Росса

Преди много време, когато тръгнах по Пътя, дойдоха духовните ми Учители. И ми казаха, че ще ми показват посоката, но аз ще решавам накъде да вървя. Тоест, сама да си "сдъвквам храната", защото това е пътя на моята еволюция. Казаха ми също, че нямам нужда от учител или подобен във физическо тяло. Но тъй като съм вироглава, не им се доверих. Реших, че непременно ми трябва човек - учител: да ме учи и да си споделям. И се появиха такива! При това няколко! За тях мога да кажа само, че много им благодаря за непрекъснатите опити да ме "препъват", защото ме научиха да не се доверявам на никой човек, освен на себе си. Постепенно проумях и максимата, че по Пътя човек е сам, и оттогава съм в пълен вътрешен комфорт.Имах и други терзания преди да се справя с духовното си его - защо получавам толкова знания, щом не мога да ги споделя с други хора? И не че не исках, просто не ме разбираха какво казвам...Пък знанията си намериха подобаващо място и без да ги споделям...

...Както се казва - всеки по пътя си..., но понякога си припомням една добра мисъл:
"Не казвай, че можеш да летиш, защото не можеш се отърва от учители")))

Преди много време, когато тръгнах по Пътя, дойдоха духовните ми Учители. И ми казаха, че ще ми показват посоката, но аз ще решавам накъде да вървя. Тоест, сама да си "сдъвквам храната", защото това е пътя на моята еволюция. Казаха ми също, че нямам нужда от учител или подобен във физическо тяло. Но тъй като съм вироглава, не им се доверих. Реших, че непременно ми трябва човек - учител: да ме учи и да си споделям. И се появиха такива! При това няколко! За тях мога да кажа само, че много им благодаря за непрекъснатите опити да ме "препъват", защото ме научиха да не се доверявам на никой човек, освен на себе си. Постепенно проумях и максимата, че по Пътя човек е сам, и оттогава съм в пълен вътрешен комфорт.Имах и други терзания преди да се справя с духовното си его - защо получавам толкова знания, щом не мога да ги споделя с други хора? И не че не исках, просто не ме разбираха какво казвам...Пък знанията си намериха подобаващо място и без да ги споделям...

...Както се казва - всеки по пътя си..., но понякога си припомням една добра мисъл:
"Не казвай, че можеш да летиш, защото не можеш се отърва от учители")))

Преди много време, когато тръгнах по Пътя, дойдоха духовните ми Учители. И ми казаха, че ще ми показват посоката, но аз ще решавам накъде да вървя. Тоест, сама да си "сдъвквам храната", защото това е пътя на моята еволюция. Казаха ми също, че нямам нужда от учител или подобен във физическо тяло. Но тъй като съм вироглава, не им се доверих. Реших, че непременно ми трябва човек - учител: да ме учи и да си споделям. И се появиха такива! При това няколко! За тях мога да кажа само, че много им благодаря за непрекъснатите опити да ме "препъват", защото ме научиха да не се доверявам на никой човек, освен на себе си. Постепенно проумях и максимата, че по Пътя човек е сам, и оттогава съм в пълен вътрешен комфорт.Имах и други терзания преди да се справя с духовното си его - защо получавам толкова знания, щом не мога да ги споделя с други хора? И не че не исках, просто не ме разбираха какво казвам...Пък знанията си намериха подобаващо място и без да ги споделям...

...Както се казва - всеки по пътя си..., но понякога си припомням една добра мисъл:
"Не казвай, че можеш да летиш, защото не можеш се отърва от учители")))

Преди много време, когато тръгнах по Пътя, дойдоха духовните ми Учители. И ми казаха, че ще ми показват посоката, но аз ще решавам накъде да вървя. Тоест, сама да си "сдъвквам храната", защото това е пътя на моята еволюция. Казаха ми също, че нямам нужда от учител или подобен във физическо тяло. Но тъй като съм вироглава, не им се доверих. Реших, че непременно ми трябва човек - учител: да ме учи и да си споделям. И се появиха такива! При това няколко! За тях мога да кажа само, че много им благодаря за непрекъснатите опити да ме "препъват", защото ме научиха да не се доверявам на никой човек, освен на себе си. Постепенно проумях и максимата, че по Пътя човек е сам, и оттогава съм в пълен вътрешен комфорт.Имах и други терзания преди да се справя с духовното си его - защо получавам толкова знания, щом не мога да ги споделя с други хора? И не че не исках, просто не ме разбираха какво казвам...Пък знанията си намериха подобаващо място и без да ги споделям...

...Както се казва - всеки по пътя си..., но понякога си припомням една добра мисъл:
"Не казвай, че можеш да летиш, защото не можеш се отърва от учители")))

Здравейте! На много места /не само тук/ прочетох за "опасностите" при работа със Завета на цветните лъчи на светлината. Според мен това е абсурдно, просто не може да се случи! И ако някой нещо се е "повредил", то със сигурност не е било от Цветните лъчи на Светлината.

Здравейте! На много места /не само тук/ прочетох за "опасностите" при работа със Завета на цветните лъчи на светлината. Според мен това е абсурдно, просто не може да се случи! И ако някой нещо се е "повредил", то със сигурност не е било от Цветните лъчи на Светлината.

Здравейте! И аз съм голям фен на Друнвало! Била съм на негови семинари - изключителна същност и много обаятелен човек! Всъщност, друг такъв "еднополюсен" не познавам в това измерение.
От доста години "изучавам" високите вибрации на Цветните лъчи на Светлината и, може да прозвучи абсурдно, голяма част от отговорите намерих именно при Друнвало. Благодаря на Духа и Учителя за пътя!

Здравейте! На много места /не само тук/ прочетох за "опасностите" при работа със Завета на цветните лъчи на светлината. Според мен това е абсурдно, просто не може да се случи! И ако някой нещо се е "повредил", то със сигурност не е било от Цветните лъчи на Светлината.