наранена.до.болка

Искам, ако може да изкажа едно непрофесионално мнение, но поне е от личен опит. Имам сериозна връзка на която изключително много държа, но и при нас, както и при други хора се появиха много проблеми, връзката се държеше (както и сега) на косъм. Изпаднах в депресия, тежка, нито спях, нито се хранех, мислех само негативни неща, нямах желание за абсолютно нищо. В един момент си спомних за силата на положителното мислене, чела съм разни неща, чувала съм, интересувам се от психология като цяло, но съм само "любител" така да се каже. Много ми беше трудно да изляза от дупката, в която се намирах и от ужасния начин, по който се чувствах, но с много усилия и желание успях, за мое голямо учудване в момента, в който започнах да се успкоявам, да мисля положително нещата между мен и приятеля ми започнаха да стават все по-хубави и по - хубави, но за съжаление, не мина дълго и от една малка караница помежду ни аз рязко изпаднах отново в това тежко състояние в което бях месеци наред, сега съм така от около два месеца, този път сякаш не мога да се преборя и да си наложа положителните мисли, и.... колкото и да ми е невероятно нещата между нас стават все по-зле, дали съм права да го отдавам на това, не знам, но знам, че когато мислех положително всичко беше наред, а когато изпаднах отново в тази противна депресия нещата се влошиха много. Надявам се някой, по запознат с тези неща, да може да ми даде отговор, благодаря предварително!

Не прочетох цялата тема, но се регистрирах за да отговоря на първия пост.... какво би накарало един човек, да направи опит за самоубийство. Когато мислиш, че всичко ти е наред и се сгромоляса от един път, въпреки, че си вложил всичко от себе си за постигането на дадена цел, ето ти пример - аз: Най-накрая, след много години търсене, намерих човека, който да обичам истински, човека, който поставям дори пред себе си, човека заради който бих поела куршум в сърцето, човека.....който твърдеше, че и той чувства същото към мен...след година връзка, която е била и прекрасна и тежка на моменти, връзка в която вложих цялото си същество, връзка, която коренно ме промени, той изведнъж, без видима за мен причина охладня жестоко, каза, че никога не е бил щастлив с мен, изтри снимките ни заедно, изтри моите снимки..... По мои лични подозрения е, че всичко идва от друга жена, с която е имал флирт преди мен, жена, която в момента в който разбра че сме заедно започна с флиртовете си и закачките, лека жена.... Въпреки, че той отрича да има тези неща от нейна страна, аз ги виждам, виждам и неговото отношение, в един момент, той започна да се държи с нея много по добре отколкото с мен. Същия този човек твърди, че ме обича, но не можел да си докаже любовта. До сега, знаех че мога да разчитам на него, знаех, че е до мен...сега се чувствам сама, сам самичка в целия свят и никой и нищо не може да промени това. Да имаш тежко детство, ужасни моменти в живота, много близки, които вече да не са сред нас и да си едва на 23...повярвайте ми не е лесно и това са все неща, които не могат да бъдат поправени, неща които няма как да се върнат.... Същия този човек, за който говоря, час преди да ми наговори всички тези неща ми казваше че ме обича по най романтичния начин........... И сега живея заради родителите ми, но и да си отида.....рано или късно и те ще ме прежалят нали?