Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Aliya

Участници
  • Общо Съдържание

    164
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от Aliya

  1. Според Йоан Златоуст Христос никога не се е смял. Самото християнство през вековете е създало образа на един тъжен Христос. В повечето случаи Христос е изобразяван на кръста, като че ли през 33 –те години на своя млад живот той е бил винаги на кръста! Моето разбиране, обаче е, че човек като Исус не би умрял тъжен, дори и разпънат на кръста. Той сигурно се е смял преди да умре. Това е направил и Мансур Ал Хилаж преди да бъде убит от фанатичните мюсюлмани, заради това, че е заявил: „Аз съм Истината – Аз съм Бог”. Мюсюлманите не могли да толерират това, така, както и тогавашните евреи не могли да простят на Исус. Мюсюлманите убили Мансур Ал Хилаж, но преди това той погледнал към небето и силно се засмял. 100 000 души се били събрали да видят това грозно събитие, убийството на едно от най – великите човешки същества, стъпвало някога по тази земя. Някой от тълпата попитал: „Ал Хилаж, защо се смееш? Теб те убиват!” А той е бил убит по най-жестокия начин – парче по парче – най – напред краката му били отрязани, после ръцете му, после очите му били извадени, после езикът му бил отрязан и после главата му. Те го мъчили без пощада, а той се смеел. И когато някой го попитал защо се смееш, той казал: „ Аз се смея, защото човекът, който убивате е някой друг, аз не съм това. Тези хора трябва да са полудели, те убиват друг човек! Мен не можете да убиете, това е смешно, и аз се смея на Вашата лудост!” И точно това трябва да е направил и Исус, засмял се е ! Той не е глупав човек, не е тъжен човек – и не би могъл да бъде! Името Христос е синоним на името Буда, т.е. Просветлен, Богоизбран. Христос е бил просветлен. Той се е радвал на живота, на малките неща в живота. Той се е радвал на храната, на пиенето, на приятелствата. Но християнската религия изобразява Христос като тъжен, превърнала е в светец едно автентично човешко същество. В евангелията не се отразяват истинските случки, много е премълчано и много е добавено. Това се случва и в останалите световни религии – Буда е изобразен без да се смее, Махавира е изобразен без да се смее, за Христос християнството твърди, че никога не се е смял. Нима можете да повярвате в това, че Исус никога не се е смял през живота си?! – той, който се е радвал на трапезата, на компанията на обикновените хора – проститутки, бедни рибари, всякакви хора, и при това не се е смял? Можете ли да си представите, че човек като Исус, който е празнувал с приятели на трапезата с часове, никога не се е смял? Как можеш да хапваш, пийваш без да се веселиш и смееш? Той сигурно се е шегувал, сигурно е разказвал смешни истории. Той е бил един много истински и много смел мъж. Той е приел като своя ученичка дори Мария Магдалена, прочута проститутка за своето време. Такава постъпка е изисквала много кураж и смелост. Аз не мога да повярвам, че той никога не се е смял. Защото смехът е самата есенция на истинската религиозност. Сериозността не може да бъде религиозна, защото сериозността е част от егото, от самото заболяване на човечеството. А смехът е проява на липсата на его – тогава, когато един религиозен човек се смее, той не се смее на другите, защото това е грозно и вулгарно. Той се смее на себе си, и в този смях се извисява и осъзнава. А когато един Христос се смее, един Божи син, то той се смее със смеха на вечността – смеха над цялата космическа шега, наречена Съществувание. Това е смехът на Висшето разбиране, на реализираната Божествена същност.
  2. Проблемът за злото е същностен и дълбоко травматичен не само за християнското световъзприемане, но изобщо за човека. Човекът е създател на „проблема” за злото и човекът е този, който дава определения за злото т.е. определя едно или друго явление или обект от Съществуванието, създадено от Бог, за добро или зло. В природата, във Вселената, нищо не е добро или зло, а всичко е такова, каквото е. Всичко е божествено творение или казано с други думи, битие. Битието е Божието мироздание, създадено от безкрайната любов и милост на Бога. Да бъдеш значи да си приел любовта на Бога като безценен дар и да си му благодарен. Когато да бъдеш е възприето като най- ценния Божи дар, тогава животът ти ще бъде израз на тази благодарност, ще бъде песен, танц, екстаз, удивление и преклонение пред живота и Божието мироздание. Тогава Злото няма място в твоя живот, защото „И тъй като Бог е всеблаг, то всичко съществуващо е добро, така че „да съществува” означава съвършено същото като „да е добро”./коментар на Тома от Аквино от проф. Ц. Бояджиев/ Когато човек осъзнае божествената същност на своя живот като безценен и с нищо незаслужен дар от Бога, то самото осъзнаване е запалена божествена искра в него, която осветлява цялото му същество и не позволява на злото да съществува. Защото злото като всяко едно отрицателно явление означава единствено липсата на положителното или както твърди и Тома от Аквино „че злото може да бъде мислено единствено като лишеност от благост (privatio boni) и, значи, като отсъствие на битие, като модалност на небитийността.” Казано с други думи, злото е като тъмнината, която няма своя същност, своя собствена субстанция, а е просто отсъствие на светлината. Ето защо е много трудно, невъзможно да се бориш директно с тъмнината, защото как можеш да победиш нещо, което не е, което не съществува, няма екзистенциалност? За целта просто трябва да внесеш положителното, да внесеш светлината. Тогава тъмнината ще се разпръсне и изчезне от само себе си. Борбата със злото е същата, като борбата с тъмнината. Никога не ще можеш да победиш злото в директна битка, защото на първо място, злото само по себе си не е, то е просто липсата на нещо друго, на неговата коренна противоположност, на доброто, на битието или изразено по друг начин – на Божията благост. Внасяйки в себе си светлината на Божията искра чрез Осъзнаването на безкрайната Божия благост, прекланяйки се с благодарност пред Съществуванието, вътре в нас и извън нас, ние запалваме светлината на Божественото осъзнаване, което може да бъде изразено и с думите Любов и Благодарност към това, което Е, към Битието. Само тогава небитийността на злото ще бъде осъзната. Злото не е нищо повече от неосъзнаване, неразбиране на божествения промисъл на Всеблагия Бог, неоценяване на безкрайната красота и мистерия на Живота, неблагодарност към Съществуванието. Ето защо за мен всеки акт, извършен в неосъзнаване, безсъзнателно, е Зло, и всеки акт, извършен с осъзнаване, с разбиране, е Добро. „Ако за всяко съществуващо нещо е естествено да се стреми към битийна пълнота, каквато – в предел – е Бог, то злото е нарушаване на този естествен порив, отвръщане към небитието.” /коментар на Тома от Аквино от проф Ц. Бояджиев/ Ако човечеството иска да не се отвърне към небитието, то неговото единствено спасение е Осъзнаването на вътрешната Божия искра.
  3. Когато си мисля за преследването на Христа преди 2000 години, чувствам, че не се е променило много в отношението на хората към живата истина. Навсякъде наоколо, както и преди , има подозрение, цинизъм и недоверие. Дълбоко в себе си човечеството си остава същото. И няма как да бъде иначе, защото главатарят на бандата – човешкото его е тук все още. Когато хората, които вярват дойдат, тези, които не вярват, също ще дойдат. Когато Исус дойде, томаневерниците непременно ще са тук. Те създават контраст. И това е добре, иначе човешката вяра няма да е от голяма стойност. Тя става ценна поради томаневерниците наоколо. Когато засаждаш градина, ще поникнат и бурени. И бурените са част от нея. Когато Исус дойде, непременно и Юда ще е там, защото цялата работа е с такава огромна значимост, че някой непременно ще я издаде. Извисеността й е била толкова огромна, че някой непременно е щял да се почувства уязвен. Егото. Юда е бил силно уязвен – а не бива да забравяме, че той не е бил лош човек. Фактически измежду всичките ученици на Исус той единствен е бил добре образован, културен, принадлежащ на изтънчено общество и семейство. Той е бил, разбира се, най-егоистичен. Другите са били хора от простолюдието – рибари, фермери, дърводелци. Юда бил специален – а всеки път, когато някой се почувства специален, възникват неприятности. Той искал да ръководи дори Исус. Много пъти се опитвал. А ако го слушаш, възможно е той да те убеди в по-голяма степен, отколкото Исус. Веднъж Исус отишъл да посети дома на Мария Магдалена. Мария била силно влюбена. Тя изляла върху нозете му един ценен, много скъп парфюм. Това било рядък парфюм – би могло да бъде продаден. Юда незабавно реагирал. Той рекъл: „ Би трябвало да забраняваш на хората да вършат такива глупости. Това всичкото се попиля, а в града има хора, които няма какво да ядат. Можехме да раздадем парите на бедните. „ Юда прилича на социалист – предшественик на Маркс, Мао, Ленин, Троцки – всичките биха се съгласили с него. Какво казал Исус? Той отговорил: „Не се тревожи за това. Бедни и гладни винаги ще има, но мен няма да ме има. Ти можеш да им служиш винаги и винаги – няма защо да бързаш, но мен няма да ме има. Погледни любовта, а не ценния парфюм.” Умът ще се съгласи с Юда, той изглежда напълно икономичен, изискан, мислител. И той го предал. Само той би могъл да го предаде, защото на всяка крачка егото му било наранявано. Той бил адски уязвен. Исус непрестанно наранявал техните егота. Учителят трябва да го прави, защото ако един учител разглезва вашите егота, той не ви е в помощ, той ви отравя. Тъй като Юда бил най – егоистичният, той бил повече нараняван – Исус е трябвало да го наранява повече! Ето защо Юда си е отмъстил. А е бил добър човек, в това няма съмнение. В това е проблемът с добрите хора. Той продал Исус за 30 сребърника. Така загрижен бил той за парфюма и цената му, а продал Исус за 30 сребърника. Когато дойде Исус, човек на съзнанието, на живата, изпитана истина, а не на знанието и мъртвата информация, Юда ще се появи непременно. Той е учен, човек на знанието. Юда може дори да знае повече, но не познава състоянието на Божественото познание, на просветлението, на дълбоката любов и състраданието. Умирайки, дори за своите убийци, Исус имал молитва в сърцето си.
  4. Aliya

    Духовното развитие

    И ето тук е последната, но здрава хватка на егото Не е от егото, но наистина може да стане хватка, ако ми пукаше. Просто ти написах истината. Благодаря за откровеността Бог има и още едно лице, което трябва да съзерцаваме - и то е състраданието... към тези, които вървят в тъмнината и за които понякога е много трудно да разберат. Затова в Зен истината никога не се казва докрай и наведнъж, а до там, докъдето другият може да стигне и от където може да продължи и да открие истината сам. Защото истината винаги е дълбоко лична и интимна.
  5. Aliya

    Духовното развитие

    И ето тук е последната, но здрава хватка на егото
  6. Aliya

    Духовното развитие

    хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност. Сигурна ли си че не е лична опитност? Личната опитност за това е ЛИЧНА, за да бъдеш ти самият сигурен в нея, а не да търсиш одобрението и признанието на другите, за да се убедиш, че е лична.
  7. Aliya

    Духовното развитие

    хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност.
  8. "Хуманизиране на наказанията" е екзистенциално противоречие. И в осъждането, и в наказанието, няма нищо хуманно.
  9. Aliya

    Духовното развитие

    Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог! И то се случва, когато Бог пожелае да Го видиш!
  10. Aliya

    Духовното развитие

    Съзерцанието на Бог е Съзерцание на Бог
  11. Аз съм срещу наказанието, защото в цялата човешка история наказанието никого не е преобразило, т.е. преродило в ново по-добро и осъзнато човешко същество. Наказанието е варварско. Човек убива друг човек и ние го убиваме в отговор, или, което е още по-лошо, затваряме го в затвор за цял живот. Ние наричаме неговото дело престъпление, а нашето дело – справедливост. Но за мен и двете дела са едно и също. Разликата е само в това, че той е един нещастен индивид, а ние разполагаме с мощта на обществото, държавата, армията, правителството. Но в края на краищата, ние вършим същото като него. Ние извършваме отмъщение, а това не е справедливост. Дори и даден човек да е извършил убийство, той все още има бъдеще пред себе си. Убийството, което е извършил, е в миналото, а освен това известни са случаи на убийци, които след това са ставали светци. Да убием този човек ще означава да го лишим от бъдеще, в което той би могъл да се преобрази в свят човек. И какво право имаме ние? Този, който не създава живот, няма право да го отнема или съсипва. Единственото, което обществото има право да направи в такъв случай е, да си даде ясна сметка, че такъв човек има объркана и обременена психика, че нещо в неговите хормони е не хармонично, че нещо в неговия химически състав е не както трябва. Именно това са моментите, в които една личност има нужда от повече любов, повече приемане, повече уважение, не за това, което е извършил, а за това, че е човешко същество, от Бога създадено и нищо, което е от Бога не може да се отрича и изхвърля на бунището. Такъв човек трябва да бъде лекуван психологически, така, че да може цялото негово подтиснато и отричано подсъзнание да излезе на повърхността, да бъде осветено от съзнанието, осъзнато напълно. Такъв човек трябва, образно казано, да повърне навън репресиите в подсъзнанието, задръстили и блокирали неговата истинска човешка същност. Веднъж вече чист и осъзнат, такъв човек никога вече не може да извърши престъплението отново. Това е общото ми мнение за цялата идея, която стои зад юриспруденцията и криминологията. Например, човек открадва нещо малко и той е изпратен в затвора. Той е само един любител в краденето, и може би е откраднал заради непосилните обстоятелства на живота му /бил е гладен, семейството му се е нуждаело от спешно скъпоструващо лечение, губи своя дом/. А обществото в отговор го затваря за 2 години в затвора, където той се среща с професионалисти крадци, с велики престъпници. И за тези две години той има възможност да се образова в занаята, влиза в затвора като любител, а излиза от там като професионален крадец. И излиза, в такъв случай, че е достатъчно да бъдете много внимателен, интелигентен и да не допуснете да Ви хванат. След това, можете да правите каквото пожелаете, важното е да не Ви хванат. Според мен наказанието създава дори по-големи престъпници. Милионите затворени хора по света се доучват в затворите, които са не толкова затвори, колкото университети по криминология. И изводът в такъв случай е, че съдилищата ни обслужват престъпността, а не културата. И независимо, дали говорим за наказание, или възмездие, или обезвреждане, и в трите случая ответното действие на обществото срещу престъпника е продиктувано от позицията на страх. Всички ние, обаче знаем, че страхът е лош съветник и не ни позволявя, тъй като „очите му са големи”, да видим, че става дума за човешко същество, за един от нас. Страхът е антиподът на Любовта и брат на Агресията. Юриспруденция, която се основава на страха и агресията, а не на Любовта и Разбирането, е осъдена да осакатява, а не да поддържа живота. В такъв случай, тя не е от Бога, а е срещу него. Един Закон е от Бога, когато неговата Справедливост е и Милост, а не едното да е за сметка на другото. Наскоро чух един уважаван съдия да казва по БНТ, че „Моралът не е над Закона”. Може би създаденият от човека морал и да не е над закона, но нищо, дори и законът на обществото, не може да бъде над Любовта и Милостта, които са от Бог.
  12. Aliya

    Духовното развитие

    Медитацията е самоосъзнаване!
  13. Aliya

    Духовното развитие

    Всички духовни "техники" са всъщност начини да медитираш, да останеш насаме със себе си, да започнеш да се самоосъзнаваш. Избери този вид медитация, която говори на сърцето ти. Прегледай всички видове, които знаеш и тази медитация, която те привлича, опитай я. Направи я поне 21 дена, за да усетиш ефекта от нея. Древният изток е разработил 112 вида медитации, а съвременния източен мистик Ошо е прибавил към тях още няколко вида, специално разработени за днешния човек, изпълен със стрес и напрежение. Учителят Дънов е създал Паневритмията като медитативна техника / терапия. Прегледай всички техники и тази, която е най-близо да сегашното ти състояние ще те привлича най-силно. Започни с нея. Най-важното е да си отделиш достатъчно време за среща със себе си всеки ден поне по 1 час.
  14. Aliya

    Духовното развитие

    Осъзнаването е магичен феномен, то е качество на божествеността. Самото осъзнаване е абсолютно достатъчно, за да изчезнат всички грешки и погрешки. Не е необходимо да се прави, достатъчно е да се осъзнае. Осъзнаването е като лазерен лъч, който осветява и изрязва болното място, тъмнината в човека. Едно човешко същество, което живее в осъзнаване, няма грешки, не може да прави погрешки, защото кой е този, който ще ги прави? Грешките съществуват само в неосъзнаване, само неосъзнатият човек прави грешки. Самото неосъзнаване е живеене в грях. Докато осъзнаването е да живееш в доброта и святост.
  15. Aliya

    Духовното развитие

    За Пътя не времето е от значение, а ти си от значение. Защото Пътят не е пристигане, а Пътуване, безкраен процес, така, както безкраен и непознаваем е Бог. Пътят има начало и то е когато излезеш извън ограниченията на собствения си ум и престанеш да се идентифицираш с него. Пътят има начало, но Пътят няма край, защото пътуването е към Бог, а той е Необятен. И когато Бог е, няма никакво "Аз", нито истинско, нито неистинско, няма личност, нито характер. Няма №1, нито №2. Само Бог Е, и там където Бог е, няма вече въпроси, защото няма и отговори. И въпросите, и отговорите са изчезнали. Защото Бог е Истина, Любов, Блаженство.
  16. Ако някой е достигнал до Върховната истина, то той/тя е разбрал/а, че други няма, че всичко е Едно, Не-две /Адвайта/. Такова просветлено същество е разбрало, че нито "ти" съществуваш, нито "аз", нито "другите", а само Бог, Царството Божие.
  17. Aliya

    Духовното развитие

    Духовното освобождение не е освобождение от индивидуалността, а нейното разцъфтяване в автентична и неповторима същност. Това, от което един просветлен човек се освобождава, са тежките окови на егото. Егото не е индивидуалност и индивидуалността не е его. Индивидуалността е създадена от Бога и тя е твоята най- вътрешна същност, тя е твоята природа. Индивидуалността е израз на Съществото ти и е като празен бамбуков ствол, през който преминава свободно, неограничаван от никакво его вятърът на Вечността; празен съд, в който Бог е избрал да се излее и изяви. Индивидуалността е това, което Си, а егото е това, което си научен от ума да мислиш, че си!!!
  18. Aliya

    Духовното развитие

    И аз ти благодаря, Канел.
  19. Гордостта е признак на фарисея. С духовната гордост не се става християнин. Признакът на митаря според мен не е това, че той работи с материалното, а че той изобщо е в състояние: 1. да живее и работи в материалния вят, да познава и прилага неговите закони но и много важно! 2. Да е в състояние да осъзнае своето място и роля във вселената, да види този свят и себе си в него от по-високо. Ако само се отрече от материалния свят, презре го, той не се издига, а се откъсва от Божиите творения и потъва в света на своите идеи, ценности, правила, догми. Те не са божествените, те са именно човешките. Следователно ако човек отхвърли материалния свят, той точно тогава охвърля Бога и го замества със себе си. Да мине през стадия на митаря - това означава да се учи от Бога - да живее и работи в материалния свят, защото това е неговия учебник, но идеите му в краен резултат да са Божествени. Лично разбиране В този цитат Учителят говори за гордостта като качество и на фарисея, и на митаря. Всеки, който смята, че е натрупал притежания в материалния свят /в случая с митаря - вещи, пари/ и в "Духовния" свят /в случая с фарисея - вярвания, духовно превъзходство над другите/, всеки един, който ламти да притежава, независимо дали в този, материалния/ или онзи /духовния/ свят, е горделив човек, човек с огромно его. Неговата гордост ще го доведе до падане. И когато падне и съумее да събере в себе си сили за покаяние, горделивият човек ще разбере, че нито едно притежение не може да се сравни с Несравнимия, с Единствения. Само един смирен човек, познал илюзиите на ламтенето, е готов като митаря в притчата за Исус да стане и да последва Божественото. Докато един човек все още ламти за притежания, за престиж, за почести, независимо дали материални или духовни, то той все още н е се е покаял и носи в сърцето си алчността и незадоволеността. Само човек, който след като е притежавал и се е покаял, като митаря от притчата, може да стане последовател на един Учител. Ето защо за фарисея е необходимо да се покае като митаря тръгнал след Исус. И не само фарисея, всяко едно човешко същество трябва да извърви пътя на покаянието. Като под покаяние Учителят не разбира отричане на материалния свят и затваряне в изолирана пещера, защото дори и тогава човек може да носи света в сърцето си. Под покаяние се разбира отказване от ламтеж и алчност чрез Висше разбиране за истинскята ценност в живота ти - и тя е връзката ти с Божествения свят.
  20. Aliya

    Духовното развитие

    Канел, Защо ми е на мен да искам ти да си себе си !? След като даже и ти имаш проблем да разбереш какво е да си себе си!? Явно идеята да си себе си не ти изглежда привлекателна А що се отнася до Егото, то няма атрибути. Егото е една фалшива илюзия на човешкия ум, а както знаеш илюзиите си нямат нищо - просто защото те са нищо Да си отговорен е точно обратното на егото, да си отговорен за себе си, за съществото си е атрибут на това да Бъдеш, да Съществуваш.
  21. Aliya

    Духовното развитие

    Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия! Нещо не мога да разбера. Може ли да го дешифрираш, моля? Какво има за неразбиране в това да бъдеш себе си!? И за това ли други трябва да те учат!? И има ли някой друг в целия свят който може да бъде Теб, Ти!? Сам виждаш колко изкуствен е станал човекът, колко отделен от самата си същност! Дори да бъдеш себе си, се нуждаеш от някой друг да ти покаже - какво?! ... теб???... Всеки е във всеки. Не , не всеки е във всеки. Умът може да бъде манипулиран от тези, които имат знанието и интереса да го направят, за да те накарат да им служиш вярно. За завоалираните интереси, за тяхната изгода е много удобно да манипулират човешките умове, като системата за манипулиране е финно разработена, така, че да може да действа без ти да разбереш - освен ако не си се осъзнал. Ето защо осъзнатият човек, просветленото човешко същество е заплаха за хората на статуквото, за фарисеите и те го разпъват на кръст /Христос/ или го тровят /Сократ/ и много други подобни срамни примери в човешката история, включително и отношението на църквата и институциите към Учителя Дънов.
  22. Когато един Учител мине край теб, много кураж се иска да имаш, за да го последваш. Мнозина живяха по времето на Исус, но само неколцина, една шепа бедни рибари "дойдоха, та го последваха"! Същото се отнася и за Учителя - много идваха на беседите му, но още повече бяха онези, които не събраха смелост наистина да го последват. Да тръгнеш подир Учител означава да оставиш всичко, което имаш - майка и баща, дом и семейство, и да се отправиш на дълъг път към Неизвестното, към Непознаваемото. Да последваш Учителя е да оставиш сърцето си отворено за него, а умът си смълчан в смирение, за да може Учителят да излее своето Същество, своята опитност, в теб. Да бъдеш с Учителя означава да се откажеш от всичко научено и натрупано като информация досега, да се откажеш от закостенялата си ученост и предубеждения и да оставиш Учителят да ти говори. Само искрени и неподправеи сърца могат да тръгнат след Учител, само смели сърца могат да се откажат от удобствата на безметежния си сън в блажено неосъзнаване и да тръгнат напред към среща с Безкрая. Така, както малкото семенце, за да израсте в силен и могъщ дъб, трябва да се престраши и да разчупи закрилящата го обвивка, да напусне топлата и удобна земя, в която е посадено, за да се изправи на повърхността, брулено от ветрове и покосявано от дъждове. Защото малкото семенце носи в себе си копнежа към Неизвестното и Непознаваемето, така, както всяко едно човешко сърце е създадено със същия този копнеж към Бог. Когато си готов да чуеш този копнеж в душата си, тогава си готов да последваш и Учителя. Ако обаче предпочетеш да останеш семе, сгушено в земята, то ти никога няма да израстеш в дъба, в който се предначертан да се превърнеш. Тогава колкото и Учители да минат край теб, ти не ще ги забележиш и отговорносстта за това ще бъде изцяло твоя.
  23. Точно така, Донка, "докато не стане митар и не се покае" фарисеят не може да стане християнин, т.е. само покаянието, осъзнаването на фалшивостта и илюзорността на митарницата, на материалния, външния свят, може да направи един човек последовател на Исус, или на Учителя.
  24. Aliya

    Духовното развитие

    Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия! А съществуванието не признава копията, а само оригиналите - автентични и истински! И тук има един много малка, но важна подробност - дори не е необходимо другият, другите да са до теб и да се наричат твои учители. От детството си досега всеки един от нас е обуславян и програмиран от другите - семейството, училището, обществото, църквата, институциите, медиите. В ума ти са програмирани предразсъдъци, вярвания, концепции, идеи. За мен целият твой човешки ум е Другите в теб. Затова, когато в дадена ситуация действаш, воден от ума си и неговите внушения, ти действаш в съгласие с другите, ти даваш път на другите да действат чрез теб. Истински автентичното и свободно човешко същество, познало и реализирало себе си, във всяка една дадена житейска ситуация действа не според ума си и неговите обусловености, а според своята истинска същност, центъра на съществото си. Такъв човек е трансцедентирал ограниченията на ума си и действа от нивото на Висшето съзнание, от своя най-вътрешен център, който е и центърът на Вселената. Такъв човек винаги слуша вътрешния глас на сърцето си, на истинската си същност и заради този глас може да се изправи дори срещу целия свят, ако това е, което гласът на истината в него иска. Такова същество с разцъфтяла индивидуалност е бил и Исус, и Учителят, и много други светли същества, стъпвали по тази хубава Земя.
×