Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Stareternity

Участници
  • Общо Съдържание

    11
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

2180 посещения на профила
  • Julie

  1. Орлине, Днес преживях силен гняв - още май не ми е минало. Дори потърсих терапевта си, за да споделя; по принцип съм кротък човек и затова се уплаших от гнева си - аха-аха нова ПА. Нарекох го инсайт; просто осъзнах, че досега съм се заблуждавал. Силно се надявам - неумишлено. Терапевтът ми каза, че това е крачка напред. Не сме правили "сеанс" - просто за малко си поприказвахме неофициално - не съм чак такъв невротичен нахал. Попадал съм на четива за "истината" за психиатрията - не ги прочетох, не вярвам в теорията на конспирацията! Просто би било чудовищно... От какво беше продиктуван гневът ми ли? Ето, тук твоят колега дава светлина на людете, даваш им и ти - еди кой си вече не членува във форума, защото не е необходимо, друг - до два месеца и прочее... А аз - година и нещо - на лекарства, които ми ги намалят, намалят; сигурно за да започна нови впоследствие. Не обвинявам никого, нито съм морален стожер, нито обвинител - просто не съм имал нужната информация, не съм попаднал там, където и когато е трябвало; да - лекарства като помощно средство, в началния етап - може би... Но тези лекарства не лекуват - Душата; още повече, че по всяка вероятност и към тялото не са винаги "ласкави". Така ми е било "писано" - пак добре, защото има и хора, които "от 5 години", от "...години". Ще приема за свой дълг да им разяснявам положението на нещата - така, както в момента ми се струва, че е. По време на гнева ми "стигнах" до доста крайни изводи - в момента съм склонен да вярвам, че всеки "специалист", към когото съм се обръщал, е бил благоразположен към мене; постъпил е така, както е смятал за редно, дотолкова, доколкото му е стигала компетенцията. Смятам да се насоча към постепенно отказване от лекарствата - съжалявам, но не съм убеден дали ми помагат - такива "приятели" - моля, моля... Пък каквото има да става - да става! Аз се смятам по-скоро за деист, Орлине. Но независимо от това си позволявам да изрека "Господ здраве да ти дава!"
  2. Ха-ха, та аз не спирам да се интересувам и "действам" - колкото мога; като бръмбар съм ти казвам, като бръмбар! Ама много време вече продължи, бе. Да беше казал някой - ето, изкачи Еверест, тогава ще се "оправиш" - ще тръгна! Да, високо е, да, стръмно е, но ще имам път! И ще тръгна по него. А нещо пътища различни ми се посочват (до скоро не - един вид пий си хапчетата...); знам ли аз кой да избера, по кой ще ми се движат краката и ще ме изведе на "върха"? Просто понякога човек има нужда от помощ (добре, добре, "спасението на давещия се е дело на самия давещ се..."); помощници има, защо не се довериш на някого, би ме питал някой, откъде това недоверие? Ами аз да не съм маймунка, бих отговорил, да служа за опитно животинче? Скоро сигурно ще получа съвет да "потегля" по баячки и знам ли още какво. И на иглотерапия съм бил, и на не знам каква си още. Ааа, да не забравя, да сменя начина си на живот! Демек - работа, жилище... Въобще бая "объркациус"...
  3. Орлине, май сме в един "отбор" с тебе - само че ако ти си явно на игрището, то аз все още стоя на резервната скамейка. Смяташ ли, че е удачно тази "тъмна" страна на личността да намира своето разтоварване, сюблимация или както искаш го наречи в спорт, изкуство - съобразно темперамента на човека? Аз обичам да правя добро, да помагам на хората доколкото мога, т.е. по принцип съм с позитивни намерения; струва ми се, че ми се "обърква програмата" от онова "непротивене на злото" на Толстой - съжалявам, но това явно не работи - оттам и този идеен конфликт у мене, оттам и тези ми съмнения за този модел на Любовта; честно казано предпочитам Достоевски: "Красотата ще спаси света". Нека намеря своята Красота, за мене и своите близки, пък останалите... Може би е вярна тезата за "източния" човек - "първо спаси себе си". Лошото е, че каквото и да се говори, Битието също има немалка власт над съзнанието; едва ли е много удачно юовек да си завре главата като щраус... Сещам се за мнението на един мой приятел политик, което тогава взех "на нож" (по-скоро цитираше някой свой колега) - понеже меко казано не съм на ти с политиката поради ред причини. В момента си мисля, че има доста мъдрост в думите му: "Дори и да не се интересуваш от политика, то тя се интересува от тебе". Това го включих, защото само със "забелязване" и "пръскане на светлина" явно не става - трябва и да се действа - вече как - друг въпрос - за един е политика, за друг - наука, за трети - друго; нека Доброто да е водещо като мотив при тях! Искам да добавя и становището на треньора ми по Кунг-Фу (по образование също е психолог) - тъй като съм сигурен, че има доста опит в тази сфера, смятам мнението му за меродавно: "Ако те нападне човек с недобри намерения, най-глупавото нещо е да останеш пасивен, да не реагираш на атаката с контраатака, защото ако не направиш последното, той те възприема като жертва и още повече се настървява". Прочее, бих го превел така за себе си: Подходи с добро към другия (ти можеш да го наречеш Любов), но не получиш ли подобно в замяна - то тогава - "на каквото-такова"! Поне на този етап този модел ми се струва по-актуален; да се надяваме, че Човечеството все някога ще "узрее" за Света на Любовта!
  4. Прочее, благодаря ви, добри хора, за вниманието и разбирането. Посланията, които отправят господа терапевтите към останалите "страдалци" тук - за 2 месеца, за това, че еди кой си е с разрешен "проблем", ме изпълват с надежда. Аз направих вече 2 сеанса с психотерапевт (надявам се, че не се придържа към някакви "дългосрочни" методи, когато го попитах колко време горе-долу ще отнеме, отвърна, че не може да се каже с точност), засега не усещам някакъв ефект - вярно, че е рано. Онзи ден, в стил "бой се, ала действай", реших да придружа приятел до В. Търново - точно преди Предела Страхът нахлу у мене - ами сега, ако ми стане "нещо" и т.н. - не споделих нищо, но се чувствах като звяр в клетка; състоянието отшумя; днес - отново, но в по-слаба форма - изпил ли съм си лекарството, машинално, или не - след размисъл го изпих - оп, ами, сега, ако съм изпил "двойна доза" и нещо ми "стане"? Защо ви занимавам с това? Когато за първи път ме "сполетя" тази "гад", като всеки нормален? човек се обърнах към личния си лекар (това на фона, че един вид дотогава дори не знаех откъде се влиза в болницата) - последва невролог, а оттам психиатър - навсякъде загриженост, но и че "всичко ще е наред"; после друг психиатър - "имаш това и това", всичко ще е О.К. - до 40 дни. После станаха 5-6 месеца... После... И никой не ти казва какво ти е всъщност, колко време е нужно. Ето, аз на своя глава потеглих из форуми, зачетох книги, започнах да посещавам психотерапевт. И никой, Никой! не ти казва от какво ми е замаяно - питам психиатъра - получавам уклончив отговор; ето днес, преди да изпия лекарството си, не ми беше замаяно, изпих го - оп!; като добавим и горния ми "кахър" - те ти страх! Да, рационално, се опитвам да се самоубеждавам - е, замаяно, чудо голямо, не се "втелявай". Само че едно "гласче" отвътре настоява - не, не и не - това състояние не е, не може да бъде нормално. В края на краищата нали затова човек се обръща към "специалист", не към някоя бабичка в махлата. Кажи, това е соматизиране, ще изчезне тогава и тогава, при такива и такива условия, промени; кажи, това е страничен ефект на лекарството, ще изчезне, когато престанеш да го пиеш; кажи, не знам, не съм сигурен/сигурна какво ти е точно и защо ти е "замаяно". Отзад напред - ако не знаеш, тогава какво правиш там? Защо не си откровен с пациента в началото - препрати го към друг, към психотерапевт; ако е от лекарството - защо тогава за Бога го пия? Уж срещу страх, пък води до възможно най-благоприятната среда за това? Ето, в моята сфера на компетенция, ако някой се обърне за съвет към мене, при условие, че нещо не ми е ясно - направо ще му заявя - съжалявам, но не си мисли, че съм енциклопедия, може да знам много, но не всичко; т.е. няма да го "загланвичквам". Някой от вас може да се усмихне саркастично, ето, този невротик пак записа, пак "запищя". Така е, понеже вече година и няколко месеца съм "по мъките". Чунким човек живее по хиляда години, та да си рече - ууу, 2-3 години мъки, "голям праз"... И в крайна сметка, повярвайте, малка е крачката до едни катастрофични обобщения - "навсъкъде лъжа и измама, измама и лъжа, една Погнуса само ни остава", оттам и онова разкъсване между един идеализиран алтруизъм и надвиснала над мене мизантропия. Боя се, че този мой конфликт е Следствие, не причина за състоянието ми! Състояние, което съм получил за награда - в знак на справедливостта и хармонията в мирозданието, за големи заслуги явно! Помня, че веднъж прибрах от улицата едно котенце - явно беше болно и през нощта се спомина. Поне това се случи в мир и ласка. Замислям се дали да не покажа тези си "постове" на психотерапевта ми - току виж каже, тотално ти е сбъркана "програмата", момче; и искаш да си здрав? Какви "мирове", какви "ласки"... Ще видим какво ще излезе от всичко, току виж е забавно.
  5. O, Диана и didi_ts, Прави сте, разбира се, че сте прави. Схващам подтекста Ви - не бива да се "блее" недоволно, както аз правя, както правех досега; явно е нужно да се действа - едва ли съм ерудиран за това в световен план, но поне в близкото си обкръжение мога да сторя нещо. Може би това, което ме затормозява в този аспект, е преобладаващата у мене интровертност - не съм много по "масовките" и "групировките". Вероятно е добре да си "харесам" някоя партия или нещо подобно - ама пусто, като все ме чопли отвътре да правя анализи, "корекции", да налагам собствени становища - току виж ме изгонили бързо-бързо, ха-ха-ха. Ако не Ви досаждам, бих си позволил да добавя няколко цитата, които са в унисон с "усещането" ми за Света и мястото на Човека в него; не иде реч за политика! Мисля, че ще се досетите кой е авторът им: ...С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота... ...Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера... ...Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити, моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър?... ...И толкова хубав ще бъде тогава живота. И днешната плесен ще бъде безкрайно далеко. Ще пееме всички. Ще пеем, когато работим, но радостни песни, които ще славят човека... ...Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада. И после... после някаква омраза се впиваше дълбоко във сърцата. Като гангрена, не, като проказа тя раснеше, разкапваше душата... А там – високо във небето, чудно трептяха пак на чайките крилата. Небето пак блестеше като слюда, простора пак бе син и необятен, на хоризонта пак полека-лека се губеха платната всяка вечер и мачтите изчезваха далеко, но ние бяхме ослепели вече...
  6. Абсолютно сте прав, г-н Баев, За пореден път (не искам да Ви "четкам"); Явно съм погрешно "програмиран" - смятайки, че съществува някакъв ред, някаква платформа от правила за Социума в зависимост от историческата епоха, от еволюцията; правила, които мъдри и препатили люде са апробирали, заели, унифицирали спрямо етно-културните особености да речем. Т.е. когато съм бил малък, един вид ми е бил "промиван мозъкът", че съществува такава платформа, че тя е с такива и такива измерения. Ако ми позволите една метафора - "ти си влак, ето ти релси, движи се по тях", "още повече, тези релси са еднакви за всички, ако забележиш влак, който кривва, си в правото си да негодуваш, да се съпротивляваш, още повече, че този влак може да се движи насреща ти!". А сега виждам "релси" много, и "влакове" - в една или друга посока... Тъй като съм "дерайлирал" и аз търся своите (нови?) релси. Защото те са синоним на ред и посока. Лошото е, че не намирам такива - вероятно е добре да си "създам" такива, удачни? единствено за мене. Разбирам какво имате предвид относно Любовта; просто на този етап това не работи за мене; предпочитам да запазя, усиля това си чувство за близките си, не съм толкова "широко скроен", та да обема целия свят (особено влаковете, които съзнателно или не се движат насреща ми); предпочитам да се старая, към хората, които срещам в ежедневието си, да подхождам ако не с Обич, то с Разбиране, Съпричастност, ако щете. Само че как стои въпросът с т.н. "тъмна страна" на Личността на Другия - и нея ли трябва да обикнем, трябва ли да сме толерантни към проявите й, особено когато са деструктивни спрямо нас (пряко или косвено)? Ако не се съпротивляваме срещу й, не й ли даваме всъщност сили, не се ли превръщаме от хора в "мишлета"?
  7. didi_ts, Схващам какво ми казваш, но поради ред причини в сегашния момент не мога да се съглася с тебе. Не искам да влизам в полемики; за де те убедя в добрите си намерения, бих казал, че и аз искам да мисля като тебе. Позволи ми само две мънички забележки: Ако нямаме понятие за добро и зло, то тогава се превръщаме в машини, в едноклетъчни организми ако щеш. За шишето и хартията - първо - нямам намерение да ги вдигам, защото съм гнуслив; второ - ще ми трябва навярно чувал, защото не са едно и две; аз като член на Колектива се старая да изпълнявам задълженията си по т.н. Обществен договор - вкл. и заплащане на съответната такса за това да живея в чисто населено място. Разбирам, че идеята ти е да се мисли позитивно, да се вижда позитивното; не ме смятай за съвсем сляп за последното, но не знам защо все ми се набива в очи негативното; просто съм твърде впечатлителен и емоционален - виждам "всичко", логиката ми също е по-различна от твоята, т.е. това, което споменаваш за колите, аз го възприемам все едно съм отишъл на зъболекар, който ми е извадил зъба, дето не трябва и на възмущението ми отговаря - "а ти направи ли така, че другият ти зъб, болният, да не е развален?" или ако искаш "виж каква хубава дупка стана, ще свириш през нея с удоволствие". И накрая - това, кето прокламираш, е, как да го нарека, рефлексия, еманципация; не съм сигурен дали ме разбираш, нещо като идеалистичен хедонизъм. НО! Без база. Глобално замърсяване, инфлация, некачествени храни, културна импотентност, да продължавам ли? Да се гледа "позитивно" на всичко това означава проблемите да бъдат изтласквани в подсъзнанието, а не подтискани, както е било при "домодерния" човек (всъщност ще се окаже, че той е живял в мир със себе си, макар и илюзорен). Добре, какво правя аз, за да не е така? Същия въпрос, струва ми се, днес си задават много интелигентни хора. Засега ние правим това, което изисква от нас Колективният договор. Но при условие, че тези правила явно не се явяват такива за част от Колектива, то, боя се, че много интелигентни хора ще предпочетат (надявам се да не съм между тях, а в един момент да започна да мисля като тебе) да кажат НЕ на Колектива. Ако Етиката на съвременния Човек се оказва сериозно девалвирала, то в интервала преди да бъде създадена нова, работеща такава (ако въобще бъде) не ми се мисли какво може да се случи на човечеството; дано да греша в анализа си! Прокрадва ми се една гадничка идея - да започна да си хвърлям боклука през терасата, да ругая наляво и надясно, да лъжа - много!, към жените да не се отнасям рицарски - явно ме смятат за смахнат (много добре забелязвам "успеха", който има грубичкият селски мачо, яхнал джип); да си мисля пОЗИТИВНО; току виж тогава и НВД ще си замине и лЮБОВ ще се появи. Какво да се прави, "зле" са ме възпитали, "лоши" книги съм чел, "неправилни" - перфекционист и идеалист съм станал. Простете за жлъчния ми тон, просто заявявам позицията си, болна...
  8. Схващам тезата Ви, господа, но си запазвам правото на известна резарвираност (нямам против дори да я наречете невротична). Първо, ако ще говорим за Добро, то би трябвало да дефинираме това понятие. Съществува ли Абсолютно Добро, какви са неговите конкретни измерения? Възможно ли е доброто за едно създание да не е такова за друго? Ето, сега вечерях риба. Едва ли случилото се с улова й е "добро" за нея. Възниква и въпросът за т.н. "зло". Може да добавим и Любовта. Ако утре си купя един хамстер, ще бъде ли това, което изпитвам към него любов? Как можем да наречем чувството, което изпитвам към близките си? Ако пък става дума за любов към представител на противоположния пол, да, не съм изпитвал такава. Вие може да кажете, "чети литература по въпроса". Оооо, чета, чета... Необходимо ли е (ха-ха-ха, това словосъчетание го вмъкнах умишлено - от НЛП) да продължавам? С кого да започна - с Вайнингер ли? Мисля, че разбирате накъде "бия". Един пише едно, друг друго - не знаеш на кого да вярваш. Така или иначе за мене една от основните потребности (не само за човека) е от Информация. Тъй като това ми е и професия, бих казал, че един от най съществените качествени показатели на информацията е нейната Достоверност. Т.е. де факто у мене се прокрадва становището, че четейки, за съжаление много често всъщност се касае за умишлена или неумишлена Дезинформация. Вие бихте казали; "имаш Свобода, избирай!" За да се направи Избор, ми се струва, са необходими определени критерии, изходна база, ако щете. Да, съществуват такива "бази". Значи ли, че трябва да "прегърна" една от тях, използвайки я за мой критерий? Още повече, бих попитал "А какво е Свобода?", "А какво е Любов?". Вариант едно: "Това е..."; Вариант 2: "Прочети у..." Та както казах, четох - за Тази, към другия пол... Моля, моля... Да не влизам в детайли, нали. Не че се твърди, че е нещо лошо... Вие бихте заявили: "Не си чел правилната литература". А коя тогава е "правилната"? (Вижте по-горе мнението ми относно информацията). Та такива ми ти работи... Моля, не възприемайте становището ми за опит за спор или търсене на невротичен контрапункт. По-скоро за дискусия, естествено, ако Ви е приятно да я поддържаме и намирате резон в нея. В момента се сетих за Фауст, който искал всичко да знае, май... Уф, и аз нещо такова... Колко си е добре "като че ли" онзи "чалгаджия" Х, който освен от бирата за днес и мача по телевизията ни от изкуство се интересува, ни от психология... А и за НВД по всяка вероятност не е чувал. Допреди няколко часа бях седнал на една пейка в парка до нас; за известно време с умиление? наблюдавах една мравка, която "мъкнеше" някаква храница. Тъй. Явно съм "чалнат". Защото не изпитвам/не съм намерил Любовта/не знам какво е това?! И за "награда" НВД! Какво бихте ми препоръчали - да стана член на някоя пишман революционна партия, като видя мравка да речем, да я смазвам на секундата? И покрай това да диря Любовта. Явно доста люде са Я намерили - и без много-много да му мислят си преминават на червено, превишават скоростта, не плащат данъци, занимават се с машинации и т.н., и т.н. А, щях да забравя - "свестните и нас ги считат луди". Между другото, какво разбирате под "потребност от свръхконтрол" - нещо за нереализирани дикататори ли се касае, или пък за желание всичко да е както на нас ни е кеф? Ако е последното, то как смятате, какви са причините за това (за справка, не смятам, че съм бил лишен от внимание през детството ми). И още нещо, може ли да става дума (поне при мене) за проблем, свързан с едно понятие, формулирано от д-р Н. Михайлов - "хомо комунистикус"? Бих добавил - "проблемите на посткомунистическия човек"? Ако бях милионер, навярно щях да създам нещо клиника, където хора като Вас, господа, да помагат на хората - заслужавате го. Шапка Ви свалям!
  9. Благодаря Ви, valin, г-н Баев, за вниманието. Valin, мисля (може и да си въобразявам), че не в страха е проблемът. Както споменава български офицер - герой от Първата световна война, когато го питат какво е чувствал, повеждайки войниците в атака, той отговаря, че краката му са треперели от страх. Т.е. смелост е не да се страхуваш, а въпреки страха да правиш каквото е необходимо. При мене лично страхът има две измерения - при едното той "припълзява" без видима външна или вътрешна причина, без явен реактив; при второто - както споменах по-горе - при условие, че ми е замаяно - нещо, което смятам че е признак на неестествено състояние на тялото, "болестно" състояние, ако щете - оттам е една крачка до въпроса "ами ако", до отчаянието... Прочетох "темата на студент 21" - Вие, г-н Баев, ни съветвате да се отнасяме с любов. Аз честно казано не зная какво е любов. Ако е чувството, което изпитвам към близките си, не знам как да го проектирам към останалите. Ако е състраданието към едно бездомно жовотинче - също. Както казва поетът "...ресто, неуместно..." Т.е., не съм уверен, че Любовта е универсално понятие, феномен с еднакви измерения и приложение без значение на субекта и обекта на това чувство. И не е ли де факто една илюзия, маска, зад която се крият определени инстинкти, потребности? Да, един от проблемите ми е, че аз съм "на нож" с "този" свят, с "това"' общество - това не са "моите" свят и общество. Да, навярно сравнявам заобикалящата ме действителност с някакви формирани у мене утопични представи за света, инфантилни, ако щете. Кое да обичам? Когато отивам на разходка, вървя по асфалта, защото тротоарите са заети от коли; в парка - хартии, шишета, торбички...; на кръстовището - нащрек да не ме прегазят; преса - пропаганда, дезинформация и скудоумие; телевизия - същото; книги - един убедено доказва колко милиона души е угробил в лагери сатрапът Сталин, друг - че не е вярно, че това са политически инсинуации...;музика - без коментар, добре че си имам вкъщи каквото ми е нужно; хора... - кои? - онези "железни, нелюбезни..." - много точно охарактеризирани от поета, или пък вулгарните циници с каруцарски език, или пък онези, на които не първите им седем години липсват, а на тези, които са ги правили? А за условия на живот, на работа, цени, качество на храни и прочее - да не продължавам... А къде е Истината? Ето, аз ще ти я дам!; или пък, потърси я там! - и скоро установяваш, че има и други "истини". И какво е Истина? Дума? Знак? Маска? А Справедливост? Аха, то било илюзия... И стигаме до т.н. Висше животно. Стигаме до Човека (засега с главно Ч)! Та аз все още не съм женен. Тъй... Не че не искам, ама... Както и да е... Ако ще говорим аз животни, за йерархия, нека да вземем бозайниците, приматите. Какво става на практика, когато предстои избор на партньор при човекоподобните маймуни например. Самката отправя открити сексуални сигнали (който желае, да прочете по темата специализирана литература); самците се задействат - дали ще се борят, ще бъде дадено право на водач, не е съществено. До скоро - ясно, "ангажираната" жена носи знак - пръстен, например (говоря за европейската цивилизация); при другите - бал или вечеринка, или седянка и т.н. - т.е. съответни социални мероприятия. Днес - едно голямо многоточие... И за сметка на това - масово разголено женско присъствие наоколо - абе, нещо като при самките на маймуните, ама по-така, май... Както казва Бай Ганьо "Абе, Вие как ги познавате..." Ааа, забравих, че е горещо навън. Не само при нас, като че ли. Моля, нека да бъда обвиняван в сексизъм (ако "подхвана" мъжете, още повече "отрова" мога да излея); напротив, винаги рицарски съм се стремял да поставям Жената на пиедестал. То пиедестал все още има, обаче нещо не намирам какво да поставя отгоре. А, да, не търся... - наистина... Нито по чалга барове ходя, нито по"плажове"... Ма ти си абсолютен Мизантроп, бе, момче! - би възкликнал някой. Уви, там е проблемът ми, че не съм. Оттам и състоянието ми - поне една от причините за него. Хубаво, нека да съм инфантилен, нека да съм идеалист. Психиатърът ми спомена, че май не вярвм в нищо. Днес имах сеанс при психотерапевта - той се учуди на заявлението ми, че не вярвам в нищо, че не може да не вярвам в нищо. Грешка! Подвел съм ги! Всъщност вярвам! Вярвам в един по-добър свят, свят на усмихнати хора, свят на взаимопомощ и уважение, свят без агресия, манипулация и алчност, свят без вулгарности и лицемерие, свят в който инстинктите, нагоните са сюблимирали в творческо съревнование, в спорт, в Наука. Аз не виждам този свят наоколо. Може би трябва да се "боря" някак си за "случването" му - възможно... Как? Ще реша. Може би вярвам в една илюзия? Ако е така, то всичко наоколо е един вид "нормално" - "нормални" инстинкти, "нормален" страх, "нормална" агресия? Е, тогава, нещата са "ясни". Ще поставя Илюзията си върху клада, ще я подпаля - и сигурно ще се наложи и аз като животно (Висше) - да определя ценностите, които са приоритет единствено за мене (в частност на близкото ми обкръжение), такива, че да не пораждат пряк конфликт с обществото, т.е. да правя каквото ми е "кеф" на мене, пък останалите - ................. Хммм, знам ли, може би съм сбъркал призванието си. Може да съм роден за велик (задължително!, ха-ха-ха) оратор, политик или писател - оттам и това неудовлетворение, този Конфликт у мене, оттам и т.н. Уф, пак понаписах доста, извинявам се за занимаването с моите "мировъззрения". Е, май на места "пресолявам манджата", но ми се струва, че схващате "основната идея". Да не си "вдигнете носа", защото и аз, а и останалите виждам, все Ви го натякват, но Светъл човек сте, г-н Баев, дано да има повече като Вас! Valin, явно при всекиго НВД, ПР или както искаш го наричай, си има различни "вътрешни" предпоставки. Препоръчвам ти да прочетеш "Вероника решава да умре". Мисля, че ще ти поолекне. Не се притеснявай, никой не умира, само така се нарича! Ау, записах на "ти", извинявай. Ако не си тръгнала, задължително започни да посещаваш психотерапевт. Ако си от София - блазе ти - виж тук какви възможности само имаш! Ще се радвам да чуя как върви при тебе борбата с тази гадинка - НВД. Между другото, чух по новините, че според статистиката днес всеки трети в Европа бил "чалнат". Така че не се безпокой, в крак с модата сме
  10. Здравейте, Обръщам се както към "колегите" по състояние, така и към почитаемите господа терапевти (в частност към г-н Баев, с когото сме приятели във Фейсбук, и чиито прочетени от мене есета намирам за великолепни със стила, съпричастността и разбирането към болката на хората). Интересувам се дали някой, който чете тази тема е преминал, преминава или има някакви наблюдения над "състоянието", наречено нервно-вегетативна дистония? По-точно, НОРМАЛНО ЛИ Е, повече от година след началото на "лечението" да се чувствам всеки ден като пиян, почти постоянно? Да, ако трябва да цитирам д-р Курпатов (" Средство от вегетососудистой дистонии") - "нищо страшно и непоправимо", но... Та, значи, миналата година ми беше поставена тази диагноза. Лекуващият психиатър (нищо лошо не мога да кажа - отнася се с внимание, дори и пари не ми взима) след изписване на лекарства ми каза, че до 40 дни ще съм... И аз започнах да чакам - уф, цели 40 дена, гадно, в отпуска съм, ама какво да се прави, ще търпя... Минаха тези дни, паническите атаки постепенно отшумяха, подобрих се; по-едно време - хоп, пак ПА, и все замаян, почти постоянно; вярно, стягането в предната част на главата ми намаля и сега липсва). На въпроса ми, аджаба, колко време продължава това "състояние", ми беше отговорено с нов срок - 4-6 месеца! Пак започнах да чакам, пия си лекарствата, направих стъпки за промяна на начина си на живот - записах се на бойно изкуство, преминах през акупунктура, наскоро през скенар терапия, всеки ден карам колело... Лекарството ми беше намалено, сега чакам ново намаляне, всичко уж вървеше добре, НО коварното замайване... По едно време ми хруна да попитам - какво ако започна да посещавам психотерапевт? Последва отговор - че май не съм за психотрапевт, защото съм по-скоро силен материалист (това последното го добавям от себе си, т.е., че явно се уповавам на емпиричната наука). А това "замайване"? МОЖЕ ДА СЕ ДЪЛЖИ И НА ЛЕКАРСТВОТО - ми беше отговорено. Изпрочетох сумата книги на различни езици - психоанализ, НЛП, КПТ, гещалттерапия; така, при последната ми скорошна ПА, успях да я овладея сравнително бързо с дихателна техника. В населеното място, в което живея, не може да се каже, че има кой знае какъв избор на специалисти. На своя глава посетих психотерапевт. След проведения с него разговор и направения от мене "цветови" тест, ми беше съобщено - тревожно разстройство с елементи на ПР и агорафобия. О.К. - и аз за себе си смятах така. Човекът е културен, вежлив; при споменаването за замайванията ми и преразказаното от мене становище на лекуващия лекар само се усмихна. Това, което ОЧЕВАДНО ми е ясно, е, че става въпрос за вътрешен (-и) конфликт - съответно психотерапевтът потвърди тази теза - предстои установяването им; за срок - не можел да каже колко време точно ще е необходимо... Засега имам за задача да записвам сънищата си... Та, каквото и да говорим, гадното си е точно това соматизиране? Аз по принцип алкохол не обичам и много рядко пия. Ако на някого му е приятно да се чувства постоянно подпийнал - да заповяда, да му дам част от моето Дължа да отбележа, че не се касае за световъртеж - нищо не ми се върти! Защо още е гадно ли - защото е "чудесна" почва за негативен мисловен процес, самовнушения, "фразички" и "образчета" на т.н вътрешен глас (-ове) - въобще, както се казва - "душата ми е в зъбите", напоследък честичко ме "лъха" подличкото припълзяване на нова ПА. Въобще, болен дух в болно тяло... Та това е, накратко. Въпросът е - ако това т.н. от мене "замайване" се дължи на лекарството - то тогава защо въобще, за Бога, го пия?! Ако не е от него, то тогава от какво, колко време продължава? Никой, братче не ти отговаря... Да, сигурно е различно, зависи... Ето, ако аз съм съм компютърен специалист, и Вие дойдете при мене с проблем, ще Ви кажа - мога ли да го отстраня, в какъв срок, горе-долу, барем... Естествено, човешката психика не е компютър, НО... И за да завърша, перифразирайки: Днес, състоянието, известно като Х, се лекува изключително бързо и ефикасно... Е, какво, аз "излекуван" ли съм? Тогава какво ми "има"? И как звучат многобройните заявления в различни форуми из Интернет "Здравейте, от 5 години страдам от..."?! Ако и при мене ще е така, защо не ми е заявено досега - "Видиш ли, още доста ще си в това състояние, ще се пооправиш, по някое време може и да се влошиш, пък току виж някаква ремисия, нещо...". Само че никой не ми го заявява! Аз сам бих решил тогава как да постъпя и какво би било най-добре за мене. Някой би ме контрирал: "Какво си се разхленчил, виж, вече 100 реда текст изписа, я да ти дам една мотика, та на полето... бойни изкуства ми бил тренирал!" Бих му отговорил: "Само човек, преминал през това мъчение, е в състояние да разбере за какво иде реч!" Ако действително съществува прераждане и карма, то явно големи злини съм извършил в предишните си животи. И то на фона, че сега и на една мравчица се радвам и умилявам... В крайна сметка, никой не ти казва. НОРМАЛНО ЛИ Е?
  11. Здравейте господа, Аз съм и Stareternity от форума evropea (който желае, може да научи повече за мене от постовете ми там). Въпросът ми е дали и как провеждате терапия on line (за тези, които не са от столицата). Аз опитах нещо подобно, но още в началото на първия сеанс се срина интернет връзката, а и програмата, която използвахме. Не съм уверен дали при една подобна опосредствена терапия не се "губи" някакво важно свойство на непосредсрвения контакт. Нямам предвид някакви духовни енергии или нещо подобно (в такива неща не вярвам; това, което все още ме "крепи", е логиката на емпиричната наука. Така например, от "визитката" на д-р Първанов установих, че той използва хипноза. Работи ли подобен механизъм on line? Още повече, ако добавя и нелепия? факт, че наскоро си закупих книгата на П. Маккена "Промени живота си за 7 дни"; изслушах с предварителни опасения (вероятно дължащи се на негативни стереотипи) приложения диск с хипноза, като в интерес на истината през цялото време се стараех да си предам вид на "хипнотизиран", а реално се чешех по носа и протягах ръце. Чувствам, че е нужно да премина през "терапия на душата"; усещането ми е, че ще се "пръсна"; в мене бушуват две стихии - на краен, неестествен? алтруизъм, и парадоксално? - на сляпото отрицание на един оформящ се чудовищен мизантроп. Почти съм пред решението на поета, при когото също "...кръвта се ядно в жили вълнува..."; само че поради липсата на подобни събитийни предпоставки може да замина в някоя точка на конфликт в света, където без значение на кауза да постъпя като воин, с меч в ръка (последното, естествено, метафорично).
×