Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kapchica

Участници
  • Общо Съдържание

    43
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

4 Следващи

За kapchica

  • Рожден Ден 07/18/1912

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Интереси
    "Любовта е всичко, което имаме - единственият начин да си помогнем един на друг" Еврипид
  1. kapchica

    Подкрепа

    Благодаря Орлин!Щастие и за теб и близките ти!
  2. kapchica

    Подкрепа

    Не искам да съдя никого,но определено ме боли от факта,че хора,които се обичат и уважават и са всеодайни, и грижовни не могат да се сдобият с рожба,а има "майки",които раждат здрави деца и ги хвърлят в кофите за боклук. Скромният ми въпрос към Орлин Баев и другите психолози(или които реши да отговори) е какъв съвет и думи за кураж бихте казали на родители,които години наред отглеждат неизлечимо болните си деца,не ги захвърлят по домове,а с много любов и смирение(което повярваите ми идва бавно,трудно и мъчително),се грижат в къщи за тях. Благодаря на всеки специалист,които се осмели да пише по темата,желателно е да бъде човек,които се е сблъсквал с такива хора и деца... Знам,че всички тези родители са герои,знам че са достойни за възхищение,знам,че трябва да намират начин да общуват и да се събират с приятели с подобни на техните проблеми,и не само....,знам,че трябва да намерят хоби,за да се развличат....Божееее,колко много знам и как знам,че нищо не знам.
  3. kapchica

    децата

    Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират. Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият. Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат. Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват. Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват. Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист. Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни. Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи. Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени. Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност. Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си. Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света. Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си. Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри. Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост. Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората. Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене. Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа. Как живеят вашите деца ? Дороти А. Нолт
  4. kapchica

    Всичко

    Всичко-Блага Димитрова Имаш младост и хубост, цялата си една усмивка. Даже дърветата те харесват и те прегръщат със сенките си. Рамото ти изгрява като новолуние. После – като пълнолуние. И догде се озърнеш - нямаш младост и хубост. Какво ти остава? Имаш любим и нежност - цялата си една тръпка. Стъпваш по звездният свод с тънки звънливи токчета. И под стъпките ти угасват една по една звездите като сгазени фасове. Докато паднеш на земята. Нямаш любим и нежност! Какво ти остава? Имаш талант и воля - цялата си една факла. нощем безсънно светиш търсиш в тъмната пустош, нещо такова, което, никога, никъде, никой… Тъкмо да го откриеш, факлата гасне и пуши, и се превръща в главня. Нямаш талант и воля! Какво ти остава? Имаш дете и радост, цялата си една грижа. Водиш бъдещето за ръчичка, учиш го да бъде послушно и да не тича много напред, за да бъде по-дълго твое. Докато ти го грабне от ръката болест или война, или безкрайният път… Нямаш дете и радост! Какво ти остава? Всичко да имаш, нищо да нямаш, цялата да си една шепа. Всичко да даваш, нищо да вземаш. Да се загърнеш в самота като в излинял шал, майка си да повториш на прага, всичко да посрещнеш, всичко да изпратиш. Всичко! - Това ти остава!!!
  5. kapchica

    БЛАГОДАРЯ!

    Благодаря Ти, Господи, за вчера! Бъди до мен и в днешния ми ден! Подкрепяй ме да понеса без ропот товара, който ми е отреден! Дари ме, Господи, със вечната си сила и днес да нося тежкия си кръст! Не ме оставяй, Боже, без закрила додето се превърна в шепа пръст. Пази ме, Боже, да не се забравя и да повярвам, че съвсем сама с неволите успявам да се справя без Твоята подкрепяща ръка. Обръщам се назад- два реда стъпки. Пред моята е Твоята следа. Благодаря Ти, Господи прескъпи, не ме оставяш никога в беда! Благодаря Ти, Господи, за вчера, за днес, за утре и за Вечността! Йордана Василева
  6. “Не се противопоставяйте на волята на родителите си, не ги огорчавайте. Спомняйте си предишните трудове на баща Ви. Никога не забравяйте страданията на майка Ви, денонощните грижи за Вас, когато сте били малък. Колко безпокойства е имала винаги, колко неприятности от различен характер е търпяла и тогава от Вас. А ако и сега ѝ причинявате още някакви огорчения, помислете как Господ ще бъде милостив към Вас, след като Вие се оказвате немилостив към най-големите си благодетели? Как Бог ще умиротвори душата Ви, след като живеете немирно с Вашите родители? Затова Ви моля, ако действително желаете спасението на душата си, всеки път, когато родителите Ви бъдат огорчени от Вас, някъде насаме да им се покланяте в нозете и сто пъти през този ден да молите от Бога милост за себе си със земни поклони”. Старецът иеросхимонах Стефан Вятски (1830-1890)
×