Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Morgana

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Напълно съм съгласна с мнението, че у всеки от нас си съжителстват както добрите, така и лошите качества. В различни ситуации в които ни поставя ежедневието, се проявяват едните или другите. Няма идеално добри хора или абсолютно лоши. Дори най-закоравелите убийци мразят педофилите. За мен това означава, че има някакво чувство за приличие, усещане за това кое е редно и кое не. А това е добро. И обратното - у всеки добър и праведен човек си има един момент, когато проявява черти от характера си, за които сам не подозира. Просто се появява момент или ситуация, която отключва "злото". Още от сътворението си - светът се развива балансирайки между добро и зло, между Рая и Ада. Във всеки от нас дреме по едно "чудовище". Едва ли има човек, който да не е наранявал друг(умишлено или не) и нямам предвид само физическо нараняване. Пример: Бившият ми съпруг. Като човек - изключително добър, работлив, но ни изостави - мен и детето ни - защото се влюби в друга по-млада. За останалия свят той си остава същия добър човек. Във всеки от нас живеят по двама души. Въпросът е дали ще се научим да ги контролираме и да балансираме между тях така, че да не засягаме околните.
  2. Благодаря на всички за изказаното мнение и за съветите, които давате. Имам нужда да поговоря с някого. Винаги съм я подкрепяла и ще го правя, въпреки че е трудно дете. В началото не споменах, че тя наистина беше много затворено дете, живеейки в свой си свят на чудовища и видения за бъдещето. Не допускаше никого в него. Едва, когато я окуражих да започне да описва света, който сънува, започна да се отваря към другите. На 14 години публикува първата си книга с фентъзи. Когато поиска, разфокусира зрението си и вижда аурата на хората и заобикалящите я предмети. Виденията й са ясни и с абсолютни подробности. Как се убедих ли? Приятелка(моя) ми се обади по телефона разстроена, като каза че съпругът й го няма цяло денонощие и не отговаря на телефона си. Чудеше се дали да не звъни в полицията. Точно в този момент(докато още разговаряме), моето дете описа мястото и хората с които е въпросният господин. Аз казах на приятелката си да го потърси там. Оказа се, че той наистина е там, със същите хора, които описа детето ми, в същата обстановка, дори и разговора, който са водили е бил същия. "Слава Богу!" беше обикновено запиване. И много други странни неща. Аз показвам на дъщеря си, че я смятам за уникална и че не виждам нищо нередно в тези нейни странности, но ме е страх за нея. Когато е в едно от лошите си настроения, ако я докоснете сякаш ви удря електричество. Нямате идея колко е осезаемо. Сякаш се обгражда с някакъв защитен щит и никой не може да я приближи. Звучи направо абсурдно, но е така.
  3. Здравейте, Имам дъщеря, която скоро навърши 19 години. Тя е от така наречените индигови деца. От малка беше дете, не съвсем, като останалите. Проговори на 7 месеца и на година и половина вече говореше, като възрастен човек. Мисълта й винаги тече бързо и напред във времето. Отлична ученичка е. Амбициозна, с ясно очертани цели за собственото си бъдеще. Не се увлича по чалгата или наркотиците, чете поезия, художествена литература, има много приятели...Всичко за което един родител може да мечтае. Гордея се с нея и се страхувам, защото още на 7 ми каза, че е родена с мисия. Учителите й винаги са ми казвали, че разсъждава, не като за възрастта си. Винаги има безпогрешно чувство за опасност. Сънува често кошмари. Когато е ядосана се е случвало да чупи чаши с поглед. Сигурно Ви звучи смешно, но е страшно - повярвайте ми! Помислих си, че е свръх - активна. Водих я на психиатър и... нищо. После попаднах на един руски сайт и там обясняваха за децата "Индиго". Имаше и тест, който направих, и се оказа, че моето дете е от тях. Енергията й е толкова силна, че може осезаемо да я почувства всеки, който е около нея. Когато някой изпитва болка, тя я чувства в себе си. Всички гравитират около нея и сякаш черпят сили от присъствието й. В кошмарите й винаги присъстват някакви тъмни същества, които я преследват или я викат при себе си. Не спи спокойно. А когато заспи, не може нищо да я събуди. Неуспехите ги преживява толкова емоционално, че чак изпада в паника. Предстои й да бъде студентка. Страх ме е да си помисля, как ще се справи? Дайте ми съвет! Какво да направя? Как да помогна на детето си?
×