kdimitrova

Здравей Rain, от твоето споделяне разбрах, че всъщност ти си се опитала със собствени сили и ресурс да се пребориш с хранителния проблем - храниш се здравословно и спортуваш! Това е сериозно усилие, за което се изисква силна воля! Явно ти я притежаваш! Това е добре и мисля, че може да ти е от помощ. Казваш, че храната по някакъв начин те прави щастлива! А опитвала ли си да се потопиш в това усещане за щастие, дори и за минутка, когато ядеш от любимата си храна! Колко силно е това щастие? Ако имаш една скала от 1 до 10 например как би го оценила? Можеш ли да го сравниш с някое друго състояние?Имаш ли усещане , че се наказваш с преяждане? Можеш ли да си отговориш защо? Задавам ти тези въпроси, защото техните отговори са важни, ако искаш да проумееш какво става с теб . Храната по принцип е източник на енергия, а в много случаи я ползваме и за лекарство, само че това никога не би ни се случило, ако го правим неосъзнато! Наскоро прочетох за ритуалите при хранене на японците и бях възхитена от техният поглед върху храненето. За тях на масата се говори единствено за храната, за вкусовите и качества и за това как се чувстват консумирайки я! Дори си имали и специален израз с който да изразяват задоволството си от това, че се хранят в момента! Какво ще кажеш? Мислиш ли, че японците са чревоугодници? Колко често ти си си позволявала да дадеш воля на това си усещане за ситост, пълнота и малко ,,мързеливо" щастие след като си се нахранила - забележи не преяла, а нахранила! Но това би станало единствено, ако преживяваш и усещаш всяка хапка от тоята храна! Мисля си, че това е един по различе поглед, който би могла да опиташ следващия път, когато се ,,нахвърлиш" лакомо върху храната си. Пиши ми какво се случва! Стискам ти палци и кураж! Красимира Димитрова/ психолог- психотерапевт/