stand up

Искам да попитам дали ОКР е сходно с вегетативната дистония и дали има както я нарече личния лекар "превъзбуждане на мозъчната кора". Имат ли нощните смени на работа връзка с биохимичният баланс в мозъка, или ако не с него то с натрапчивостите? В момента ми е предписан Атаракс, но не знам колко време да го пия. Има ли зависимост, че началната доза почна да не ми помага, а в курса на психотерапия не е ли по-добре да взимам други лекарства, които разбира се искам да спра след известно време, тъй като заради това си състояние не мога да мисля за нищо друго. искам и работа да сменя, но просто нямам сили. Благодарности.

Вторият ми въпрос е свързан със сънищата? Реално ли е и да сънувам страховете си?

Разбрах Ви. Искам да попитам още нещо. Има ли набор от основни телесни симптоми при ОКР, че успях да намеря такива само за Депресия и ПР? Вторият ми въпрос е свързан със сънищата? Реално ли е и да сънувам страховете си?

Извинявам се, че пак пиша, но няма отговор на последното ми запитване, и бих искал да разбера дали е прочетено от терапевтите, или не са го прочели случайно. Благодаря предварително.

Здравейте, отново. Понеже казвате, че лекарствата са необходими при тежки случай. Ако тези мисли изпълват цялото ми ежедневие, а не само определена част от него, може ли да се счита за тежък случай? Интересното е , че лекарят твърди, че съм имал Депресия и на база нея съм развил тези мисли. Иначе с такава малка доза и то с лекарство за Депресия(Ремирта) , нямало как да се излекува ОКР. Обаче навсякъде пише, че едното заболяване може да премине в другото. Аз мисля, че и той не е наясно много. Прочетох, че Ремирта помага в някои случай на ОКР симптоми, пък било те и придружаващи депресия. Та нали и то е антидепресант, било то 3,4 и не знам си колко пъти циклик и не бил чист ССРИ, а СНРИ или нещо подобно. А това, че спря да действа вече е друга тема. Тия клетки(или рецептори), или както ги наричаме май са много умни и след известно време развиват толерантност, пък нека нямало зависимост към АД. Да физическа, може и да няма. Просто в един ден спират да действат.

Съгласен съм с теб. Аз явно попадам само на психиатри. Разбира се, предполагам че човек може да бъде и двете(психиатър и психотерапевт), ако наистина иска да помогне на човека срещу него, а не само да го "надруса". Искам да се посъветвам с теб, в какво трябва да се състои психотерапията, трябва ли да бъде медикаментозно подплатена, поне в началото, докато мога да мисля по-трезво, от какъв вид, нещо да прочета, да отида при някой? Казваш шест месеца - по-колко пъти седмично. И не на последно място да попитам как така първият път когато премина беше без лекарства, но се завърна. Защо се завърна с по-голяма сила и по-силни симптоми? Защо сега третият път симптомите са още по изразени или се добавят нови мисли и вглъбявания? Задължитено ли е да се връща отново и отново периодично, или е възможно да бъде изкоренено докрай. Забравих да спомена, че първият път когато излезнах от това състояние, не съм имал мисли и депресивност(без лекарства). Вторият път, когато лекарствата ми помогнаха от време на време имах мислите, но ги оставях да преминат, както ти казваш. Имало е обаче случай в които се събуждам сутрин и ми е тегаво(депресивни симтоми), но за два-три дни отшумяват, а може и на другия ден. Интересното е, че не винаги мислите идват първи. Може и депресивните симптоми. Забравих да спомена, че единия лекар даже предполагаше БАР, тъй като съм писал и захващал с толкова много задачи и листчета. Объркването е тотално. Отново благодарности.

Благодаря ти за отговора. Мислиш ли обаче, че 4 години време е временно излекуване, защото през този период се научих да бъда по - добър. Не ме интересуваше дори когато бях без работа. Исках само да съм здрав и се радвах на живота. Възможно ли е ефекта на хапчетата да се е намал и организма да е изградил толеранс към тях. Правя всичко възможно. Тичам, разхождам се в планината, майстора някой неща, но не се получава. А бях толкова силен и уверен в себе си. Прощавах чуждите грешки. Не знам. Ще трябва да се преборя. Възможно ли два пъти да се преборвам( ако хапчетата не са имали ефект) и сега пак да съм на дъното, поради факта, че не съм го направил напълно. Има и едно друго нещо , което забравих да спомена. Когато бях добре, съм много пунктуален и критичен към себе си и другите. Също така си записвах разни листчета с всевъзможни категории кое, как и кога да свърша, все едно изках да наваксам изгубенот време в депресиите. Дали това има някакво значение? Интересвн факт е че фсички тези неща започнаха, след 16-17 г възраст, когато ми спря нощното напикаване(имах го до- късно и много страдах, че не мога да ходя на лагери, и т.н.). Благодаря предварително.

Здравейте. Добре е, че попаднах на такъв форум, който наистина има за цел да помогне. Искам да дам малко по-подробно описание на заболяването > ми ,за да ме насочите евентуално какво точно може би е то. > Когато бях на 17 години(Сега съм на 26) гледах един филм за военни действия, където > наръгаха един човек с нож, и това предизвика ужасен страх от мен. > Депресирах се страшно много. Не исках да ходя никъде. Постоянно смятах, че > ще ме наръгат в гърба. Вечер когато заспивах лягах по - гръб , а не > настрани, да не би някой да ме наръга. Постоянно предъвквах наум, това как > съм го казал, как съм застанал, как съм извършили това и онова. Когато > изпитвах силна паника си свивах ръцете на юмрук за да намаля напрежението. > Изпотявах се. И така до 1-ви курс в университета. Започна > х работа след 1-ви курс и нещата изчезнаха като с магическа пръчка. В > трети курс баща ми ми купи кола и аз бях много щастлив от този факт, но > след ден-два започнах да се обвинявам, че не я заслужавам, че съм лигльо > че не съм я купил сам. Трудно заспивах, изпаднах в още по голяма > депресия. Изпитвах невероятно чуство , че не съм аз тялом и духом. Биех > си тупаници в огладалото и т.н. Мислите за наръгването с ножа зачестиха. > Когато гледах как убиват някого се поставях на негово място. Когато видех > нещо гнусно ми се струваше че ще го изям и плюех за да н > амаля напрежението. Когато гледам как водят куче за повода и като го > дръпнат, си мисля че аз съм кучето и почвам да си стягам врата и така. > Ходих при психиатър, и той ми каза депресия като ми предписа ремирта по > 15 мг. вечер. След една седмица всичко беше лош спомен. Пак се появяваха > мислите, но аз вече не им обръщах внимание.Когато обаче се появяваха > много силно- като например седим на маса и аз си представям че един мой > много добър приятел става и ми удря тупаница.Така в продължение на 1 > година всичко беше ок. Отидох при друг психиатър и той ка > за, че при първия период просто съм бил в ремисия, когато съм започнал > работа. Че трябва да си пия хапчетата, ако искам да съм добре. И така още > 3 години пиех минимални дози Ремирта и всичко беше ОК,...допреди един > месец. Предстоеше ми смяна на работа с куп интервюта на които бях уверен, > но поради факта, че се опитаха да ме вкарат в една измама точно по-същото > време, > и адвокатите ми казаха, че може и да ме осъдят и след това няма да мога да > си издам чисто свидетелство за съдимост аз се сринах. Като връщам малко > лентата преди тази случка се сетих, че бях започнал да ставам по рано, а > от > Ремиртата спях като пън. Бях сънувал и някакви кошмари с убийства и т.н. > И така до трети психиатър от преди две седмици който ми увеличи > лекарството, защото каза че ако нещо е действало, пак ще действа, но аз не > знам дали не аз, а организма е привикнал към него и то не действа така > добре и дали не трябва да се смени. Пък и изпаднах в състоянието без да съм спирал лекарството. Сега се > появиха и мисли, че като тръгна да правя нещо изпадам в паника , че за > малко съм щял да го направя по по-лош начин. Друго интересно нещо е, че > като потупам примерно някой по гърба си мисля, че мен > ме потупват. На една снимка едно дете дърпаше ушите на едно куче и аз си > мислех, че дърпа моите уши и започвах да си пипам ушите. По-принцип слушам много музика и то главно рок и блус. Обаче сега въобще не ми се слуша, а и се изнервям, че не мога да и се насладя. Интересното което се прояви е че като чуя чалга имам чувството че ще започна да танцувам на нея, а не искам да го правя и това ме тормози болезнено.Почвам да се > питам, аз ли съм преживял неща случили ми се в миналото, аз ли съм > направил това и онова. Това мойте родители ли са, това сестра ми ли е и > т.н. В един момент започвам да плача, а в друг искам да руша. Ще Ви бъда благодарен ако решите да ми дадете някакви насоки, какво > да правя, че съм в ада отново.