Jump to content
Порталът към съзнателен живот

next2u

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. next2u

    Хомосексуалност и морал

    Айде пак от 100 кладенеца вода. Присъединявам се към Ина и излизам от темата.
  2. next2u

    Хомосексуалност и морал

    Нали според повечето от вас всеки сам си избира родителите. Тогава какъв е проблема, че някой си е избрал да се роди при хомосексуални родители?
  3. next2u

    Хомосексуалност и морал

    Чели ли сте Едгар Кейси, Майкъл Нютон и други хора, които разказват за прераждането? Вярвате ли, че душата е безполова и се преражда под различни форми в семейната среда в която е момента? Ако е така, тогава ще си отговорите много лесно на въпроса. Всеки човек избира уроци, който да вземе по пътя си във всеки един от животите си. Хомосексуалността е един от тях и по-точно начина на мислене на другите хора, с който се сблъсква и трудностите които изживява по пътя който е поел. Очудва ме, че именно в този форум виждам осъждане, неразбиране, намесване на църква и т.н. И кой може да каже кое наистина е правилно и кое не? Кое е добре за едно дете и кое не? Доказано е, че хората използваме едва до 10% от мозъка си, мислите ли че наистина знаете кое е добре и кое не и кое е правилно и кое не или то се гради на вашите лични наблюдения и книги който сте изчели? Цялата история с расизма и дискриминацията е за отвличане на вниманието и разделяне на населението. Не се потдавайте на провокации, живейте си живота както намерите за добре без да пречите на другите и ако можете им помагайте и по-малко раздавайте морал..Защото може именно хората, които не приемате и не разбирате без да усещате да отказват голямо влияние в живота ви..
  4. Татко почина преди половин година и първите два-три месеца го сънувах все, че възкръсва. Всички знаеха, че е жив. Беше излезнал от гроба и си живееше нормално. Този сън ме побъркваше, защото продължи и след 40-то когато мислих, че ще приключи. Един ден си казах, че е време да го пусна и затворих очи почти веднага и ми се появи образа му, помаха ми с шапката си и спрях да сънувам съня. Но беше някакъв ужас няколко месеца... В този ред на мисли си спомням ние го чакахме да почине всеки момент. Вечерта като легнах и не можах да спя, цяла нощ лежах и гледах в една точка, сутринта станах, облякох се и стоях без да мърдам пред бюрото ми и гледах телефона. В същият момент звънна и ми казаха, че е починал. Качих се на автобуса и тръгнах към неговия град, пак затворих очи и изведнаъй чух музика, но много не зная как да я опиша някак си като божествена, не съм чувала такова нещо и ми се появи и ми каза с неговия глас: Ох тате, най - после се свъши, починах си, олекнах ми. Кажи на баба ти че съм добре и да не се притеснява... Това ми даде сили да изкарам цялото нещо и да поема всичко което трябваше. Вие как възприемате случката и както обяснение бихте ми дали? (Разбира се имам мое, просот ми е интересно да видя и други гледни точки)
  5. От скоро във форума, но ми се иска да дойда. Имате ли нещо против и ако има организация на хора от София с коли да се включа и аз? Ще се радваме. Благодаря Мария Ако някой има свободно място в колата моля да ми пише, за да го запълним-
  6. От скоро във форума, но ми се иска да дойда. Имате ли нещо против и ако има организация на хора от София с коли да се включа и аз?
  7. Абсолютно те подкрепям Диана. Когато човек притежава дадено знание, мисля че най-доброто което може да направи е да го сподели с другите, НО! Не чрез афиширане и коментиране на знанието му като такова, а като практически съвети и разговори в дадени ситуации. От другата страна хората сами се усещат, че са попаднали на такъв човек, най-малкото защото намират някакъв временен покой. И когато човек има знание, разбира колко важно е да бъде съпричастен и състрадателен към болката на останалите. Тогавата няма място за "качване" на главата.
  8. next2u

    Българското отчуждение

    От одавна чета форума, но тази тема ме накара да си направя регистрация току що. Сблъсквам се както и вие разбира се ежедневно с този проблем на негативизма в България и за България. Приятелите ми заминаха за чужбина, всеки ден ми се казва: защо стоиш тук, тук всичко е едно и също, там поне каквато и работа да работиш ще изкарваш пари за по-добър живот. Защо се захващаш, че ти е хубава работата и т.н тук всичко е свършено. Честно да ви кажа се поболях от този негативизъм и никой не ме разбира, че просто ми харесва тук, България си ме влече нещо вътрешно и това е. Да много хубаво е човек да пътува да види нови места, да поживее някъде дори за известен период, да се изучи и т.н. Но какво ще остане от държавата ни, от народа ни от нас ако всички заминем..?
×