Здравейте! Искам да ви попитам за съвет, тъй като се намирам в една доста заплетена, макар и доста банална житейска ( битова) ситуация. по принцип смятам, че съм интелигентен и буден човек и именно за това избрах една доста трудна и изискваща доста интелект и психическа адаптивност професия - журналистиката. Но въпреки 30 години житейски път ( не, че са много, но не са и малко...),образованието и интелекта, който смея да кажа, че притежавам не мога да се справя в тази ситуация.
Ето и моята история! Първо искам да започна с това, че няма да се оплаквам от мъжа си - той е най-прекрасния човек! Искам да споделя с вас моята история, защото съм меко казано объркана и отчаяна!
Запознахме се с мъжа ми преди 2 години - той се беше разделил с тогавашната си приятелка и в този момент живееше при родителите си. Баща му (бивш военен беше пълен психар и тиранин) , а майка му пенсионер по болест. За нея ще ти разкажа сега. Когато започнахме да излизаме сериозно със сегашният ми вече мъж и аз общо взето да живея у тях свекърва ми изгони баща му, под претекста, че ни тормози.Странното бе, че го беше търпяла цели 30 г., а реши да го изгони когато видя, че синът й има сериозна връзка и даже бяхме говорили ние - младите да се изнесем в моето жилище, но това, както ще разбереш от разказа ми по-долу не се случи. Няколко години наред тя е ходила по болници и никой не можеше да каже от какво е болна - има проблем с походката и е трудно подвижна, но нищо повече. Излиза на разходки на вън,може да се самообслужва, но по незнайни причина казва, че не може да ходи на пазар, не може да си пазарува...След като свекърва ми изгони съпруга си ние трябваше щем не щем да останем да живеем при нея за да й помагаме. В което няма нищо лошо...но! Винаги има едно НО! Аз забременях и решихме да подпишем.От този момент тази жена не спира да се меси в живота ни. Още когато решихме да отидем да купим нещата за бебчо - легълце,кошче,дрешки и тн..тя каза "Вземете ме и мен на пазар с вас! Аз знам какво ви трябва!" Аз казах на мъжа ми, че това е най-прекрасния момент в приготовлението за бебчо и тя няма място с нас, но тя му се примоли и му "даде" съвет че тя знаела по-добре и я взехме с нас...После започнахме да правим ремонт за да освежим и обзаведем къщата за малкия човек, който очаквахме и се започна! Искам да подчертая, че не аз а мъжът ми искаше да направим този ремонт! И се започна..."Вие искате да ме уморите - не ми рушете къщата! АЗ СЪМ БОЛНА ЖЕНА! ИНВАЛИД...защо ми изхвърляте нещата..."Само да напомня,че аз бях бременна и всичките тези ревове и истерии ми бяха много натоварващи! Само още да кажа,че на въпросния пазар тя падна и си счупи крака и дадохме 2000 лв. за имплант в тазобедрената кост за да може да се раздвижи по-бързо! През това време аз я гледах, защото мъжа ми ходи на работа. - помагах и да се преоблича, давах и вода и храна и всичко останало...И ето ти благодарност! Тя постоянно мрънкаше за нещо, все ревеше и ни тормозеше, че е болна,а ние искаме да я уморим като правим ремонт и и изхвърляме старите мебели, тенджери... Аз през цялото време се ядосвах и тормозех,защото в крайна сметка заради нея сме там, а не в апартамента,който моите родители са ми оставили! Защото тя има нужда от нас. И след като нямаме възможност да създадем свой дом, пригодяваме този в който живеем. После й сложиха една много лоша диагноза, но с много бързо развитие...Ние с мъжа ми решихме да довършим това, което сме започнали с ремонта и да спрем за да не се тормози тя повече...От тогава мина повече от година, а скандалите си продължават за какво ли не...Последния фасон беше на погачата на малката - стана грандиозен скандал, че тя искаше да сложим на масата,освен сладки неща и сирене и салами, а аз знам,че на погача се слага само сладко - за да е сладък живота на детето..Това в случая няма значение, защото ТОВА Е ПОГАЧА НА МОЕТО ДЕТЕ И ЩЕ Я НАПРАВЯ, КАКТО АЗ ИСКАМ. Но не тя така знаела! Разсърди се и в деня на погачата се затвори в стаята си и каза,че няма да присъства, защото аз съм била в нейната къща и ТРЯБВА да се съобразявам с нея. Бях сложила един сладък ликьор на масата преди да дойдат гостите, тя стана и си го прибра най-демонстративно в стаята си и каза, че бил неин...Трябваше в последния момент да моля една приятелка да купи като идва....както и да е мина погачата - без нея разбира се - не се показа! Мина още един ден - без да се храни и излиза от стаята си, ревеше и когато мъжа ми влизаше да я пита дали ще яде с нас или за какво плаче тя се правеше на жертва, че сме искали да я няма, да я уморим, че я мачкаме...Обаче той както винаги беше на моя страна и не й обърна особено внимание и я остави да се само съжалява в стаята си. то след толкова скандали и подобни сцени и на него му беше дошло в повече. Явно видя,че няма да мине номера и и няма кой да и се моли и...о изненада! На следващия ден все едно нищо не е станало! Стана сутринта, дойде в кухнята "Добро утро, как си Ани?!" Като видя малката - "О на баба милото детенце" (тази същата баба, която не уважи това същото мило детенце предния ден и не присъства на празника му!!)...Кажете ми какво да правя! Да се изнесем ли със мъжа ми и детето? Много съм объркана и не знам какво да правя! Как мислите - въобразявам ли си или наистина в тази жена има нещо много зловещо? Може ли някой да се прави на болен за да не е сам???Благодаря предварително!