човек, човек с огромно его. Неговата гордост ще го доведе до падане. И когато падне и съумее да събере в себе си сили за покаяние, горделивият човек ще разбере, че нито едно притежение не може да се сравни с Несравнимия, с Единствения. Само един смирен човек, познал илюзиите на ламтенето, е готов като митаря в притчата за Исус да стане и да последва Божественото.
Докато един човек все още ламти за притежания, за престиж, за почести, независимо дали материални или духовни, то той все още н е се е покаял и носи в сърцето си алчността и незадоволеността. Само човек, който след като е притежавал и се е покаял, като митаря от притчата, може да стане последовател на един Учител. Ето защо за фарисея е необходимо да се покае като митаря тръгнал след Исус. И не само фарисея, всяко едно човешко същество трябва да извърви пътя на покаянието. Като под покаяние Учителят не разбира отричане на материалния свят и затваряне в изолирана пещера, защото дори и тогава човек може да носи света в сърцето си. Под покаяние се разбира отказване от ламтеж и алчност чрез Висше разбиране за истинскята ценност в живота ти - и тя е връзката ти с Божествения свят.
-
Ами хем искаш да съм Себе си, хем ми лепваш отговорност, която е атрибут на Егото. Нещо не можах да схвана и затова помолих за изяснение.
Бог има ли отговорност? И ако има, пред кого отговаря?
Канел,
Защо ми е на мен да искам ти да си себе си
!? След като даже и ти имаш проблем да разбереш какво е да си себе си!?
Явно идеята да си себе си не ти изглежда привлекателна
А що се отнася до Егото, то няма атрибути. Егото е една фалшива илюзия на човешкия ум, а както знаеш илюзиите си нямат нищо - просто защото те са нищо
Да си отговорен е точно обратното на егото, да си отговорен за себе си, за съществото си е атрибут на това да Бъдеш, да Съществуваш.
-
Ако някой ме научи как да отделям отговорностите, ще му бъда безкрайно благодарен.
Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия!
Нещо не мога да разбера. Може ли да го дешифрираш, моля?
Какво има за неразбиране в това да бъдеш себе си!? И за това ли други трябва да те учат!? И има ли някой друг в целия свят който може да бъде Теб, Ти!?
Сам виждаш колко изкуствен е станал човекът, колко отделен от самата си същност! Дори да бъдеш себе си, се нуждаеш от някой друг да ти покаже - какво?! ... теб???...
Всеки е във всеки.В ума ти са програмирани предразсъдъци, вярвания, концепции, идеи. За мен целият твой човешки ум е Другите в теб.Не , не всеки е във всеки. Умът може да бъде манипулиран от тези, които имат знанието и интереса да го направят, за да те накарат да им служиш вярно. За завоалираните интереси, за тяхната изгода е много удобно да манипулират човешките умове, като системата за манипулиране е финно разработена, така, че да може да действа без ти да разбереш - освен ако не си се осъзнал. Ето защо осъзнатият човек, просветленото човешко същество е заплаха за хората на статуквото, за фарисеите и те го разпъват на кръст /Христос/ или го тровят /Сократ/ и много други подобни срамни примери в човешката история, включително и отношението на църквата и институциите към Учителя Дънов.
-
Когато един Учител мине край теб, много кураж се иска да имаш, за да го последваш. Мнозина живяха по времето на Исус, но само неколцина, една шепа бедни рибари "дойдоха, та го последваха"! Същото се отнася и за Учителя - много идваха на беседите му, но още повече бяха онези, които не събраха смелост наистина да го последват.
Да тръгнеш подир Учител означава да оставиш всичко, което имаш - майка и баща, дом и семейство, и да се отправиш на дълъг път към Неизвестното, към Непознаваемото. Да последваш Учителя е да оставиш сърцето си отворено за него, а умът си смълчан в смирение, за да може Учителят да излее своето Същество, своята опитност, в теб. Да бъдеш с Учителя означава да се откажеш от всичко научено и натрупано като информация досега, да се откажеш от закостенялата си ученост и предубеждения и да оставиш Учителят да ти говори.
Само искрени и неподправеи сърца могат да тръгнат след Учител, само смели сърца могат да се откажат от удобствата на безметежния си сън в блажено неосъзнаване и да тръгнат напред към среща с Безкрая. Така, както малкото семенце, за да израсте в силен и могъщ дъб, трябва да се престраши и да разчупи закрилящата го обвивка, да напусне топлата и удобна земя, в която е посадено, за да се изправи на повърхността, брулено от ветрове и покосявано от дъждове. Защото малкото семенце носи в себе си копнежа към Неизвестното и Непознаваемето, така, както всяко едно човешко сърце е създадено със същия този копнеж към Бог. Когато си готов да чуеш този копнеж в душата си, тогава си готов да последваш и Учителя.
Ако обаче предпочетеш да останеш семе, сгушено в земята, то ти никога няма да израстеш в дъба, в който се предначертан да се превърнеш. Тогава колкото и Учители да минат край теб, ти не ще ги забележиш и отговорносстта за това ще бъде изцяло твоя.
-
Благодаря също за интересната беседа и разговор!
Днес "случайно" попаднах на още нещо свързано с беседата:
Докато фарисеят не стане митар, той не може да бъде християнин.
Точно така, Донка,
"докато не стане митар и не се покае" фарисеят не може да стане християнин, т.е. само покаянието, осъзнаването на фалшивостта и илюзорността на митарницата, на материалния, външния свят, може да направи един човек последовател на Исус, или на Учителя.
-
Идеята ми е, че човек не е сам на тоя свят, за да може изцяло да контролира живота си. Неговата отговорност е преплетена с тази на околните, както и животът му. Следователно и отговорността се размива.
Ако някой ме научи как да отделям отговорностите, ще му бъда безкрайно благодарен.
Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия!
А съществуванието не признава копията, а само оригиналите - автентични и истински!
И тук има един много малка, но важна подробност - дори не е необходимо другият, другите да са до теб и да се наричат твои учители. От детството си досега всеки един от нас е обуславян и програмиран от другите - семейството, училището, обществото, църквата, институциите, медиите. В ума ти са програмирани предразсъдъци, вярвания, концепции, идеи. За мен целият твой човешки ум е Другите в теб. Затова, когато в дадена ситуация действаш, воден от ума си и неговите внушения, ти действаш в съгласие с другите, ти даваш път на другите да действат чрез теб.
Истински автентичното и свободно човешко същество, познало и реализирало себе си, във всяка една дадена житейска ситуация действа не според ума си и неговите обусловености, а според своята истинска същност, центъра на съществото си. Такъв човек е трансцедентирал ограниченията на ума си и действа от нивото на Висшето съзнание, от своя най-вътрешен център, който е и центърът на Вселената. Такъв човек винаги слуша вътрешния глас на сърцето си, на истинската си същност и заради този глас може да се изправи дори срещу целия свят, ако това е, което гласът на истината в него иска. Такова същество с разцъфтяла индивидуалност е бил и Исус, и Учителят, и много други светли същества, стъпвали по тази хубава Земя.
-
А бе защо постоянно искате да натоварите хората с отговорности? Всеки ти слага чували, мотики, камъни, кръстове на гърба, иска да те направи на магаре.
Не са ли в крайна сметка просветлението и освобождението освобождение от отговорност? Ами така де, за какво ми е да се издигам като рисковете ще се увеличават?
Просветлението е най-истинската, най-автентична отговорност - да бъдеш себе си!!!
А на магаре никой друг не може да те направи - сам ти можеш да се превърнеш в магаре, когато се инатиш да се видиш в истинската си същност и да поемеш отговорност за това, което си, за собствения си живот. Да мечтаеш за "освобождение от отговорност" е да мечтаеш да те превърнат в роб. Когато прехвърляш своите отговорности върху другите, ти им даваш и власт над теб. Свободата е най-висшата отговорност, ето защо толкова много се пише за нея и толкова малко свобода има по света.
Да бъдеш свободен означава сам да решаваш за себе си, сам да носиш отговорност за своя живот. А това изисква от теб всеки един отделен момент от своя живот да бъдеш осъзнат и нащрек, просветлен за истината такава, каквато Е.
-
Имам чувството, че съм осъществил някакъв напредък, но като стане дума за просветления, освобождавания и се чувствам много малък и далечен от просветлението.
Да се чувстваш малък и далечен от просветлението е много удобно и освобождаващо от лична отговорност. Това е позицията на - "Ние сме обикновени, земни хора, а просветлението е за онези, големите, които сме готови да боготворим, само и само да не се налага да бъдем като тях. "
Да си малък е удобно, защото тогава не се налага да увисваш на кръста и да бъдеш сочен с пръст! Подобна политика е един от триковете на човешкия ум, който по този начин те държи теб, Съществото ти, в своята власт. Само така Слугата /Умът ти/ сумява да държи във властта си Твоето Същество /истинският Господар/ .
-
Какво се разбира под умен тогава в този цитат?
Той беше смел и решителен човек, без никакво съмнение и колебание. Умен човек беше той! За да бъдеш митар, трябва да си умен човек. Митарят не се лъже. Той е изучавал древната математика и знае какво дава и какво взима. Значи Христос повика един умен човек, с голяма житейска опитност, който разбира слабостите на хората, както и доброто, което носят в себе си. Който иска да тръгне след Христа, трябва да носи опитностите на живота в себе си, да бъде умен, смел и решителен, пред нищо да не се колебае.Умен е само този, който е разбрал!!!
Митарят е разбрал, че цялото му умение на митар, всичките древни знания по математика, които е събрал, цялата митарница на този свят, са само илюзии и те на са в състояние да го направя щастлив, да задоволят повика на сърцето му към Бог, към Истината, Любовта, Блаженството. Защото ние се раждаме с този дълбок вътрешен повик на сърцето и само един Исус го разбира и събужда.
Духовното развитие
в Себепознание
Добавено
Благодаря за откровеността
Бог има и още едно лице, което трябва да съзерцаваме - и то е състраданието... към тези, които вървят в тъмнината и за които понякога е много трудно да разберат. Затова в Зен истината никога не се казва докрай и наведнъж, а до там, докъдето другият може да стигне и от където може да продължи и да открие истината сам. Защото истината винаги е дълбоко лична и интимна.