kriss

Здравейте, относно темата за натрапливите мисли, аз също страдам от такива, навярно от трудния живот, който съм изживяла или от това, че съм свръх притеснителен човек и ме е страх от всичко вече дори и от тъмнините навън, имам страх от смъртта, от жалейките, които разлепят хората, страх ме е, да не се случи нещо на детето ми, защото от тези ми притеснения и страхове, които мозъка ми поражда виждам и малкото му образче, когато погледна към стълбовете и видя разлепените възпоменания, не че виждам него в тях, а просто ме е страх от смъртта. Иска ми се да се излекувам по някакъв начин, да взимам и хапове, за да оправя състоянието си, но не става и с медикаменти, изпадала съм и в нервни кризи, дори и сега мисля, че ще изпадна в стресово състояние, но не знам как се държа все още, мисълта за тези натрапливи мисли ме кара да се изнервям и да правя несъзнателни неща, да викам силно, да удрям, въпреки че вътрешно имам чувството, че не го искам, но отвън съм като звяр, не мога да си го обясня това какво е, надявам се нещата да се променят скоро, дори и да прочета и останалите статии.