Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Eva Neikova

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Eva Neikova

    Искам бебе

    Да, разбира се, че знае! Аз съм сигурна в това, което искам. По-скоро си питах дали тези мои желания са нормални на тези години и особено предвид това, че живеем в свят, в който нищо не е сигурно. Много исках да уча психология и продължавам да се интересувам от психология (но пък логопедията също е прекрасна). Може би прекалено много се самоанализирам и от там и всички тези въпроси. Не знам....
  2. Eva Neikova

    Искам бебе

    Не смятам, че сте ме разбрали правилно ... както и да е, това е ваше мнение!
  3. Eva Neikova

    Искам бебе

    Страхотна сте Не знам защо мисля толкова. Страх ме е от грешки...
  4. Eva Neikova

    Искам бебе

    Аз не вярвам в зодии, Бог и всякакви такива.Просто имах ужасно детство. Не, защото родителите ми са разведени (това го бях преживяла), но вторите им избори бяха ужасни и на двамата. Мъжа на майка ми я биеше пред мен, без никаква причина и аз не можех да направя нищо.Малко преди да навърша 17 се изнесох от вкъщи и живях сама в апартамента на баща ми. Не можех да виждам нищо повече от това. Тогава се заклех пред себе си, че ще създам едно перфектно семейство, когато намеря правилния човек. Това е основната причина, мисля
  5. Eva Neikova

    Искам бебе

    Да. Това какво общо има ?
  6. Eva Neikova

    Искам бебе

    Естествено, че смятам да използвам дипломата си. Уча логопедия и нямам търпение да започна да работя и да помагам на хората и най-вече на малките сладки дечица. Родителите ми нямат мнение. Не съм говорила с тях. Знам какво ще кажат, за тях все пак аз съм дете, а и са се оженили на по 18. Сега са разведени...От половин година сънувам как раждам момченце и го държа в ръцете си. Толкова е прекрасно и красиво. Когато споделям сънищата си на приятеля ми казва "спокойно, ще си имаме бебенце след 2-3 години", но аз не искам да чакам. Мисля че ми се е превърнало в някаква фикс идея...
  7. Здравейте! Не мога да опиша с думи как се чувствам. Преди 2 години се запознах с приятеля ми. Влюбихме се от пръв поглед. Вече живеем заедно повече от година и се разбираме прекрасно. Аз съм само на 20, той е доста по-голям. На 34 години е. Месец след като се запознахме разбрах, че имам аденом на хипофизата и поликистозни яйчници. Той изтърпя всичко с мен. Депресията от лекарствата, постоянното ми мрънкане.... Обичам го. Не съм преставала да бъда влюбена в него нито за миг. Когато разбрах, че ще имам евентуални трудности да забременея не се впечатлих много. Със сегашния ми приятел започнах връзка непосредствено след една 3 годишна ужасна връзка. Но сега ужасно искам дете. На прага съм да се излекувам, а може би вече съм , не зная още. След месец, когато направя новите изследвания ще разбера. Говорила съм с него по този въпрос, но той твърди че съм малка(което е така, разбира се) и все пак аз се чувствам готова. Знам, че ще ми бъде ужасно трудно ако родя дете, аз току що завърших първи курс. Но искам, ужасно искам. Говорили сме, че ако стане случайно няма да махнем детето. До скоро пиех контрацептиви, но ги спрях по предписание на моя лекар. Така се надявам да стане случайно! Знам,че много хора биха ме упрекнали, но толкова ли е ужасно? Може би трябва да вметна, че това не е някакъв откачен опит да го задържа! Аз съм сигурна в него
×