Здравейте! Имам проблем, но не осъзнавам какъв е. Помагам на хората в трудни за тях психически ситуации, даже са ми казвали че ставам за психотерапевт. Не знам, колко е вярно, но определено не мога много лесно да се погледна отстрани. На 15 години съм. Първо, смятам, че съм много вятърничева, постоянно си сменям настроенията. Мога да се превивам от смях, а след два часа да плача превита на пода. Проблемите ми се проявиха, когато бях на 13 години. Тогава бях в 7 клас и много се изнервях от предстоящите изпити и от това, че каквото и да правех, не отслабвах. Не мога да кажа, че съм била в сложни ситуации, разбирах се с моите съученици, но не бях доволна и очаквах да стана гимназистка, за да се преместя. Вървеше ми ученето и това въобще не беше проблем, дори и с комуникирането. Но почвах да викам, да се тръшкам, на майка ми. Изливах някакъв гняв, който не мога да определя как се е насъбрал. Моето детство не беше много спокойно. Нямах приятели, а комуникирах само с едно момиче, заради обстоятелствата, с която въобще не се разбирахме. Винаги съм била спокойно дете, това и майка ми ми го е казвала, тогава имахме само леки дразги, не ме е измъчвало. Отколкото за отслабването, отслабнах през лятото, и се чувствах по- добре, но се появиха други грижи. А сега, на 15 години, като ли малко се поръстърсих. Почнах да овладявам гнева. Упражнявам се. Може би от 2 месеца не съм имала избухания, или по- малко. Тогава чупих, хвърлях, и накрая лягах от пода, изморена, и имах чувство, че искам спокойствие, уединение, и силно желание да прегърна някого. Почнах да чета много семинари на Дънов, и това главно ми помогна. Но сега почвам да осъзнавам и последствията от всичко. Здравословно съм много зле. Изкарах някъде година гастродуоденит, но като че ли го преодолях последния месец. Вече стомаха не се обажда. Но както й да е, не лекарстата помогнаха. Очите много ме болят, както и врата отзад. Една точка от гърба(на сърцето, лекар ми го е казвал) постоянно ме боли. Имам постоянно студени крайници, което Дънов обяснява точно от голяма напрегнатост, от повече електричество, отколкото магнетизм. И вървя на криво, лявата пета ми е по навътре. А да не говоря, че според фелдшер имам проблем с щитовидната жлеза, защото не ми е идвало от 9 месеца. Съжалявам за оплакванията, но искам да кажа, че тези болежки според мен могат да се оправят, ако се оправя психически. От 8 клас, когато влязох в гимназията, почнаха най- големите проблеми. Учих по езика, който си бях харесала, защото го обича и ми доставяше удоволствие, докато няколко 3 момичета не почнаха да ми завиждат. Даже това първоначално не го осъзнах. Държаха се супер зле, говореха с другите момичета зад гърба ми, неща, и думи, които не съм казвала. И така ги настроиха. Изгубих едното момиче като приятелка точно заради това, но поне заради нея разбрах какво се случва. Намразих и езика, да не говори че учителят, който ме хвалеше, почна да говори пред класа глупости за мен. Дори и гнусни, особено, когато бях в болница, заради стомаха. Докато ме нямаше. Имам 2 приятеля в класа- момче и момиче. Не мога да се оплача от това Вече всички спряха да ми обръщат внимание, но една не ме оставя и до сега.. Сякаш не обръщам никакво внимание на нея и злобата, но сякаш я попивам. Постоянно говори глупости за мене, но намерила на кого да ги разправя, точно на моя приятел, те стоят заедно, не знам дали го прави нарочно за да ми го предаде, или му има доверие, защото имам чувството че го харесва. Не го ревнувам, знам отношението му, те просто си говорят, виждала съм го колко е ядосан, когато е говорила за мен, и й се е развиквал някой път. Например, сега станах добра по руски, и тя почна да си измисля как съм била някаква сталинистка и много често вдига ръка по история и говори на тази тема, сякаш ме опровергава. Някой път даже е идвала при мен и е почвала да говори как с нейното гадже можела да спори и как той също мразел Русия, Таджикистан, Турция.... Но аз нищо не й казвам, и май това е проблема. Иска да почна да говоря с нея. За 2 години не е успяла да ме ядоса. Не мога да разбера, защо не си ги изкарвам на нея, а аз страдам. Никога не съмобръщала на никого внимание, както й класа на мен, освен тя. В училище значително си намалих успеха, но пък съм перфектна по 2-3 предмета. Много се забавлявам в даскало с моята приятелка, много, ама много се смеем, но изведнъж, в един момент, пак чувствам някакво безпокойство и страдание до плач. Нещо ме измъчва. Нещо иска да излезе, но как е влязло? Какво е? Напира, напира... Не мога напоследък да остана сама вкъщи, мисля, че се чувам как вия, по време на плач. Майка ми излиза в 4 часа за работа, и аз излизам с нея, и не се връщам преди да се е върнала. Пребираме се заедно. Взимам книжка и в парка. И мисля, че това също ме успокоява. Моля за помощ!