Algon

Сексът е Еволюцията на Света, чрез него Светът се придвижва на по-високо стъпало... но преди това трябва да има какво да се придвижва. Парите са Кръвта на Света, те хранят всяка негова клетка, но преди това трябва да има какво да се храни и Кой да движи Кръвта. Любовта е Сърцето на Света, то задвижва всяка Кръвна частица, достигнала всяко кътче на Тялото и всяко движение на Духа, причинило съзвучно трептене. И така: Любовта движи и Кръвта и Духа, а значи - и всичко останало от самото световно Начало.

При движението си по своята орбита за 27-28 дни Луната последователно се обръща към всички небесни тела по небесната сфера. Може да се каже: тогава тя "работи" в режим поглъщане и последователно "поглъща" възможните максимуми от техните енергийни потоци. Но...само затова, за да ги препраща по същия начин и в най-големи дози към Земята, когато достига противоположните на тях позиции по еклиптиката. Горе-долу така става и по отношение на Слънцето по време на Новолуние. Тогава тя се приближава максимално до светилото и "поглъща" възможния максимум от неговата енергия. После тази енергия бива “преработена” и по време на Пълнолуние, когато отражателната способност на Луната достигне своя връх(за сметка на поглъщателната), бива препращана към Земята в най-големи дози – към природата, обществата и отделните хора. Сиреч: Луната - ни повече, ни по-малко - действа като гигантски енергиен и информационен Ретранслатор. Така че ако имаме представа какво "ще влезе" в нея по време на Новолуние, ще знаем и какво "ще излезе" от нея по време на Пълнолуние. Пример: Новолунието на 12 декември 2004г.в 03ч.29м.българско време беше в съвпад с Плутон. Туй същото означаваше, че точно тогава Луната би трябвало да е погълнала огромно количество слънчева и плутонова енергия едновременно. Този съвпад тогава "изгря" в Индийския океан на меридиан около 66 гр. източно от Гринуич. Две седмици по-късно - по време на пълнолунието - светът беше потресен от незапомнен гигантски катаклизъм ... с епицентър почти на същото място. И ето че предстои ново новолуние - на 06.07.2005г. в 15ч.02м. лятно българско време, но този път - в съвпад със Сириус. Значи: в едно и също време Луната ще бъде подложена на мощното влияние на две важни звезди. За влиянието на Сириус може да се съди дори само от това, че в рождената карта на Петър Дънов, неговия Меркурий е в съвпад с тази звезда. А Меркурий в неговата карта, освен другото, означава и Словото на Учителя. А ефектите от новолунията (времето на поглъщащата, или "забременяващата" Луна) се усилват, отслабват или променят твърде много и от поведението на отделния човек и от колективното съзнание и действия (с резонансен ефект) на дадена група (общество) в сюблимния момент, както и в следващите часове до новия изгрев.

"Ръцете ни единствено виновни за пламъка изгарящ помежду ни..." Имаше такава песен на Лили Иванова. Ръцете ли? Когато сме влюбени и влюбващи се, те като че ли, най-напред влизат в действие. Когато ядем, пак са ни най-необходими. Когато говорим, пишем (и мислим), без тях никак не се получава. А с какво друго да накажем подлеца? (шамар, юмрук)... Не идва и да се запознаем без тях. (здрависваме се). Не можем и да се сбогуваме без тях (прегръщаме се). Или да посрещнем някого (отново прегръдка) Ами когато работим? (с чука, наковалнята или компютъра) Ами когато лекуваме?… Човешките ръце са основни медиатори между нас и околния свят, от тях в най-голяма степен зависи какво идва отвън към нас и какво излиза от нас навън – как преработваме това в двете посоки, за да го направим подходящо за използване и асимилация. С тях "обработваме" и усвояваме другите хора и околното пространство, с тях помагаме сами да бъдем "обработени" и усвоени. Затуй от формата и линиите на ръката някои хора съдят и за самия човек, какво му е “писано” да преживее тук на Земята. Но ръцете са свързани и със света на невидимото, можем да ги използваме, например, за пренос и асимилиране на разни видове лъчиста енергия, включително слънчева. Растенията пренасят слънчевата енергия посредством фотосинтезата. Но хората също фотосинтезират - всички ензимни процеси в човешкото тяло, както и всички психични процеси са в най-пряка зависимост от поглъщаната слънчева светлина. Някои хора фотосинтерат по-интензивно, други по-слабо - това общо-взето се движи в широки граници. Та тук въпросът ми е: има ли някой тук, който може да сподели изпитан метод за увеличаване притока и асимилацията на слънчева енергия посредством ръцете? Аз също имам нещо предвид, но искам да чуя и вас.

"Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа коя си!" Всеки твой близък приятел съответства на най-важна черта от твоя характер - на най-основна част от човешката ти същност. А всичките твои приятели заедно "сглобяват" огледалото, в което ден след ден се оглеждаш и все повече разбираш коя си, защо си, накъде си - получаваш видимост, съзнание и ориентация за самата себе си. Приятелите са и хранителната среда, в която израстваш като човек и личност. И съвсем естествено е, когато сама се променяш (а няма как да не го правиш, еволюцията го изисква), в съответствие с този процес да се променя и "огледалото" и "хранителната ти среда".

Здравей Ради! Най-вече съм опитвал действието на цветовете чрез контакта си с природните стихии, които са негови носители. Примерно, когато запаля огън и направя ритуал около него, заедно с други съмишленици, контактът ми с огнения цвят и всичко, което той носи става най-естествен. Всъщност тогава нещата не се ограничават с цвета и цветовото въздействие, а всичко е много по-всеобхватно. Но съм опитвал и много други начини.

Здравейте! Ето ги и моите интерпретации: Цветът на небето (светлосин) - свобода, простор, необятност, мечти, вдъхновение, въображение, божието, Бог. Цветът на морето (син, синьозелен) - отражение, душевно вълнение, чувства, памет, минало, древност, свързване, поглъщане, среда, съдържание, грижа. Цветът на гората (зелен) - първичния дом, уют, успокояване, енергийно зареждане, хранене, преобразуване на енергията във вещество (фотосинтеза), свързване на Небето със Земята, осъществяване. Цветът на розата (розов) - любов, нежност, красота, въодушевление. Цветът на кръвта (червен) - енергия, страст, секс, зачатие, живот, смърт, прераждане. Цветът на огъня (огнен) - преобразуване на веществото в енергия, горене, излъчване на енергия, въодушевление, омагьосване, любов, страст, свързване на Земята с Небето. Цветът на почвата (черно-кафяв) - основата, градивният материал (Адам е създаден от пръст), преобразуване (смърт и прераждане) Цветът на слънцето и златото (златист) - радост, смях, игри, веселия, любов, закачки, прилив на енергия, почести, богатство, слава, плодовитост, творчество, Бог. Но дойде ли в повече, получава се "слънчасване" отвътре.